Стефан Македонски

Заради ролята му на Дон Хозе в "Кармен"

Мирела Костадинова: Берлинската публика понася на ръце оперния певец Стефан Македонски

2677 | 29 ноем. 2019 | 17:46

Любимата му роля завинаги остава тази на цирковия артист Канио от „Палячо“ от Леонкавало, в която неговият герой притиснал до гърдите си дрехата на клоун, изживява трагедията на загубената си любов. През сълзи той пее: „Смей се, палячо!“

Стефан Македонски-1575043117.jpg-1575043102.jpg-1575043082.jpg-1575043062.jpg-1575043046.jpg-1575043029.jpg

Един ден, когато поета Кирил Христов вижда на сцената Стефан Македонски в ролята на Каварадоси от „Тоска“, той го сравнил с известния италиански певец тенор Енрико Карузо. А оперната ни актриса Жозефина Шмаха – Огнянова щом чува драматичния теноров глас на Македонски в ролята на Радамес от „Аида“, заявява пламенно, че такъв Радамес е виждала само на европейска сцена.

 

Самият Стефан Македонски е човек с вълшебен мелодичен глас и овладяно актьорско драматично майсторство. През своя творчески път като артист, певец и режисьор създава галерия от незабравими образи. Любимата му роля завинаги остава тази на цирковия артист Канио от „Палячо“ от Леонкавало, в която неговият герой притиснал до гърдите си дрехата на клоун, изживява трагедията на загубената си любов. През сълзи той пее: „Смей се, палячо!“

 

Когато малкият Стефан се ражда в Сливен на 25 март 1885 година никой не подозира дори, че детето ще покори сцената и ще ѝ се отдаде до край. Майка му Кортеза била народна певица с чудесен глас и възпитала в детето си обичта към българската народна песен. Бащата Спиридон Македонски е роден в Кукуш, Македония и е майстор резбар и иконописец. Рисувал е иконите в църкви в Цариград, Сливен, Котел, Карнобат и Панагюрище. През 1898 г. се преселва със семейството си от Сливен в София. Бащата е строг и благороден човек, виждал дарбата на сина си и го поощрявал. Често влизал в конфликти със съпругата си, която не искала синът им да бъде артист. Мечтата ѝ била той да стане офицер. А малкият обичал да пее и играе театро из махалата и хлапаците го наричали „Стефчо песнопоеца“.

 

На 17 години той заминава за Русия. Постъпва във военното училище на град Тула, но за малко. Една нощ прескача каменния зид и избягва. Заминава за Москва само с пет рубли в джоба си. Явява се на конкурсен изпит в Московската консерватория и го приемат. Високият му певчески талант оценява голямата певица и педагожка Анна Иванова Книпер, която го прибира под свое покровителство и го препоръчва на свой богат студент. Той осигурява на Стефан Македонски покрив и храна, за да може спокойно да живее и следва. Наред със заниманията си във вокалния отдел на консерваторията, амбициозният млад мъж следва и драматичния отдел при филхармонията. Ученик е на известния педагог Корси, който партнира на великата певица Аделина Пати.

 

Македонски е приет в оперния театър, където му дават второстепенни роли. Като студент още започва концертната си работа в столицата на Русия, но и в провинциални градове. Участва в благотворителни концерти като солист. Тук се среща за първи път с изкуството на бележития руски бас Фьодор Шаляпин. Присъства на спектакъла „Борис Годунов“ със самият Шаляпин в ролята на Борис. Македонски е в истински възторг.

 

През есента на 1906 г. той се явява за редовен артист в Болшой театър. Приемат го и му поверяват централни роли. Критиците музиковеди пишат ласкави думи за него. Предлагат му да остане в Русия и да изпълнява централни роли в театър „Зимний“ с висок хонорар, но той отказва. Тогава приятеля му Иван Вульпе го моли да се върне в България, за да работят заедно за българската опера.

 

През 1910 г. Стефан Македонски се завръща в родината.

 

Усъвършенствал вокалното и драматичното изкуство при големите руски музикални педагози и режисьори, започва да работи към Оперната дружба. Заедно с оперния ни тенор Панайот Димитров изнасят благотворителни концерти в салона на Военния клуб, пеят и в провинцията. Македонски дебютира с голям успех на сцената на Оперната дружба в ролята на селския ерген Камен в операта „Камен и Цена“.

 

Либретото е по поемата „Грамада“ от Иван Вазов. В спектакъла участват и други наши известни оперни певци – Ана Тодорова, Иван Вульпе, Цветан Каролев. Тази опера се играе през сезона единадесет пъти.
След един от спектаклите на „Камен и Цена“ майката на Стефан Македонски, развълнувана от спектакъла отива зад кулисите, за да му се извини, че му попречила някога той да стане артист. Тя умира през 1838 г., когато вече е видяла успеха и славата на своя син.

 

Македонски печели аплодисментите на публиката в оперните си спектакли и често пее в полза на българския Червен кръст. За това хуманно дело получава Почетния знак на Червен кръст, първа степен. За да разпространява магията на оперното изкуство пътува в различни градове на България с български опери – „Камен и Цена“, „Тахир Беговица“. Представя сцени от оперите „Аида“, „Фауст, „Демон“ и др.

 

Доходите му са почти нищожни и той става учител по пеене в Трета мъжка гимназия.

 

Оперният певец е изпратен през есента на 1911 г. на специализация в Париж при големия педагог проф. Решьо. Той го подготвя за ролите на Дон Хозе от „Кармен“ и на Самсон от „Самсон и Далила“. Във френската столица посещава музеи, театри, изложби, библиотеки. Изследва историческото време, през което са се случили събитията от неговите любими опери. Успява да се срещне с „актрисата на всички времена“ Сара Бернар. Стефан Македонски е силно развълнуван от превъплащението ѝ в Маргарита от „Дамата с камелиите“, както от Райхщатския херцог в „Орлето“. На сцената вижда и голямото изкуство на актрисата Режан в „Мадам Сан Жен“.

 

Но при него пристигат от България лоши новини. Мизерията, в която работят оперните певци ги принуждава да напуснат Оперната дружба. Извикват Македонски да се върне от френската столица, за да спаси загиващото свято дело, което той заедно с Константин Михайлов – Стоян, Иван Вульпе, Драгомир Казаков е изградил с много усилия.

 

Македонски хваща трена за София. Включва се веднага в Оперната дружба и започва да работи върху редица прекрасни образи – Дон Хозе (“Кармен“), Самсон (“Самсон и Далила“), Макс (“Вълшебният стрелец“), Туриду (“Кавалерия рустикана“), Алфред (“Травиата“), Фигаро (“Сватбата на Фигаро“), Фауст („Фауст“).

 

Успехът му на сцената расте, но семейството му живее в лишения. С жена си Елеонора има пет деца – двама сина и три дъщери. Певецът става драматичен артист в Народния театър. Играе с Петко Атанасов в „Сватбата на Кречински“ с успех. Тогава Иван Вульпе му съобщава чаканата новина, че държавата отпуска помощ на Оперната дружба. Македонски се връща там, но не за дълго.

 

Настъпва Балканската война и операта спира своите представления. Стефан Македонски постъпва като доброволец в Българската армия – числи се към Македоно-одринското опълчение, Лозенската дружина. Изнася концерти пред войниците. След края на Балканската и Междусъюзническата война, Оперната дружба отново се захваща за работа, но при много тежки условия. Назначени са нови млади певци. Настават противоречия между млади и стари. Назначено е и ново ръководство от хора, които са некомпетентни в театралното дело. Скоро от живота си отива Константин Михайлов – Стоян, който сериозно движи оперния живот, обединява старите и младите оперни певци. Вульпе, Казаков и Македонски обединяват силите си и спектаклите продължават. Преведени са либрета на големи опери, които се представят на сцената на Оперната дружба.

 

Но пари за заплати трудно се намирали и Македонски става извънреден преподавател по солово пеене при Държавното музикално училище. Преподава три пъти седмично и получава по десет лева на урок. Избухва Първата световна война и Оперната дружба пак затваря врати.

 

Македонски отново се хваща да представя благотворителни концерти за войсковите части, за пострадалите от войните хора в Дойранско и Гевгелийско, за Червения кръст. За неговата благородна работа се изказва ласкаво и печата. Заминава за Берлин и участва в курс при големия италиански педагог Оресто Марини, където изучава италиански и немски опери. Запознава се с творчеството на Верди и Вагнер.

 

Посещава спектакли на драматичните театри, изучава вътрешното им устройство, техниката на постановките на спектаклите, декорите и осветлението. Рисува скици на опери. Берлинската опера кани Македонски да гостува в ролята на Алфред в „Травиата“. Пее в ролята на Радамес от „Аида“. Успехът му е нечуван. На 30 март 1916 г. гастролира в ролята на Дон Хозе в „Кармен“. Публиката го отнася на ръце до хотела и крещи: „Да живее България!“ Следват представления в Мюнхен, Висбаден и други немски градове. Уфа-филм му предлага снимки на няколко филма с него.

 

Нито предложенията, които валят от всички страни, нито големите хонорари, които му предлагат, нито ласкавите отзиви, примамват Македонски да остане в Германия. Той отново се завръща в София. Този път заминава за Южния фронт, където със своите песни носи радост на войниците. За благодарност те му подаряват сервиз, изработени от снарядите на врага им.

 

След края на войната благотворителните му концерти продължават. Част е от състава на Оперната дружба, която се е превърнала в първата българска Народна опера. Там отиват видни режисьори и педагози.

 

Играят се известни руски, италиански, френски и немски опери. Сред тях са заглавия като „Евгений Онегин“, „Борис Годунов“, „Дама пика“, опери на Верди, Гуно, Моцарт. Македонски е централна фигура в тях.

 

Гастролира и в оперетните театри – Кооперативния и Художествения. Става художествен ръководител на Варненската общинска опера, където поставя български и италиански опери и играе в тях. На сцената във Варна често до него е младата певица Елисавета Йовович, която създава незабравимите образи на Мадам Бътерфлай, Манон и Виолета от „Травиата“.


Основава и ръководи подвижна опера, в която е режисьор, актьор и педагог. Повечето от учениците му стават солисти в българската Народна опера или в чужбина. Сред тях са Събчо Събев, Сийка Петрова, Тихомир Тихов, Владимир Коконов, Симеон Диков и др. оперни и оперетни певци.
Когато започват да вдигат сградата на Музикалния театър Македонски запретва ръкави и всеки ден работи със строителите. До този момент театъра дава своите представления в сградата на Младежкия театър и няма свой дом.


През малкото си свободно време артистът се увлича по лов и риболов, катери склоновете на планините. Притежава естественост, внимателен е в отношенията си с хората. Духовит събеседник е и с увлечение разказва спомени. Безкомпромисен е в работата си, принципен и не обича ласкателите. Не се бои от заплахите на властта.

 

След операция в Банковата болница на ул. „Иван Вазов“ в София умира от емболия на 31 март 1952 г. Отнася със себе си една от най-големите мъки – загубата на сина му Любомир, който загива в Гражданската война в Испания.


От категорията

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите!

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите! -1601126969.jpg

Нашата цел е стабилност на България, сигурност и спокойствие на българите, да ...

26 септ. 2020 | 15:33

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Шаренкова: Повече не може да се разминнават политическо говорене и политически действия в БСП

-1515939710.jpg

Поздравявам Георги Гергов, който също работеше срещу прекия избор, но намери ...

27 септ. 2020 | 09:59

Какво представлява новият план на ЕС за миграцията

-1583491188.jpg

По-голяма солидарност за по-справедливо споделяне на тежестта

26 септ. 2020 | 14:37