Слава Щиплиева

Поетесата рецитира „Нощ“ от Яворов до ковчега му

Мирела Костадинова: Боян Пенев предлага псевдонима Багряна на поетесата Слава Щиплиева, тя отказва

2296 | 7 юни 2019 | 17:36

Дора Габе ѝ взима ключа от квартирата на литературния критик проф. Боян Пенев

Слава Щиплиева-1559918516.jpg-1559918672.jpgБоян Пенев-1559918592.jpgБоян Пенев-1559918568.jpg-1559918494.jpg-1559918479.jpg

Слава Щиплиева дълги години работи за българската литература със своите стихове и преводи от полски език, но остава в забравата.

 

Член е на Съюза на българските писатели от 1944 г. В свои спомени тя пише с огорчение: „От нашия Съюз на българските писатели нищо не получих – само унижения като се почне от слуги и прислуга… Фурнаджиев отказа да ми издадат сборник избрани стихотворения и ми изпрати писмо. „Не можем да издадем твоите сбирки…“ Върнаха и романа ми „Цвете от блатната гора“. Затова пък от Полша получава награди за преводите си и там е високо ценена.

 

Първите си творчески опити прави през студентските си години и нейни стихове са отпечатани в сп. „Бисери“ на Иван Андрейчин през 1914 г. под псевдоним Разделина грустничка.

 

Същинската ѝ писателска дейност започва през 1926 г., когато излиза от печат стихосбирката „Старата къща“, подписана с псевдоним Трохелка. Още преди да отпечатат стиховете, тя ги рецитира за първи път в боровата гора над Княжево на студентска екскурзия заедно с проф. Боян Пенев. За тази първа нейна стихосбирка Добри Немиров ѝ дава висока оценка: „Това е една поезия с чистота, каквато може да се чете в присъствието на всички в семейството. Четох я с жена си пред моето момиче“.

 

През 1932 г. печата стихосбирката „Нива“. Книгата е препоръчана от Министерството на народното просвещение и е наградена с премия за лирика през същата година. Критиката я приема с възторг. Ангел Каралийчев пише рецензия в сп. „Златорог“ и отбелязва социалните елементи в стихотворението „Глад“. Следват стихосбирката „Дари“, „Родина“, „Цветя над каменния покрив“.

 

През 1937 г. излиза на литературната сцена с първото си драматично произведние „Писмата на Аполинария“ на конкурс в Народния театър и взема награда. В него са пресъздадени образите на бабата и петте сестри на Константин Фотинов. „Изработих сюжета от монографията на Иван Шишманов, разработих „Живота на Константин Фотинов“, понеже неговата баба Фота е основала първото девическо училище в Самоковския девически метох, дето до 12 годишна възраст и аз учех…Аз много живо дадох образите на баба Фота – калугерка и петте сестри на Фотинов – най-малката Апо-л-и-н-ь-р-и-я, простичка натура.

 

Масалитинов каза, че са чудно живи и хубави образи и носеше в чантата си моята драма.“ По-късно под надслов „Пролет в манастира“ драмата е поставена от артиста Стефан Савов с ученички от Четвърта девическа гимназия – София, в Музикалния театър. Излизат от печат и други нейни драми.

 

Слава Щиплиева прави драматизации на произведения от наши писатели – „Кървава песен“ на Пенчо Славейков, „Хайдути“ и „На прощаване“ от Христо Ботев. Пише също пиеси за юноши, студии и спомени. Превежда от полски език „Олимпийският лавър“ от Вежински, сборника „Полски поети“, „Юнашки балади“, „Засада“ и др. За първи път превежда на български език драматичната поема на Мицкевич „Задушница“.

 

Тя обича да стиховете на Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов. Излиза на сцена, за да рецитира стихове за артистите Адриана Будевска, Снежина и Георги Стаматов.

 

В Народния театър рецитира „Нощ“ на Яворов до неговия ковчег в първото траурно утро.

 

Слава Петрова Щиплиева е родена на 19 февруари (3 март) 1894 г. в Самоков. Баща ѝ е шивач на попски дрехи. Учи в първото девическо училище в Самоковския метох, основано от бабата на Константин Фотинов. Когато Самоковската духовна семинария се премества в София, премества се и нейното семейство, защото баща ѝ няма вече работа в Самоков. Тя продължава да учи в Първа Софийска общообразователна гимназия, където изучава френски и немски език.

 

След завършване на гимназията постъпва в Софийски университет в специалност славянска филология и изучава френски и полски език. Първа в университета взема изпита по полска литература при проф. Боян Пенев.

 

Постъпва на едногодишна практика в Трета девическа гимназия в София. Преподава по български език и литература в Сливница, в Ихтиман и в Четвърта Софийска гимназия, до пенсионирането си през 1950 г.

 

В своята 32 годишна работа на гимназиална учителка, Слава Щиплиева е и общественичка. Тя поставя в Ихтиман и София, с граждани и ученици, редица пиеси - „Слепите“ от Метерлинг, „Ханеле“ от Хауптман и др. Подготвя драматичната част и балетите в оперети – „Снежната царица“, „Балът на цветята“, „Щурец и мравки“.

 

Д-р К. Кръстев някога твърдял, че тя ще изпълни най-добре ролята на Цена от „Змейова сватба“ от П. Тодоров. А проф. Боян Пенев иска двамата да поставят едноактната трагедия „Иоас“ от Виспянски, като самата Слава изпълнява главната роля на Иоас. Твърдял, че тя има „най-лиричния тембър на гласа“.

 

С литературния критик Боян Пенев се срещат на Чамкория (Боровец). Тя му дава своя превод на „Гора“ от Каспрович. Професорът по българска и полска литература казва, че няма нищо по-хубаво от този превод. Докато се разхождат той поздравява някаква жена. Слава не забелязва коя е тя и пита: „Кого поздравихте?“ Той отговаря: „Един човек, който не заслужава внимание…“. Дамата е самата Дора Габе.

 

Още на другия ден Слава получава отворено писмо от нея, в което пита: „Славке, какво си говорихте с Боян Пенев, та ти не ме видя?“ Слава ѝ изпраща цветя от градината си, а в букета листче: „Говорихме за философията на Бергсон! Боян Пенев каза: „Лириката пък е философия на чувствата…“.

 

Самият Боян Пенев първи иска да напечата стихотворения на Щиплиева в „Златорог“. Слава му изпраща стиховете си, но Дора Габе отговаря в писмо: „Само две поетеси ще допусне Василев, не повече – Илина Петрова и Дора Габе“. Тогава името на Елисавета Багряна не съществува, тя е просто е Лиза или Ел. Белчева. „Името Багряна Боян Пенев ни го съобщи в час по семинар, когато четяхме „Горски пътник“ от Раковски – взе пример от езика му и рече: „багряна люляка“. Предложил го на момичетата в аудиторията. Когато кръщават момиченца, да го знаят. Всички се разсмиват. После го предлага за псевдоним на Щиплиева, но тя отговаря „имам си красно име Щиплиева…“ и отказва.

 

По-късно, когато софийски учителки тръгват за Полша по повод Освобождението, не включват Щиплиева в групата. Тя е учителка само от година. Боян Пенев ѝ предлага собствения си билет, за да отиде и тя. Литературният критик заминавал за Краков в командировка. Но тя отказва. Щиплиева няма квартира в София и професорът ѝ дава ключа от стаята си. Уверява я, че и има пълно доверие и само на нея вярва. Една сутрин, когато се прибира от студиото на Даниел в „Славянска беседа“, където била приета да бъде актриса, Дора Габе ѝ вземала ключа от стаята на Боян. Уверявала, че снаха ѝ щяла да дойде от Югославия, за да живее там.

 

Веднъж във Военния клуб се представяла полска вечер за Мицкевич. Щиплиева рецитира „1812 година“ в превод на Дора Габе, която била сред публиката. Тогава самият Грабовски носи на Щиплиева огромен букет от лилави огромни хризантеми. „Аз бях в сива копринена рокля от тафта, взета назаем от една студентка. Боян Пенев рече: „Аз щях да ти подаря саксия с хризантеми…“

 

В бележки на Щиплиева от 1978 г., които са съхранени в Националния литературен музей пише: „Като куче живях цял живот….“ Още докато била учителка в Ихтиман заплатите се давали на шестмесичие. В нейни записки разказва, че в залеза на дните си една комшийка ѝ носела чорбица. Не се жени. Старостта ѝ също минава в мизерия. Тревожи се за погребението си, а Христо Радевски я уверява, че ще го организират. Последните дни на живота преживява в Дома за стари хора в Дървеница. Умира на 30 ноември 1991 г. в София.

 


От категорията

Георги Кадиев: Ако стана кмет, първо ще уволня ръководството на Топлофикация-София

Георги Кадиев: Ако стана кмет, първо ще уволня ръководството на Топлофикация-София-1571637237.jpg

В избора дали да дишаме чист въздух или да караме евтини дизели, избирам чистия ...

21 окт. 2019 | 08:52

Кеворк Кеворкян: Липсва ти комуниз-ъ-ма

-1462343945.jpg

Където видите някой да говори за „език на омразата“ – направо му се изплюйте ...

23 окт. 2019 | 12:55

Акад. Стефан Воденичаров с призив: Заложете на тези, които дават решения за днешния и утрешен ден

Акад. Стефан Воденичаров: Заложете на тези, които дават решения за днешния и утрешен ден -1571822240.jpg

От управлението на Вашето селище, на вашия град и община зависят и личната ви ...

23 окт. 2019 | 12:16

Богомил Бонев: Решението за отпадане на мониторинга е плод на мръсна политическа игра на ЕНП

Богомил Бонев: Решението за отпадане на мониторинга е плод на мръсна политическа игра на ЕНП -1571819754.jpg

Ние сме по-далече от върховенството на закона от момента, когато беше установен ...

23 окт. 2019 | 11:34

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.