Георги Бочаров

Документът е хроника на събитията в Габровския край по време на Априлското въстание

Мирела Костадинова: Четникът Георги Бочаров подарява екземпляр от дневника си на Захари Стоянов

12139 | 16 юли 2021 | 12:33

След края на Освободителната война заема административни длъжности в Елена, Севлиево, Нова Загора, Тетевен и Враца. За заслугите му като околийски началник в Нова Загора е награден от княз Фердинанд със сребърен медал през 1888 г.

Георги Бочаров-1626428438.pngГеорги Бочаров-1626428413.png

В Габровския Регионален исторически музей и до днес се съхранява „Дневникът на Габровската въстаническа чета“. Той е написан от Георги Бочаров, дядо на незабравимият журналист Петко Бочаров. Авторът е писар в четата на войводата Цанко Дюстабанов и един от доверените му хора.


След разбиването ù и разпръскването на участниците в нея, Бочаров заедно с девет въстаници и самият Цанко Дюстабанов, тръгват на изток по Балкана към Габрово. Стигат колиби Тодорчетата. Дюстабанов се укрива в Бойновци и е предаден на турците. Георги Бочаров, много години след това, разказва как българи не само го предават, но и вземат златния му часовник.

 

По онова време Георги Бочаров и Христо Мацков се укрили в колиби Цоневци. Приютил ги някой си Христо Цонев. Повече от месец им давал храна и подслон. После двамата мъже пристигнали в Габрово. Бочаров се скрива в трап изкопан в мазето на бащината му къща. Близките му го обявили за починал. Правили му дори панихида в черква. От там, с помощта на приятели, заминал за Румъния. За тези славни дни пише в своя дневник героят от четата на Цанко Дюстабанов. Той разказва ден след ден за пътя на мъжете, тръгнали да се борят за българската свобода, за срещите и сраженията, за въодушевлението, което ги съпътства през цялото време.

 

Георги Бочаров написва своя дневник в два екземпляра. Единият изпраща на Захари Стоянов чрез Никола Обретенов, през 1883 г. за IV том на „Записките по българските въстания“, а другият остава в него. Този втори брой се съхранява в сбирката на историографското дружество „Габрово“ под инвентарен №564 от 10 май 1925 г. Днес е в Регионалния исторически музей.


Дневникът съдържа 74 страници. Една част от текста изписва с лилаво мастило, после продължава с молив. Липсват и страници, които включват описанието на сраженията при село Батошево и това на 7 май при Ново село. Самият дневник е озаглавен „Габровското въстание 1876 Априлий 30-тий“. Той е ценен документ за въстанието в Първи търновски революционен окръг. Ето какво разказав авторът за излизането на четниците от Габрово и тръгването им към Соколския манастир, където изчакват още хора от околността: „Щом часът удари 12, то войводата, придружен с още двама, излезе от Габрово, след него около 15 души, кой както му прилегнало, се сбрахме на Бечкийнята, гдето ни посрещнаха тамошните, и потеглихме за Нова махала. Като преминахме през колибите, които са на пътя за Новата махала, то навред вдигнахме хора с нази си и тъй, догде додим в Етъра, се умножихме до 25 души. Тука вече бяхме известени и тъй ни посрещнаха с биенето на камбаните и с вика: „Да живее България!“.


Като се спряхме, то захванахме да прибираме нещата, приготвени за в балкана. Натоварихме един товат с препечен хляб, малко тютюн и нещо сланина. Тъмните мисли, които до сега имаха някои, отстъпиха място на веселостта, която е свойствена на младежите в такива случаи, особено, когато се видят свободни, с оръжие в ръка. Тука се пиха различни наздравици, пяха се различни песни с такова въодушивление, щото всички, които присъствуваха: мъже, жени, старци и баби, проливаха сълзи. О, какво приятно нещо! Каква хубава картина! Мъжете, въоражени, се провикваха: „Да живее България!“, а жените със сълзи на очи ги изпровождат със: „Да е на добър час!“ Всеки беше тъй възхитен, щото в това време се явяваше сам на десет турци насреща.

 

Подир, когато всичко прибрахме, потеглихме за Нова махала, като оставихме в Етъра да ни дробят тютюн и да заколят един шопар, за да ги донесат на балкана. През пътя, като вървяхме, от песен ечеше гората, която вече ни стана майка и ние нейни чеда. Като стигнахме в Новата махала, гдето пак се разнасяше екот на камбана, новомахленци, вече готови, ни посрещнаха с радостни викове. Така, като се преброихме и прегледахме, то се намерихме 56 души с оружие. Седнахме да вечеряме и да починем, догде съмне, за да захванем тогава напълно горския живот, който трябва да водят като нас човеци“.

 

Преди Априлското въстание Бочаров е ходил в Прага, Чехия, където е учил бояджийство. Работи и като калфа при бояджията на коприна в Прага Ватслав Матиш. Издържат го двама габровски търговци – Цоню Видинлиев и Григор Начович. Завръща се в родния си град Габрово през есента на 1875 г. Сключва договор с Христо Топузанов, който осигурява 2 050 гроша, за да отворят бояджийница. Георги Бочаров става майстор в нея и води сметките.

 

Роден е през 1855 г. Баща му е свещеник – Димитър Бочаров, който служи в черквата „Св. Богородица“. Заедно със съпругата си Петрана Инджова имат единадесет деца. Георги е четвъртото им дете.
Образование получава в Габровското училище. Той е един от участниците в ученическо дружество, което подкрепя бедни ученици. С помощта на известният учител Илия Христович участниците в дружеството, представят пиесата „Михалаки чорбаджи“. Георги Бочаров играе ролята на Михалаки.

 

Вероятно след завръщането си от Чехия, Георги Бочаров става член на революционния комитет в Габрово. През февруари 1876 г. комитететът го изпраща в Румъния, за да получи информация за подготовката на въстанието. Трябва да предаде и искане за оръжие и войвода, който да оглавява четниците. По път участва в революционни събрания, които са организирани във В. Търново, Горна Оряховица и Лясковец.

 

Среща се с Никола Кабакчиев, Сидер Грънчаров и Калчо Пасков – известни революционери. Те му дават писмо, с което да се представи пред ръководството на революционерите в Румъния.

 

Габровецът преминава замръзналият Дунав при Русе. В Гюргево се среща със Стефан Стамболов, който ръководи Търновския революционен окръг. Двамата мъже заминават за Букурещ и участват в събрание заедно с Христо Ботев. Решава се Централният комитет да изпрати за въстанието в България оръжие и воеводи.

 

Георги Бочаров се завръща в България и на окръжна среща в Горна Оряховица разказва за случилото се в Румъния. В Габрово вече е получена вестта за въстанието в Панагюрище. Също за четата на поп Харитон, който се е отправил с нея към Дряновския манастир.

 

Габровските революционери се събират на 30 април 1876 г. в местността Михалевото, в близост до днешния Шиваров мост. Решават въстанието да избухне на 1 май. Срещат се на Соколския манастир, където идват 137 въстаници. В късен час пристигнат още хора - общо 219 човека. Сред тях е и Георги Бочаров, който е избран за член на щаба и писар на четата. После всички тръгват към севлиевските села Батошево, Кръвеник и Ново село.

 

Войводата му се доверява и го прави главнокомандващ, оставя го с част от четата в село Батошево. Но два дена по-късно, на 6 май 1876 г., в местността Чукара, четниците са разбити от черкези и башибозуци. Георги Бочаров тръгва през нощта с други въстаници за Кръвеник, а от там за Ново село. В сражение четата е разбита. На 11 май 1876 г. в местността Рани бунар под връх Мара Гидик четата води последно сражение. На това място е ранен Цанко Дюстабанов, който по-късно е предаден от българи. Бочаров тръгва към Габрово, после се прехвърля и в Румъния.

 

През Освободителната война той отново се сражава за свободата на България като опълченец от конната сотня. На 7 август 1877 г. сотнята се установява на легендарния връх Свети Никола и участва в августовските сражения при отбраната на Шипченския проход. Участва в битки на 17-19 юли при Стара Загора. После на 9-13 август на Шипка и на 27-28 декември при Шейново.

 

След края на Освободителната война заема административни длъжности в Елена, Севлиево, Нова Загора, Тетевен и Враца. За заслугите му като околийски началник в Нова Загора е награден от княз Фердинанд със сребърен медал през 1888 г. Става един от основателите и ръководителите на габровската дружинка на Демократическата партия.

 

След Освобождението минава под венчило с Пенка Топузанова, която е сестра на Христо Топузанов – командир на отделение в четата на Цанко Дюстабанов. Раждат му се три деца – Димитър, Драгомир и Люба.
Избират го за кмет на Габрово. Прави всичко по силите си за благоустройството на града и поддържането на чистотата по улиците. Усилията му са свързани и с увековечаване паметта на въстаниците и издигане паметник на загиналите за свободата габровци.

 

През 1900 г. заедно с други въстаници, учители и фотографи минават по пътя на Габровската чета. Уточняват се местата на сраженията, срещат се с участници във въстанието, записват се спомени, правят се снимки. Безспорен негов принос остава ръкописният му дневник, който е хроника на събитията в Габровския край по време на Априлското въстание. Три години след като показва на съвременниците си пътищата на четата на Цанко Дюстабанов си отива от живота на 15 януари 1903 г.


От категорията

Знак! Вигенин: Проектът Петков/Василев може да разколебае подкрепата на левите за Радев

Вигенин за Петков/Василев: Проектът им може да разколебае подкрепата на левите за президента-1631893228.jpg

Опитът пък да откъснеш партия от "БСП за България" си е вероломно ...

17 септ. 2021 | 18:39

Проблемът пред Радев не е дали ще спечели изборите, а дали ще встъпи в длъжност като президент

-1594312463.jpg

След подобно шоково увеличение на цените един месец е повече от достатъчен, за ...

17 септ. 2021 | 10:48

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт-1632044218.jpg

На президента не му е работа да прави собствена политика, а да играе символна ...

19 септ. 2021 | 12:36

Кеворк Кеворкян: Въртоглавщини с паметници

-1568320806.jpg

Действащите политици ги нямаше при откриване на паметника на Удроу Уилсън, но ...

18 септ. 2021 | 13:05