Чиновник издействал парична помощ за Кирил Христов, за да се върне от емиграция

Поетът му подарява стихосбирката си - „Химни на зората“ с автограф

Мирела Костадинова: Чиновник издействал парична помощ за Кирил Христов, за да се върне от емиграция

2974 | 30 ноем. 2018 | 12:26

След завръщането си у нас през 1938 г. той води със себе си младата чехкиня Ноеми Молнарова, с която минава под венчило. Весела Панайотова плаща разноските по сватбата. Но Христов настоява тя да не присъства на събитието

Чиновник издействал парична помощ за Кирил Христов, за да се върне от емиграция-1543612236.jpg-1543573917.png-1543573896.pngКирил Христов-1543573866.png

Кирил Христов посещава Чехия няколко пъти през своя живот, а през периода 1929-1938 г. я приема като своя втора родина. Самият той твърди, че пребивава извън България не по политически причини, а за да има възможност да работи по-спокойно. Истината е, че той е неразбран в България, иска да бъде признат за голям писател. Емигрира първо в Германия, а после в Чехия. През това време там е лектор по български език. Отначало в тогавашния немски университет в Прага, а после и в чешкия философски факултет на Карловия университет. Тук той създава „най-ценното“ си според него произведение големият епос „Чада на Балкана“. Също написва сборник сонети – „Симфония на Прага“. Превежда „Ад“ на Данте и работи над превода на „Фауст“. Също над пиеса със сюжет от чешката история по времето на Карел IV „Майстор и дявол“. В един момент остава без средства, болен е и не може да се завърне в България.

 

В своята политика Министерството на просветата по онова време е включило като свое задължение да подпомага нуждаещите се писатели, художници, артисти и проявили се дарования между нашата научна и творческа интелигенция, но предвидените средства и тогава не достигали. Само малцина от нуждаещите се успявали да получат парична помощ. В министерството се чуло за тежкото положение на Кирил Христов в Чехия, който като изгнанник, далеч от родината преживявал в оскъдица и лишения.

 

Приятели на поета се заемат с грижата да му помогнат. Образуват юбилеен комитет и успяват да издадат сборник в чест на поета - за негова прослава. Имат желание да съберат сума, с която да го подкрепят. Постъпилите средства съвсем не били достатъчни, за да му се окаже решителна помощ.

 

Сред приятелския кръг, нагърбил се с трудната задача, е поетът Христо Ц. Дерижан и Весела Панайотова, богатата вдовица, която му помага финансово и издава със собствени средства книгите му. „Двамата представители на комисията – председателят Христо Ц. Дерижан и г-жа Панайотова дойдоха в Министерството, съобщиха, че са получили хубаво писмо от Кирил Христов, който се чувствал малко по-добре и бил много благодарен като научил за готвения му юбилей. Тази радостна новина възпламенила у него голямо желание да се завърне в родината след шестнадесет годишно изгнание“, пише в спомен съхранен в Националния музей на образованието Тома Попвърбанов, тогава чиновник в Министерство на просветата.

 

Весела Панайотова добавя пред чиновника, че със своята болест Кирил Христов е зле, но по-зле е парично. Липсват му средствата да посрещне направените в Прага дългове, дори не може да закупи пътнически билет за спален вагон от Прага до София. Дерижан и Панайотова настояват Министерството да отпусне средства за писателя.

 

Тома Попвърбанов приема тяхната молба присърце и им обещава съдействие. Чиновникът веднага се среща с началника на бюджета и му заявява, че трябва да намери сумата, належаща помощ за поета.

 

Финансистът отговорил строго - в параграфа за помощ на писатели средствата са напълно изчерпани. От друг параграф можело да се вземе само с разрешение на министъра на финансите. „Когато дойде Министър Манев (министър на просветата – б. а.) докладвах му молбата на Дерижан и Панайотова и писменото изложение за парична помощ за Кирил Христов, като му съобщих, че при разговор с началника на бюджета, категорично отрича възможността да се отпусне помощ на писателя Кирил Христов, защото параграфа за писатели бил изчерпан и само министърът на финансите може да разреши да се вземат от друг параграф. И пред министър Манев началникът на бюджета повтори същото. Оставаше да се получи такова разрешение от министъра на финансите. Предадох на господин министър Манев писменото изложение за искане помощ за Кирил Христов. Той обеща, че след обяд ще се видят с господин министъра на финансите и ще говорят по този въпрос“, разказва в спомена си Тома Попвърбанов.

 

Наистина двамата министри се срещнали. Тома Попвърбанов също е извикан от тях. Министърът на финансите попитал чиновника:

 

- Защо така настойчиво се иска парична помощ за Кирил Христов? Него никой не го е принуждавал да напуска България, за да живее в изгнание толкова години. Като човек, със своята голяма мания, огорчаваше много хора и затова малко са неговите приятели и почитатели. Заслужава ли?

 

- Кирил Христов не е добре със здравето си, останал е без средства, та не може да се снабди дори с билет за спален вагон от Прага до София. Добре познавам човека Кирил Христов, но може би по-добре познавам вдъхновения наш поет, голям майстор и творец на прекрасната поетична българска реч. Неговият духовен аристократизъм е бил всякога стимул на повишеното му самочувствие, от което се определяше много пъти предизвикателното обидно държание към другите. Но ще добавя, господин Министре, трябва ли заради неприятните особености в характера на човека Кирил Христов да пренебрегнем и изоставим в нужда поета Кирил Кристов – автор на пленителната стихотворна сбирка „Химни на зората“ или „Слънчогледи“, на толкова поеми и драми, много от които бъдните поколения ще четат и ще се радват, че нашата земя е отгледала такъв талантлив син. Не продължава ли България да бъде безучастна зрителка към съдбата на големите творци на родната култура. Ще отвърнем ли и днес безразличен поглед и спокойно лице, като знаем как Кирил Христов чезне като бездомен изгнаник на чужда земя, както някога се отнасяхме към Пенчо Славейков, който умря в Брунате, далече от любимия му Балкан, дивно възпял го в „Кървава песен“, или както още по-рано се отнесохме с Константин Величков – писател, голям общественик и държавник? Ами с Асен Златаров? Не ще ли се червим, че не държавата ни, а съгражданинът ни Жак Асенов, като частно лице стори всичко, за да бъдат пренесени от Виена в родината смъртните останки на този голям и обичан наш учен, писател и общественик? Не бива да повтаряме грешките на миналото, господин Министре! Големият поет К. Христов заслужава и трябва да бъде подпомогнат.

 

- Добре!- заключил министърът на финансите.

 

Той бързо отпуска задоволителна парична помощ за автора на „Жени и вино! Вино и жени!“.

 

Изпратените от Министерството пари помогнали на поета, както той твърдял, да смъкне от гърба си тежките задължения в Прага.

 

Скоро се завърнал у нас. На паметно утро през септември 1938 г., по повод честване смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов, К. Христов произнася поетично вдъхновенно слово.

 

След това на разходка споделил пред Дерижан и Попвърбанов интересни епизоди от живота си в Чехия. Говори за творческата си работа и за онова, което имал да довършва в България. Не закъснява да изрази своите нови впечатления от тогавашната ни култура и обществена действителност, която разкритикувал. С дълбока въздишка възкликнал: „Осиротя нашата културна духовност след смъртта на професор Шишманов достойният неин представител и радетел, бранител на всички културни ценности и незаменим приятел и покровител на нуждаещите се млади дарования“.

 

В края на раздялата на тримата мъже, Кирил Христов благодарил сърдечно на приятелите за грижите. Обръщайки се към Тома Попвърбанов, изразил голямото си задоволство от Министерството на просветата, което взимало така при сърце неговите нужди. Поканил чиновника на гости в дома си в „Овча купел“ . „Разговорът ни продължи доста, но освен за своите творчески планове и постижения засегна и изрази доста на широко впечатленията си от нашия обществен и политически живот, като сочеше много провинения на нашите управници. Помолих го публично и в пресата да се въздържа от предизвикателни изказвания към някои властници, като му съобщих и част от възраженията, които министърът на финансите правеше, когато говорихме за помощта, която трябваше да му се отпусне. Кирил Христов даде обещание, но след 2-3 месеца писа доста предизвикателна статия“. За спомен поетът му подарява най-хубавата си стихосбирка - „Химни на зората“ с автограф.

 

Известно е, че след завръщането си в България през 1938 г. Кирил Христов води със себе си младата чехкиня Ноеми Молнарова, с която минава под венчило. Отново търси материалната помощ на Весела Панайотова. Тя заплаща разноските по сватбата му. Но Кирил Христов настоява тя да не присъства на веселото събитие. Ноеми остава до последно с поета. В последните редове на завещанието си той пише: „Аз не мога да посоча никого, комуто дължа толкова много признателност, колкото дължа на това безкрайно добро и предано същество. И никого не съм така дълбоко обичал!“

 

След емиграцията му излиза драмата „Майстор и дявол“. Студията „Какъв е българинът“. Сборник със стихове и разкази „Простори“. Стихосбирките „Игра над бездни“ и „Последни пожари“. До последно работи върху спомените си „Време и съвременници“, която е необикновен документ на времето, в което живее и твори поетът Кирил Христов.


От категорията

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

"Свободните" гласове свършиха. Няма да има нито за Мая, нито за Слави...

-1505743367.jpg

Никакви нови политически формации не могат да поникнат, камо ли да разцъфтят в ...

26 май 2020 | 13:05

Китай е приоритет за Берлин и ЕС

-1511169105.jpg

Предстоящото от 1 юли председателство на ЕС е един от последните големи ...

30 май 2020 | 10:04

Българите сред най-пострадалите финансово от пандемията в ЕС

Снимка БГНЕС-1590756399.jpg

Датчаните, нидерландците, шведите, финландците и австрийците са изпитали ...

29 май 2020 | 15:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.