Чудомир

Чудомир е псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски

Мирела Костадинова: Чудомир открива късно, че със съпругата му са роднини

4272 | 20 дек. 2019 | 12:27

Авторът, който рисува чрез четката и словото обикновените, но мъдри хора. Неговите малки весели разкази започват да излизат през 1932 г., в подлистника на в. „Зора“. Чудомир се хваща за перото и името му за кратко време става популярно в българската литер

Чудомир-1576837809.png-1576837988.png-1576837970.png-1576837957.png-1576837866.png

Усмивката ме дебне всеки път, когато се досетя за литературните образи на Чудомир. Но трудно ще забравя и онзи, живия, на Ана Карима – писателка и общественичка, съпруга на Янко Сакъзов. Тя е с „напредничави идеи“, имала късо подстригана коса, нещо необичайно за дамите в началото на ХХ век. Чудомир я рисува в своите дневници по следния начин: „Преди две години идва в града Ана Карима и ме посети в музея. След като дрънка дълго време, след като разправя и за последната си любов с Христо Миндов, тая дърта кокошка по едно време изпъшка и рече: „Много съм надебеляла, Чудомире, много съм затлъстяла. Препоръчаха ми да правя гимнастика. Сутрин, като се събудя, да почна да си дигам краката нагоре – първо левия, после десния. Добре, но нали са дебели пущините, нали не мога да ги дигам. Мъчих се, мъчих, па се сетих да ги вържа за палците с една връв и да ги дърпам. Вързах ги и… Боже, боже, какво разправям и на кого разправям тия работи! Че ти ще ме опишеш в някой разказ, бе! Хубаво се наредих сама!“


И Чудомир я описва…

 

Такъв е той – духовит, остроумен, малко безцеремонен, колоритен и неповторим. Авторът, който рисува чрез четката и словото обикновените, но мъдри хора, прозряли истината чрез мириса на земята и сраснали се с нея. Тези хора, които ще останат завинаги българи със своята прагматичност, непосредственост и състрадание. Техните истини разсмиват и натъжават. Писателят разбира тяхната драма. Това са неговите „родни картинки“.


Чудомир е псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски. Писателят го получава от свой съселянин от родното му село Турия. „Чудомир“ означава „да се прочуе с големи, с чудни дела“.


През едно лято разказвачът се завърнал в родното си място. Пръв го посрещнал Дянко Фурнаджията. Хумористът ни го описва като весел, духовит и пиян загорец, който се провиква:


- Охо, Чудомир! Добре ми дошел!


- Какво име си ми измислил? – пита писателят.

 

Тогава Дянко го завел в общината и му показал снимка. На Чудомир Кантарджиев – „млад, рошав комита, напомняше много на мене – младия рошав студент – художник“. Този псевдоним остава като емблема за автора на весели разкази и с него подписва в началото само карикатурите си. Но той не е единствен. Подписва се още като Максим Гладний, Брей, Два пъти Фан, Ер малък, Оскар Бум, Пигот, Сечко-Бечко, Фанко Фтичката и други впечатляващи.

 

Обстоятелствата го срещат с учителя му по рисуване В. Маринов от Старозагорската гимназия и той го убедил, че е призван да рисува. Чудомир едва ли е щял сам да си повярва. Накрая на годината занесъл на родителите си армаган – „тефтерче с 12 двойки и 1 шестица по рисуване“.

 

През есента на 1906 г. се записал в Държавното рисувално училище в София против волята на баща си. Родителят считал работата на художника за непочтена – „да рисуваш царя с голям нос, да се подиграваш с министрите, прокопсия няма от такива неща“. Наказал го сам да се издържа. Гладът не спрял талантливото момче.

 

В рисувалното училище Чудомир изподрасквал стените с карикатури на приятели и преподаватели. На 18 години се хванал да работи във вестник „Барабан“. „Там сътрудничеха едни брадати, очилати възрастни хора“. Тези брадатковци са писателят, съставител на различни антологии, преводач и главен редактор на „Барабан“ Иван Андрейчин и поетът Иван Арнаудов.

 

В София Чудомир бързо се обгражда с приятели – художникът Константин Щъркелов, поетите Христо Ясенов, Димчо Дебелянов и Николай Лилиев. Сред близките му са и Николай Райнов и Йордан Йовков. По това време преосмисля отношението си към литературата и обиква завинаги винцето.

 

Дръзва да участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 г. По същото време рисува антимонархически карикатури. Острият му сатирично-изобличителен тон владее също и перото му. Отношението му към Фердинанд преминава после и към неговия наследник Борис. През целия си живот Чудомир мечтае за свят, в който „да няма дрипльовци и роби, а да срещаш само човеци“.

 

Поради Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, Чудомир прекъсва творчеството си. Той е мобилизиран и пет-шест години от живота му преминават в окопите. След войните се завръща в Казанлък и става учител по рисуване в известното Педагогическо училище. Но го съкращават по закона за „семейните двойки – учители“. Той вече е минал под венчило с Мара Нонова.

 

След 1933 г. се отдава на мъката пред белия лист и четката. Голяма част от силите си посвещава на дейността на читалище „Искра“, където е етнограф, председател и уредник на музея.


Неговите малки весели разкази започват да излизат през 1932 г., в подлистника на вестник „Зора“. Чудомир се хваща за перото и името му за кратко време става популярно в българската литература. Не вярва в тяхната художествена стойност. Липсва му приятел с вкус и усет към литературата, който да ги оцени. По-късно този верен човек е Рачо Стоянов, авторът на драмата „Майстори“. Той е единствен от писателите, който му казва точно това, което мисли за разказите, които пише Чудомир.

 

„Не би ли могъл през свободното си време да вземеш моите книги и малко по малко да попощиш всичките ми работи и в правописно отношение, и в стилно, и всякакво. Да ги надраскаш просто, да ги нашариш и да ми ги изпратиш да си ги видя какви хубавици са. Разбира се, ако след това ми ги изпратиш придружени с едно дългичко обяснително писмо, то ще бъде великолепно“, пише Чудомир до Рачо Стоянов на 3 февруари 1941 г.

 

Той има нужда от онзи душеприказчик, който да види текстовете му през неговите очи и да ги съпреживее, да ги шлифова и облагороди. Да го направи с онази топла критичност, с която може само приятел. Този приятел, който понякога е най-жестокия съдник.

 

После Чудомир продължава в същото писмо: „Та разбираш нали, колко ми е нужен свой, близък човек за тази работа, който ме обича и от обич се мъчи да ме поправи. Това ми най-много липсва тогава, когато раждам в Казанлък, а бебето го отглеждат в София акушерки, в които имам доверие“.

 

Четейки тези редове, човек си мисли за Чудомировата плахост и прецизност. Но той съвсем не страда от плахост. Твърде дръзко раздава оценки за световните художници. Нарича Тулуз Лотрек „недородица“, таитянките на Гоген „полуидиотки – жени, с дебели като греди крака“, а за Пикасо риторично казва: „Пикасо, Пикасо – какво има в този шмекер?“

 

В продължение на години Чудомир работи върху изследването си „Казанлъшките родове“. Това му дава повод да проучи рода си по бащина и майчина линия, да разбере кои сме, от къде сме“.

 

Пише писмо до тревненския изследвач, обществен деец и учител Богомил Даскалов, който също се интересува от рода му. Инициативата за писмовни връзки между двамата е на Даскалов, който изпратил преди това исторически документи на Казанлъшкия музей. Датата, на която веселият разказвач му пише, е 12 февруари 1938 г.: „Аз по произход съм също от Трявна, а жена ми е внука на известния поп Коя. Много бедна и тъмна е историята на нашия край, господин Даскалов, и най-незначителният документ за нас е от голямо значение“.


Четири дена по-късно Чудомир изпраща ново писмо до Даскалов, в което му обяснява, че желанието му да намери сведения за прадядо си по бащина линия Дончо Чорбаджийски, не е увенчано с успех. Село Турия горяло през Освободителната война и писмен документ не е запазен „от инък грамотните ми дядовци и прадеди“.

 

Каква е истината за рода на Чудомир? Сам той казва, че има един „куриоз, който заслужава да ти се разправи“, уважаеми читателю.
Родът му по бащина линия е от Трявна. Началото му е известно от някой си поп Георги, който се бил провинил пред турската власт и се скрил в село Турия. В това място почти всички заселници били „провинени“. Чудомир имал брат, който рисувал чудесно, но починал млад. Създателят на „Нашенци“ се чудел откъде е тази дарба.

 

Едва като се оженил за художничката Мара Нонова, Чудомир се заинтересувал по-сериозно за рода. Тя му показала родословното дърво на зографския род Витановци. „И знаеш ли, на една от клонките на това дърво виси този мой прадядо поп Георги, а на върха му виси името на жена ми. Значи излязохме роднини с жена ми и аз често я заплашвам с разтрогване на тоя брак поради това роднинство“.

 

Истината е, че Чудомир и Мара живеят заедно до неговата смърт през 1967 година. Тя е негов приятел и дълбоко в душата си разбира творческите му вълнения. Грижи се за подредбата на дома, посреща софийските му приятели, които гостуват по цяла седмица. Той ги черпи щедро със собствено направено вино, а тя се върти около печката, за да поднесе вкусни гозби.

 

През целия си живот Чудомир обича домашно приготвената храна. Той редовно купува от пазара от селянките масло, козе сирене, плодове. В дома им винаги има в изобилие ябълки, круши, тикви. Мара Чорбаджийска не противоречи на кулинарните му предпочитания. Тя се старае да сложи на масата от онова, което той най-много обича. Най-често в зимните месеци това е домашна туршия, кисело зеле и любимите гулии, ако не готвени, то поне печени, също и варени тикви. Ето какво разказва Лилия Димитрова, племенница на Чудомир за кулинарните му изкушения:

 

„На първо място като любимо ястие на Чудомир трябва да оставим гювеча. Тази любов започва от ранните му младежки години, когато с приятелите си в Турия си го приготвяли сами. Обикновено използвали дреболии от някоя овца или коза, които никой не купува, а им ги подарявали. Толкова много овче и козе месо имали турийци, че на никого не му трябвали дреболиите. След като осигурели мръвките, младежите отивали да тършуват из дворовете си и всеки донасял каквото имал червени домати, сини домати, моркови, люти чушлета (много важни в случая) лук, картофи.

 

Нарязвали всичко това в огромния пръстен гювеч на баба Хаджийка и доволно го напъхвали в пещта на Дянко фурнаджията. След около час веселието започвало.

 

Тази традиция с гювечите продължава и по-късно в Казанлък, но този път дреболиите ги осигурявал Иван Парасков, който продавал месо в халите...Зарзаватът осигурявал Чудомир от пазара, а гювечът се печал във фурната в кръчмата на Касъра „Тихия кът“, намираща се зад халите (ул. „Иван Вазов“).

 

Едно от любимите ястия на Чудомир и брат му Георги била т. нар. „пописка“. Това е накълцано на ситно кисело зеле и сварено на гъсто с булгур (може и с ориз, ако има такъв). Много обичали и яхния от картофи. В Турия наричали картофа „гулия“. Веднъж като студент, като си дошъл от София, Чудомир рекъл на майка си: „Наготви ми гулийкина манджичка в малка тенджерка!“ В малка тенджерка, че да стане по-гъста и мазничка, защото много добре знаел колко чорбаливо готвела майка му, за да има в какво да топи залъците си огромното семейство, че да го нахрани.


Тъй като имали много мас, извара, сирене и брашно, в Турия често правели пенерлия, която там наричат тутманик. Това име си има своя легендарен произход. Веднъж една жена замесила тесто за пенерлия и го оставила да втаса в нощвите. Но кученцето им, което било дребна порода и затова го нарекли „мъник“, усетило приятната миризма на тестото, грабнало го и хукнало навън. Жената усетила и се разтичала след кученцето, като викала: „Тук, мъник, тук, мъник...“ И така пенерлията останала „тукманик“.

 

Чудомир много обичал и тъй наречения в Турия „млин“. Това е баница, която се нарежда в тънка бакърена тава, наречена „синия“. После тази синия се поставя върху нагорещена тенекия на огъня, или върху печка, ако има такава в дома. Синията е повдигната от едната страна с керемидка и се извърта, за да се изпече отвсякъде. После върху нея се поставя друга по-голяма тава и баницата (млинът) се обръща, след което отново се връща в синията, като неизпечената страна остава сега отдолу, за да се изпече и тя. Незнайно защо, но така изпечената баница става необикновено вкусна“.

 

Чудомир остава да живее със съпругата си в малката и мила къща в Казанлък четиридесет и две години. Сега тя е превърната в музей. Там още се пазят оригинални вещи на веселия разказвач, богатата му лична библиотека, рисунките му, работния му кабинет. Там могат да се видят и живописните платна на съпругата му Мара Чорбаджийска.


От категорията

Кънчо Стойчев: Как Борисов допусна мярката 60:40?! Тя е вредна и не работи

-1567490477.png

Нищо няма да бъде както беше. Най-важният щаб, който трябва да създадем, е ...

4 апр. 2020 | 13:29

Веселин Данев: Можем да отделим рисковата група в хотели, а другите да се върнат на работа

Идеята е всички в рискова възраст или здравословно състояни да си „спестят“ срещата с вируса, казва Веселин Данев-1585815200.jpg

Всичко това ще излезе на държавата в най-лошия случай 40 милиона лева на ден, ...

2 апр. 2020 | 11:21

"Полет с балон над Белоградчишките скали"- едно спиращо дъха видео с иновативен поглед към природата

"Полет с балон над Белоградчишките скали"-1585909140.png

Режисьорът и идеолог на видеото арх. Пламен Мирянов умело използва ...

3 апр. 2020 | 15:43

Ако спрем предпазните мерки, до края на април заразените с коронавирус у нас ще са над 1 милион души

-1520235630.jpg

Разбира се, това няма да се случи. Когато хората масово видят накъде вървят ...

4 апр. 2020 | 09:57

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Лулчев


22 дек. 2019 | 17:12



Един Велик Българин е Чудомир. Вечна му памет!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.