Д-р Иван Богоров

Той е непримирим към чуждиците в езика ни и търси философския камък

Мирела Костадинова: Д-р Богоров поставя началото на журналистиката ни и въвежда платената реклама

3436 | 13 март 2020 | 15:34

Отпечатал е 14 вестника и списания. Написал е и е превел 34 книги и брошури. Иван Богоров завършва медицина в Париж през 1858 г. и работи като лекар в Цариград и Пловдив

Д-р Иван Богоров-1584108421.png-1584108505.png-1584108451.jpg

Д-р Иван Богоров е първият, който още през епохата на нашето Възраждане повдига завесата към светлината на познанието и бъдещето ни като народ. Освен че има поразителен усет към новото, той е самобитна личност с изключителни качества – просветител, енциклопедист, пословичен родолюбец. Пренебрегнал нормалните човешки нужди – да  създадеш дом, семейство, – Богоров насочва цялата си енергия и средства за постигането на друга, обществена цел.

 

Например, влага 1000 златни наполеона, за да издаде във Виена през далечната 1871 г. своя френско-български речник. Както сам казва, никой от богатите му съвременници до тогава „не е разнесъл подобен куп жълтици за издаване на българска книга“.

 

Типичен ренесансов ум, той посвещава живота си на две много важни за него неща: вечните и непреходни за българското племе истини и метафората, свързана с откриването на „философския камък“, в основата на която застава отдавна бленуваната от човечеството идея за превръщането на обикновените неща в злато…

 

Майстор е на неологизмите. Следва тази традиция от немците и това му се отдава толкова добре, колкото всичко, до което се докосва.

 

Непримиримостта му към чуждите думи в езика ни е пословична. 

 

Възрожденецът полага завидни усилия, за да го запази чист, естествен, жив, автентичен. „Един и същ писмовен език за синца нас, българите, струва много, той е безценен камък нам“, казва той. Богоров наистина създава голям брой неологизми, за които е осмиван. Обвиняват го, че е „само ковач на всякакви смешни нови думи“. Например „варди-здраве“, която употребявал за медицината като наука. Или „иди-си ела си“ – за дъска, направена, за да замества къщната ютия без огън.

 

Словотворството му е ранен опит да се разкрие богатството на българския език.  От многобройните новоизковани думи днес ползваме „бележник“, „сричка“, „чакалня“, „часовник“, „вестник“, „обноски“, „подплата“, „забележка“, „съдник“ и др. 

 

Раждането на Иванчо Андреев Богоев, познат по-късно с  литературното име д-р Иван Богоров, свързват не с една, с цели три години – 1818, 1820 и 1821 г. За това пък със сигурност се знае, че се е случило в Карлово. Баща му, Андрей Богоят, работел по хората, за да прехранва шестте си децата. По някое време решил да замине за Влашко, но за зла орис се удавил в Дунава.

 

Съпругата му Дона сама отгледала всичките си деца. Плетяла „деликатните чорапи за чеиз“, каквито не можели да измайсторят дори калугерките в девическия метох; шиела изкусни кенета, майсторяла прочутите възглавници с „прябори“.

 

Богоров завършва школата на Райно Попович и напуска родния си град, за да постъпи в известното гръцко училище в Куручешме. Там съдбата го среща с Георги Раковски. Гръцкото образование не го задоволява, затова бърза да напусне Цариград и да поеме към Русия. По това време там се намират Ботьо Петков, Найден Геров, Никола Михайловски, Добри Чинтулов. Богоров постъпва в Ришельовския лицей.

 

Едно от първите му родолюбиви дела е да отпечата в Одеса (през 1841 г.) ликовете на българските царе Иван Асен и Иван Шишман и образа на „болгарския лев“. Взел ги от „Стематография“ (1741) на Христофор Жефарович. Това е първото издание „за свестяване на българите“, пише Богоров. Отпечатъците на царете по онова време стояли на иконостаса в много български домове – наред с Христос, Богородица и кандилото.

 

„Всички желаеха да имат тази картина в иконостаса си, за да си припомнят за историята на своите прадеди… Предишната слава не може народът ни да добие друго яче освен със своята кръв. Само с това се печелят политически блага“, разказва д-р Иван Селемински. 

 

През това време Богоров се подготвя да напише българска граматика.

 

Превежда „Математическа география“ от В. Бардовски и „Всеобща география за деца“. В предговора на географията от 1842 г. пише, че взема за основа говоримия български език, осмива славянобългарската школа и всички, които употребяват старинни и изкуствени форми.

 

Книжовният език трябва да бъде основан върху говоримия народен език, настоява той. Без това успехите на народа по пътя на образованието не биха били възможни. За пръв път поставя въпроса и за литературния ни език – за неговото формиране и целите, на които трябва да служи.  

 

Между двете географии Богоров издава „Български народни песни и пословици“. Съдържанието включва дванадесет юнашки и хайдушки песни от Източна България и двеста пословици. Това е първата книга с народно творчество, различна от традиционните песнопойки, издавани от българин.

 

Завръща се в родината. Като противник на гръцкия език е убеден, че бъдещето ни е невъзможно без развитието на говоримия български език.

 

Затова докато учителства в Стара Загора в продължение само на една година завършва своята „Първичка граматика“. Тя излиза в Букурещ през 1844 г. Нарича я „първичка“, за да подчертае, че е първата граматика на говорим български език. Създадена е върху живия език и говори. Заедно с това авторът ù се захваща с нелеката задача да изкове оригинални български думи на мястото на чуждите. Граматиката е въведена в много училища и след няколко години претърпява второ издание. Разбира се, тя има и своите критици. Със спечелените пари, подпомогнат и от някои търговци, Богоров заминава за Лайпциг.

 

В германския град печата първият български вестник „Български орел“. Това поставя началото на журналистиката ни. Може да се каже, че пръв показва какво е новина и я използва по начина, който познаваме днес.

 

Тя не е  „новост” или „интересно съобщение”, „любопитна подробност или вест”, която пътува по света, а информация за стопанското и културно развитие на един народ, в случая на българите, които имат нужда от повече знание за себе си. Богоров умее да отсява интересното и да го предава ясно и разбираемо на обикновените хора.

 

Рождената дата на вестника е 20 април 1846 г. От него излизат само три броя, поради което е библиографска рядкост и трудно се намира в библиотеките. „И ние, българите, трябва да започнем да се усещаме като народ, който има същите правди с другите европейски народи! Ние трябва да държим здраво езика и вярата си!“ За съжаление след издаването на третия брой към „Български орел“ не проявил интерес нито един абонат в България.  

 

Богорова е заслугата и за навлизането на някои журналистически жанрове. Самият той пише новини, информации, дори публицистика. Създава статии по културни, политически и стопански въпроси. Автор е на репортажи и „случки за щастието на народа ни от старо време до днес”.

 

Той добре знае, че националното ни самочувствие може да бъде събудено чрез просвета и активна издателска дейност. Но не подценява и „развеселителната страна” – приказки, народни песни, басни, притчи, „смешливи приказвания”.

 

С името на Богоров свързваме и първия опит за среща на българския читател с романа като жанр. Пръв превежда „Чюдосиите на Робенсина Крусо” от Даниел Дефо и го издава като подлистник на „Цариградски вестник“. През 1849 г. романът е отпечатан като самостоятелна книга.

 

Известен факт е, че става едно от най-популярните произведения в периода между1848 и 1960 г. Има 43 издания. Измежду ранните преводи са и тези на Йоаким Груев от 1858 г. и на П. Р. Славейков от 1869.

Богоров се завръща в Цариград. В Балкапан хан основава българска печатница и „Цариградски вестник“.

 

Старае се на страниците му да има преводи от чужди писатели, защото разбира, че за българина е важно да познава Западната култура. Тук публикува комедии на Голдони. Както стихотворения на Д. Чинтулов и П. Р. Славейков. Подготвя броевете почти сам.

 

Любопитен факт е, че пръв въвежда платената реклама. Отнася се с внимание към илюстрациите, а това дава своето отражение за развитието на полиграфията и издателската практика. 

 

В броя от 1 януари 1852 г. на „Цариградски вестник” Богоров се обръща към читателите със „Здравейте, милички!” – пример за непосредственото общуване с читателската аудитория, на която служи през целия си живот, издавайки книги и вестници на чист български език. Може да се каже, че битката за чистотата на езика ни, актуална и днес, води своето начало именно от тук – от Иван Богоров и неговите издания. 

 

„Цариградски вестник“ се старае да следи и препредава новини както от големите европейски вестници, така и от изданията в Цариград. Живо се интересува от състоянието на образованието у нас, печата статистически сведения, описания, хигианични съвети, стопански новини, народни песни, преводи. Излизането му е горещо подкрепяно от Раковски.

 

Не на последно място, Богоров издава и тълковен речник на българския език. Върху един от екземплярите е отбелязал: „Дор език живее, народ не умира“. Самият той пише на чист и ясен български език, понякога колоритен и забавен, за да се разкрие колкото се може повече от богатството и звънливостта на родното слово.

 

Не бива да се подминава и работата на Богоров в помощ на Раковски за издаването на „Дунавски лебед“ – първия български революционен вестник. Раковски не само подкрепя Богоров при списването на „Цариградски вестник“, но и му помага да получи разрешението за издаването му. За него самият Раковски казва:

 

„Он се денем и нощем трудеше сам да пише, сам в печатницата си да нагледва и работи и сам йоще да тича по нощи. А от друга страна, да няма и най-нужн разноски и да е йоще задлъжнял тому и оному за народное дело! Ние нямаме намерение да хвалим г. Богорова, но свята длъжност ни кара да кажем истината...“ След време Богоров присъства на погребението на своя приятел Раковски и помества едни от първите отзиви в българския печат за неговата смърт.

 

Той взема участие и при издаването на други вестници – като Славейковата „Гайда“. Неспокойната му, вечно търсеща натура обаче го довежда до фалит, защото се впуска в борсови сделки и остава само с часовника в джоба си. Това го принуждава да постъпи на работа във вестник „Турция“ на туркофила Н. Генович. Печата статии и очерци за Свищов, Търново, Пловдив, Калофер, Чирпан, Хасково, Ески Загра, Сливен и др. български градове. Така поставя началото на книгата си „Няколко дена разходка по българските места“, първият художествен пътепис във възрожденската ни литература. Книгата излиза в Букурещ през 1868 г.

 

Описва бита на българите, техния хумор, особеностите, облеклото, поведението на жените, поминъка, храната, образованието, хигиената. Може да се каже, че още тогава имаме книга за българския характер, с която си струва да се гордеем. Целта, разбира се, отново е пробуждането на националното съзнание и интереса към миналото.

 

За да е пълна редицата с първенствата, да добавим, че Богоров е редактор и издател на първото българско икономическо списание „Журнал за наука, занаят и търговия“. А след Освобождението се появява още едно списание, пак с новаторски дух и идеи – „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“. 

 

На фона на всичко казано до тук може да ни се стори странно, че Богоров завършва медицина в Париж през 1858 г. и работи като лекар в Цариград. След това заминава в Пловдив и става градски лекар.

 

Неуморният издател публикува и медицинска книга в три части – „Селският лекар“. Началните ѝ страници обръщат внимание на здравословния живот и хранене, хигиената в жилището, чистота на дрехите, значението на съня и движението за здравето на човека.

 

Ето какво съветва Богоров: „Човек не требува да яде нивгаш млого, а да става от паралията с малко пощяване“. Книгата е предназначена за хората от селата. В своя предговор авторът пише, че тъй като в селата няма лекари, то не било зле всеки да разбира от „лекарщина“. „Селският лекар“ описва 135 болести и начините на лекуването им. Запознава читателите си и с болестите по домашните животни.

 

Възрожденецът взема участие в Сръбско-турската война като военен лекар.

 

Не е лесно да се обхване всичко, направено от Богоров. Отпечатал е 14 вестника и списания. Написал е и е превел 34 книги и брошури. Освен това прави пръв опит за създаването на фабрика в Пловдив, която да преде и тъче памук. Негова е заслугата за въвеждането и обясняването на думите  „капитал“ и „влог“.

 

Още през Възраждането убеждава българите, че „земедельето, индустрията и търговията са главните извори за богатството на народите“. Особено значение отдавва на индустрията. Застава зад първата българска мореплавателна дружина „Провидение”. Говори за необходимостта от железници за развитието на търговията и индустрията.  Родолодолюбец е във всички гънки на душата и характера си.

 

През 1867 г. Богоров посещава Москва като български представител на Славянския конгрес. Заедно с другите пратеници е представен на Александър II и произнася слово на български език в Московския университет. Настоява Русия да подпомага българското просветно дело. На връщане остава за кратко в Букурещ и редектира вестник „Народност“. От там отпътува за Виена и издава френско-българския си речник – широко използван у нас дълги години след Освобождението. 

В Националния музей на образованието се съхраняват почти всички Богорови книги. Името му срещаме в мемоарни текстове за Габровското училище. Тома Васильов разказва за срещата си с големия книжовник като ученик (1872-1876), защото Богоров е неуморен пътешественик, родолюбец и сеяч на просвета и българщина, който кръстосва земите от Русия, до Турция и от големите градове на Запада, до бреговете на Черно Море…

 

По онова време е практика учениците да правят излети до близки места около градовете. Веднъж по време на ваканция учениците от Габровското училище отишли чак до Казанлък, за да гостуват на свой приятел. Вървели боси през Балкана, за да не си късат обувките. Но щом наближили Шипка, се измили и обули.

 

„Отидохме да видим прочутата местност „Кайнарджа“, гдето казанлъчани правят своята разхадка при многото извори, що бликат и текат на вади по зелена поляна. Там намерихме една група книжовници и учители седящи на моравата и пиящи гюловица. Между тях бяха Д-р Ив. А. Богоров, П. Иванов, Ф. Велев, П. Сандов, Ст. Карапетров. Поканиха ни да седнем и ни дадоха гевреци. В разговора, който заведохме, се намеси Богоров и, между друго, каза: „Вашите учители ви учат руски, не български“.

 

Някои от нас се обидиха, но по-спокойните не отдадоха значение на тия думи, знаейки как Богоров тогава, па и по-сетне, гледаше на нашия книжовен език, който той искаше да пречисти по един своеобразен начин“, пише Тома Васильов.

 

Богоров обича да пътува по балканските места. В пътните си бележки от 26 юни 1859 г. разказва как бърза да стигне в Габрово от Трявна, но поп Кою, стар приятел на Петко Р. Славейков, го задържал осем часа. Щом се поразхладило времето, разделил се със свещеника и семейството му. Тръгнал за Габрово. Пътем разгледал тревненските колиби, наслаждавал се на природните картини. След три часа, привечер, пристигнал в Габрово. Запътил се право към Главното училище, защото в него преподавал Тодор Бурмов. Поговорили откровено за годините, когато са учили заедно в Цариград. На другия ден се срещнали с първенците на града и посетил всички училища. 

 

И в свободна България Иван Богоров брани чистотата на езика ни и се занимава с книжовна работа. Както пише в края на своята автобиография, „За да не се забравя и да се уработева българския език започнах в Пловдив (1878) да издавам едно списание по име „Наковалня“, което издавам с мои разноски и до днес, без да имам нито един спомошник от нийде“.

 

Днес паметникът му в Карлово се е свил сред няколко стари борови дървета. Няма и следа, че тук скоро се е отбивал човек. Само големият камък до него напомня, че е издигнат за 150-годишния юбилей от рождението на възрожденеца. Съвременниците му разказват, че в думите на д-р Иван Богоров винаги имало припев...

 

Черкова. 

Училище. 

Книгопечатница.

И вестник. 

 

Наричал ги „отличителни стихии на един народ“. Въпросът е, такива ли са и днес. Служат ли на делото, започнато от Иван Богоров. 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15