Докторът е приятел на Вазов от момчешките му години

Мирела Костадинова: Д-р Кошников- прототипът на д-р Соколов от "Под игото" се влюбил в жената на бей

5722 | 3 юли 2020 | 15:10

Леля му Христина била калугерка в метоха близо до Сопот. В скривалище, което се намирало под нейната килия, тя е укривала Васил Левски, който е близък приятел на д-р Кошников


Някога Иван Вазов написва романа „Под игото“ на малка одеска уличка. Когато тръгва за България през 1889 г., пътят му от Русия е през Цариград. В багажа му е и романът, който ще премине през сърцето на империята, а после и през сърцата на поколения българи. До днес. И те ще го превърнат в най-четената книга.

 

Един от неговите герои в романа е д-р Соколов. Зад него  всъщност се крие една истинска личност - д-р Тодор Кошников, за когото се знае малко. Той е приятел на Вазов от момчешките му години. „Повечето от действащите лица са истински личности от Сопот, с други или преиначени имена… Д-р Соколов, младият, красивият 28 годишен, буен и лекомислен левент, с лъскава руса коса, синеок, с открито простодушно лице, в когото се беше влюбила жената на бея, беше от Сопот и се казваше с истинското си име Кошников…

 

Кошников, който живееше в една съседна къща през улицата у един кундурджия и когото посещавах почти всеки ден, наистина имаше в стаята си едно мече. Името му Клеопатра, обаче, е измислено от мене…“, пише самият Вазов за известната си книга.

 

Кошников е военен фелдшер в някакъв табор край Черна гора. Знаел отлично турски език. Старият бей, администратор на Сопот, го направил домашен лекар. Младата му жена се влюбила в красивия мъж. Той, весел и жизнен, също не устоял на изкушението и приласкал красивата туркиня. Тръгнала и мълвата из малкото градче.

 

Д-р Кошников, прототипът на д-р Соколов от „Под игото“, е роден вероятно около 1848 г. в Македония. Пристига в Сопот години след това. Заживявайки в балканското градче, наема своя къща, близо до дома на писателя. Днес там  е поставена паметна плоча, върху която е изписано: „Тук е бил домът на Тодор Кошников, председател на революционния комитет, основан от Левски.“ 

 

Неговата леля Христина била калугерка в метоха близо до Сопот. В скривалище, което се намирало под нейната килия, тя е укривала Васил Левски, който е близък приятел на д-р Кошников. При една тяхна среща, когато Левски отива в градеца преоблечен с козарски дрехи, Кошников лекува раните му, а после му казал: „Бягай от Сопот. По таваните и под керемидите те търсят!“

 

Когато се завръщал от Цариград, лекарят минал през Дряново, за да види Христо Максимов, свой земляк от Сопот. Пристигнал привечер, отседнал в хана. Той се намирал в центъра. По това време вилнеела епидемия от коремен тиф. Болестта не подминала и дома на бай Зафир, който имал четири щерки. Болна била най-малката му дъщеря Куна, едва петнадесет годишна.

 

Бай Зафир чул, че в хана е отседнал лекар, дошъл чак от Цариград. Веднага го потърсил и го помолил да прегледа момичето му, което вече лежало на легло. Д-р Кошников тръгнал след отчаяния баща, за да помогне. Той бил денонощно около постелята ù, грижил се за нея и скоро девойката оздравяла. Но красивият, висок и рус д-р Кошников се влюбил в нея. Кунка също не остава безразлична, а искрите на любовта бързо довели отношенията до годеж. Той поискал ръката ù от родителите и те се съгласили да дадат щерка си.

 

Лекарят имал неотложна работа в Сопот и след годежа се отправил към балканското градче. На изпроводяк заръчал: „Кунке, чакай ме! Скоро ще се върна, за да се венчаем.“

 

Дните и месеците се нижели един след друг, а момичето чакало своя годеник. Сестрите ù не пропускали  да я задяват, че той може да не се завърне. Кунка вече не знаела дали ще види очите на мъжа запленил сърцето ù. Докато един ден на вратата се похлопало…Д-р Кошников отново дошъл в богатия дряновски дом, за да се венчае за девойката. А после двамата заминали за Сопот.

 

Младата невеста попада сред приятелите на своя съпруг, сред които е и Иван Вазов. Тиха, срамежлива, успява да спечели почитта и уважението на сопотненци.  

 

Както е известно в романа на Вазов, неговият герой д-р Соколов държал в стаята си едно мече на име Клеопатра. Фелдшерът наистина имал мече в стаята си, но когато довел младата си жена от Дряново, за мечето нямало вече място…

 

Вместо в Сопотския балкан, както е в романа „Под игото“, Кошников дал мечката  на леля си Христина от метоха. Тя настанила животното в скривалището на Левски, който вече бил загинал.

 

Затъркаляли се дните на семейството, но скоро Сопот е опожарен от турците. Вазов след големи премеждия заминал за Румъния. А д-р Кошников и неговата жена се спасили в Дряново при тъста му бай Зафир. В Сопот изгаря цялото им имущество. От него останало само едно малко килимче в чудесни цветове с  вплетени в него жълто и турско синьо, което греело като слънце. Д-р Кошников го пазел като скъпа реликва до края на дните си.

 

По време на Шипченската епопея Дряново се оказва важно място в подстъпите на Балкана. Бил организиран болничен лагер, където лекували ранени войници. От 13 до 18 август 1877 г. през него преминали и получили лекарска помощ 73 офицери и 1890 войници. Д-р Кошников е от хората, които помагат на опълченците и руските войници. За тази му саможертва е награден с орден „Свети Станислав“ III степен.

 

„Той имаше две лица от бял емайл със светлочервена ивица, обрамчен околовръст с позлатена или златна дантела, филигранна изработка във формата на двуглав орел… На емайла имаше вплетен като монограм много красив надпис…“, спомня си племенница на Кошников. Орденът-реликва става по-късно притежание на писателя Богомил Райнов, на когото родствениците на Кошников го подаряват, научавайки, че колекционира подобни вещи.

 

Кошников също участва като лекар при боевете на Шипка, в най-тежките моменти на сраженията, оказвайки първа помощ. Дори изпраща руски офицери със счупени крайници на квартира в своя дом в Дряново. След сраженията се завръща в града на Колю Фичето и продължава да помага на ранени войници.

 

През есента се връща отново на Шипка и през цялата зима лекува премръзнали и ранени защитници на прохода. Докато след няколко месеца го докарват в дома му с походна кола. Краката му са схванати, заболява тежко от ревматизъм. През април 1878 г. умира в ръцете на съпругата си Кунка. Погребват го в Дряновското гробище, където и до днес са костите му.

 

Една снимка в музея на Вазов в София до днес разказва за приятелството между д-р Тодор Кошников и Иван Вазов. Неизвестен фотограф е запечатал как двамата си стискат ръцете. На гърба ù е написано: „За спомен на Господина Доктора Т. Кошников – приятел. Ив. М. Вазов. Сопот 1870. Ноемврий, 5.“ 

 

Последната среща на Вазов и д-р Кошников вероятно е по времето, когато Сопот е опожарен от турците. Патриархът на българската литература не забравя своя приятел и го увековечава в най-четената си книга – „Под игото“.

 

Тя излиза в първите три броя на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, през 1889 и 1890 г. Сборникът е основан и редактиран от проф. Иван Шишманов. „Под игото“ е напечатана като самостоятелно издание през 1894 г.

 

След години Вазов ще си припомни: „След първи здрависвания той ми обади целта си: „Чух, каже, че имате роман, написан в Одеса. Министерството на просвещението основа „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ под моя редакция. Ние желаем да напечатаме романа ви там“. „Но той не е готов още: само първата му половина е написана“. „Ще напишете и втората. Недейте се отказва. Как му е названието?“ „Не съм го намислил още.““То е най-лесната работа.“

 

След половин час разговор още по съдържанието и идеята на романа и по други някои работи Шишманов си отиде…Г-н Атанас Илиев, мой отдавнашен приятел, също чиновник в същото министерство и сътрудник в сборника, дойде да ми благодари от страна на министър Живков, че съм се съгласил да бъде отпечатан романа ми, и ми каза, че ще ми се плати на печатна кола по двеста лева. Двеста лева! В оная ми сиромашия! В оная нищета, в която живееха домашните ми! Това известие ме окрили. Сега трябваше да допиша романа, но аз страдах от очебол, не можех да пиша, ни да чета. Помолих брат си Борис, тогава гимназист, да пише под моя диктовка. По тоя начин завърших целия роман.“

 

Разказват, че за „Под игото“ и следващите книги „Нова земя“, „Казаларската царица“ и „Светослав Тертер“ Иван Вазов получава такъв хонорар, че не му стигат да си ушие кат дрехи. Но „Под игото“ се продава при най-авторитетния книжар Теодор Чипев на бул. „Дондуков“. Тогава той е единственият издател на Вазов.

 

Софиянци си спомнят, че писателят ходел всеки ден, за да види как върви продажбата на книгата му. Чипев брои на Вазов 20 000 златни лева за първото издание. Тя е илюстрирана от Мърквичка, Обербауер, Антон Митов и други известни художници. Чипев е бил на печалба единствено от този роман, защото той влиза в учебната програма на Министерството на народното просвещение.


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37