На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си – княз Борис Търновски.

Сега от теб зависи да направиш тази страна по-богата и спокойна.Трудно ще ти бъде, казва той на сина си

Мирела Костадинова: До последния си дъх Фердинанд мечтае да се върне в България

7020 | 1 март 2019 | 14:15

Стамболов ми даде короната, но искаше да ми вземе властта. Той си тръгна и ме прокле. Проклятието ме стигна. Ударен от съдбата, аз напускам тази земя, която обикнах, казава Фердинанд на сина си Борис по време на последната им вечеря на българска земя

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си – княз Борис Търновски.-1551442634.jpg-1551442805.jpg-1551442886.jpg-1551442658.jpg

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си – княз Борис Търновски. Трябва да замине за Германия заедно с другия си син принц Кирил и двете си дъщери Надежда и Евдокия. След закуската, в двореца рано сутринта, пристига арменецът търговец на цигари Томасян. Поклонил се пред Фердинанд и му подал десет кашона цигари. Фердинанд го попитал:

 

- Защо Ни ги давате сега? Ние не сме вече цар на България. Ние не сме на трона, да ви направим придворен доставчик.

 

Томасян отвърнал:

 

- Ваше Царско Величество, аз знам това. Но искам да си спомняте за България. Да си спомняте, като пушите моите цигари. И ви моля, черпете с тях своите приятели и гости. Те ще прочетат „Томасян“ и ще знаят, че има такава фирма в България.

 

Фердинанд поел кашоните, благодарил и си записал нещо. След това повикал Борис и му казал:

 

- Този арменец трябва да стане привилигирован търговец, ако не придворен доставчик.

 

Борис кимнал. Фердинанд подал листчето на сина си, на което пишело: „Томасян, Пловдив“ и добавил:

 

- Винаги ще уважаваш хората, които те уважават. Арменците и евреите са два уважителни народа. Те знаят какво искат и как да го поискат. Знаят какво дават и как да го дават. Те са мъдри народи. Облягай се на тях.

 

Веднага след срещата, Фердинанд се отправил към гара Казичене, от където по-късно щял да отпътува влака за Германия. Тъкмо карали локомотива и го подготвяли за прикачане. Предвиждали за по-голяма сигурност общо четири машини. Пред влака в Казичене стояли германски войници на пост, а зад тях български гвардейци, които пазели от атентат. Друг влак се товарел на гара Връбница.

 

В това време на гара Казичене пристигнал Никола Пенев, човекът който обучавал Борис и Кирил да карат локомотив. Той е брат на литературния критик Боян Пенев. Фердинанд се доверявал именно на него за безаварийното си отпътуване. Той го возил през Балканската война и Първата световна като машинист. Познавал кой локомотив е здрав по шума. Фердинанд се обърнал към него:

 

- Г-н Пенев, аз Ви ценя и Ви смятам за най-добрия машинист на света. Моля Ви, горещо Ви моля, да прегледате всеки един локомотив поотделно и да намерите болката им.

 

Пенев отговорил:

 

- Ваше Величество, Вие знаете, че аз съм тесен социалист.

 

- Знам.

 

- Знаете, че моите другари са против Вас и Вашата династия.

 

- Знам.

 

- Те няма да се зарадват, ако научат, че аз Ви помагам.

 

- И това знам. Но знам, че само Вие, само Вие, можете да намерите евентуален дефект на тези машини. Моля да ги чуете…

 

- Не бива да се доближавам до тях. – казал Никола Пенев – Ако по пътя стане някаква беда или катастрофа всичко ще се стовари върху мене.

 

- Защо на Вас?

 

- Защото аз съм им направил последен преглед. Ще кажат, че съм заложил там адска машина, както стана в Градското казино, и ще ми търсят отговорност. Хората са безмилостни, когато наказват, а аз имам семейство. Не искам да му причинявам беда, да бъда арестуван и убит.

 

- Това никога няма да стане.

 

- Не знам. Моля, по-добре повикайте някой германски инженер, той да прегледа локомотива Ви.

 

Фердинанд го помолил да погледне само първия локомотив, който прикачили допълнително отпред. Никола Пенев обещал да го прегледа без да се доближава. Започнал да слуша как работи, как бие моторът, но отдалеко… След малко добавил, че има нещо нередно в клапите, в тръбите. Инженерите и железничарите, които присъствали там, троснато добавили:

 

- Това е съвсем нов локомотив, изпробван преди два часа. Не може да има повреди.

 

На мястото дошъл и един стар германски инженер фон Шогел. Той прегледал локомотива и подписал протокола, че всичко е в пълна изправност. Никола Пенев се обърнал към Фердинанд:

 

- Ваше царско величество, аз имам ухо. Аз чувам неуловимите за други хора шумове. Този локомотив е болен. Все едно, че бегач има задух. Сменете го! Вие се доверявате на тази машина, а тя ще Ви остави насред пътя.

 

Шогел се изсмял и размахал протокола. Фердинанд се успокоил, а Никола Пенев си отишъл, като отказал да приеме парите, които му предложили. В това време камиони превозвали опакованите вещи от всички дворци на Фердинанд.

 

Дошло време за последната му вечеря на българска земя. Царското семейство се събрало около трапезата. Всички мълчали. Фердинанд огледал синовете си и казал с тих глас: „ Ваше Височество, сине, Борисе…Тук в тази страна аз дойдох през лятото на 1887 година, а я напускам през есента на 1918 година. За мене винаги е било лошо числото 8, както за Наполеон е била лоша буквата М. Аз винаги съм се боял от това число 8. На 18 май 1894 г. се разделих със Стефан Стамболов. Взех си сбогом с него, защото той ми даде короната, но искаше да ми вземе властта. А аз трябваше да имам и короната, и властта. Той си тръгна и ме прокле. Проклятието ме стигна. Ударен от съдбата, аз напускам тази земя, която обикнах. Оставям лично на Вас един чифлик, който може да изхрани половината София, четири двореца и вилата в Царска Бистрица. Ваше Величество, Борисе, ти сега си начело на България. Сега от теб зависи да направиш тази страна по-богата и спокойна. Трудно ще ти бъде. Аз я заварих с две големи партии, оставям ти я с двадесет и две. Заварих я с една шепа злато, оставям ти я без грам злато. За един зъб злато няма в трезора на Народната банка. Но заедно с това я приех с два полка кавалерия, сега те са 12, в две кавалерийски дивизии. На тебе предоставям всичко. Оставаш сам, аз поне бях тук с майка си. Ти нямаш никого. Но ти си от рода на Кобург-Готите. Те са били винаги рицари и винаги са се справяли сами. Още едно искам да помниш: аз съм зад тебе…“ С тези думи Фердинанд се разделил с Борис.

 

Всички хапнали по парче торта и пили по чаша боза от просо, която се варяла в двореца.

 

Придворните продължавали да пренасят семейните вещи – основно картини и дрехи.

 

Готвачът на Фердинанд поискал разрешение да подкладе вагонната кухня и да се хваща за работа, за да има храна през нощта. Фердинанд задължително похапвал и в 24 часа.

 

Влакът с Фердинанд, сина му Кирил и двете дъщери Евдокия и Надежда, както и няколко човека помощен персонал, потеглил от гара Казичене.

 

Един от малкото изпращачи е бил държавникът Александър Малинов.

 

Потеглил и още един влак от гара Връбница. Локомотивите запищели.

 

Кирил отишъл при баща си, който седял до прозореца и се подпирал на бастуна си. Мълчал. До него стояло и кучето му.

 

Влакът спрял в Драгоман. В него влязъл германски офицер и съобщил неприятна вест. Сръбска кавалерийска бригада се устремила през планините да пресече пътя на влака, да скъса линията и да плени Фердинанд. Той дал заповед да се „дигне парата“ и да се гони само напред. Зад Ниш се случило това, което предвидил Никола Пенев.

 

Първият локомотив загубил сили и влакът спрял. Изтеглили го на глуха линия. След това с два тикащи отзад и един отпред локомотив влакът отново потеглил. На гара Светозарево, прикачили нов локомотив. Благодарение на опитните машинисти, Фердинанд успял без други неприятности да стигне Германия.

 

От 7 октомври 1918 г. до смъртта си живее в Кобург. През 1920 г., когато някогашната придворна дама Султана Рачо Петрова му гостува там, Фердинанд въздъхнал пред нея на изпроводяк: „ Скъпа е България и щастлив е всякой, който може да се върне. И за мен тоже единствената мечта е някога късно, изнемощял, остарял да мога пак, било то даже като пленник, да се върна, там нейде високо в Рилските планини. Да прекарам последните си дни и да умра в обятията на великата Рилска гора. Иска ми се високо да заплача!“

 

Фердинанд никога повече не бил допуснат да се завърне, въпреки настояването му. През 1937 г. при раждането на внука му престолонаследника княз Симеон Търновски, той отново пожелал да дойде в любимата си България. Отново без успех. Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г. надживял двамата си синове.

 

На смъртния си одър попитал адютанта си Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“ Последната му воля била да бъде погребан в България. Ковчега му е временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там е и до днес.


От категорията

Валерия Велева: Честито! Христо Иванов яхна протеста заедно с мутри и бетонира Борисов

-1448546816.jpg

Среднощният разговор на провъзгласилия се вече за бъдещ премиер Христо Иванов с ...

10 авг. 2020 | 18:27

Кого задкулисно договаря с президента за служебен министър на правосъдието Христо Иванов?

-1597041193.png

Тайните разговори между председателя на “Да, България” и човека на Маджо ...

12 авг. 2020 | 13:21

20 години от трагедията с руската подводница "Курск"

Подводницата "Курск"-1597240456.jpg

През 2018 г. Владимир Путин призна, че причината за гибелта на ...

12 авг. 2020 | 16:47

Джордж Фридман: Геополитиката на изборите в Беларус

-1454251001.jpg

Александър Лукашенко не желае да бъде подчинен нито на Русия, нито на Запада и ...

12 авг. 2020 | 15:29