Емануил Попдимитров

Поетът сам издава книгите си и ги разпространява

Мирела Костадинова: Емануил Попдимитров пише стихове с пачи пера и сам рисува кориците на книгите си

1282 | 30 авг. 2019 | 14:05

По време на студентството си той е един от участниците в освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър и заради това го изключват от университета

Емануил Попдимитров
-1567163541.jpgЕмануил Попдимитров
-1567163591.jpg-1567163563.jpg-1567163344.jpg

Някога „Златорог“ нарича Емануил Попдимитров „поет на смирението“. Той всъщност е част от кръга на българските символисти. Неговият дух е вечно устремен към красивото, романтик по природа. Като че ли вижда някаква извънземна действителност – тази от мечтите си. Непринуден, благ, рядко мил и привликателен. Радва се на успехите на околните и винаги е готов да помогне. Литературната му ерудиция респектира съвременниците му.

 

Често в дома му го посещават студенти, които споделят с него литературните си пориви, а той ги насърчава щом види дарбата. Не жали време, за да ги насочи в литературния им път.

 

Говорел с удоволствие за появата на символизма у нас и чуждите влияния в литературата ни. Често се пренася в миналото. Винаги носи в себе си тефтерче, за да записва идеите си. Обича театъра и изложбите.

 

По едно време искат да го направят директор на Народния театър, но тогавашния министър на просветата Богдан Филов осуетява назначаването му. След години на сцената на Народния театър поставят драмата му „Той не умира“, по случай 50 г. от Ботевата смърт. На премиерата присъства Никола Обретенов, единственият останал жив човек от легендарната чета на Ботев. Попдимитров горещо се вълнувал как ще реагира той виждайки своя образ. Ролята му се изпълнявала от любимецът на русенската публика Стефан Караламбов. Самият Обретенов също потрепвал от емоции. Изпитът по драматургия за Попдимитров преминава успешно.

 

Някога Емануил Попдимитров завършил Педагогическо училище в Казанлък. Учителства, а после следва философия в Софийски университет. По време на студентството си е един от участниците в освиркването на Фердинанд при откриването на Народния театър и поради това го изключват от университета. С държавна стипендия следва философия във Фрибург, Швейцария. Учител е в Лом и Хасково. Участва в Първата световна война като преводач на Южния фронт и в Главната квартира на Кюстендил.

 

Своите известни стихотворения пише с пачи пера и лилаво мастило, което си разтваря. Сам рисува винетките и кориците на книгите си. Също сам издава книгите си и ги пласира. В разпространението му помагат неговите ученици и приятели. „Той имаше тетрадка с адреси на учители и други интелигентни люде из цялата страна и им пращаше по пет-десет бройки да ги разпродават. С издателства не се свърза до края на живота си. Така в Кюстендил сам издаде „Стихове и песни“ (1921), „Свободни стихове“ (1921), „Знамена“ (1922), „Драматични поеми“ (1923)“, разказва Георги Константинов в спомените си за поета.

 

Обичал да рисува с молив и акварелни бои разни пейзажи и портрети. Тези рисунки са ефирни и нежни – най-често илюстрации към негови стихотворения. Бил истински познавач и ценител на изкуството. Домът му е нареден с картини на известни наши художници, които си купувал. Посещавал почти всички изложби в столицата, а когато бил в Париж по цели дни стоял в Лувъра. Сред приятелите му е и художника Стоян Венев. Той е негов ученик от Кюстендилската гимназия и още тогава Попдимитров забелязал способностите му в рисуването и го насочил да учи в Художествената академия. Теодор Траянов пък го нарича „поет на нежността“ и високо цени творчеството му.

 

В София отначало живее на ул. „Владайска“ в къщата на поета Траян Тъмни, брат на Теодор Траянов. В този дом гостува художника Владимир Димитров – Майстора, с когото за кратко време учат в Художествената академия. Те живеят и в една студентска стая, хранят се в евтини гостилници и често гладуват. Големият наш художник прави портрет на поета – красноречиво доказателство за доброто му отношение, но Попдимитров заминава за Швейцария и това пътуване ги разделя.

 

Популярен е не само със своите стихотворения „Ирен“, „Лаура“ и „Ема“, но и със стихосбирката си „Вечерни миражи“. Известност му носят и детските приказки в стихове – „Цар януари“ и „Цар Салтан“. По настояване на Александър Спасов пише за детското списание „Светулка“ - стихове, поемки, приказки. Обича да рецитира детските стихотворения на Чичо Стоян, но и свои. Истина е, че през целия си живот се стреми да бъде независим като писател и не влиза в редакционна колегия, въпреки, че пише за почти всички издания. По едно време той е помощник редактор на сп. „Светулка“, редактирано тогава от Елин Пелин, но за кратко.

 

Голям е успехът на поемата му „В страната на розите“, първото издание се изчерпва бързо, а критиката се изказва положително. Това е „сатира срещу недъзите, срещу коварството и подлостта на хората“, разказва самият Попдимитров.

 

За първи път печата стихове през 1907 г. в списание „Художник“. Сътрудничи на редица други списания. Твори във всички литературни жанрове. Автор е на философски студии, а философските му възгледи са повлияни от Шопенхауер, Ницше, Ремке и основно Бергсон. Той е един от малкото българи участващ в Ремкевото общество, за което свидетелства членската му карта. Първи в България прави системен анализ на Бергсоновите естетически възгледи и обогатява философската ни култура.

 

От душата и перото му се ражда поемата „Преображение“, която той смята за „най-хубавата и най-зрялата“ си творба от всички, които е написал. Най-безспорни са заслугите му като лирик. Той се утвърждава най-вече със седемнадесетте си „Женски портрети“ от стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ и с пейзажните си стихотворения.

 

Емануил Попдимитров е неуморен в работата си, а открадне ли време – отива на гости или се разхожда по бул „Цар Освободител“. Винаги носи чанта претъпкана с книги и ръкописи, а на лицето му сияе усмивка. Обичал да се разхожда в Борисовата градина и мечтаел да напише есенно стихотворение. „Тия краски искат да бъдат възпети, просто се прокрадват в душата ми…“. А по-късно възпява този красив сезон.

 

Веднъж се отбил в сладкарница „Цар Освободител“. Заедно с Владимир Русалиев имали среща с художника Александър Добринов, за да им направи карикатури за своя изложба във Варна. Художникът поканил на масата си първо поета. Само за няколко минути Добринов нарисувал карикатурата. На стола седнал после Владимир Русалиев и него направил за четири, пет минути. Отново се върнал Емануил. Това се повторило няколко пъти. Художникът е доволен от рисунките си. В това време в сладкарницата влязъл Добри Немиров:

 

Ще ни изморят тия наши художници бе, братя. Закове те на стола и стой, не мърдай!

Добринов му показал карикатурата на Попдимитров, а Немиров се вгледал в нея и отсякъл:

Като работа е отлична, но вратът е направен много дълъг. Емануил има къс врат.

Добринов се съгласил и веднага се заловил да оправи грешката си. Изложбата му минала с голям успех.

 

За разлика от другите ни писатели Попдимитров изключително рядко посещава кафенета, но му е приятно да общува с хората. Не се докосва до алкохолни напитки. Наред с литературната си и философска работа умее всякаква мъжка работа, дори да изработва мебели.

 

Най-много обича книгите си. Те са подвързани красиво. Библиотеката му е голяма. Сред тях има и албуми с репродукции и специални издания посветени на живописта. Понякога, когато чете народни песни и легенди дори се разплаква. Събира и обработва народни песни, толкова е завладян от народното ни творчество.

 

През годините работи като хоноруван, а по-късно и редовен доцент в катедрата по сравнителна литературна история, ръководена от проф. Иван Шишманов. Чете лекции по История на западноевропейската драма. Обичал да импровизира по време на лекции като ги изпъстря с цитати от различни автори. Часовете му посещават студенти от други университети. В същото време работи и като гимназиален учител, взема лекторски часове и във Военното училище, за да изплати къщата си, която и до днес се намира на улица „Авицена“. Но голяма част от времето си прекарвал на бюрото си, където пише и чете, понякога до зори.

 

„Най-хубавите си стихотворения и песни съм написал нощем. Мене може да ме вдъхнови едно цвете, един малък спомен, една картина. Особено властна сила има природата над мене. Тя е моят вечен извор на вдъхновение и той ми дава неизтощима сила и неизразима радост“.

 

Роден в китното селце Груинци, Босилеградско (на 23 октомври 1885 г.) вероятно това му повлиява да е толкова привързан към природата.

 

Освен нея обича и музиката, която изпълва цялото му същество. Любим композитор му е Бетховен, неговите симфонии и сонети. Тях слуша понякога стотици пъти. Сред сериозните си ангажименти намира време и за обществена работа – държи сказки в столицата и провинцията на различни социални теми.

 

Съпругата му Дора го е оставила изцяло да се занимава с интелектуалната си работа. Тя е и първият му съветник в творчеството и той изцяло ù се доверява. „Там, в къщи, моята горчивина се стопява в нейната сърдечна усмивка и безпределна любов“.

 

През земния си път много обичал да говори и пише за светлото дело на братята Кирил и Методий. Отива си в навечерието на празника - 23 май 1943 г. „На 24 май в зори отидох в църквата „Света София“, където бе оставен предната вечер ковчегът с трупа на човека, на когото бях толкова много задължен и когото някога силно обичах. Черквата беше съвсем пуста, глуха, дори тъмна вътре. Жива душа не се мяркаше наоколо. Аз седнах до ковчега. Много нещо мина през мисълта ми. Спомних си целия му живот и най-много безкрайното разнообразие на неговата доброта, на готовността му да помогне, да услужи на хората и уморителната му борба за успех в живота… Мълчах, мислех, гледах го и дълго се прощавах. По едно време започна да светлее. Навън грееше слънце, после се чу детски хор, пееше „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви!“ – нали беше Денят на славянската просвета. Един хор се отдалечи, чуха се по-мощни други – децата пееха сякаш херувимска песен, истинска, светла литургия на красотата, литургия на поета, който възпя и подвига на солунските братя, подвига на вдъхновеното българско слово. Песни и детски чисти гласове пълнеха простора, сноп слънчеви лъчи огря лицето на поета и то сякаш се оживи, засия…“, пише за сбогуването си със своя приятел Георги Константинов.

 

Емануил Попдимитров остава във литературата и философията ни като истински интелектуалец надживял времето и съвременниците си.

 


От категорията

Валерия Велева към съдия Калпакчиев: С какво заслужи убиецът Полфрийман преждевременната си свобода?

-1448546816.jpg

В нашето болно общество, което живее в ежедневен стрес от насилие, мерзост, ...

20 септ. 2019 | 00:40

Виенски Институт за сигурност: Москва подкрепя национализма на Балканите, за да запази статуквото

-1547746655.jpg

Последните събития в Черна гора и Северна Македония ясно показват, че Русия ...

16 септ. 2019 | 15:48

Михаил Дженой, кмет на Крайова: Гордея се с плана за урбанизация и нарастване на населението в града

Михаил Дженой, кмет на Крайова
-1568989853.png

Работим върху комфорта на населението, здравеопазването и образованието като ...

20 септ. 2019 | 17:23

Ерион Велиай, кмет на Тирана: Придвижвам се с колело, хората трябва да виждат такъв пример

Ерион Велиай, кмет на Тирана-1568988453.jpg

В главния албански град живее една трета от населението на страната и ...

20 септ. 2019 | 17:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.