Васко Абаджиев

На 9 години получава свидетелство за зрялост

Мирела Костадинова: Гениалният Васко Абаджиев е най-малкият ученик на Музикалната академия

3034 | 24 апр. 2020 | 13:08

Щом навършва една година пропълзява под инструмента на майка си Лала Пиперова, която е пианистка. Стои до левия педал свито с часове на възглавница и слуша притихнало нежните звуци

Васко Абаджиев-1587724327.jpg-1587724377.jpg-1587724354.jpg

Когато Паганини си отива от този свят през 1840 г. оставя на сина си Ахил 1 700 000 златни франка. И проклятието много цигулари да измъчват пръстите си върху композициите му. Години след неговата смърт в България се ражда, през януари 1926 г., гениално дете, което с лекота и без всякакви усилия свири двадесет и четирите каприза на италианския дяволски цигулар, както и всичко останало, т. е. всичко трудно. В репертоара му влиза „Венециански карнавал“, „Танцът на магьосниците“ и фантазията „Моисей“. Достатъчно му е да ги прегледа няколко дни преди концерта си. Грабва цигулката уверено и на един дъх, без да сбърка, ги изпълнява съвършено. Това невероятно дете е Васко Абаджиев. 

 

Той е син на Никола Абаджиев, професор по цигулка в Държавната музикална академия и неин директор. Момченцето е кротко, но щом навършва една година пропълзява под инструмента на майка си Лала Пиперова, която е пианистка. Стои до левия педал свито с часове на възглавница и слуша притихнало нежните звуци, които пианото издава, придизвикани от майчините ръце. Родителите се смущават и търсят лекарска консултация, но докторите ги успокояват и всичко продължава по стария начин.

 

В дома музиката се лее из под ръцете и на двамата родители. Почти всеки ден в къщата се упражняват и техни ученици. Когато веднъж в него гостува италианския проф. Анри Марто и вижда момченцето казва: „От това дете ще стане нещо много голямо“.


Под семейство Абаджиеви, на долния етаж, живеела оперната певица Женя Стефанова. Една сутрин тригодишният Васко ù отива на гости. Примата се подготвяла да репетира арии. Накарала детето да изпее ла. И то веднага го сторило. Сравнен с пианото тонът се оказал верен.

 

Певицата останала почудена. Вземала детето на колене и закривайки очите му хванала да го изпитва. Оказало се, че малкият има абсолютен слух. Две седмици по-късно Стефанова, седнала отново на пианото, пее партията си на „Кармен“, но нотите не са пред нея. Васко отново ù е на гости. Изведнъж както стоял до кофата с въглища, викнал с пълен глас: „Не така, не така!“ Малкият държал желязната маша и я размахвал срещу нея. Стефанова сверила и се оказало, че е взела басов тон, останала поразена. Хванала се целенасочено да свири на пианото ту правилно, ту грешно. Детето казвало само – да или не. Тя не проумявала как едно три годишно момче знае съвсем точно - без никакви познания по теория на музиката.


Родителите приемат чудото трезво. Бащата се хваща да обучава сина си. Разбира, че няма никакъв смисъл да го занимава с инструмент, поне до петата му година. Момченцето слуша музика денонощно. Майката е още повече изненадана, когато синът ù става неспокоен. Свири Бетовен или Мусоргски. Васко излиза от обичайното си мълчание и отронва: „Мами, още веднъж!“ И майката повтаря докато детето наситено от чутото каже „После пак!“

 

Малкият е изключително чувствително и към шум. Всичко, което не е музика понася мъчително. След време тази чувствителност става болезнена и води до страдание. Имал особена непоносимост към свирене с уста. По същото време родителите се колебаят какво да учи – пиано или цигулка. Кое точно определя пътя му на цигулар, а не на пианист, е трудно да се каже, но след време той владее отлично и инструмента, на който свири майка му.


Васко свири с малките си пръсти напълно правилно гами – мажорни, минорни, акорди с по-сложно многозвучие. Слуша Лист, Моцарт, Шопен, Мусоргски. Същевременно изпраща майка си в съседната стая, за да предаде на ученика на баща си да свири по-ниско или по-високо.


Когато Васко е на пет години, проф. Абаджиев намира една четвърт цигулка Aubry. Обучението започва напълно академично, отношенията между баща и син са строги. Малкият цигулар си има бележник и се обръща към баща си с „господин професоре“. След урока той се качвал на раменете му и сериозността изчезвала.


Момчето напредва изумително бързо – всички движения на ръцете му се моделират все едно са от някаква каучукова материя. Към петия, шестия месец синът е недоволен от баща си и иска да му даде да свири нещо, което да го измъчи.


На рождения си ден Васко дава първия си домашен концерт. На него са поканени около 60 човека – хора на музиката, литературата и културния живот на стара София. Преди да излезе пред гостите, облечен с кадифено костюмче и лачени обувки, майка му го пита:


- Страх ли те е?
- Никак! – отговорило детето.


В момента, в който излиза на сцената с малката си цигулка в ръце, дъщерята на бивш министър тихичко зашепва нещо на момичето седнало до нея. Васко чува и вижда, строго отронва:


- Ако не престанете да говорите, няма да свиря.

 

Момичетата сконфузено замълчават. В стаята полита нежната музика на Моцарт, Неруда, Хендел, Хумел. Макар, че знаят за таланта му, гостите мислят, че хлапето ще изсвири просто няколко пиески. Но са истински изненадани от сложността на чутото и дори са изумени.


След концерта, докато всички говорят, похапват сладкиши и се черпят с леки питиета, Васко се прибира в стаята си и играе с оловните си войничета. От Моцарт до играчките му разстоянието е космическо, но детето живее именно в него.


Проф. Абаджиев оставя вече седемгодишния си син да учи самостоятелно и го напътства. Малкият обаче поправял вижданията за музика на професора. Скоро той му дава ла минорния концерт на Вивалди. До вечерта Васко сам научава концерта и го свири пред баща си наизуст с всички тънкости.


Идва времето, в което детето може да бъде представено на истинска сцена. На 3 май 1932 г. Васко свири в салона на бившия италиански институт „Про Ориенте“. В програмата е заложен ла минорния концерт на Вивалди, менует от Хендел и ми минорната соната на Моцарт. Публиката го аплодира с бурни ръкопляскания.


През юни същата година във Виена предстои да се проведе първия международен конкурс по пеене и цигулка. Но Васко е само на шест години и пет месеца, възраст, която не му позволява да се яви като редовен състезател. Проф. Абаджиев е част от уважаваното жури и взема със себе си своя син, за да чуе майсторите цигулари от цял свят. Сред журито са най-ярките имена на времето – Георг Енеску, Ян Кубелик, Бронислав Хуберман и много други. Васко Абаджиев участва в конкурса неофициално.


След като свири романса във фа мажор от Бетовен, Вивалди концерт в ла минор и Моцарт концерт, знаменитите музикални професори по цигулка са впечатлени. Енеску, който придружава момчето отсича: „Направо – гениално дете! Даже и да го оставите на някой Робинзонов остров, пак ще стане музикант“.

 

В албумчето на момчето дават автографи знаменити мъже от музикалните среди. А Васко става известен във Виена само за 24 часа. Вестниците се надпреварват, за да представят информация за гениалното дете, което е само на шест години и е учило цигулка едва година и пет месеца. Той е най-малкият между 200 състезатели. Тук той получава първото международно признание. Завърнал се в България вече е на особена почит. Вестниците отбелязват публикуваното в австрийския печат и вещаят бляскаво бъдеще на детето – чудо.


Той започва да изучава пиано при майка си и напредва толкова бързо, колкото и с цигулката, за да овладее по-късно и двата инструмента до съвършенство. Учи в училище „Априлов“, където му преподава Стоян Сталев. Детето има необикновена дарба и четиригодишния основен курс взема с изпити само за две години. През това време излиза на концерти и продукции с учениците на баща си.


През 1933 г. отива с майка си на екскурзия в Будапеща. За това разбира големият пианист, компонист и диригент Ернест Дохнани и кани седемгодишното момче във вилата си. Васко свири с майка си Ла Фолиа от Корели, а с унгареца - Моцарт сонати и някои концерти. Дохани просто потвърждава за себе си казаното от Енеску на Виенското състезание - детето е гениално. Унгарецът го насърчава и пожелава, когато Васко стане на 14-15 години да го придружава в Будапещенската филхармония в Чайковски концерт.


В България малкият цигулар е записан в Държавната музикална академия – Общия отдел. В класа на баща си. За две години преминава през целия курс. На деветгодишна възраст вече получава свидетелство за зрялост. На изпита свири Бетовен концерт и сол минорната солова соната на Бах. Той е най-младият от учениците на Музикалната академия от времето на нейното основаване, получил зрелостен атестат на тази възраст.


На 17 ноември 1935 г. представя във Военнен клуб първия си самостоятелен концерт за широка публика. Концертът е под покровителството на Съюза на българските писатели. Ненавършил още 10 години излиза с трудна програма – Чайковски концерт, Корели-Леонар – „Ла Фолиа“, Крайслер – „Сицилиана и Ригодон“, Хендел и Бетовен – менуети, Виенявски – „Скерцо-Тарантела“. Няма спор, че момчето надхвърля изкуството, което може да бъде чуто от едно дете. Той поразява със силата на техниката си и с пречистената музикална фраза.

 

По това време в България пристига най-именития френски цигулар Жак Тибо, който познава момчето от Виенския конкурс. Малкият цигулар отново надхвърля представите му за музика и Тибо заръчва Васко непременно да отпътува за чужбина, за да учи при добър учител. Предлага му да замине с него за Париж, но съдбата крои други планове.

 

Когато е на 10 години момчето посяга към капризите на Паганини. Заминава за Белгия на международен конкурс на името на големия белгийски цигулар Йожен Изаи. Той отново е най-малкият участник в програмата. Свири в една от залите на Двореца на изящното изкуство на предварителен концерт, на който е поканен елитът на музикалния свят. След концерта проф. Зимер взема детето, за да го подготви за състезание и започва веднага сериозна работа. След кратка почивка в България, Васко постъпва като редовен студент в Брюкселската консерватория. Той е ученик в майсторския клас на проф. Зимер.

 

Професорът е ученик на Изаи и следовник на франко-белгийската школа. Момчето върви само напред и нагоре и името му скоро става популярно в Брюксел. На състезание през 1938 г. между учениците на Консерваторията получава Първа награда за цигулка с най-високо отличие.


През 1938 г. се състезава за голямата награда „Крайслер“, която е само една – златен медал и диплома. Конкурсът се провежда в Лиеж. Тази награда прави победителят известен в целият свят. В конкурса няма ограничение за възрастта – хлапето е на 12 години. Представя се основно със сонатата в сол минор на Бах, но в репертоара му е Моцарт, Паганини, Крайслер и други големи имена. Още на първия кръг, който се провежда при закрити врати, получава максималните 50 точки. На вторият кръг остават седем цигулари между, които и Васко. Най-сериозният му конкурент е Артур Грумио, който е на осемнадесет години.

 

В заключителната част Васко свири последен концерта на Глазунов, а Грумио свири този на Чайковски. Българинът е последен. След това журито дълго заседава. В един момент кметът на Лиеж излиза и обявява, че журито е единодушно и наградата е спечелена от Васко Абаджиев от България.

 

Следват поздравления, а „Газет дьо Лиеж“ пише: „За шести път наградата „Крайслер“ е дадена този път на един млад виртуоз – Васко Абаджиев, в лицето на който белгийската цигулкова школа намери своя триумф“.

 

Следва успех след успех и огромна популярност. В зала „България“ през 1952 г. след свой концерт, Васко Абаджиев дава над 150 автографа, а почитателите му го преследват по улиците.

 

Той самият композира музика. Написал е дванадесет струнни квартета, три сонати за соло цигулка, три сонати за пиано, пасакалия и хорал за орган, шакона за пиано и още много други произведения, които е трудно да се изброят.

 

Човекът Васко Абаджиев бил жизнен, прям и искрен. Не обичал шумните приеми. Те го затваряли в собствения му свят и ставал несловоохотлив. Никога не свирел с фрак, с колосана яка или лачени обувки. Владеел френски, немски, английски, унгарски и руски език. Обичал да играе тенис, следял спортните вестници. Плувал и бил добър колоездач.

 

Често се разсейвал и имал своите човешки слабости. Веднъж на свой концерт в зала „България“, която била изпълнена от публика – все още го нямало. Минути преди концерта при Васко в хотелската му стая отишъл колега, за да разбере какво става с цигуларя. Заварил го полегнал и задълбочен в мисли.


- Васко, какво става? Болен ли си? Имаш концерт. Часът е вече осем.
- А?! Концерт ли? Ама тази вечер ли е?
- Разбира се, че е тази вечер. Забрави ли?
- Ей, наистина забравих!
- Бързо се обличай! И небръснат…Няма значение…Само бързай!


Васко се облякъл и след десетина минути се появил на сцената. Концертът закъснял само с петнадесет минути, а Абаджиев свирил виртуозно.

 

Друг път, отново преди концерт в София, когато отново ще свири трудната музика от Паганини, излязъл да се поразходи. Доиграл му се тенис. Отишъл в парка на Свободата и играл до 18. 30 часа. Вечерта свирил отново незабравимо.


Обичал да се шегува. Често ходел в ресторанти в Будапеща, за да слуша унгарските цигани, харесвал техният маниер на свирене. Приседнал в ресторанта, българинът слушал и наблюдава солиста. В един момент унгарецът отронил:


- Вие, май, искате да ми откраднете вибратото, а?
- Ами, ще го крада! Аз го имам по-хубаво...
- Ехе! По-хубаво!
- Ще ви го покажа.

 

По време на почивката солистът, Васко и останалите музиканти влезли в някаква стая за артисти. Българинът грабнал цигулката и засвирил. Настанала тишина, музикантите се споглеждали в недоумение. След като свършил, унгарецът попитал:


- Кой сте Вие?
- Е, някой си… – отвърнал усмихнат Васко, оставил инструмента и излязъл.

 

Циганинът разбрал кой е смайващият цигулар и не пропускал вече негови концерти. На един от тях Абаджиев го забелязал сред публиката, приближил се към него и го запитал:


- Май искате да ми откраднете вибратото, а?

 

Разсмяли се, а после станали приятели.


Макар, че покорява всички европейски сцени, Васко Абаджиев има трагична съдба. От света си отива баща му, живее с майка си в Германия, но тя също умира. Цигуларят трудно се прехранва от творчеството си.

 

Преминава през катастрофа и след като се възстановява работи като куриер, свири в моряшки кръчми в Хамбург. Животът му приключва във вагон на градската железница в Хамбург на 14 декември 1978 г., но неговото виртуозно майсторство остава незабравимо в България.


От категорията

Анализът ИСА за май: Всички - и власт, и опоненти, вече играят ва банк

Анализът на ИСА за май 2020-1591089308.jpg

За вътрешната опозиция в БСП идващите месеци са „бой последен.“ Хвърлят ресурс, ...

2 юни 2020 | 12:25

Даниел Смилов: Какво се крие зад "истинската история" на Васил Божков

-1515601699.jpg

В интерес на г-н Божков е да представи цялата информация, с която разполага. ...

2 юни 2020 | 16:47

Къде са потънали милионите на Божков?

Къде са потънали милионите на Божков?-1591196899.jpg

Със спечелените от хазарта пари Божков е подкрепил политически проект, ...

3 юни 2020 | 18:11

Политологът Петър Чолаков: Разкритията на Божков - тъжна диагноза за България

-1539858143.png

Ние сме "юзърите", а г-н Божков е от бившите ...

3 юни 2020 | 16:02