Кап. Райчо Николов

Той е единствената жертва на Съединението в Пловдив

Мирела Костадинова: Геройството на кап. Николов вдъхновява Дора Габе за романа „Мълчаливи герои“

3419 | 17 ян. 2020 | 13:16

С риск и опасност за живота си преплувал река Дунав и известил на генерал-адютанта княз Горчаков за състава на турските войски и намерението им да нападнат руските войски, за което е награден със сребърен медал от император Николай Павлович


Днес никой не говори за геройства. Романът „Мълчаливи герои“ на Дора Габе отдавна е отпаднал от учебниците по литература и стои забравен по рафтовете на библиотеките. Подвигът на капитан Райчо Николов също е забравен.

 

През 1931 г. писателката публикува романа за юноши, в който разказва за живота на този славен българин. Още в началната страница тя отбелязва: „Първата част на тая книга почива върху дневника на капитан Райчо, писан в Русия, когато е бил в кадетския корпус. Дневникът е предаден на „Музея на революционното движение“, където е дипломата с герба, дадени му от император Александър II… Почти всички събития, до последните три глави в първа част, са исторически верни. Втората част е само картини и скици, почиващи върху исторически факти. Освен от библиографията, посочена в края на тази книга, исторически данни получих и от съвременници на капитан Райчо преди четиридесет години“.

 

Критиците казват, че това е най-добре илюстрираната нейна творческа амбиция. При посещение в Пловдив Дора Габе случайно се среща с дъщерята на този герой, която ù показва руската диплома на своя баща като семейна реликва. Историята впечатлява Дора Габе и след половин година предварителна работа, само за два месеца, тя завършва повестта.

 

„Трябва да ви кажа, че винаги ми прави впечатление героичното. Уважавах мъжете, защото героите се раждаха главно между тях“, разказва тя за творбата, пресъздала силата на човешкия дух и възможности.

 

Кой е този човек? Какво е впечатлило писателката, за да опише живота му? Той е роден на 6 септември 1840 г. в Райковските колиби край Трявна в семейството на Николай Трифонов, който се занимавал с ковашкия занаят и със земеделие. Момчето му рано напуска родното си място. Отива в Русе, за да учи терзийство при Хаджи Петра. Били тежки години на война между Русия и Турция. Хората се вълнували по улиците и мегданите и говорели все за Кримската война (1853-1856).

 

През един юлски ден на вратата на чорбаджи Петър потропал чорбаджи хаджи Йоан. Поканили госта. Заговорили се двамата на политически теми. Заслушало се и чирачето Райчо. Тогава хаджи Петър го изпратил да купи два юза ракия. Момчето се досетило, че двамата чорбаджии не го искат за свидетел на приказките им. Имали нещо важно да си казват.

 

Райчо проводил някой си Първан да изпълни поръчката, а той залепил ухо под прозорците на дюкяна. Разбрал, че турците ще минат Дунав и ще нападнат ненадейно руснаците във Влашко. Цял ден момчето стискало между зъби тайната. И решило. След падането на нощта преплувал с две кратунки под мишници големия Дунав. Премръзнало и гологлаво стигнало румънския бряг.

 

Руските войници подсушили и облякли момчето в шинел. Научили го как да се обърне към княза. А то им разказало за намеренията на турците да нападнат ненадейно руските войски. Тринадесетгодишнйят Райчо извършил незабравим подвиг, за което е награден с орден. Руснаците го облекли като руски войник и го задържали в лагера за кратко.

 

За геройството на детето князът докладвал на императора. В служебния списък на Райчо Николов пишело: „С риск и опасност за живота си преплувал река Дунав и известил на генерал-адютанта княз Горчаков за състава на турските войски и намерението им да нападнат руските войски, за което е награден със сребърен медал с надпис „За усърдие“ на Аненска лента съгласно указа на императора Николай Павлович, издаден в Букурещ на 14 юли 1854 г.“.

 

Пристига заповед, която изпраща Райчо да учи на императорски разноски в училището на кадетския корпус в Петербург. Отначало живее в семейството на Озеров. Учи в школата за офицери. Момчето се дипломира през 1860 г. и постъпва на военна служба в трета гвардейска пехотна дивизия в Кексхолския гренадирски полк. Заедно с полка си служи във Варшава, където е поручик. По собствено желание е на служба на бесарабската граница. Той е първият български офицер-граничар. Тук е до 1873 г. и напуска армията. Минава под венчило с Екатерина Дечева, с която живее в Комрат.

 

Офицер с „особени поръчения“ в Румъния, където следи подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Тук се среща с революционните комитети в Букурещ и Гюргево, с Ботев, Каравелов и Стамболов. Олимпи Панов, който е подпредседател на Българския революционен централен комитет в Букурещ му пише: „Вие с Вашето присъствие при българските отряди, давате добрия пример на всички наши съотечественици да се притекат там, където ги зове длъжността им“. Участва във войната между Сърбия и Турция, както и в Освободителната война. И в зимното настъпление на руските войки в боевете при Шипка – Шейново. Затова получава званието „майор“. Награден е с повече от шетнадесет ордена и медали, между които „Св. Анна“ III степен.


Райчо Николов е и един от смелите българи, който защитава местното население в района на село Стеврек, Еленско от башибозушките банди. По време на временното рурско управление във В. Търново той е „дружинен командир“.

 

Името му се свърза и с обединяването на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. Като комендант на Пловдив и член на Временното революционно правителство, майор Райчо Николов отива да завземе пощенската станция и арестува началника ù Тодоров, агент на турската власт. Той хуква навън. Между двамата започва престрелка. Тодоров улучва Райчо Николов и капитанът пада прострелян в главата. Момчето с кратунките затваря очи завинаги, не видял осъществено въжделението си – обединена и свободна Българи. Пада убит от ръката на българин…

 

Той е единствената жертва на Съединението в Пловдив.

 

Така, вдъхновена от живота и делото на капитан Райчо Николов, Дора Габе създава забравената днес книга. Дума по дума, ред по ред изгражда неговия образ. Тя самата признава пред Иван Сарандев, че единствената трудност, която среща в работата си е момента, в който пише за боевета на Шипка. В къщата, в която живеела, обитавал и един добродушен стар генерал. Той ù начертава с тебешир разположението на позициите и подробно разказва за всеки един от трите героични дни на шипченската сражения. А после тя майсторски пресъздава разказа му върху белия лист.


От категорията

Анализът на ИСА: Главният прокурор с активност, която променя средата в България

Анализът на ИСА, февруари 2020-1582896071.png

България е в своеобразно менгеме между велики сили и геополитически фактори. Не ...

28 февр. 2020 | 17:38

Боян Чуков: Ердоган блъфира с бежанците, иска да сплаши европейците, за да го подкрепят

Боян Чуков-1578822608.jpg

"Редица източници от терена информират, че една голяма част от бежанците ...

28 февр. 2020 | 15:45

Проф. Андрей Пантев: Прошката

Проф.Андрей Пантев: Прошката -1582924329.jpg

”Да се греши е човешко – да се прости е божествено!” Тази мъдрост не е ...

28 февр. 2020 | 23:11

Владимир Талев: Свободата - от нея няма нищо по-ценно

Владимир Талев: Свободата - от нея няма нищо по-ценно-1582906662.jpg

Димитър Талев е недостигнат български белетрист, неговата публицистика и от ...

28 февр. 2020 | 18:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.