Христо Бобчев

Той отваря вратите на втората вълнено-текстилна фабрика „Александър“, основана през 1884 г. на брега на Янтра

Мирела Костадинова: Христо Бобчев е един от първите създатели на Габровското индустриално чудо

1989 | 28 юни 2019 | 11:58

През 1887 г. фабриката се разширява, вдигат се нови постройки. Двигателната сила, която до тогава била само от едно водно колело се усилила с парна машина. Направили бояджийско отделение, както и други подобрения

Христо Бобчев-1561712543.pngМирела Костадинова: Христо Бобчев е един от първите създатели на Габровското индустриално чудо-1561712467.jpgХристо Бобчев -1561712460.jpgМирела Костадинова: Христо Бобчев е един от първите създатели на Габровското индустриално чудо-1561712453.jpgМирела Костадинова: Христо Бобчев е един от първите създатели на Габровското индустриално чудо-1561712406.jpgБобчевата къща-1561712381.jpgМирела Костадинова: Христо Бобчев е един от първите създатели на Габровското индустриално чудо-1561712358.jpgХристо Бобчев -1561712351.jpg

Ако се отбиете в Габрово и преминете по Горнокрайския мост, към десния бряг на река Янтра, сигурно ще ви направи впечатление стара къща, която напомня на някогашния хан „Габровене“ в Букурещ. Тя е на Христо Бобчев, един от родоначалниците на някогашната габровска промишленост, от която вече няма и следа.


След първият габровски фабрикант Иван Калпазанов, Бобчев отваря вратите на втората вълнено-текстилна фабрика „Александър“, основана през 1884 г. на брега на Янтра. Тя се намира в близост до Бобчевата къща и още може да се види като забележителност на града.


Фабриката е открита празнично с музика и водосвет на Димитровден. На табелата ù пишело: „Първа английска текстилна фабрика „Александър“ – Габрово“. Освен това, собственикът ù е един от почитаните габровци, в чиито дом отсяда първият български княз Александър, както и цар Фердинанд при свои посещения в българският Манчестер.


Христо Бобчев е роден в балканското село Стомонеци през 1834 г. Едва дванадесет годишен, баща му го завел в Габрово да чиракува при тогавашния богат гайтанджия Хесапчиев. Момчето работело и нощно време, и в други гайтанджийници и към 25 годишна възраст успява да се отдели и да стане самостоятелен гайтанджия. За известно време влиза в съдружие със Стефан П. х. Стойчев.


Младият Бобчев видял недостатъци в дървените чаркове, с които работел и замислил да изработи нови - стоманени. Скоро започнал сам да ги прави в своята ковачница и да ги продава. Това му помогнало не само да замогне, но му създава авторитет сред гайтанджиите, които са били първи хора в града.


Пазарът на гайтани и шаяци нараствал, но за неговите нужди не били достатъчни изработените прежди от домашните предачки. Затова габровските гайтанджии си доставли направо от Англия добре пресукани прежди. От тях гайтаните излизали далеч по-качествени от всички изработени до тогава в града.


Христо Бобчев замислил да си достави предачна машина от Англия за изработването на подобни прежди. Парите не му достигали. Решил да направи сдружение, което не било лесна работа, в което привлякъл шуреите си братя Стойчеви, Велчо Рашеев, Христо Гъдев, Стефан Недев и Стефан Медарев. Това се случило през ноември 1883 г. Още следващия месец, Бобчев събрал парите на сдружението, отделил десет оки злато на стойност 80 000 златни лева и зашити в кемери около кръста и краката му тръгнал за Манчестър, Англия. Не знаел и дума английски език.


Бъдещият голям индустриалец се отбил във Виена при известния български родолюбец и голям търговец Сава Паница. Бобчев следвал препоръките му, за да стигне мечтания Манчестър. Паница му дал съвет да се снабди с четири карти. На първата да напише: „Този пътник пътува за Париж“. На втората – „Този господин пътува за Лондон“. На третата – „Този господин пътува за Манчестер“, а на четвъртата – „Този господин иска да се срещне с комисионерът Васил Вълчев“.


Бобчев последвал съвета на Сава Паница и наистина стигнал Манчестър. С помощта на една от картите успял да намери и Васил Вълчев. С негова помощ направил своята поръчка на предачни машини във фирмата „Smith & Son“. Англичаните приготвили машините и след 6-7 месеца те били транспортирани в Свищов. Пренесли ги в Габрово с биволски коли за осем дена. Пътищата били лоши и колите трудно се предвижвали по тях. Машините били монтирани във фабричната сграда. Започнало машинно производство на вълнена прежда за гайтан с водна енергия. Така е създадена първата английска камгарна предачна фабрика, наречена „Александър“, на името на първия български княз.


Първоначално във фабриката нямало майстор. Управлявала се от самите съдружници – Христо Бобчев, който отговарял за дараците и Христо Гъдев – за вретената. Произвеждала се прежда само от българска вълна и само за нуждите на съдружниците, които били гайтанджии. През 1887 г. фабриката се разширява, вдигат се нови постройки. Двигателната сила, която до тогава била само от едно водно колело се усилила с парна машина. Направили бояджийско отделение, както и други подобрения.


Христо Бобчев постепенно отстъпил мястото на сина си Рачо, който през 1891 г. се захванал с управлението ù. Цели осемнадесет години синът му работил, за да усъвършенства технологията и да достигне до изработка на най-фини вълнени платове. В нея се произвеждали щрайхгарни платове от местни вълни за военни доставки и шаяци за народа, камгарни платове – рипсове, атлази и шевиоти, също габардини, шевиоти и атлази от готови европейски прежди за мъжки и дамски дрехи. В работата на фабрика „Александър“ се включил и вторият син на Христо Бобчев – Никола, който специализирал текстилно инженерство в Германия. Успехите на Бобчев и синовете му растяли и годишното им производство достигнало до 40 000 кг прежда. Купили нови машини и приспособления.


Признат за един от първенците на Габрово, в къщата на Бобчев отседнал княз Александър Батенберг през 1885 г., на път за Пловдив. В дома на текстилния индустриалец, той обявил на руските офицери, че ги освобождава от длъжността им и прокламира съединението на Северна и Южна България (Източна Румелия). 

 

Историческо е и първото посещение на цар Фердинанд отново в дома на Бобчев. То станало на 3 август 1887 г. Фердинанд тъкмо е избран за княз на България. Пристигнал с файтон от Търново в Габрово и се настанил в къщата на индустриалеца. Още същата вечер там се провежда първия министерски съвет под негово председателство. На следващата година Фердинанд гостува отново на Христо Бобчев заедно с майка си княгиня Клементина и Мария-Луиза. През януари 1912 г., когато отриват железопътната линия Царева Ливада – Габрово, Фердинанд е поканен за събитието. Той се заинтересувал коя точно е къщата в Габрово, в която се е случил първия министерски съвет. Заповядал на министър Тодоров да проучи и да предаде желанието си да се постави на нея надпис за историческото събитие. Такава паметна плоча и до днес няма, а върху къщата никакъв знак не подсказва за гостуванията на двамата князе. Нещо повече. В дома на Христо Бобчев две нощи прекарва граф Игнатиев по време на Шипченските тържества през 1902 г., но и този факт остава в архивите на града.


Христо Бобчев е удостоен от княз Александър Батенберг и цар Фердинанд с ордени за граждански заслуги, но съдбата не го пощадява. През декември 1909 г. умира неговият син Рачо, едва на 42 години. Това е тежък удар за бащата, който освен на работата си е бил отдаден и на двамата си синове. Христо Бобчев заболял тежко и останал на легло. Дори тогава не спирал да се интересува от предачната фабрика. Един от първите габровски индустриалци умира на 1 септември 1911 г. в Габрово.


Години след това, след национализацията на индустрията, фабриката на Христо Бобчев е преименувана в „Петолъчка“. Превръща се в цех към Вълнено-текстилния комбинат „Георги Генев“.


Днес тя е една от малкото пощадени от времето и хората фабрика в някогашния българския Манчестър, която ще ви впечатли със стъклените си покриви, по английски образец.


От категорията

Валерия Велева към съдия Калпакчиев: С какво заслужи убиецът Полфрийман преждевременната си свобода?

-1448546816.jpg

В нашето болно общество, което живее в ежедневен стрес от насилие, мерзост, ...

20 септ. 2019 | 00:40

Виенски Институт за сигурност: Москва подкрепя национализма на Балканите, за да запази статуквото

-1547746655.jpg

Последните събития в Черна гора и Северна Македония ясно показват, че Русия ...

16 септ. 2019 | 15:48

Михаил Дженой, кмет на Крайова: Гордея се с плана за урбанизация и нарастване на населението в града

Михаил Дженой, кмет на Крайова
-1568989853.png

Работим върху комфорта на населението, здравеопазването и образованието като ...

20 септ. 2019 | 17:23

Ерион Велиай, кмет на Тирана: Придвижвам се с колело, хората трябва да виждат такъв пример

Ерион Велиай, кмет на Тирана-1568988453.jpg

В главния албански град живее една трета от населението на страната и ...

20 септ. 2019 | 17:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.