На страниците на вестник „Свободна мисъл“ Толстой публикува съвети за българския народ

Мирела Костадинова: Христо Досев е единственият българин, който има честта да се срещне с Толстой

5010 | 18 апр. 2020 | 15:17

През 1906 г. в село Алан Кайрак (дн. Ясна поляна), близо до Бургас, той организира трудово свободно общество „Възраждане“. То е по образец на това в Ясна поляна, където Толстой прекарва дните си в труд и единение с природата

-1587213377.jpg-1587213447.jpg-1587213411.jpg

Около 1900 г. един тесен кръг от хора в България се увличат по философско-религиозните идеи на Лев Толстой. Тези идеи се разпространяват и сред част от българската интелигенция, която вече познава известния му роман „Война и мир“. Чете също и останалите му мъдри книги, докосвайки се чрез тях дори до източните култури - будизъм, комфуцианство, даоизъм.


Философията на Толстой се уповава на християнството. Според него Бог, Любов и Добро са трите ключови думи, необходими за всяко човешко съществуване. Животът е висш дар. „Човек, като живее в този свят, трябва да желае благо на все повече и повече същества и следователно, да им служи, както служи на себе си“, изповядвал той. В учението си отрича насилието. Считал за нещастен и озлобен животът на всеки, който иска всичко за себе си.

 

„Злото, извършено от кой и да е човек не само намаля неговата душа и го лишава от истинското му благо, но почти всякога се възвръща още в този свят върху му. Да се прави зло е също тъй опасно, както да се дразни див звяр. Най-често в този свят, и в най-груба форма злото се възвръща върху този, който го е извършил“. Толстой се стреми към духовното възраждане на човечеството.

 

Тези идеи за висок християнски морал, както и други свързани със съкровеното и човешкия дух открива Христо Досев в известното учение.

 

Той е от Стара Загора, роден през 1887 г. Получава гимназиално образование в Сливен, а после учи и в София. В столицата се запознава със Стефан Андрейчин, също изявен толстоист. По-късно двамата мъже са сред учредителите на Българския вегитариански съюз през 1914 г.
Досев е изпратен от баща си, богат търговец, през 1906 г., за да учи медицина в Лозана, (Швейцария). Пролетта и лятото вече е в Ла Кроа сюр Лютри, но не посещава лекции редовно, а ходи при руските емигранти-толстоисти, които наблизо имали свое стопанство и се изхранвали от труда си. В Швейцария се ражда идеята му за Алан Кайряк, която по-късно реализира в родината си.

 

В Лозана се среща и с Николай Лилиев, негов съгражданин. Поетът също ходел понякога да работи в стопанството и се увличал по тези идеи. Често, когато Лилиев изпуснел последния влак, нощувал при Досев. Изсвирвал с уста под прозореца му, а Досев му хвърлял ключа отгоре. Двамата мъже стоят до късно и разговарят. „Ти Николай, казваше ми често Досев, си по рождение приобщен към онова християнско съвършенство, към което се стремим ние по внушенията на разума си“, спомня си авторът на „Тихият пролетен дъжд“.

 

В Лозана двамата българи носят дълги рубашки като Максим Горки. Един ден, когато те обикалят из предградията, за да търсят квартира на Досев, някакво дете ги припознава за просяци. Сигурно са имали толкова окаян вид, че хлапето изтичва към тях с монета в ръка. Двамата се засмели, а детето останало засрамено.

 

Досев се пленява изцяло от духовното учение на Толстой и се завръща в България. В Бяла Слатина прави неуспешен опит да създаде комуна, но за 24 часа е принуден да напусне градчето.

 

През 1906 г. в село Алан Кайрак (днес селото се нарича Ясна поляна), близо до Бургас, той организира трудово свободно общество „Възраждане“. То е по образец на това в Ясна поляна, където Толстой прекарва дните си в труд и единение с природата.


Това не е първата колония в България – такава е основана в Долна баня през 1901 г. С Досев са още двама почитатели на толстоистките идеи - Димитър Жечков и Стефан Андрейчин. В последствие се присъединяват още няколко мъже. От чужбина при тях отиват княз Гаврило Вулф, студентката по медицина в Швейцария Маруся Галина, нейният брат Владимир и двама участници в революцията от 1905 г. – Трифон и Антос.

 

Толстоистите наемат градина, която обработват и отглеждат зеленчуци. Местните хора, които ги наричали „бракята“ им помагали с каквото могат. Някой си дядо Груд им дал да използват нивата му наблизо до селото, която била райско място.

 

Наемат също и къща, но после се преместват в малка сграда, служила някога за общинска канцелария. В изоставен кръчмарски дюкян настаняват кухня и столова. Те са вегетарианци, не употребяват алкохол и цигари. Сами си носели вода и приготвяли ядене. Месели и печали хляб. Събирали дърва, които пренасяли на гръб от гората. Облечени с обикновени ризи, стъпвали боси по земята.

 

Понякога привечер или в празничен ден посещавали кафенето на селото и четяли пред хората творчеството на Толстой. Селяните ги слушали и се учели на дълбоките житейски мъдрости.

 

Толстоистите от Ясна поляна намират печатна преса и започват да издават списание „Възраждане“ през 1907 г. В него публикуват белетристични и философски статии, също текстове по обществени и научни въпроси, стихотворения, критични очерци, рецензии. Стремят се да развиват нравствено чувство в читателите си. „Възраждане“ иска да възроди духовното в българите. Списанието съществува 28 години и печата му спира само по време на войните. В началото написаното е върху лоша хартия, но и днес може да се види в библиотеките.

 

Узнал за обществото край Алан Кайрак и списанието, Толстой изпраща непубликувани свои съчинения – около 11 ръкописа. Неговите идеи са подложени на унищожителна критика в Русия и отказват да печатат статиите му. В списание „Възраждане“ излиза от печат за първи път и забраненият в Русия негов „Манифест против смъртното наказание“.

 

В комуната край Алан Кайряк особено трудно е през зимата. Толстоистите не ползват през студените нощи отопление и спят на отворен прозорец. През деня са около печката с дърва, върху която готвят. Трудният начин на живот и обработката на земята затруднява съществуването им. Пречи им и военната власт, нарича ги „развращаващи хора“ и полага старание да ги прогони от там. Идеите на българските толстоисти често са окарикатурявани, но физическите и нравствени изпитания, през които преминават не остават напразни. Колонията съществува около две години.


Христо Досев е единственият толстоист, който има честта да се срещне в Ясна поляна със своя учител - самият граф Толстой. Това става през през лятото на 1907 г.


Той живее три месеца в къщата на приятеля си Владимир Чертков. При тях Толстой ходи почти всеки ден възседнал своя кон. Това се случвало най-често в следобедните часове между 13 и 15 часа. Наметнал върху раменете си палто, писателят вървял със старчески стъпки, а ветрецът развявал бялата му брада. Щом зърнел Досев и Чертков на лицето му се появявала усмивка.

 

„Да, аз помня вашата страна. Това бе отдавна, много отдавна. Тогава аз бях офицер и трябваше да участвам в действията на нашата армия в туй време бе току що почната Севастополската война. Ний, след дълги странствания, попаднахме на квартира в околността на малкия градец Силистра. Първата нощ там мина извънредно неприятно. И до сега помня големите ваши дървеници, що ни ядоха нея вечер. После помня вашите талиги – на четири колела, без пружини, които така силно друсат.... А народа ви! Висок, снажен, красиви хора! До тогаз не бях срещал таквиз“.

 

По-късно на страниците на вестник „Свободна мисъл“ Толстой публикува съвети, които трябва да следва българският народ в своето развитие.

 

„Малките народи очевидно нищо не могат да постигнат чрез груба сила. Ролята на малките народности не се състои в това да маймунстват в подражание на големите държави, да се предават на милитаризма и на всички ужаси и жестокости, свързани с него, а в това, че като са свободни от тежестите и грубостите на милитаризма, да вървят според силите си напред по пътя на нравствения прогрес, като указват пътя на големите народи“.

 

Досев и Толстой разговарят по различни въпроси – за Бога истината, справедливостта, любовта, за житейски проблеми.

 

Един ден българинът го заговорил за смъртта. „Няма защо да се страхуваме от смъртта – казал Толстой – тя не съществува. Но да я желаем е недобро. Това е роптаене против Бога. Ний трябва с радост да живеем, догде сме живи, въпреки каквито и да било неприятни обстоятелства за нашето живеене. Вземете за пример мен. Какво съм аз? За нищо негоден и никому непотребен старец. Може би само пречещ на хората. А все пак аз се радвам на своя живот. Навсякъде аз виждам само радост. Събудиш се сутрин – харно, радостно ти е на душата. Излезеш на двора, в полето – навсякъде пак само една радост. Срещнеш някого – радостно, коня погладиш, помилваш – радостно, хвърлиш поглед на величествения дъб – радостно, на мравките, на тревата – на всякъде само една радост. А, когато похлопа смъртта – струва ми се пак ще бъде радостно“.

 

Толстой обичал да чете писмата, които получавал, пред Досев и Чертков. Те били получени от някои негови следовници, обикновено мужици или войници. Писателят твърдял, че още по плика познавал кое писмо ще бъде непременно интересно и важно. „Щом пликът е изпъстрен с едри красиви букви, аз зная, че това ще е глупаво или най-малко безсъдържателно писмо. Но щом на плика зърна надписано неправилно и с треперещи букви моето име, аз зная, че това ще е интересно писмо и отварям най напред него и то, наистина, излиза непременно такова“.

 

След като Толстой прочетял поредното получено писмо започвали разговори. Въпреки напредналата възраст на писателя, той имал ясна мисъл. Разговарял с приятелите си до полунощ без да се забелязва в него умора. Настроението му е винаги добро и ведро, като на дете.

 

Разказвал весели анекдоти от живота си и сам се смеел от сърце. Споделял, че когато бил млад можел да вижда женската красота, а в старостта - само душата на жените. Казвал, че чистата любов трябва да е основен жизнен принцип.

 

Друг път Христо Досев и Толстой говорили по важни въпроси от неговото учение. Досев отронил:

 

Вие преподавате простотата на живота, да живеем като простия човек в природата, а живеете….като граф. Как може да се примири този живот с вашето учение?

 

Толстой отговорил разплакан:

 

По цели нощи не спя, когато мисля по този въпрос...

 

След малко се оттеглил в другата стая. „Ясно беше за мене, че в Толстоевия принцип „да живеем просто в простата природа“ ученикът беше по толстоист от учителя си – учителят на човечеството“.

 

Спомените на Досев за прекараното време с Толстой са публикувани в български списания и вестници. А после излизат и в книга „Близо до Ясна поляна“. Автор е още на „Етика на храната или пионери на вегетарианството“. В нея читателят може да се срещне с онези личности от историята на човечеството избрали пътя на вегетарианството – Питагор, Буда, Платон, Овидий, Сенека, Плутарх, Йоан Златоуст, Монтен, Волтер и други известни имена. През краткия си живот Досев издава още: „Разкази и статии“, „Колонията на възрожденци в България“, „Близо до Ясна поляна“. Книгата му „Дневникът на самотника“ е неиздадена.

 

През юни 1909 г. Досев заминава за Кавказ и живее в семейството на толстоиста Скороходков край Ташкент. Минава под венчило с неговата дъщеря Лена. С нея си построява къща край бреговете на река Бяла, в имението на тъста си. Ражда му се дъщеря Славичка, а после - Вера. Семейството се премества да живее близо до Сочи, където си купуват земя и живее според принципите на природата. На света проплаква и трето им дете.

 

При трагично завършилото бягство от Ясна поляна на 28 октомври 1910 г. Толстой възнамерявал да отиде в Ташкент именно при Христо Досев. А после заедно с него да отпътува за България и да се приюти при своите последователи и ученици в село Алан Кайряк. Но смъртта на писателя на 7 ноември 1910 г. провалила плановете му.

 

Досев приема новината за смъртта на учителя си много тежко. Публикува в списание „Възраждане“ описанието на бягството на Толстой, подробности за болестта му и погребението. Издава след години и отделни спомени за Толстой, които излизат първо в Русия, а след това и в България.


Христо Досев умира девет години по-късно след своя учител - на 19 декември 1919 г. в Русия, където е погребан в овощна градина. България губи един истински ерудиран мъж, посветен на хуманните идеи за благото на човечеството, но и добър преводач от руски, френски и немски език. Учил и английски език, мечтаел да замине за Америка, за да представя сказки. Из под перото му освен преводи на драми и романи се раждат легенди и публицистика.

 

Упадъкът на толстоизма в България става през края на 30-те до края на 40-те години на ХХ век, когато идва комунистическата власт. Хуманните идеи на Толстой и неговите български последователи остават загърбени в историята. Толстоистите Ненчо Илиев и Борис Йоцов са убити без съд. Йордан Ковачев е интерниран в Персин-Белене и Куциян. Но толстоизмът у нас оставя дълбока следа в малък отрязък от живота и служи за нравствен регулатив на много българи.


От категорията

Анализът ИСА за май: Всички - и власт, и опоненти, вече играят ва банк

Анализът на ИСА за май 2020-1591089308.jpg

За вътрешната опозиция в БСП идващите месеци са „бой последен.“ Хвърлят ресурс, ...

2 юни 2020 | 12:25

Даниел Смилов: Какво се крие зад "истинската история" на Васил Божков

-1515601699.jpg

В интерес на г-н Божков е да представи цялата информация, с която разполага. ...

2 юни 2020 | 16:47

Къде са потънали милионите на Божков?

Къде са потънали милионите на Божков?-1591196899.jpg

Със спечелените от хазарта пари Божков е подкрепил политически проект, ...

3 юни 2020 | 18:11

Политологът Петър Чолаков: Разкритията на Божков - тъжна диагноза за България

-1539858143.png

Ние сме "юзърите", а г-н Божков е от бившите ...

3 юни 2020 | 16:02