Христо Цокев

Безпаричието топи четката на художника в смъртта, за да я рисува не по-зле отколкото живота

Мирела Костадинова: Христо Цокев пръв у нас рисува голи мъжки тела

3625 | 13 дек. 2019 | 15:24

Той се захваща с портретуването на мъртъвци, хора на смъртен одър и починали вече, рисувани като живи. Някои от тях са правени с молив, а други с боя

Христо Цокев-1576243704.jpg-1576243724.jpg-1576243633.jpg-1576243616.jpg-1576243573.jpg

Около 1873-1874 г. Христо Цокев се захваща с портретуването на мъртъвци, хора на смъртен одър и починали вече, рисувани като живи. Някои от тях са правени с молив, а други с боя. Безпаричието топи четката на художника в смъртта, за да я рисува не по-зле отколкото живота. От този му период са картините „Илия Виденлиев“, „Марийка Добрева“, „Мъртвец със свещ“, „Мъртвец с фес“, „Портрет на Марийка Цонева Видинлиева (известна още като „Момиче, което пише“ и „Ученичка). Последната спомената работа е на починалото от скарлатина момиче, когата е едва на 14 години. Детето е рисувано от Цокев след смъртта му по фотография. По волята на скръбните родители е изобразена като ученичка, която държи перодръжка с едната ръка, а другата е подпряло върху книги. На масата има мастилница. Детето гледа от портрета с чистите си тъмни очи. Косата му е сплетена в плитка. Облечена е с червена рокля, върху която блести бяла якичка, а под нея виси кръст. По пръстите на момичето се виждат четири златни пръстена и старинни обици на ушите. Този портрет излъчва необяснима тъга...


Христо Цокев е роден на 3 май 1847 г. в габровските колиби Цокювци, от където идва и фамилното му име. Баща му Иван Банков Цокев е буден човек, макар да няма образование. Изработва чехли. Баща му, дядото на Христо, имал някога къща и земи в Трявна, но през 1798 г. кърджалии и даалии нападат и опожаряват селото и те се преселват с други тревненци в Габрово. Майката на бъдещият художник – Станка, е родена около 1820 г. Семейството има пет деца, четири от тях са момчета и едно момиче. Второто им дете Христо е целунато от дарбата.

 

Години преди да рисува платната си Христо Цокев учи в Светогорския метох. Отива с габровски поклонници на полуостров Атон и остава като послушник в Хилендарския манастир. В тази обител има богата библиотека със стари илюстровани евангелия и църковни книги, високохудожествени стенописи и икони. Тук е оставил майсторлъкът си художникът от Самоковската школа Захари Зограф. Момчето се наслаждава на стенописите му в Съборната църква на Великата лавра „Свети Атанасий“ и иконите му за иконостаса на църквата „Свето Преображене“.

 

През 1860 г. монасите решават да изпратят един калугер в Русия за милостиня. Мъжът взема със себе си Христо. Игуменът вижда способностите на момчето и го благославя да замине, за да получи художествено образование в Русия. Знае, че той никога вече няма да се върне в Хилендар, но едва ли предполага, че той ще стане един от големите възрожденски художници.

 

Животът му поспира за известно време в Киевско-Печорската лавра, където е покалугерен с името Харлампий, а по-късно подписва работите си с Дмитрий Йоаннов (из Болгар). Той сам пожелава да остане тук, където се намират известни живописни и мозаични ателиета, в които работят опитни иконописци и зографи, оказали силно влияние върху руското изкуство. До 1877 г. Христо учи в живописната школа на Лаврата, където се работи по натура. Тук той живее седем години и за тях той няма да сподели с никого в живота си. Разкалугерил се, а това си е за страх от евентуално порицание от хората и неприятности с църквата, на която той особено държи.

 

В родния си град разказва след години, че е престоял в Московското училище за живопис, склуптура и архитектура от тринадесетата си до двадесет и шестата си година и това е минавало за истина през живота му. Никой не обръща внимание, че е невъзможно да бъде приет в Московското училище само на тринадесет години.

 

В Киевско-Печорската лавра Христо Цокев създава „Портрет на монах от Киево-Печорската лавра“ , „Портрет на архимандрит Арсений Москвин“ и „Портрет на стара жена“. Вероятно има и други работи, които не са известни. Бяга от това свято място и без никакви средства заминава за Москва.

 

Тук се обръща за помощ към московски фабрикант. Христо идва в Москва, за да се запише в класа по портретна живопис в Московското училище. Той вече има сериозни портретни работи, които носи от Лаврата. Покровител му става Хлудов, който му е приятел и го подкрепя финансово. Помощ му оказва Одеското българско настоятелство, но истинският му финансов стълб е стипендията от Славянското благотворително общество.

 

През есента, захвърлил вече расото, започва обучението си в художественото училище в Москва. Там преподават известни майстори живописци. След шестгодишно изучаване на работата върху жанрови портрети, свободни жанрови композиции, автопортрети и пейзажи Цокев пише молба до Съвета, че след толкова време и два получени сребърни медала моли да бъде удостоен със званието „свободен художник“.

 

От този му период е гипсовата глава на Херакъл оценена от Пукирьов с петтица, правена е в трети курс. Работи редица гипсови отливки, което е част от учебната програма. Преподавателите държат на академичната работа. Христо рисува с черна креда – рисунката се смята за основа на академичното творчество.

 

В Московското училище се учи да рисува гола мъжка фитура. Женските актове тогава не се рисуват. От тях са останали седем негови етюда. Единият е с маслени бои върху платно, а другите шест са правени с черна и бяла креда. От тях са датирани „Гола мъжка фигура с тояга“, „Композиция от две голи мъжки фигури“, „Мъжки акт“, „Етюд на голо полулегнало мъжко тяло“, „Етюд на изправен гол мужик“, „Етюд на гол младеж“. „Композиция от две голи мъжки фигури“, рисувана с черна и бяла креда и получила оценка четири от преподавателя му и „Боргезкият воин“ са едно от най-големите му постижения в академичния етюд.

 

Някои от най-добрите му портрети тогава са „Монахиня“, „Момиче в профил“, „Рускинче“, които днес са притежание на Националната художествена галерия.

 

Удостоен със званието „свободен художник“, титла, с която може да се препитава в цяла Европа, се завръща в Габрово през 1873 г., където е поканен за учител по рисуване и живопис. След 15 години странствания е в родното си място. Носи със себе си много от живописните си рисунки. Тук никой вече не го чака. Семейството се е преселило в разградско село.

 

В Габрово уста Генчо привършва строежа на сградата на Априловската гимназия. Тя е оглавена от българският учител, общественик и книжовник Райчо Каролев. Христо Цокев не заема заслуженото място на учител. Живее трудни дни, въпреки, че е първият в града с академично художествено образование. Отдава се на свободна практика и рисува портрети.

 

В България по оново време се търси иконописта, но в балканския град всички църкви вече са изградени и изписани. Рисува за тях няколко храмови икони, също рисува за селски църкви и манастири. В Габрово е известен като Христо живописеца. Прави портрети на заможни габровци и занаятчии, за което му помага Райчо Каролев. Такива майстори и на родителите на своя приятел, първият директор на Априловото училище.

 

Масленият портрет на Ивана Каролева е ценна работа в художествено отношение, а портретът на Михаил Каролев, рисуван в Одеса, е първият, правен от Цокев като свободен художник. Рисува още портрети на търговците-ножари Манафов и Видинлиев, на тютюневия търговец Пенчо Златин.

 

През 1874 г. отива в Свищов, за да зографисва иконите на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Художникът възседнал кон и заедно със своя шурей се запътват по най-краткия път към дунавското градче. Но в месността Кара чала ги нападат двама въоръжени турци. Задигат мушамата и ботушите на художника. Удрят им по няколко ритника и ги захвърлят край пътя. Живописецът има набито око и щом турците се отдалечават, сяда под сянката на едно дърво и скицира разбойниците.

 

По-късно по тази скица залавят турците и ги наказват.

 

В габровския период Христо Цокев се жени за Кичка Бедрозова, която остава единствена любима до края на живота му. Тя е дъщеря на видния габровец Пенчо Минчев Бедрозов. Той не одобрява кандидата на щерка си. Художникът няма пари и постоянна работа. Оженват се на 15 януари 1874 г. в църквата „Св. Троица“. Кум на семейството става иконописецът Рачо Тихолов, от когото художникът изучава позлатяването с варак. За тази църква през същата година създава иконата „Съшествие на Св. Дух над апостолите“. Семейството живее спокойно, но тъгува, защото си няма своя рожба. Христо иска да осинови дъщерята на брат си Петър, която се казвала Александрина. Кичка не се съгласила, все се надявала на свое детенце. На обичаната жена живописецът рисува три портрета. Един от тях е от най-хубавите, които ще изпише художникът и който ще остане емблема в българската портретна живопис от времето на Възраждането.

 

Изпълнителите на Априловото завещание в Одеса изпращат покана до Христо Цокев да създаде проект за атестата. Задачата му е да направи художествено оформление на дипломите, които ще се връчат с официалности. Те се раздадат за първи път на ученици завършващи курса на обучение в Априловската гимназия. Така художникът става рисувач на дипломи, от което се прехранва.

 

През 1875 г. емигрира с жена си във Влашко и там пребивават четири години. Живеят основно в Гюргево, където той създава малко работи или пък са останали неизвестни. А две години след Освобождението на България се завръща отново в Габрово и се настанява със съпругата си в бащината й къща. Той вече е болен от туберкулоза, която се появява след силна простуда. По заповед на Министерството на народното просвещение е назначен за учител по рисуване и чертане на 15 ноември 1879 г. Сам организира работата си, защото преди него няма друг учител. Учениците рисуват геометрични тела, чертаят политически и физически карти на България, рисуват натюрморти с акварел.

 

Художникът е внимателен и ги насърчава в работата им. През юли 1883 г. в София е организирана първата изложба от рисунки и чертежи на ученици от училищата в страната. Той е класен наставник на клас от 31 ученици. Запазена е снимка на класа с обичания учител. 

 

 

Сред малкото останалите снимки на Цокев съществуват още два фотоса – на първия е със свои колеги, измежду които е Райчо Каролев, приседнал до художника, а на втория е с учители и ученици от гимназията.

 

Художникът не спира да рисува в битовия, историческия, портретния и пейзажния жанр, но те са далеч под нивото на най-добрите му работи.

 

Прави икони – „Семейна трагедия“ е последната му недовършена работа. През последните години от своя живот пътува, за да получи поръчки. Подарява цялата си лична библиотека, картини и етюди на Априловската гимназия.

 

През 1883 г. подава документите си, за да участва в конкурс за преподавател по рисуване в Мъжката гимназия в София. И го печели, но се отказва да тръгне за столицата заради температурата, която го изгаря и влошеното му здраве. След известно време, само на 36 години, си отива от живота на 28 септември 1883 г. Само една седмица след погребението му, чиновниците назначават на негово място учителя Георги Стефанов.

 

До края на живота си Кичка събира разпръснатите художествени творби на своя съпруг, за да направи изложба от платната му. Това става едва след нейната смърт – през 1935 г.


От категорията

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Виктор Орбан: „Мястото на Европа в света“, „Вирусът“ и „Обичайните заподозрени“

-1500731418.jpg

Най-голямата заплаха за националното самоопределение днес е мрежата в стил ...

25 септ. 2020 | 12:30

Вежди Рашидов – Буря в Хармония

Вежди Рашидов -1601058123.jpg

Вежди обитава друг космос – пространството на недосегаемото, което трябва да ...

25 септ. 2020 | 21:15

Най-голямата интрига на конгреса на БСП - ще овладее ли Нинова новия Национален съвет?

-1560672256.jpg

Ако мнозинство в пленума имат критици на Нинова, те като нищо ще оформят втори ...

25 септ. 2020 | 17:46