Художничката Анна Крамер

Творбите ù се съхраняват в Националната художествена галерия, музея в Пилзен, в частни галерии в Париж

Мирела Костадинова: Художничката Анна Крамер е първата жена график у нас

12374 | 17 септ. 2021 | 11:22

Крамер е една от майсторките на Ex libris в България. Това е малък таен графичен знак, който се поставял някога върху вътрешната страна на подвързията на книга

Художничката Анна Крамер-1631867852.png-1631867828.png-1631867816.png-1631867802.png-1631867788.png-1631867768.png-1631867755.png-1631867742.png

През 1927 г. в България идва млада жена, която е художничка и се занимава с графика. Тя е полската еврейка Анна Крамер. До този момент у нас графика не се предпочита от жените завършили Рисувалното училище, те се занимават основно с живопис. България така завладява сърцето на полякинята, че се захваща да рисува природата и онова, което живо я впечатлява. Превръща я в място за истинско творчество, но и в своя родина. Тя се счита за първата жена график у нас, макар, че не е българка. Оставила е над 300 гравюри и приблизително същия брой рисунки, които може би трябва отново да се покажат на българската публика, за да се припомни нейната ярка дарба.


Анна Крамер е родена на 15 август 1899 г. в Породенка, Полша. Родителите ù са поданици на голямата и разпадаща се Австроунгарска империя. Тя рисува още като малко дете. В началото на Първата световна война, около 1914 г., семейството отива да живее във Виена заедно с други бежанци. Всички бягат от настъплението на царска Русия.

 

Семейството получава държавна помощ, но и работи, за да може да си помага в издръжката. Анна Крамер довършва започнатото образование и взема няколко класа наведнъж. Последният ù изпит е в Прага, където има Полска гимназия. Намеренията на младата жена са да работи като фармацевт, но събитията вземат друга посока.

 

През 1918 г. тя се връща със семейството си в разрушената си родина. Деветнадесетгодишната Анна не вижда бъдеще пред себе си. Няма никакви средства и скоро решава да се върне във Виена. Настанява се в дом за сираци от войната. Необходимо е да работи. Но талантът ù на художничка скоро се показва пред света. Нали той е жива вода, която винаги си намира път…

 

Момичето посещава частно ателие на някакъв художник и се усъвършенства в линиите. Настоятелството на дома за сираци вижда дарбата ù и решава да отпусне на момичето скромна стипендия. Анна Крамер се записва студентка във Виенската академия за жени, която е частно художествено училище. Там изучава живопис, скулптура и графика. Но графиката истински я завладява. Четири години тя всеки ден е в училището, за да учи и работи своите творби.

 

Занимава се с няколко техники, но истинските ù предпочитания са към сухата игла и офорта. По този начин създава „Портрет на стар мъж“, „Пазарът на кармелитите“, „Цирк Алфредо“. Някои от ранните ù гравюри са правени върху мед.

 

На следващата година минава под венчило с д-р Бехар, който е роден в България. От този момент до към 1960 г. подписва графичните си творби с Анна Крамер – Бехар, но след това остават само с бащиното ù име.
Тя продължава да посещава Виенската академия за жени и рисува като свободна художничка. През тези години създава цикъл графики, пейзажи от Виена. Това е първиият период от нейното творчество, в който оформя дарбата си чрез много работа. В него овладява рисуването на фигури с перо и изобразяването на движения. Показва обикновените делнични хора. Придържа се в класическите правила на гравюрното изкуство. Във Виена усвоява сухата игла и възможностите, които тази техника дава на твореца.


С идването си в България донася този не малък по обем Виенски цикъл. Две от графиките ù – „Белведере“ и „Готическа църква“ са изложени в обща художествена изложба от дружество „Съвременно изкуство“. За кратко време тя се завръща в австрийската столица, за да оправи някои подробности около дипломирането си. То става при проф. Кристиан – Лудвиг Мартин, който е неин учител в графичното изкуство, едно от имената в традиционната европейска школа.

 

Анна Крамер си идва окончателно в България. Седем години живее със съпруга си в Пазарджик. Градът ù дава възможност за нов светъл творчески период. Често изпраща творби, които участват в общи изложби в София. През януари 1937 г. прави и първата своя самостоятелна изложба в Пазарджик, в читалище „Виделина“. Представя на публиката 60 графики – офорти, суха игла и дърворези. Сред тях са творби създадени в Пазарджик, пейзажи от София, също работи от Виенския ù период. По време на откриването на изложбата за творчеството на Анна Крамер и графиката ù говори друга известна наша художничка Елисавета Консулова – Вазова. Изложбата е отбелязана в местната преса. И сигурно е била събитие, защото в един провинциален град като Пазарджик се устройва сериозна изложба на художничка с европейско образование и умения в гравюрата.


През 1938 г. художничката се преселва със семейството си в София, където продължава своите творчески търсения. Седем години по-късно е открита втората самостоятелна нейна изложба. Това става през един септемврийски ден на 1945 г. в малкия салон на „Филхармонията“, на ул. „Раковски“ срещу „Славянска беседа“. Графичните ù работи представя Преслав Кършовски, който е секретар на Съюза на художниците. За полякинята пишат в печата вече сериозни имена като Никола Мавродиев, Мара Цончева, Стефан Митов.

 

Съюзът на художниците организира обсъждане на изложбата, в което участват утвърдени имена в художествените среди. Очевидно е, че българите харесват графиките ù. В Крамер настъпва творческо оживление, някаква увереност, която се вижда в гравюрите от този период. От тогава са и нейните майсторски работи свързани с пейзажи и делнични сцени от София.

 

През 1950 г. художничката заминава за Париж, където живее три години. Посещава ателиета, усъвършенства техники, обръща поглед към живописта, не спира да рисува. Във френската столица прави Парижки цикъл от графики – „Потпури от Париж“ и „Шопен“ са сред най-хубавите от този период. В изложба на художници пострадали от войната представя свои творби. Откупена е графиката ù „Двама старци“.

 

След завръщането в България самобитната художничка се отдава на творчеството и рисува любимата ù София. Създава великолепни пейзажи – „Народният театър“, „Александър Невски“, , „Паметникът Левски“, „Министерство на земеделието“, хотел „Рила“, „Булевард Г. Димитров“, „Площад Възраждане“, „Пазарът на булевард „Г. Кирков“. Тя въплатява потока на живота, неумолимо изчезващ във времето… От тези години са и пейзажите ù от Копривщица, Банкя, Несебър, Долна баня. Участва в общите художествени изложби, както и в тези на жените-художнички. В една от тях, която всъщност е изложба-конкурс, а темата е „София“, печели и награда.


Още като момиче тя обича музиката и често ù се наслаждава. Едни от най-хубавите работи на Крамер в графиката са посветени на това изкуство. Рисува изпълнители по време на репетиция или концерти и сякаш се стреми да хване темперамента на всеки един от тях. Много музикални знаменитости, наши и чужди, остават завинаги изобразени в работите ù - Саша Попов, Леонид Коган, квартет „Бородин“, Михаил Хомицер, Добрин Петков, Давид Ойстрах, Елена Николай, квартет „Аврамов“, Борис Гмиря, Жорж Себастиян, Любомир Пипков и още имена и музикални сюжети, които са достойни да бъдат представени в албум за ценители. Рисунките прави без знанието на моделите си, които са се отдали на вечното си изкуство. Ръката ù улавя умело движенията им. Този неин „музикален свят“ за сега остава пръснат в печатни издания. Но си струва да се покаже отново на света, защото е една голяма част от творчеството на талантливата художничка.

 

Вероятно тя не е подготвяла графиките си за изложба, а само за отпечатване и не е събрала колекция от тях. Дори не ги е подписвала или изписвала годината на създаването им. Но този неин музикален свят впечатлява. Сигурно съвсем не случайно двете ù дъщери Еми и Юлика Бехар са пианистки.

 

Анна Крамер представя и трета самостоятелна изложба през пролетта на 1972 г. Подредени са над 80 графики и рисунки. Тя е по инициатива на Съюза на българските художници в малък салон на бул. „Руски“. Открива я Петър Чуховски, който издава през 1973 г. монографичен очерк за голямата художничка. Той е и единственият източник, от който подробно можем да разберем за нея, както и няколко публикации в печата. Тази изложба е юбилейна за Анна Крамер. Наградена е с орден „Кирил и Методий“, а след няколко месеца става и „заслужил художник“. През годините участва в много изложби у нас и в чужбина – Австрия, Чехия, Бразилия, Дания, Швеция, Монголия, Англия, Париж.

 

Анна Крамер не прави предварителни проекти, рисува направо с перо и туш. При нея съществува чувство за композиция, дълбочина, свободно интерпретира пространството. Художничката има съвременно виждане за пейзажа. Той не е просто изглед, парче от видимото, не е съзерцание на действителността, а е нов преживян свят и в него се наблюдава някакъв лиризъм. Свободата на духа ù се вижда в много нейни работи, но тя се съсредоточава истински в софийските си сюжети и ги рисувава сякаш гледа от някой прозорец. Създава особен живот на столичната архитектурата. Показва онова, около което минаваме всеки ден, но не виждаме... Рисува и битови сцени. Няма претенции към портрета, но го владее до прецизност – „Стар мъж“, „Поп Стефан“, „Лекар“, „Дядо Мечо“, „Портрет на Дора Б.“ или „Андрей Николов с дъщеря си“ и други нейни работи показват умението ù в графичната творба. Тя успява да проникне в характера и вътрешния свят на моделите.


Анна Крамер е една от майсторките на Ex libris в България. Това е малък таен графичен знак, който се поставял някога върху вътрешната страна на подвързията на книга. Представлява украсен с емблема етикет. Показва на кого е книгата. Ex libris има дълга история, от средновековието, когато се появяват ръкописните книги. Отначало е само етикет за собственост на книгата. По-късно е превърнат в герб или орнамент, става декоративен елемент за нейната украса. Екс либрисовото изкуство е гравьорско изкуство, което дълго не е известно у нас. Но Анна Крамер и Васил Захариев, както и други наши художници го популяризират.

 

Преди 45 години, на 25 септември 1976 г., умира голямата художничка заслужила своето място в българската графика. За нея и творчеството ù вероятно изкуствоведите има още какво да напишат и разкажат. Творбите ù се съхраняват в Националната художествена галерия, музея в Пилзен, в частни галерии в Париж. Анна Крамер доказва чрез графиките си, че животът на една жена може да бъде велико изкуство, в преследване на простото, което оставя трайна следа, макар и не в собствената родина…


От категорията

Кеворк Кеворкян: Мазня... Здравният министър не помни какво излиза от устата му.

-1477587010.jpg

Радев няма какво да говори със служебните министри – прави си лоша услуга, все ...

25 окт. 2021 | 10:20

Г-н президент, спрете COVID-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия

Г-н президент, спрете ковид-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия-1635058394.jpg

Властта в България създаде хаос, който ще ни струва скъпо. А този хаос е ...

24 окт. 2021 | 09:43

„Файненшъл таймс“: Световният недостиг на газ ще продължи няколко години

-1552300717.jpg

Според енергийния министър на Катар няма как светът да премине през реалистичен ...

26 окт. 2021 | 08:52

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!-1635064749.jpg

Най-тъжното от всичко е, че абсурдното му твърднеие, че партиите брояли ...

24 окт. 2021 | 11:37