Георги Митов

Той си отива рано от живота и не разкрива докрай дарбата си

Мирела Костадинова: Художникът Георги Митов е от най-ранните ни майстори на голи женски и мъжки тела

11123 | 6 авг. 2021 | 16:06

Неизвестна е и съдбата на някои негови платна, които представя на изложби в Италия и които веднага са откупени от колекционери

Георги Митов-1628255544.png„Етюд на стара жена“ -1628255521.pngПортрет на Драган Данаилов-1628255466.png„Лукреция Романа“-1628255408.png

Много от картините на Георги Митов не са известни за българското изкуство. Сред тях са студентските му етюди, които остават в Академията в Торино. Те показват майсторството на художника и дарбата му още в първите години на неговото следване. 

 

От това време е етюд с въглен, който представлява портрет на приятеля му Драган Данаилов. Правен е през 1898 г. и е изложен през следващата година на четвъртата изложба на „Дружеството за поддържане на изкуството в България“. Митов го рисува в профил. Моделът му е облечен с бяла престилка, с която работи в Академията. Този портрет се откроява от всички останали негови работи.

 

Още един „Етюд на молещо се девойче – италианска селянка“ рисувана с въглен прави впечатление сред творбите му. Тя разкрива отново дарбата на Митов и неговата тънка самобитна чувствителност. Забележителен е и „Етюд на калугер“, притежание на частно лице. Авторът показва хлътванията и изпъкванията на скулите, изваяното чело на старческото лице, стиснатите устни и тъжни очи. 

 

Сред другите му работи са „Етюд на девойка с бисерна обица“, „Етюд на италианка“, „Етюд на италианка с пъстър нагръдник“, „Етюд на смеещ се калугер“, „Етюд на стара жена“ и други. Една от тях - „Неаполитанец“ е работа, която очевидно е харесвал много, защото подарява картината на своя приятел от детските години, поетът Кирил Христов. 

 

В живописните си портрети художникът търси характера на модела, дълбините на душата му. Видна е хармонията на цялостната му работа. В някои от платната се забелязват акценти от смарагдово зелено или цинобър, или почти чиста зелена веронезе. Портретите му не са много на брой – около десетина. Създадени са само за три години 1896-1898 г. в краткия му човешки живот. В тях моделите му са замислени, отнесени в някакъв собствен мир.

 

Митов рисува само един собствен портрет, като студент в Торино, но той остава незавършен. Художникът се е представил върху любимия си черевенокафяв фон, изправен, облечен в кафяво палто, със сгъната в лакътя дясна ръка и свита китка, на която палецът е мушнат в отвора на жилетка.

 

Той е един от най-ранните ни майстори на голи женски и мъжки тела, които рисува на висота. Успява да проникне в красотата и поезията им, с емоционалност да придаде живот на плътта, нейното очарование, пластика, изразителност на линиите. Цялостното умение в рисуването на голото тяло се вижда в изпитната му работа „Лукреция Романа“, която показва трагично събитие от античната и римска история. Гордата и добродетелна римска матрона Лукреция се самоубива след оскверняването ù от един от синовете на Тарквиний Горди. Нейната смърт е причина да бъде свален от престола римският цар и да се установи република. 

 

Неизвестна е и съдбата на някои негови платна, които представя на изложби в Италия и които веднага са откупени от колекционери. Други картини на художника остават след смъртта му в домовете на неговите братя Антон и Борис. Много от своите работи Митов не е подписвал и не е изписвал годината на рисуването им.

 

Житейският му път започва през 1875 г., на връх Кръстовден, в Стара Загора. Ражда се момченце, което наричат Георги. То изплаква в дома на Хаджи Стефан Хаджимитов и е четвъртото дете в семейството. 

 

Малко след неговото раждане е обявена Освободителната война. Осемчленното семейството живее трудно и бяга в Свищов, за да се спаси от турците. За известно време се подслоняват в малка стая, но това не ги спасява от недохранването и бедността. Завръщайки се в Стара Загора, семейството отсяда в Трявна при роднини от фамилията Витанови. В балканското градче малкият Георги се разболява от тиф. Тежката болест забавя завръщането на фамилията. По-късно го сполетява и друга болест - малярия.

 

Когато семейството се прибира в Стара Загора вижда опожарения от турците град. Живее отново в бедна стая на турска къща, която по чудо не е изгоряла от пожарите. Бедите не спират до тук.

 

Един ден през лятото на 1883 г. семейството се събрало в двора.

 

Говорели с Антон, големия син, който току що се завърнал във ваканция от Флоренция, където е студент. Изведнъж върху малкия Георги пада част от съседната къща, където той играел. Антон едва измъква из под руините брат си, но го спасява.

 

През 1882 г. бъдещият художник се записва в основното училище.

 

Учителка в първи клас му е госпожа Ана – известна предосвобожденска просветителка. Сред приятелите му е бъдещият голям поет Кирил Христов. Също известният след години художник Георги Евстатиев и братът на голямата ни певица Христина Морфова, който по-късно става лекар-хирург.

 

Малкият Георги, който е първокласник е облечен с дълго палтенце и галоши. Тихо и кротко дете. Той се справя добре с училищните предмети и рисува. След като завършва трети клас отива в Пловдив, за да продължи образованието си. Там е неговият най-голям брат художникът Антон Митов, тогава учител в мъжката гимназия. От него обиква книгите.

 

По времето, когато Антон учи в Италия изпраща на Георги книги на италиански и френски език.

 

Скоро Георги Митов отива в Търново при свои роднини и там учи четвърти клас. От старопрестолния град са запазени страници от дневника му. В него е отбелязал смъртта на по-големия си брат Димитър и тъгата по него, както мъката от бедността на семейството, което е причина да обикаля от град на град. Във В. Търново съдбата отново го среща с бъдещия поет Кирил Христов, с който са приятели от детството си. Заедно се разхождат из полята, лозята и овощните градини. Четатат и разменят книги. Това е едно добро време, в което бъдещият художник оформя своя мироглед към света.

 

Семейството няма пари за издръжка на Георги и най-големия му брат го вика да живее при него във Варна, където е учител в Мъжката гимназия. В морската столица се решава съдбата му на художник. 

 

Среща Драган Данаилов, който силно мечтае да стане художник. Той е енергичен човек и с характер. А Георги – кротък и отстъпчив. Двамата стават верни приятели. Данаилов дава кураж в рисуването на „телесно слабичкото момче, с охра-мургаво продълговато лице, малки дълбоко вложени срамежливи очи под тънки вежди“, което кротко стои на последния чин. Скоро рисунките на Георги Митов се харесват на учителя му по рисуване. А той не е кой да е, а неговия брат Антон. Заниманията му с рисуване продължават и през следващата година, когато му преподава взискателният Петко Клисуров. Георги Митов и Драган Данаилов са уверени, че ще станат художници.

 

Домът на брат му Антон и дисциплината, която налага съпругата му, съвсем не са по нрава на Георги, който е с чувствителна душа. Двамата с Драган Данаилов решават да заминат в чужбина и да търсят късмета си там. И в една септемврийска вечер на 1893 г.  двамата приятели тръгват към неизвестното. Преминават през Котел и Казанлък, а от там тръгват за Флоренция. Към тях се присъединяват още двама българи, с които стават неразделни приятели – Захари Желев от Казанлък и Христо Берберов от Елена.

 

Георги и Драган не успяват да се запишат в Академията на Флоренция. Изискват им да преминат през изпит, а те не знаят италиански. Заминават за Торино. С тях са и другите двама българи. Скоро четиримата мъже показват такива успехи, че ги приемат във втория общ подготвителен курс на Академията. Рисуване по гипсов модел преподават Маркизио и Гайдано, по живопис – майсторът на голо тяло и ненадминат прортретист Джакомо Гросо и Челестино Джилярди. Сред преподавателите е Андрея Таверние бележит пейзажист и колорист. Преподават и Бели и Контрати по скулптура, Дуко по перспектива.

 

От българите впечатляващ в работата си е Георги Митов, който скоро получава награди, сред които е и почитен диплом. Отличава се по анатомия, скулптурен орнамент, както и голо тяло. Печели и сребърен медал.

 

Георги Митов, Драган Данаилов и Захари Желев постъпват в частното ателие на Джакомо Гросо, за да усъвършенстват работата си с маслени бои. Гросо им дава да копират неговия голям портрет на баща му. Възрастният мъж е изобразен седнал в старо кресло с кожена облегалка и кръстосал крак върху крак. Ръцете му са с преплетени пръсти отгоре. Гросо казвал на учениците си, че да нарисуваш ръцете по този начин е по-трудно, отколкото да живописваш лице. Студентите му правят чудесни копия, в които успяват да оставят частица от собствения си темперамент.

 

Докато младият Георги Митов учи тънкостите на живописта, майка му се разболява. Той трябва да се върне в Казанлък, където я гледа брат му Борис. Неочакваното завръщане в родината проваля намеренията му да тръгне с приятелите си из Италия. В Казанлък остава три месеца. Рисува маслени портрети на майка си, снаха си и брат си Борис, застанал в кабинета си на Казанлъшкото педагогическо училище. Сред платната му от града на розите е портрет на доктор Александър Димисас и неговия син Константин. Също копие на голям пейзаж, рисувано от неизвестен шведски художник. Това копие подарява на д-р Димасас като благодарност за грижите, които полага за болната му майка.

 

Брат му, който е естественик, го води на разходки в околностите на Казанлък, а това вдъхновява Георги Митов да направи няколко пейзажа. Впечатлен е от село Енина, където рисува ескиз на детска глава. Прави рисунки от пазара, рисува скици с молив и акварели на казанлъшките улици и сградите.

 

През октомври Георги Митов се завръща в Торино, където са неговите приятели. С тях посещава театри, галерии, музеи и забави. По време на карнавала в Торино, студентите правят вечер с маски в театър „Скрибе“. Състудентът на Митов, Мессалино, който е бъдещ карикатурист рисува плакат. Студентите са изобразени като тубички с боя и скачат около палитра. Митов е в центъра на плаката изобразен като широка четка, с каквато обичал да рисува. И до днес може да се види фотография, в която художникът е запечатан в старинен костюм, с дълга накъдрена перука.

 

Това е единственият щастлив перод в живота му. Дори учи фехтовка, за да закрепи здравето си. В Академията и извън нея рисува етюди, но не се знае почти нищо за тях. Знае се само за един негов майсторски портрет на студента по инженерство Димитър Георгиев, с който се отчита за стипендията си пред Министерството на просвещението. Той е представен и по време на третата изложба на „Дружеството за поддържане на изкуството в България“ през 1898 г. Изложен е с още една негова работа - „Етюд – голо тяло“. С двете картини представя и копие на портрета на Филип IV от Веласкес. От работата му в Торино остава още един шедьовър – рисува годеницата на студента по ветеринарна медицина Димитър Добрев. Тя е италианка и е облечена в траур.

 

Студентите организират своя изложба и платната на Георги Митов се продават бързо. Със събраните пари студентите искат да посетят бианалето във Венеция, което се организира на две години. И отиват заедно със своите професори Чердини и Таверние. Митов за първи път вижда европейското изкуство и се възхищава от картината на Репин „Дуел“.  Художникът намира гостоприемство в близкия си приятел  Атанас Събев, който е студент в Търговската академия. И на неговата годеница Емилия Фавретто прави портрет. Италианката е племенница на големия италиански художник Джакомо Фавретто. Тя става майка на известния наш оперен артист Събчо Събев. Този портрет остава в дома ù за спомен.

 

Щастлива случайност отвежда Митов в Париж, малко след смъртта на майка му. Загубата ù преживява тежко. Във френската столица е само пет дни, но успява да види Лувъра, Голямата опера, Нотр Дам, Версай и други забележителности. 

 

Наближава 1898 г. Тя е последната от престоя му в Италия и на следването му в Академията. Митов сякаш предчувства ранната си смърт и работи усилено.  С Данаилов взаимно си правят портрети, които готвят за четвъртата изложба на „Дружеството за поддържане на изкуството в България“. Двамата българи бързат да приключат с работата си.

 

Академията остава на заден план. Георги Митов работи над копие „Децата на английския крал Карл I Стюарт“ от Ван Дайк. Това копие дълго време след смъртта му стои в ателието, но днес не се знае къде е.

 

В Академията в Торино има конкурс за картина. Той се организира на три години. Спечелването му е равностойно на признаването за художник и парична награда от 500 лири. Проф. Гросо настоява пред българските си възпитаници да останат и участват в конкурса. Георги Митов иска да продължи стипендията си с още една година и пише на брат си Антон да му съдейства в Министерство на просвещението, но напразно.

 

Изпитната му работа е гола женска фигура – цяла в естествена величина и в сложно движение. Тя предизвиква възхищение в професорите и колегите му. Всички са убедени, че той ще получи златния медал. Но неговата работа е сложена наравно с тази на италианеца Бартоломео Боджио. Златният медал е разделен между двамата в две парични премии от по сто лири. За българинът Георги Митов преподавателят му Джакомо Гросо казва: „Откак съм професор в тази Академия, досега не съм имал ученик с толкова голям талант, необикновено голям талант, като Георги Митов“.

 

Той се завръща в България през ранното лято на 1898 г. За кратко е в София, но после отива учител в Априловската гимназия в Габрово. Вероятно сам е предпочел балканския град, заради чистия въздух. Здравето му се влошава. В Априловската гимназия въвежда рисуването по гипсови модели на антични бюстове и малки статуи. Сам коригира работите на учениците си и нанася поправки. При рисуването на театрална завеса се простудява сериозно. Още не съвсем възстановен болестта го повтаря при една екскурзия в Балкана. Страда от постоянна кашлица. Скоро разбира, че е болен от туберкулоза. Роднините му правят всичко възможно, за да го спасят. Изпращат го в Чам Кория, където се грижат за него. 

 

За учебната 1899-1900 г. Георги Митов се премества в Пловдив, град с по-мек климат. Назначен е в Мъжката гимназия. Но със започването на учебните часове Митов ляга на легло. Получава телеграма от брат си Антон Митов, че журито е приело представения от художника портрет на Данаилов за международната изложба в Париж. Когато прочита телеграмата, лицето му сияе от радост. Това е последната му радост в живота.

 

След полунощ, в три часа сутринта на 27 февруари 1900 г. големият художник поискал лъжичка чай от снаха си, която стояла до леглото му. Той нямал сили да преглътне ароматната течност. Едва прошепнал, че си отива от живота. Пожелал да повика брат му. Намерил сили да благодари за грижите. Последното му желание е да види децата им. Посегнал да ги погали по златните косици и издъхнал. Само на 25 години си отива един голям български художник, който не успява до край да разгърне дарбата си.


От категорията

Кеворк Кеворкян: Мазня... Здравният министър не помни какво излиза от устата му.

-1477587010.jpg

Радев няма какво да говори със служебните министри – прави си лоша услуга, все ...

25 окт. 2021 | 10:20

Г-н президент, спрете COVID-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия

Г-н президент, спрете ковид-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия-1635058394.jpg

Властта в България създаде хаос, който ще ни струва скъпо. А този хаос е ...

24 окт. 2021 | 09:43

„Файненшъл таймс“: Световният недостиг на газ ще продължи няколко години

-1552300717.jpg

Според енергийния министър на Катар няма как светът да премине през реалистичен ...

26 окт. 2021 | 08:52

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!-1635064749.jpg

Най-тъжното от всичко е, че абсурдното му твърднеие, че партиите брояли ...

24 окт. 2021 | 11:37