Тя била неграмотна, виквала в дома си някой от близките тревненци, за да напише писмо до съпруга ù

Мирела Костадинова: Ирина Славейкова прощава изневерите на мъжа си

18441 | 2 апр. 2021 | 16:32

Тази горда балканджийка успява да издържи до края на общия им път и да отгледа седем деца. Пет момчета и две момичета

-1617370418.png-1617370504.jpg

Съпругите на писателите често остават в сянката им. Те мълчаливо теглят своя хомот на домакини и майки. Понякога са радост и подкрепа, друг път тегоба и печал, скрита под сърцето…


Една от тези жени, която носи трудните и тежки семейни дни на гърба си, е Ирина Славейкова, съпругата на Петко Р. Славейков. Тази горда балканджийка успява да издържи до края на общия им път и да отгледа седем деца. Пет момчета и две момичета. А нали ръката, която люлее люлката, управлява света…


Съвременниците ù я описват като ниска, пълничка, с кръгло лице и ниско чело. Строги кафяви очи. Не говорела много. Но отронела ли дума – отрязвала като с нож.


Някога в Тревненския балкан, докато Петко Р. Славейков е учител, дошло време да се задоми. Усуквали се много моми около него. Той ги обграждал с внимание също и имал мераци към тях. Но все нещо не достигало да се стигне до венчило.


През заснежения 25 януари на 1853 г. Трявна осъмнала с весело събитие. Венчават се учителят Петко Славейков и Иринка Райкова. Той е поет, ерудиран за времето човек, с достатъно опит в любовните похождения, оставил зад гърба си не една и две изстрадани любови. До женитбата Иринка не познава Петко, чувала го само като пее в черква, и го вижда случайно през процепите, като минава покрай тях. Знае за задявките му с другите тревненски моми. Иринка не е равнодушна към него и един ден му прехвърлила през дувара на бащиния двор китка карамфил. А той ù посветил песен:


Ирина, Иринчице, изгори ме,
Иринке, твойта китка карамфил…


Петко съобщава на приятеля си даскал Цвятко Самарджиев от Габрово: „Аз се сгодих… То било хубаво нещо бе, братко! Дядо ти поп (Димо) е причина, та побързах. Той мислеше друго, пък аз да му кажа, че глътнах жълтото около устата си, спечелих нова китка и либаво златно пръстенче с чернооко момиченце. Е, кой сега като мене? От всички страни съм добре; от сговорни и съгласни роднини, от къща, дрехи… Ще ми се още да ти поговоря, но либето ми ходи по двора, с нетърпение ме ожида да го целуна по уста“.


Тревненецът Иван Райков, състоятелен човек, води пред олтара щерка си Иринка, за да я даде на пришалеца от Велико Търново. Все пак Петко е даскал, човек обичащ книгите, нещо, което е на висока почит за тогавашния българин. Венчавката станала в черквата „Св. Георги“ от поп Йовчо, който отбелязва събитието в летопис.


Екатерина Каравелова разказвала история чута от един от синовете Рачо на семейство Славейкови: „В неделя след венчавката приятел на баща ми дошъл да си иска чорапите, които му заел след сватбата. Майка ми останала като гръмната. Като си отишъл приятелят, тя дръпнала баща ми за ръката, изправила го пред сандъка с прикята, дигнала капака и с очите си му показала цяла камара с чорапи.“


Иринка, макар вече двадесет годишна, не е излизала от Трявна. Петко Славейков след сватбата решава да разходи младата си невеста из околностите и пише поредното писмо до даскал Цвятко Самарджиев.

 

„Ако намеря коне, може и кокона Ирина да види Габрово“.


Тъстът на поета подарява къща на дъщеря си за сватбата. Тя е стара, но свързана със спомени за кърджалии. Дните на семейството полека-лека започнали да се подреждат. С тях и ражданията на децата.


Още с появата на първото бебе Иван, кръстено на бащата на Иринка, родено в същата година след сватбата, габровски чорбаджии, добри приятели на даскал Петко, му изпратили поздравително писмо.


Нарекли новороденото Иван Шишман и му изпратили специално в дар три сребърни лъжички за сладко, „от които, ако родителите му го попросят, може да им хариже по една“.


Габровци честитят на даскала Рождество Христово и изразяват добрите си впечатления от сватбата му. Върху синкава тънка хартия са изписани поздравления и до майката Иринка. Тъстът на Петко, също Райко – негов шурей, с когото издавали в Букурещ „Песнопойка“ и „Смясна китка“. Писмото носи подписите на четирима габровски чорбаджии: Петко х. И. Манаф, Андрея Д. Хесапчиев, Николай Е. Симонов и даскал Цвятко Недюв.


От бележката в ъгъла на писмото се вижда, че Цвятко Недюв е посредничил за печатаните в Русия народни песни и пословици, събирани от Петко Р. Славейков. Писмото е с дата 25 декември 1853 г.
След сватбата, Петко положил много усилия, за да научи жена си да чете и пише. Дори се похвалил на своя приятел Цвятко Недев, че „са прехвърлили трудния баир на сричането“. Но нещата останали до там.

 

Грижите на Иринка били достатъчно, за да не намира време за четмо и писмо. По-късно, когато той ù пишел от Цариград, тя едва можела да прочете писмата на мъжа си, писани специално за нея с печатни букви.

 

След години много съжалявала, че сама не може да отговаря на писмата му. „Не ми е крив ни един никой, защо сос глупостта си не прилегнах навремето, когато беше даскал тук, за да съм научила. Ала сега да ми го видят очите, че аз зная – където той, там и аз, доде да се науча да пиша добре“.


В следващите години в семейството се раждат - Рачо, Райко, Христо, Пенчо, Донка и Пенка. Иринка преживява и болката от две рано загубени деца.


Въпреки радостта от хлапетата, похожденията на Петко към гиздавите моми и булки не секват. Семейният живот не го завръща често в тревненската къща. Той обикаля по градове и паланки, но най-често намира спасение в Цариград. Там написва и издава повече от 80 книги. Престоят му е свързан с участието му в църковните борби за автономия на Българската църква. Той е най-ревностен и деен радетел за църковната ни независимост. Негова е борбата за избиране на български екзарх, но и страстното желание за политическо освобождение на България.


Иринка всеки ден пали огъня на семейното огнище. Някъде из кухнята се чува дрънченето на медните сахании и тенджери. После слага в жарта пръстено гърне с боб или друго постно ястие. Понякога за миг поглежда през прозорчето, за да види дали Петко не се завръща от Цариград. Или да се порадват очите ù на кокичета, теменужки, минзухари, аглика, божури, ружи, босилек, кремък, латинки, карамфил и шибой – все цветя от „Извора на Белоногата“, които вероятно е имала и в своята градинка.

 

Петко Славейков отпечатва в списание „Читалище“ и още една поема „Бойка войвода“. Тя е замислена през 1852 г. Създадена е за „разтуха на сопругата си“.

 

В Тревненската къща Иринка носи вода с двата бели медника, за да измие. За прането си събира дъждовна вода, заради нейната мекота. Вари сапун сама. През другото време тъче чужди платна на стана си. После ги избелва на реката. Преде, плете, върши всякаква женска работа. Жилището е чисто благодарение на нейните здрави ръце. По Великден и Коледа белосва с вар, за да грейне дома ù за празниците.

 

Става по тъмно, за да замеси хлябове с квас. Оставя ги да втасат. Прави от тестото самуни и ги нарежда на дъска завити в пищимал. После ги изпича до златисто. Докато са топли ги увива в дебели пешкири, за да не съхнат.

 

Иринка е майсторка на вити баници. Екатерина Каравелова пише за нейните погачи, когато семейството е вече в София: „През лятото на 1883 година къщата на Славейкови бе особено оживена: освен бащата и стария син Иван, учители в Мъжката гимназия, средния син Рачо, адютант при княз Богориди, и Пенча бяха се прибрали и Христо от Харков, Пенка от Цариград, голямата дъщеря Донка с мъжа си от София – и цял ден до късна нощ Хаджигьорковата къща срещу Бунарджика кънтеше от глъч, смях и песни... Тогава... тогава се ядяха такива питки, с каквито в „Кървава песен“ стопанката на Дойчина гощава на трапезата войводата с отбор другари, че майката на Пенча бе като нея:

 

...От младост още ранна
прочута майсторка погачи, баклави
и разни млинове да прави, и в тави
да ги реди така по начин най-изкусен,
че и най-сития подмамен ще си кусне,
а кусне ли веднъж, или допре
до устни – чакай го подир това да спре!“

 

В къщата на Иринка строго се спазват двата постни дни през седмицата – сряда и петък. Месо на трапезата има само на големите християнски празници.

 

Всички се хранят около паралия седнали по турски. Преди да пристъпят към яденето, и възрастните, и децата се прекръстват три пъти. Бащата Петко Славейков, когато си е в къщи, казвал „Боже наспори“. И децата грабват дървените лъжици. Вкусният обяд приключвал с прекръстване и „Слава тебе, Господи, наспори ни“.

 

Ирина често сядала около софрата със своите деца. Петко е далече – в Цариград. Връщал се на около две години, колкото да създаде поредното дете. Новините от него не я карали да се радва. Спрели вестника му. Затворили го. Без пари е. Не може да се върне, както ù е обещал. Работата все го кара да е там…

 

Нали била неграмотна, извиквала в дома си някой от близките тревненци, за да напише писмо до мъжа ù. Една от най-честите заплахи до него е: „Или веднага се върни тука, или ще дам втория етаж под наем!“ В такива случаи нещо го бодвало под лъжичката. След известно време се прибирал в дома на порядъчната си съпруга.

 

Върнел ли се от Цариград в балканското градче, настъпва празник. Лее се вино и ракия сред приятелите му. Пеят се песни. Децата му се радват залъгани от някое зърно леблебия или стафиди. Само Иринка мъчела женската си душа и търпяла…

 

Учителят и журналист Богомил Даскалов в свои ръкописи, които се съхраняват в ДА-Габрово разказва: „Петко Славейков имал обичай да чете всякога, даже и когато обядва, вечеря, ляга да спи. Жена му Иринка веднъж му забелязва:

 

Ех, Петко, все с книгата в ръка…защо не я оставиш поне на лягане… Защо не съм една книга, че все мене в ръце да ме държиш и само мене да гледаш!

 

Че защо ли не си наистина една книга-календар, та всяка година да те менявам! – рекъл Славейков.

 

Пък аз съм Вечен календар! – духовито допълвала стопанката му“.

 

Когато се задържал в Трявна, Славейков пишел с паче перо върху тефтери, които облягал на коленете си, седнал по турски. Статии, песни и сатири се раждали дори след полунощ. А понякога и до съмнало той работел пред мъждукащата лоена свещ.

 

Светослава Славейкова, внучка на дядо Славейков от най-малката му дъщеря Пенка, пише за този дом: „От чардака се влиза в одаята със сандъците и дрехите. Тук стоял чудесният сандък от зелено дърво, окован с жълт метал. Изпратен бил с армагани от Цариград през единственото охолно време на семейството, когато бащата редактирал библията.

 

Чудесният сандък свирел, когато го отваряли. Изгарян от любопитство какво има вътре, Пенчо четял молитви да се отвори, без да издава звук… Отгоре, в стената, е скривалището. Тук са видели за пръв път света деветте деца на П. Р. Славейков: Иван, Донка, Рачо, Райко, Христо, Пенчо, Пенка и двете умрели съвсем малки“.

 

Екатерина Каравелова нарича Иринка „тесногръда, строга и корава“. Но едва ли, ако не е притежавала силен дух е можела да устои във времето с толкова деца на ръце. Съвсем сама.

 

Твърдата майка побийва децата си. Вярна е на старата българска поговорка „бий дупе, да не биеш дупище“. Въпреки забраните ù палавите хлапета тичали по градините и бостаните, къпели се във водоскоците, ловяли риба в реката.

 

Тя не позволявала дума да се изрече против семейството и мъжа ù. Не искала никой да си помисли дори, че Петко не се грижи за децата и къщата. Не дирела помощ и от баща си. Само в крайни случаи изпращала поред децата при дядо си, който въпреки скъперничеството си, им давал някой чувал с брашно. Не позволявала да я окайват или съжаляват. Пазела семейните тайни под седем ключа заключени…

 

Радостта от престоя в Трявна бързо омръзва на Петко. Той пак затъкмява бохчите за път. Иринка стиска зъби, грижи се за децата и се залисва в домакинството и грижите. Мъчела се да преодолее несгодите сама, по мъжки. Но и нейното търпение се стопява. Отношенията тихомълком се нагорещяват до червено.

 

Вероятно в живота на Петко, за пореден път, се появява поредната красавица, в която той искрено се влюбва. Известно е писмото от 21 септември 1872 г. от Петко Славейков до поп Кою Витанов за състоянието, в което поета се намира – „само смърт желая да ме избави“.

 

В това писмо той разказва, че само децата му са причина да живее. Не става ясно защо той и Иринка се скарват. От писмото се вижда, че тя го упреква за нещо, което сам той не разбира. Борбата в сърцето му е голяма. Славейков разбира женитбата така: „или до гроб мълчание и търпение, или с едно неспоразумение и свършек“. Накрая на писмото той дава тежка клетва „да не се докосне ръката ми до тоя дяволски пол, ако ще ми се представи за самото съвършенство“.

 

После забравя за клетвата. Той често се заричал за това или онова. И после се предава…

 

Славейков учителства в Одрин. Живее в Стара Загора и става кмет на този град. При опожаряването му от турците изгарят ръкописите му. Тук загива при бягството си красивата и образована Катерина Стойоглу, която той обича страстно и не може да прежали до края на живота си.

 

Съпругата Иринка и Катерина живеят през няколко улици. За тези отношения знае не само жена му, но и приятелите му в Цариград. Вероятно и децата се досещали. В памет на Катерина Славейков написва реквием. А Иринка остава негова съдба, макар, че по-това време е достатъчно огорчена от изневярата. Затваря се в женския си свят и скрива дълбоко в себе си обидата.

 

Докато тя има достатъчно грижи, Славейков пише статии, в които отрежда най-голямата тежест за възпитанието на децата на майката. В публицистиката си засяга въпросите на нежния пол в цялата им сериозност. Той е почитател на жените не само като копнеж, а поставя проблемите им. „От възпитанието на жената зависи повече доброчестието и благополучието на народите и градовете. Когато жените са здрави, юначни и доблестни, когато жените са добродетелни, трудолюбиви, спестовни и неприятелки на съсипителний салтанат, обществените нрави се спазват чисти, а от това и общините цавтят и благоденствуват“. Затова младите момичета, според Славейков, не трябва да остават необразовани, защото „покрай необразованата жена подивява ся всичко и всичко пропада“.

 

Той съзнава, че жените не ходят на театрални представления, заобиколени са от деца, отрупани са с къщна работа, никой не им дава възможност да кажат мнението си по важни въпроси. „И тъй нашите жени са запряни в тесният кръг на къщата, в който кръг те прекарват дните и годините си“.

 

Той иска жените да посещават места, от където да черпят „възвишени идейки, да почерпват съзнание за своето человеческо достойнство, за своето високо назначение и за своите свети длъжности към къщата и децата си, както и към другите“. Тези места са именно женските дружества, които се появяват през 60-те години на XIX век и там освен образованието и възпитанието на българските момичета се поставял и въпроса за предназначението на жената.


Известен факт е, че през 1871 г. Петко Р. Славейков създава първото списание за жени „Ружица“, редактирано от него в Цариград. В четивото се отпечатват съвети за обучението и възпитанието на жените и младите момичета. Това е четиво за духовното развитие на българката, за провокация на стимулите ù към просвета и култура, но и за мода, здраве, красота, за отглеждането на децата и нравоучителни примери. За съжаление след излизането на втората книжка, то спира поради материални затруднения.


Петко Славейков именно в „Ружица“ отбелязва за каква жена е мечтаел. „Тя е съживителният другар и съветник на мъжа. А поради това трябва да бъде доста развита умствено, щото да разбира интересите на съпруга си, да споделя размишленията му, да го утешава и осветява в скърбите му и в тегобите му и да развеселява часовете на отпочиването му“.


Иринка е далече от този образ. Прав е Любен Каравелов, когато пише, че по-голямата част от семейните нещастия идват от неравното възпитание и образование на мъжа и жената. Но съпругата на Петко Р. Славейков му остава вярна до край. Животът ù с него съвсем не преминава като приказка. Занимава се с неблагодарната къщна работа. Налага се дори да припечелва и някоя пара с труда си, докато той скита по света. Отглежда децата му.


Казват, че една добра майка струва колкото сто учители…


От категорията

Знак! Вигенин: Проектът Петков/Василев може да разколебае подкрепата на левите за Радев

Вигенин за Петков/Василев: Проектът им може да разколебае подкрепата на левите за президента-1631893228.jpg

Опитът пък да откъснеш партия от "БСП за България" си е вероломно ...

17 септ. 2021 | 18:39

Проблемът пред Радев не е дали ще спечели изборите, а дали ще встъпи в длъжност като президент

-1594312463.jpg

След подобно шоково увеличение на цените един месец е повече от достатъчен, за ...

17 септ. 2021 | 10:48

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт

Георги Лозанов: Президентската жажда за власт-1632044218.jpg

На президента не му е работа да прави собствена политика, а да играе символна ...

19 септ. 2021 | 12:36

Кеворк Кеворкян: Въртоглавщини с паметници

-1568320806.jpg

Действащите политици ги нямаше при откриване на паметника на Удроу Уилсън, но ...

18 септ. 2021 | 13:05