Дълго никой не знае, че учителката Райна Радева, по мъж Митова, е писателката Калина Малина.

Дълго никой не знае, че учителката Райна Радева, по мъж Митова, е писателката Калина Малина

Мирела Костадинова: Калина Малина си купува препариран бухал с първия хонорар

2675 | 19 апр. 2019 | 14:12

Тя е автор на първия детско-юношеския роман „Златно сърце”, пише го за само за 3 месеца. Ран Босилек като редактор на книгата зачерква само едно изречение

Дълго никой не знае, че учителката Райна Радева, по мъж Митова, е писателката Калина Малина.-1555672748.jpg-1555672898.jpg-1555672877.png-1555672858.jpg

На скамейка в градската градина, до езерцето, сред дърветата и хладината, една госпожица на 16-17 години, тъкмо си е купила книга от букиниста. Прелиства „Химни и балади” на Теодор Траянов. Изтичала е през свободния си час, за да се наслади на птичите трели. Тя е бъдещата детска писателка Калина Малина.

 

На това място, в определено време на деня, обича да присяда и писателят Иван Вазов.

 

Момичето е вперило поглед в стихосбирката. Чува стъпки, вдига глава. А до скамейката е самият поет и гледа с любопитство момичето. Сяда до него. Помълчава. След малко проронва: „Какво четеш? Дай да видя? Жа ти я върна веднага.”

 

Това изненадва ученичката. „Че той бил съвсем обикновен, съвсем земен човек”. Вазов прегледал книгата, а после някаква горчивина се видяла по лицето му. „То много знаят младите...” И тръгнал.

 

Щом се прибира вечерта, бъдещата детска писателка Калина Малина събира всичките си тефтери със стихове и ги изгаря в печката. Помислила, че писането ù е никому ненужно и че трябва да се учи в бъдеще от Патриарха на българската литература. Още не знае, че от върха на писеца ù ще потекат най-светлите детски стихотворения и нейното творчество ще се изучава в училищата и университетите.

 

Първото ù стихотворение за деца „Без подслон” излиза от печат през 1924 г. в сп. „Светулка”. Преди това, в „Звънар”, публикува под псевдонима Рюрик Победител, друго стихотворение, посветено на поета Христо Ясенов. С него са близки приятели, още преди тя да учителства в Етрополе. Знае наизуст стиховете на Ясенов, които са песенни, романтични и в тях се усеща тъгата. По-късно той я провокира, за да отпечата първия детско-юношеския романа „Златно сърце”. Книгата е илюстрирана от художника Георги Атанасов, който става художник на още пет нейни книги. Романът е написан за три месеца. Ран Босилек като редактор на книгата зачерква само едно изречение.

 

След успеха на книгата пише разкази, които издава в сборници. По препоръка на Дора Габе събира 28 стихотворения в стихосбирката „Кавалче”. Заглавието предложил Николай Лилиев. Така се ражда първата ù стихосбирка илюстрирана от художника Борис Денев.

 

Четири години по-късно Калина Малина и Елисавета Багряна пишат „Христоматия за трети клас на прогимназиите”. Заедно с други автори детската писателка създава граматики и читанки. Редактира детски списания и вестници – „Пътека”, Градинка”, сътрудничи на „Поточе”, „Здравец”, „Весела дружинка”.

 

Детските вестници и списания редовно ù искат текстове за печат. Тя пише без да получава пари. Хонорари взема само от „Детска радост”, защото се издава от „капиталистическото предприятие” „Хемус”.

 

С първите получени 300 лв. си купува препариран бухал от една изложба. Разказват, че неговото присъствие създава енергийното поле на благополучието. Символ е на личното израстване. Поощрител на ума. Помага в натрупването на знания, усилва късмета в науките и духовното развитие на човека. Това е символът на мъдростта. Сигурно този препариран бухал е помагал на Калина Малина, за да нахлува светлината на словото в нейния творчески свят.

 

Учителите ù по перо завинаги остават Петко Славейков, Чичо Стоян и Елин Пелин. Пише само на машина, която слага на коленете си, после поправя. Обикновено работи нощем. В зряла възраст предпочита рано сутрин. Всичко, което пише върху белият лист е преживяно дълбоко в сърцето ù.

 

Калина Малина не създава творчество само за деца. През 1936 г. излиза първата ù книга за възрастни, сборник с разкази „Провинциални сенки”. Следват „Нощни пеперуди”, „Планинецът”, повестта „Кръвта на дедите”. Създава и музикални произведения, известна е с „Розобер”.

 

Момиченцето Райна Ив. Радева, изплаква в София на 3 август 1898 г. „в Майчин дом до гарата”. Тя и Елисавета Багряна са сред първите български писателки родени в столицата.

 

Баща ù Иван Радев е забележителна личност, възпитаник е на Рисувалното училище, после завършва педагогика. Името му е свързано с откриването на първата детска забавачница у нас, където учителките били немски възпитанички. В душата му живее поезията, която наследява и малката Райна. Майката Екатерина Пенева е трудолюбива и с усет към красивото. Изработва книжни цветя. Но наред с това естетско занимание, приготвя обедните супи с фиде, направено с формата на буквички, за да могат шестте и деца да учат по лесно азбуката. Завършила е стопанското училище „Мария Луиза”.

 

През целия живот Калина Малина посочва като родно място Ени Пазар, днес Нови Пазар. Любимият ù дядо по бащина линия е от там. Ради Жеков, от когото много е учила за света, е абаджия. Известен разказвач и певец. Още съвсем млад го оставили в едно от килийните училища, за да учи децата. Даскалът решил да им разкаже приказка. Седнал по турски на пода и омайните му думи пленили хлапетата. Едно момченце толкова харесало приказката, че му донесло като подарък прасенце. Дядото бил голям майстор – всичко изработвал сам. Правел дори с помощта на някаква машинка телени копчета. От него малката Райна чула приказката за Солничко и „Пепеляната чорбица”, която писателката по-късно преразказва в своите книги.

 

Дядото обича да чете на внучката си приказките на Ран Босилек. След години той често редактира творчеството ù. Отпечатва второто ù стихотворение - „Врабчо” в един от броевете на сп. „Детска радост”.

 

Баба ù Катерина пък е природно интелигентна жена, макар и неграмотна. Възхищавала се на образованите хора. Насърчава Райна да учи, а после и да помага в къщната работа. Бъдещата писателка живее дълго при двамата старци. Полива с вода от герана латинките и божурите в градината. След време описва чешмата и чемширите в двора.

 

Другият ù дядо по майчина линия Стефан Пенев живеел в малка къща в Шумен. Имал хлебарница. Райна на него посвещава стихотворението си „Хлебарят”. Атанас Далчев го харесал и отпечатал в списание „Пламъче”. Повтарял пред Калина Малина: „Само това да беше написала, стига ми да те призная за поетеса”. Самият Далчев обичал да чете стихотворението на своя внук.

 

Малката Райна ходи на градина в забавачницата на баща си. Мечтае да свири на цигулка. Той ù купува инструмента и я завежда за ръка на уроци. Парите и тогава недостигали, родителите ù скриват цигулката. Дават ù да свири на мандолина. После опитва с китара. Но гласа на цигулката пее в душата ù. Намира инструмент от своя приятелка и сама отива на уроци. След време съпругът ù Борис Митов я абонира за френски музикални списания. Настоява да се занимава с пиано. Райна взема уроци при проф. Визнер. Обича да пее, дори участва в хор.

 

Семейството ù живее в различни градове. За известно време се установява в Шумев, където Райна учи в пети и шести клас. Знае наизуст стихотворенията на Иван Вазов от „Епопея на забравените”.

 

Интересите ù са насочени в литературата. Последните две години в София ù преподава литераторката госпожа Гичева, съпруга на философа проф. Михалчев.

 

Райна не харесва математиката. В час по геометрия написва свободно съчинение за геометричните фигури. По-късно един от синовете ù става математик. Малкото момиче се увлича по историята и френския език. Започва да чете от оригинал и да превежда Бодлер, Верлен, Самен. Също Пушкин и Достоевски, чете Гогол и Толстой.

 

Заради идеите на Толостой, но и поради лични убеждения 20 години е вегетарианка. Редактира вестник „Въздържателче”. Става основателка на Вегетарианското дружество в България.

 

Детството и ученическите ù години са белязани с глад, болести и безпаричие. В гимназията туберколозата преобръща живота ù, но успява да се възстанови.

 

Тъкмо е завършила Втора девическа гимназия в София, когато се записва в Софийски университет, славянска филология. Преподава частни уроци, за да си помага с някоя пара.

 

Редица обстоятелства, предимно финансови, я принуждават да прекъсне следването си. През 1918 г. заминава за Етрополе като учителка. Завършва висш педагогически курс. Обича да посещава лекциите на проф. Иван Шишманов, с удоволствие слуша лекциите на Боян Пенев, Александър Балабанов и проф. Димитър Михалчев. Любимият ù преподавател е педагогът Тодор Самодумов.

 

В тези години се събира с приятели и четат произведенията си. На една такава сбирка присъства Александър Балабанов, който наругава неин разказ. Тя продължава да пише стихове, които ù носят повече успехи. А Балабанов скоро става скъп гост в дома ù. Той повлиява силно върху мирогледа на бъдещия ù съпруг - литературният критик Димитър Митов, с когото са приятели.

 

Калина Малина завършва университета. По същото време Борис Митов е директор на Втора прогимназия, която се намирала до Халите. Той знае за любовта между Райна и неговия син Димитър, които са се запознали в литературния кръжок „Към някъде”. Предчувства, че ще минат под венчило.

 

Борис Митов ù става наистина свекър през зимата на 1921-1922 г. Той харесва снаха си Райна заради нейните заложби и иска тя да ги развие. Не ù дава да се занимава с домакинска работа. Според него творчеството ù трябва да се усъвършенства, а уханията на кухня гонят музите. Неговият син Димитър Митов се оженва за Райна с голяма любов, при нея любовта идва по-късно. От брака им се раждат две деца – Радка и Борис. Няколко години след това, той заминава за да учи в Париж, във Френски колеж, където е и библиотекар. Интересен факт е, че Димитър Митов изпраща последното писмо на Иван Вазов, което той прочел преди смъртта си.

 

Докато съпругът ù се занимава с наука във френската столица, Райна преподава уроци на учениците и чака вести от него. Тогава идва първото ù сериозно разочарование. Учителката Спасова, разпространява всички списания, които излизат от печат, за да вземе някой друг лев от отстъпките. Била вдовица с три деца. В ръцете ù попаднала книжката „Картинна галерия”, където Райна е превела разказа „В страната на хиляда и стоте планини”.

 

Влиза в учителската стая и вижда всичките си колеги надвиснали над списанието с превода ù. Спасова, без да я забележи продумва завистливо: „Гледайте! Тук пише Райна Радева! Превела е нашата колежка това разказче, а не знае френски. Ако знаеше, щеше да преведе думата „джентълмен””.

 

Тогава Райна решава да се скрие зад псевдонима Калина Малина. Минало време. Отново без да забележи Райна зад гърба си, Спасова споделила с колегите си: „Явила се нова писателка, Калина Малина. Пише много хубави детски стихчета, а не като нашата...” Това прозвучава като признание. Дълго никой не знае, че учителката Райна Радева, по мъж Митова, е писателката Калина Малина.

 

Учителството ù трае до 1932 г., когато я уволняват. Преподава в частна френско-руска гимназия, на мадам Кузмина, петербургска възпитаница, белогвардейка. След това огорчена завинаги се разделя с учителската работа и се отдава на творчеството си.

 


От категорията

Светлана Шаренкова: София трябва да знае, че Путин не говори пет за четири!

-1532442676.jpg

Ако и сега, както с „Южен поток” пропуснем възможността да бъдем част от ...

5 дек. 2019 | 16:00

Бюджетът издава кого обича властта: чиновниците – да, майките и пенсионерите - не!

Бюджетът издава кого обича властта: чиновниците – да, майките и пенсионерите - не!-1575555265.jpg

Къде е дигитализацията, къде е прословутата административна реформа и „едното ...

5 дек. 2019 | 16:12

РИА Новости: България се научи да вярва на Русия. Но това няма да ѝ помогне

Факсимиле: РИА Новости-1575627160.jpg

Преди пет години България загуби „Южен поток“. Забележките на Путин ясно ...

6 дек. 2019 | 12:11

Костадинова: Белчев се вдъхновявал от красива загребчанка преди да мине под венчило с Мара Белчева

Мара и Христо Белчеви -1575622380.png

Христо и Мара живеят само четири години и девет месеца. Внезапният му край ...

6 дек. 2019 | 10:50

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.