Картината „Габрово – 1847“ на Цанко Лавренов изчезва безследно през 2002 г.

Творбата била извозена от ателието на художника до завод „Подем“ в Габрово с „Жук“

Мирела Костадинова: Картината „Габрово – 1847“ на Цанко Лавренов изчезва безследно през 2002 г.

4852 | 8 февр. 2019 | 12:00

Големият български художник поискал за нея 10 000 лв., но БНБ отказва да преведе сумата. Въпросът уредил министърът на машиностроението Марий Иванов

Картината „Габрово – 1847“ на Цанко Лавренов изчезва безследно през 2002 г.-1549620133.jpg-1549620592.jpgЦанко Лавренов-1549620569.jpgЦанко Лавренов-1549620193.jpg

До пролетта на 2002 г. картината „Габрово – 1847“ на големия български художник Цанко Лавренов е в приемната на завод „Подем“. Но после безследно изчезва. Никой до днес не е чувал и не знае къде е великото му творение. Нито местната журналистика, нито гражданите, задават публично този въпрос.

 

Как е създадена тази уникална картина на Лавренов?

 

През ноември 1966 г. счетоводителят Стефан Александров и главният счетоводител Николай Големанов от габровския Електротелферен завод поръчали картина на художника Цанко Лавренов за битовата приемна на завода. Художникът се съгласил да изработи творбата на драго сърце. „След няколко дни посещаваме Цанко Лавренов в дома му. Говорим за предстоящата картина. Той уверява, че ще я нарисува, но сега завършва „Панаир“. През май следващата година ще посети града ни, след това ще бъде в Съветския съюз и тогава ще почне работа по нея“ - разказва Стефан Александров в десет машинописни страници за историята на картината.

 

На 9 май 1967 г. художникът и съпругата му пристигнали в Габрово. От Електротелферния завод ги посрещнали като скъпи гости. Показали им завода. Посетили малките старинни улички на „Шести участък“, „Етъра“ и село Боженци. В Соколския манастир Лавренов получил сърдечна криза, но заболяването му било овладяно. Скоро гостите си тръгнали.

 

След посещението си в Съветския съюз Лавренов отново се върнал в Габрово. Запознал се с миналото на града – занаяти, просветно дело, архитектура. Разгледал цветни скици на селището от арх. Нено Ямантиев. Срещнал се с краеведа Илия Габровски, който му разказал за културното и промишлено минало на балканския град. Подарили на художника книга „Габрово през Възраждането“.

 

През октомври 1967 г. Лавренов вече рисувал своя шедьовър и през април 1968 г. той бил завършен. Само за няколко месеца… Картината била направена с маслени бои и е с размери 1,40 на 2 м. Сам художникът я озаглавил „Габрово 1847“.

 

Творбата му отразява, на фона на възрожденско Габрово, свиканото от Васил Априлов събрание на габровските първенци на 29 август 1847 г., на което големият родолюбец открива подписка за ново, по-голямо училище, което да бъде гимназия. В центъра на картината е изобразен моментът, когато Априлов, след като изяснява необхидимостта от ново съвременно училище, в което да се учат всички българи, се обръща към най-знатният габровец Илия Видинлиев и останалите свои съграждани с думите: „Дядо Илия, дай 2500 гроша, толкова ще дам и аз. Ако ти дадеш повече, повече ще дам и аз, а след моята смърт всичко оставям на училището. Всички останали нека да жертват себе си според своите възможности.“

 

На картината са Васил Априлов с разчертан план на гимназията върху маса по образец на Одеския лицей, Илия Видинлиев с броениците си, даскал Цвятко Самарджиев, майсторът строител и още няколко човека.

 

„Вместо да дам панорамен изглед на старо Габрово реших със средствата на живописта да отразя един значителен епизод в културния живот на България – първото просветно събрание през робството, свикано от възрожденеца Васил Априлов в черковния двор под ябълковото дърво“, споделя Лавренов.

 

На картината е изобразен и моста „Игото“, Априловата чешма, Часовниковата кула, църкавата „Св. Троица“.

 

„Да знаеш какви трудности срещнахме с рисуването на котката. Взехме я от съседите и я внесохме в ателието. Когато я пуснахме, тя почна да се хвърля по прозорците. Не мога да ти кажа колко време продължи това. По едно време скочи на табуретката и легна. Взе поза, казах си. Така стоя докато я нарисувам“, споделил Цанко Лавренов пред Стефан Александров.

 

- Маестро, колко ще струва картината? – попитал счетоводителят.

 

- Колко я оценяваш?

 

Александров мълчи.

 

- Десет хиляди – отсича Лавренов.

 

Цената се видяла висока на Александров. После Лавренов продължил:

 

- Можете да не я купите. Нямам нищо против да ми остане. Въобще аз рядко продавам картините си.

 

Изпратено било платежно нареждане до БНБ, за да одобри сумата от 10 000 лв., за да бъде изплатена картината на автора. Банката отказала да преведе сумата. Главният счетоводител на Електротелферния завод, изпратил счетоводителят Стефан Александров да провери причините. Той отишъл при директора на банката.

 

- Нямате лимит за тази цел – отговорил той.

 

Александров обяснил значението на картината за Габрово. Показал снимка на шедьовъра, посочил размерите ù, разказал за автора ù, който е известен у нас и по света.

 

- Картината не струва повече от хиляда лева! – заявявил един от присъстващите кредитни инспектори.

 

- И няма да одобря никаква сума за нея – добавил категорично директорът на БНБ.

 

След още трудности, пари били отпуснати, за да бъде закупен шедьовърът. Въпросът вече уредил министърът на машиностроението Марий Иванов. Няколко дена по-късно, картината натоварена на „Жук“, била отнесена от ателието на художника в София до Електротелферния завод в Габрово. Поставена била на определеното ù място – в битовата приемна на завода. С нея се поставило началото на събирателската дейност за създаването на картинна галерия. Освен шедьовърът на Лавренов имало произведения на Владимир Димитров – Майстора, както и на други наши известни художници.

 

Ръководството на завода решило да представи художника за лауреат на Димитровска награда. На 21 април 1969 г. било изпратено предложение до комисията, но съобщили, че срока е отминал. На 23 май 1969 г. Лавренов бил удостоен със званието „Герой на социалистическия труд.“ През същата година той станал и почeтен гражданин на града, a след това взел и Димитровската награда.

 

Габровци и гостите на завода ходели, за да се насладят на шедьовъра. През юли 1972 г. Цанко Лавренов пише от София до завод „Подем“: „Всяка значима картина си има своя история – първопричината за нейното изграждане. Ако не бяха другарите Николай Големанов, инженер Пангелов (директор на завода), Стефан Александров, партийният секретар (Димитър Цонев) и други, картината нямаше да бъде поръчана и нямаше да бъде създадена. И така, един млад работнически колектив стана причина да бъде създадена една сравнително голяма картина от българското Възраждане…“

 

Днес картината „Габрово – 1847“ може да се види само на картичка в Държавния архив Габрово. Там е запазена и снимка на големия художник със знаменитата му творба.

 


От категорията

Стефан Данаилов: Моля Нинова да не подава оставка, да поеме критиките и да спаси партията!

Стефан Данаилов: Моля Нинова да не подава оставка, да поеме критиките и да спаси партията-1560456636.jpg

Елена не показа политическа мисъл. Тя се държеше като разследващ журналист и ни ...

14 юни 2019 | 09:52

Кеворк Кеворкян: Откраднаха Гоце от слънчасалите

-1460633929.jpg

Македонците биха обесили на площада в Скопие онзи, който каже „Майната му на ...

16 юни 2019 | 09:26

Светлана Шаренкова: За лидерството и промяната в БСП

-1532442676.jpg

Корнелия Нинова след конгреса се утвърди като национален лидер – решителен, ...

16 юни 2019 | 19:34

The Wall Street Journal: Французите прибраха жълтите жилетки

-1545487983.jpg

В събота едва 7000 демонстранти излязоха по улиците на страната

16 юни 2019 | 17:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.