Константин Величков

Два дена след като напуска министерския си пост, той няма пари да си купи дори хляб

Мирела Костадинова: Константин Величков хвърля нож в лицето на грък обидил българският народ

5906 | 15 ноем. 2019 | 12:43

През 1897 г. Величков си отива от Министерството на просветата, отстъпвайки поста на своя приятел Иван Вазов. От 1904 г. до края на живота си се занимава само с книжовната си работа като писател, публицист и преводач

Константин Величков-1573815449.png-1573815435.png-1573815420.png

Константин Величков вероятно е единствения министър в нашата история, който след четири годишно министерстване не се облагодетелства от властта. Той искрено страдал като виждал грабежите, корупцията и липсата на морал сред управляващите. Два дена след като напуска поста си, той няма пари да си купи дори хляб. Тогава в дома му отиват на гости двама негови познати, които го заварили на писалищната му маса. Величков работел над някаква статия. Единият го попитал защо не си почива, а отново работи, а той отговорил: „Знаете ли, г-н Шак, че ако не напиша тая статия, аз и семейството ми утре няма какво да ядем, защото сме с два лева в джоба!“


Известно е, че след 1894 г. и Стамболовия режим, Константин Величков е депутат, а после става министър на общите сгради и съобщенията.

 

Наскоро след това го назначават за министър на просветата. През тези три години на този пост, той прави редица реформи в културно-просветното дело на България – основава Рисувалното училище, подкрепя театъра, обръща сериозно внимание върху преподаването на български език в училищата, организира отварянето на школски библиотеки с читални, основава списание „Училищен преглед“, създава закон за задължително доставяне в два екземпляра на всички излезли печатни издания в Народната библиотека. Също отпуска стипендии за следване на българите в чужбина. Помага на млади артисти да учат в Русия. Сред тези имена са Адриана Будевска, Вяра Игнатиева, Гено Киров и Кръстю Сарафов.

 

„Ако не беше Величков едва ли някога би се говорило и писало за мене. На него аз дължа много. За жалост участта на такива идеалисти у нас е много печална. Колко хубаво би било, ако в България имахме повече Величковци, които с идеализъм, достигащ до себеотрицание, биха служили на своя народ до последния си час“, споделя големият ни артист Кръстю Сарафов.

 

През 1897 г. Величков си отива от Министерството на просветата, отстъпвайки поста на своя приятел Иван Вазов.


Двамата се срещат за първи път в Цариград, където Величков е изпратен да следва на държавни разноски в новооснования султански лицей, уреден по френски образец. Срещата им се случва в книжарницата на Балкапан. Иван Вазов минавал случайно от там. „Кратка и единствена беше тая среща в Цариград, но тя ни свърза завинаги“.

 

Двамата разговарят за френската литература, която Величков добре познава. Той говорел с възторг за Юго, Мюсе, Андре Шение и с патос рецитирал стихотворението на Ламартин „Езерото“. Вазов си спомня след време: „И с какво чувство, как звънливо се ронеше из устата му руйната френска реч!“ Самият Константин Величков вече е отпечатал първото си стихотворение в списание „Читалище“ през 1874 г.


В Цариградския лицей той се сприятелява и с Тодор Каблешков, който учел също там, но не го завършил поради заболяване. Двамата четяли френските романтици, говорели дълго. Един ден в столовата на елитното училище Величков хвърля ножа, с който се хранел, в лицето на едно гърче, което изрекло хули срещу българския народ. Счупва му зъб. Тази дързост той описва по-късно в „Един цитат от Андре Шение“.

 

В Цариградския лицей той прави и първите си по-сериозни литературни опити – превежда драмата „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго, издадена през1872 г. в Цариград. През следващата година превежда и издава драматичната поема на Пушкин „Русалка“. За негов първи литературен труд се смята драмата му „Невенка и Светослав“, написана през 1872 г. и издадена две години по-късно.

 

Приятелите на Величков от лицея я представили в театър „Османие“, а вестниците отбелязват културното събитие. „В литературата няма догми и авторитети, а има таланти, които, за да се развият и произвеждат, имат нужда от простор и свобода“, пише самият Константин Величков.

 

След завършване на цариградския лицей той се завръща в родния си град Пазарджик, където го назначават за учител. Преподава български и френски език, история и география. Избран е за председател на читалище „Виделина“, където поставя пиеси провокиращи свободата на България. На празника на славянските просветители Кирил и Методий произнесъл впечатляваща реч за борбата, която трябва да се води срещу поробителите.

 

През 1876 г. Бенковски организирал революционен комитет в Пазарджик, а Величков е един от основателите му. Той ходи в Панагюрище при Бенковски по въпроси свързани със снабдяването на въстаниците с оръжие и друго необходимо. Поради преждевременно избухване на въстанието, Пазарджик и околните села не успели да се вдигнат. Турците започнали арести. Величков също е хванат, окован във вериги и с още 700 арестанти закаран в Пловдив, после и в Одрин.

 

Осъден е на смърт, но го спасява европейската комисия разследваща беззаконията при потушаване на въстанието. Почти четири месеца прекарва в турските затвори, където става свидетел на жестокости, които описва в своята мемоарна книга „В тъмница“.

 

След затвора в Одрин се завръща в родния си град, а после отива в Цариград, където става чиновник в Екзархията до обявяването на Освободителната война. След започването ѝ, през Триест, се отправя към Румъния и от там в Свищов. Среща се отново с Иван Вазов. През февруари 1878 г. се установява в своя вече освободен Пазарджик.

 

Назначен е за член, а после и за председател на създадения в родния му град Окръжен административен комитет. Избират го за народен представител. През това време е редактор вестник „Народний глас“, в който печата политически статии. Редактира с Иван Вазов списание „Зора“, а също двамата съставят двутомната и обемиста „Българска христоматия“. Тя дълги години служи като единствено добро помагало по български език и при изучаване на чужда литература.

 

В Областното събрание Величков е един от най-интересните народни представители със своето изящно слово. „Когато поискаше думата в Камарата се възцаряваше тишина и гласът му ехтеше, пленяваше слушателите и почти винаги ги присъединяваше към неговото мислене. Тези качества на забележителен оратор били признати от всички депутати, които започнали да го наричат enfant terrible на Областното събрание“, разказва Иван Вазов.

 

Величков не се задоволява с това и изоставя своята работа. Заминава в средата на 1880 г. за Париж, където следва правни науки. Следял политическата ситуация в родината си. Суспендирането на конституцията от Батенберг през 1881 г. и последвалите събития разтревожили младия българин и той отново се завръща в България.

 

По време на Съединението на Северна и Южна България през 1885 г. Величков е вече минитър на народното просвещение и полага усилия за образованието и културата в Източна Румелия. Усилията си конценрирал в пловдивската любителска театрална трупа, която давала своите представления в театър „Люксембург“. Наредил да бъдат отпуснати средства за издръжката ѝ.

 

След Съединението е народен представител. Той е русофил и е в конфликт с управляващата партия на Стефан Стамболов. През юни 1886 г. заминава за Унгария и решава да остане там заради стамболовите преследвания. Живее в трудни условия и заболява. Отива във Флоренция, където е политически емигрант. Следва живопис. Негови маслени платна и до днес се съхраняват в частни колекции, в Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, в галериите в Пловдив и Пазарджик.

 

Успява да закрепи здравето си в Италия за известно време и отпътува за Солун, където е учител в българската гимназия. Тук съставя две христоматии за средните училища. Връща се в Цариград, където пише своите драми, повести, разкази, статии и стихотворения.

 

От 1904 г. до края на живота си Константин Величков се занимава само с книжовната си работа като писател, публицист и преводач. Владеел френски, италиански и руски език и мечтаел българинът, чрез преводи, да разшири мирогледа си.

 

Голям труд полага върху превода и издаването на „Ад“ от Данте. Книгата излиза в чудесно издание и голям формат. В нея има обширен текст за големия италиански поет и илюстрации на Густав Дорè. По това време здравето му се влошава. С финансовата подкрепа на приятели заминава за Мантон, Южна Франция, за да лекува болните си бели дробове.

 

Завръща се в България през 1907 г. По това време Фердинанд и хората му затварят университета, заради освиркването на княза от студенти и граждани при откриването на Народния театър. Константин Величков подкрепил професорите и студентите и написал писмо-протест до княза, подписано от много граждани. На 20 септември се играе на сцена „Доходно място“ от Островски. Кръстю Сарафов също е на сцената и изпълнява ролята на идеалиста Жадов, който с остри думи хули продажничеството на царските чиновници.

 

Величков е сред публиката и ръкопляска, извиква няколко пъти „браво“. Министрите и депутатите напуснали салона. Градоначалникът пък отишъл при Величков и заявил, че „театърът не е място за изказване на чувствата“, дори го сплашил. Тогава Константин Величков извикал високо: „Господа, ръкопляскайте, ръкопляскайте! Това там на сцената е нашият днешен политически живот…“

 

През октомври същата година той разпродава цялата си покъщнина.

 

Заедно със семейството си заминава за Франция, огорчен от порядките в нашата страна и дълбоко възмутен от политическия живот. Малко преди своето отпътуване отпечатва статия, в която пише: „Живее се в поробена страна. Но не се живее в опозорена страна, особено когато си носил вериги за нея. България обаче навсякъде ще я нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства“.

 

Това са последните думи на Константин Величков, защото той си отива от този свят през нощта на 3 /17/ ноември на път за Франция. Погребан е в Гренобъл. След близо две години костите му са пренесени в София.


От категорията

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите!

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите! -1601126969.jpg

Нашата цел е стабилност на България, сигурност и спокойствие на българите, да ...

26 септ. 2020 | 15:33

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Шаренкова: Повече не може да се разминнават политическо говорене и политически действия в БСП

-1515939710.jpg

Поздравявам Георги Гергов, който също работеше срещу прекия избор, но намери ...

27 септ. 2020 | 09:59

Какво представлява новият план на ЕС за миграцията

-1583491188.jpg

По-голяма солидарност за по-справедливо споделяне на тежестта

26 септ. 2020 | 14:37