Ламар

Скаран е с точния час и закъснява за срещи

Мирела Костадинова: Ламар пише поезия в късните часове, приготвя завързани ястия за приятели

13211 | 28 авг. 2021 | 16:38

Гео Милев е кръстник на Ламар – измисля псевдонима му. Един ден рекъл: „Остави тези прости имена! Я да го съкратим и от Лальо Маринов да стане Ламар!

Ламар-1630158142.pngЛамар-1630158124.png

Ламар пише своите стихове преди полунощ, когато му „просветлявало“, връщайки се в къщи от софийските пивници или драгалевската кръчма. На млади години защитава стръвно всяко свое стихотворение. Не обича редакторите, които според него не могат да влязат в душевността на поета, нарича ги „литературни счетоводители“. Чете своите стихотворения пред приятели и лицето му излъчва самодоволство. След себе си оставя към 30 000 стихотворения.

 

„Тая работа, поезията, не е толкова леко нещо, както си я мислят мнозина. Човекът ще те слуша, ако знаеш как да го подхванеш, да ти повярва. Спечелиш ли го, повярва ли ти, чак тогава ще се вслуша в думите, дето си ги наредил. Да слезеш до болката му и тогава да го поведеш нагоре. Тънка работа, а аз още все я не мога. Тъй излиза… Туй е то истинска поезия. Може понякога да го шашардисаш с трясък, но то е временна работа“.


Той отпечатва през 1917 г. в сп. „Всеобщ преглед“ първото си стихотворение. Пет години по-късно излиза от печат първата му стихосбирка „Арена“, илюстрирана от художника Иван Милев. Тази книга му носи популярност. Втората му стихосбирка е „Железни икони“. Следват поемите „Мирни размирни години“ и „Запад – Изток“ свързани с войната. Той създава поезия, която си служи с простонародната словестност, която му е на сърцето.


В късен час сяда пред бюрото си, взема лист и химикал и задължително бутилка вино. Пише около два часа и си ляга. Става от сън по обяд. Следобед работи в градината на вилата си в Драгалевци.


„Ламарт“, както го наричат шопите, в неделя посреща гости. Сутринта е станал рано да обикаля градските пазари, за да напазарува най-добрия зеленчук. Почти всичките ни тогавашни писатели, художници, артисти, архитекти, юристи са сядали на неговата маса. Ламар я отрупвал с вкусни блюда.

 

Поетът приготвял сарми и фасул, негови любими ястия. Прави и телешко варено и своя „Ламар-кебап“. Организират се и кулинарни състезания. Неговите Ламаровски специалитети, хубави вина и стари ракии сякаш не свършвали. Той самият говори за „троянската света водица“. Обичал да казва, че дори Крали Марко вечеря „суха леба и вино червено“. От вината предпочита гъмза и мискет, от които има в малки буренца. Сервираните чинии с мезета ухаели на приятни подправки, които Ламар прави в различни съчетания през лятото.


На софрата, след няколко чашки, той пее народни песни. Когато говори изполва думи от троянския край. Тайно в душата си копнее да е център на компаниите. През живота си искал да има пари, само за да посреща гости. Но и да си живее по софийските кръчми. Веса, съпругата му, в младостта го следва в неговите „ламаровски нощи“ из столичните пивници.


При едно пътуване до Минск си донесъл в хотела от България краставици, домати и чушлета. Тропнал шише ракия и казал: „От дядо игумен от Троянския манастир!“ Подредил малки ракиени чашки, които пътували нявсякъде с него в багажа му. После сложил и луканка и габровски костур. Ламар е истински гастроном и табиатлия.


Той е приятен, откровен и естествен човек. Рядко се сърди за нещо, бързо му минава. Има широка душа, смее се искрено. Ламар е оригинален и самобитен човек. Непринуден, когато общува с хората. Не спори. Минава бързо покрай нападките и не се защитава. Понякога отправя добродушно някоя „мечешка“ псувня или пръска пиперлив селски хумор, което го връща към корените му. Щедър е. И практичен. Има милостиво сърце. Веднъж купил от някаква циганка шарени вретена: „То не е за потреба, ама как ги е майсторила, сиромашинката. Кой ще вземе сега нящо от нея, а сигурно чакат в къщи дечица“. За него най-ценната човешка добродетел е да се помага на хората.


Съвременниците му го помнят като едър и набит мъж. С гъсти вежди. Носи винаги папийонки, завързани небрежно до самата яка. Ходи бавно и тромаво. С неизменната цигара между пръстите. Скаран е с точния час и закъснява за срещи.


В свободното си време скита по билото на планините – Люлин, Рила и Пирин, Родопите и Стара планина. На сърце му е Витоша. Едно от местата, които посещава с приятели е „Тенджерата“, под хижа „Тинтява“. Това е скала сред гората, наблизо има изворче. „Под скалата криехме една пръстена тенджера, в която готвехме. Ламар обичаше да готви, но повече експериментираше с яденето, докато измежду нас най-добрият готвач беше Никола Анастасов – Талей. Той приготвяше яденето, докато ракията и вината се изстудяваха в изворчето“, разказва ламаровият другар Андрей Пухлев.


Ламар обича да приготвя в планината за приятели „стомна кебап“. Когато ястието е готово, той счупва гърнето, без да попаднат парченца от него в храната. Съпругите на приятелите му, както и неговата Веса, са полегнали върху одеяло и гледат кулинарното свещенодействие. Тогава мъжете правели салати и миели съдовете на изворчето. В този почивен ден съпругите били обгрижвани като богини.


Поетът ходи по мъжки за гъби. Бере само тези, които познава. След като приятелите напълнят раниците, слизат в града и ги оставят на съпругите си, за да ги приготвят. Вечерта правят „гъбарски гуляи“. Художникът Илия Бешков също присъства на тях, но не се докосва до гъбите. Страхува се да не се отрови. Сервират му кебапчета. Лее се щедро вино и ракия. Разговорите траели до полунощ - литература и изкуство, спомени за детските години.


Когато се родил Лалю Маринов (на 1 януари 1898 г.) бил много дребничък и комшийките съветвали майка му: „Хвърли го мари, Пено, гледай какво е спуздраво, от него чиляк няма да стане!“ Тогава тя ги подгонила с кобилицата по улицата. Баща му заковал на таванската греда два пирона и провесил люлката. Летяли годините и хлапето поотраснало. Помага на поп Иван в черква – носел му котлето.

 

На един Йорданов ден, в който дърво и камък се пукали от студ, малкият Лалю носел котлето с ръкавички. В малкия съд хората хвърляли пари за здраве. Бъдещият Ламар си свалил ръкавичката, за да си вземе някоя паричка за себе си. Свещенникът го забелязал и му казал: „Лалчо, тури си ръкавичката, мойто момче, че е много студено!“


Майка му Ивана починала рано, баща му си намерил втора жена. Но скоро и тя починала, дошла трета съпруга. Бай Марин е най-големият производител на ракия в Калейца, където Ламар е роден. Имал е над 100 декара градини със сини сливи, наемал работници да ги берат.

 

Овощарството било в кръвта му. Имал стадо от осемдесет овце и се занимавал с бубарство и пчеларство. Баща му след време бръква дълбоко в кесията си, за да даде 300 000 лв. на сина си, за да направи печатница.

 

Лалю завършва Свищовската гимназия. Там се запознава с Веса, бъдещата му съпруга, която е от Троян. Двамата са съученици. Тя е преболедувала тифус, но обича театъра, участва в любителски групи, пее в хор. Рисува добре. Той пък свири на цигулка и окарина. „Когато брат ми Ламар се зажени, каза на тате да приготви една тенекия мед, една тенекия сирене и една снопа сланина, че щял да мине с файтон и да ги отнесе към София. На другия ден брат Ламар мина с файтон край Калейца и натоварили тенекиите. Тате не забелязал нищо, понеже файтонът бил покрит с гюрук, но леля Цона забелязала изпод покривалото женски чепици и всичко ù станало ясно. Докато тате да разбере работата, файтонджията ударил конете и запрашил към Ловеч.

 

Бащата на Веса се обадил от Троян в Ловеч и наредил да ги задържат и да ги венчаят и тогава, където щат, да отиват“, разказва в спомени брат му Стойно Маринов. Така и станало. После младоженците продължили с влака за София.

 

Щом двамата пристигат в столицата, търсят квартира. Живеят на ул. „Кирил и Методий“ при лелята на Панчо Владигеров, госпожа Клара. Веса се записва в Рисувалното училище, състудентка е на Иван Милев, Илия Бешков и Дечко Узунов, които след време са големи приятели на Ламар. Семейството живее с Гео Милев и съпругата му Мила в сграда до халите, срещу джамията. Скоро на Ламар и Веса се ражда момиченце.

 

Авторът на поемата „Септември“ измисля името на дъщеря им Аделина. Тя, заедно с брат си Мильо, след време учат в английското училище на Пенка Касабова, сестра на Гео Милев.

 

В квартирата има две стаи, в едната спят съпругите с децата, а в другата Ламар и Гео Милев. Жените на поетите сутрин пазаруват по софийските пазари подкарали детските колички, после се въртят около печката.

 

Някаде около това време Ламар записва да учи право, но не го завършва. Веса прекъсва следването си заради бебето. Рисува керамика. Поръчки ù прави жената на демократа Александър Малинов, която искала да има рисувани грънци вкъщи.

 

Двете семействата живеят в разбирателство, помагат си. По-късно, когато изчезва Гео Милев, Ламар прибира съпругата му Мила с двете деца.

 

Гео Милев е кръстник на Ламар – измисля псевдонима му. Един ден рекъл: „Остави тези прости имена! Я да го съкратим и от Лальо Маринов да стане Ламар!“ Авторът на стихосбирката „Арена“ носи псевдонима си до гроб и с него остава известен в литературата ни.

 

Причина за запознанството на Гео Милев и Ламар е Николай Хрелков. Милев издава „Везни“, Ламар публикува стихотворението си „Път“, а после и „Моисей“, „Бризеида“. Авторът на „Септември“ оказва най-голямо влияние над творчеството на Ламар и му помага в поезията. За него той говори с голяма обич и го нарича свой учител. Ламар няма високата култура, която притежава неговият приятел и попива всяка изречена дума. По-късно Ламар му посвещава цикъла „Пантеон“.

 

„Гео беше серт човек. Написа поемата, подгониха го. Пази се, викам му, не се мяркай много-много насам-натам – ще те позабравят. А той не се даваше – ще видим, рече. На Гергьовден купихме агне, един бинлик вино – ще празнуваме. Тогава той живееше край халите. Свечери се, никой не идва. Чакаме, чакаме – страх ги е хората. Че то си беше и страшно. Давай агнето – рекох, за нас само било наречено…Тогава го видях посърнал. Усети нещо…Затриха го…“


Наскоро, след като пристига в София, Ламар се запознал с Димо Казасов, който е представител на немска фирма за доставка на автоматични печатарски машини. Една такава машина стояла цяло лято на митницата. Никой не давал 300 000 лева, за да я купи. Казасов обикаля печатниците с чанта пълна с каталози и рекламира машината.

 

Един ден Ламар му казал: „Дай тук машината, за да я разработим, та да се чуди светът. Ще има пари и за нас, и за теб, па ако хартисат, ще пратим и на германците!“ Ламар намира помещение и слага машината. Отначало няма опит, за да подрежда добре хартията, за да не се залепват листите. Наема хора, които разбират от тази работа и устройството на машината. Помага му и брат му Стойно. Така създава печатницата си „Ново изкуство“.

 

По това време някой си бай Стоян Тевекелиев започва да изнася грозде и домати в големи количества за Германия. Той иска щайгите му да имат търговски вид - представителни етикети. Поръчва в печатницата на Ламар 500 000 бройки. Наемат художник, който рисува гроздобер и зеленчуци. Машината не спира да работи и Тевекелиев е истински доволен. Доволен от работата износвачът му отстъпва помещение за печатницата на „Стамболийски“. Ламар прави позиви, изложения, бюлетини, протести, възпоменателни листове за загинали и некролози.

 

През 1922 г. семейството на писателя се прибира за кратко в Троян и на следващата година се ражда сина им Мильо. Ламар е чиновник, а съпругата му гледа децата. Три години по-късно окончателно се изселват в София. Ламар иска да работи печатарската си работа и продължава. Купува две „американки“. Печатницата е спирка за срещи и разговори на писателите. Сред имената им са тези на Георги Константинов, Здравко Сребров, Георги Караславов. Ламар чете стиховете си, говорят или спорят за поезия.

 

С Тончо Цоневски, толстоист, стават съдружници. Печатат формуляри, но не и големи текстове, защото нямат букви. Но набират стихосбирката на Ламар „Железни икони“. След работа поетът обикаля софийските кръчми. "Ламар постоянно се оплакваше, че не му стигат парите, че жена му харчела много – изписвала направо от Париж кутии с пудра, одеколон и др. Но самият Ламар пилееше много по компании“, споделя Цоневски. Двамата се разделят, а задълженията на печатницата са около 100 000 лв. На гърба на Ламар остава да тежи дълг. Уж го погасявал, дава по 1000-2000 леве на месец. Но го подгонил съдия-изпълнител.

 

Поетът пресметливо прехвърлил печатницата на Славчо Васев, после на Талей, накрая на сестрата на Веса. Но тя остава с името „Славчо Василев“. После нещата вероятно се оправят, защото Ламар започва да се замогва. Пренася топове с хартия и по този повод казвал: „Няма по-тежко нещо от хартията и жената!“ Словослагател е, работи с машините. Сам води сметките и книжата на печатницата. Тя е малка, но колкото и да печели, Ламар не задържа пари в джоба си.

 

След работа потъва в нощните задимени пивници, където някой ще му подвикне: „Ламаре, ей, Ламаре, здравей бе, няма ли да седнеш!“ Поетът не чака да го поканят втори път, бързо си намира място и виква на келнера: „Два юза червено с лимон!“ Никога не се напива. Като почувства, че надвишава градусите отсича: „Точка!“ и престава да пие. Той е овладял философията на чашката – пие бавно, глътка по глътка… Говори, разказва вицове и весели истории. Не обича пияни хора около себе си.

 

По време на национализацията Ламар се разделя с печатницата. Това го съсипва. „Много съм зле. Нямам пет пари в джоба си“. Но хваща отново перото. Когато си отива от живота жена му Веса, се затваря в света си. Отбягва веселите компании. Омърлушен е, тъжен и без настроение.

 

Мъчно му е, двамата са извървяли 40 г. общ път. Починали са и големите му приятели от младите години. Скоро и той отива отива в по-добрия свят след кръвоизлив в Правителствена болница на 21 февруари 1974 г.
Отминава времето. Това, което е изговорено отлита. Само това, под което човек е сложил подписа си, остава в биографията му. Това е знаел и колоритният Ламар.


От категорията

Кеворк Кеворкян: Мазня... Здравният министър не помни какво излиза от устата му.

-1477587010.jpg

Радев няма какво да говори със служебните министри – прави си лоша услуга, все ...

25 окт. 2021 | 10:20

Г-н президент, спрете COVID-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия

Г-н президент, спрете ковид-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия-1635058394.jpg

Властта в България създаде хаос, който ще ни струва скъпо. А този хаос е ...

24 окт. 2021 | 09:43

„Файненшъл таймс“: Световният недостиг на газ ще продължи няколко години

-1552300717.jpg

Според енергийния министър на Катар няма как светът да премине през реалистичен ...

26 окт. 2021 | 08:52

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!-1635064749.jpg

Най-тъжното от всичко е, че абсурдното му твърднеие, че партиите брояли ...

24 окт. 2021 | 11:37