Мара Белчева пожелала да завещае всичко, което има на принц Кирил.

Поетесата била възпитателка на по-малкия син на Фердинанд в двореца

Мирела Костадинова: Мара Белчева пожелала да завещае всичко, което има на принц Кирил

18395 | 15 март 2019 | 12:29

Принцът отклонявал молбата ù, взел само нейна снимка като момиче на 18 години и картина „Исус на път за Голгота“

Мара Белчева пожелала да завещае всичко, което има на принц Кирил.-1552645962.jpg-1552646313.jpgМара Белчева винаги била облечена елегантно и никога не се оплаквала.-1552646216.jpg-1552646295.jpgМара Белчева пожелала да завещае всичко, което има на принц Кирил-1552646022.jpg

„Езикът е златният мост между нас хората“ – това помни принц Кирил от дете и до края на дните си от поетесата Мара Белчева. Тя говорела съвършено, изискано и точно с мелодичен и ясен глас. Такова е и поведението ù – изискано при всеки случай.

 

Принцът се смущавал в нейната компания. Тя била негова възпитателка вътре в двореца, а в училището, което се намирало в източната страна на дворцовата сграда, Борис и Кирил ги поемали учители. „Помня, когато Мара Белчева ме заведе за първи път там, бях седемгодишно момче. Отвън, на двора, ме спря, оправи ми дрехите и каза: „Мило дете, влез и поздрави учителя си със свалена шапка. Застани до вратата и се усмихни. Всяка работа трябва да се започва с усмивка. Никога не се мръщи. Намръщените хора никой не ги обича“. Целуна ме и ме преведе през коридора за стаята, крайната вляво…“ – разказва по-малкият син на Фердинанд.

 

Поетесата толкова обичала принц Кирил, че той я наричал „свята жена“, „жена-брилянт“ , „жена-мечта“. След нея повече не срещнал подобна. А тя била все така красива и в залеза на живота си – с бледо лице, огромни тъмни и печални очи, сякаш събрали в себе си цялата мирова скръб, с бели къдрици…Въпреки, че живеела в краен недоимък, винаги била облечена елегантно и никога не се оплаквала.

 

Малко преди да изгасне душата ù казала на принц Кирил, че иска да завещае всичко, което има на него. Той я моли да не прави това, защото имал предостатъчно. Призовавал я да го завещае на дома за сираци „Евдокия и Надежда“ в София или на някое сиропиталище. Тя настоявала.

 

Принцът отклонявал молбата ù и взел само нейна снимка като момиче на 18 години. ,,Също картина „Исус на път за Голгота“. „За мене тази картина беше най-хубавата, която съм виждал. Пъпли Исус, влачи своя кръст към Голгота, а около него вървят успоредно римски войници, в бойни доспехи, любопитни хора, деца и никой, никой не помага на Исуса да си носи кръста. Поне да му го подигне, поне да го подкрепи – няма такова нещо. Един войник, изпълнен със състрадание, сочи кръста на един млад, як мъж да го вдигне за малко, да помогне. Не. Оня се дърпа. Не иска да помага. Иска да гледа зрелища. Това е картина за милиони. Тя няма цена. Художникът е неизвестно младо момче. То подарило тази картина на съседката си Мара Белчева, защото, като било студентче, тя му давала храна, пращала му по слугинчето ядене, хляб, мляко. На картината пишеше, на гърба ù: „На светата, добра майка Мария Белчева, за спомен от нейния гладен и измъчен син“ “.

 

Момчето заминало за Америка и не се върнало в България. Поетесата държла ценната картина под кенарено платно, но не в гостната си стая. „Като я гледам – губя вяра в доброто и в хората“, казвала тя за шедьовъра пред принца.

 

Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков си отива от живота на 16 март 1937 г. в нищета. „…Тогава аз разбрах, че съм загубил последния жив човек, който ме е обичал, загубих за втори път майка си. Тази жена отнесе със себе си един свят, една епоха, един миг от вечността. Тя беше въплъщение на доброто в хората и на самотата. Преди да умре, ме повика и каза, че няма никакви пари, че иска да ù се направи едно дървено кръстче за паметник, като на сиромахкините. Да го направя, да ù сложа името. А като умре, да сложим под главата ù нейната книга „На прага стъпки“. Аз обещах. И тя си отиде тихо, тихо, така както бе живяла…“

 

Тогава принц Кирил отишъл в придворната печатница и отпечатал на красив картон следния текст: „Умолявате се най-учтиво да почетете с присъствието си погребението на поетесата Мара Белчева“. В денят, в който душата ù отива в по-добрия свят, времето било студено, кишаво, в София върлувал грип.

 

Принц Кирил отпечатал осемдесет екземпляра от картончетата, колкото тогава са били българските писатели, записани в съюза. Той се намирал на ул. „Раковски“, на ъгъла с „Граф Игнатиев“. Оставил ги там на някакъв млад човек, който проявил неуважение и ги бутнал настрана. Принцът помолил да му даде списъка с имената на българските писатели, за да го има. Младият мъж го подхвърлил небрежно.

 

Кирил го грабнал и се качил в колата си. Тръгнал да разнася лично по адреси картончетата на писателите. Първо се отбил в дома на Стилиян Чилингиров. Посрещнал го синът му Добромир. Писателят бил излязъл. Поканил госта на кафе, разприказвали се. „Той ми подхвърли, че надали ще дойдат писателите на погребението.

 

- Защо?

 

- За да не се вълнуват от такива неща.

 

Каза ми тогава, че почти всички писатели са възприели философията на Александър Теодоров-Балан и Михаил Арнаудов: на гробища да не ходят, некролози да не четат, на опела да не присъствуват, за да живеят по 100 години. Това го чувах за първи път.“

 

Принцът отишъл и в дома на Добри Немиров, както и при останалите посветени на словото. Само на Елин Пелин се обадил по телефона, но той боледувал от инфлуенца и обяснил, че пази леглото. „Разбрах, разочарованието ми ще бъде пълно. Защо, питах се аз, защо се е мъчила и трудила тази жена на нашата литературна нива? Заслужава ли си да се жертва живот заради литературата? Бях просто потресен…“

 

Вероятно Мара Белчева е изпратена във вечността от малцина. Както тя сама предрича в едно свое стихотворение: „Шествие тихо. Без поп, без гробари…“ Но животът ù, личността и интелекта остават в безсмъртните ù стихове. Приживе тя издава три стихосбирки – „На прага стъпки“ (1918), „Сонети“ (1925) и „Избрани песни“ (1931).

 


От категорията

Валерия Велева: Честито! Христо Иванов яхна протеста заедно с мутри и бетонира Борисов

-1448546816.jpg

Среднощният разговор на провъзгласилия се вече за бъдещ премиер Христо Иванов с ...

10 авг. 2020 | 18:27

Кого задкулисно договаря с президента за служебен министър на правосъдието Христо Иванов?

-1597041193.png

Тайните разговори между председателя на “Да, България” и човека на Маджо ...

12 авг. 2020 | 13:21

20 години от трагедията с руската подводница "Курск"

Подводницата "Курск"-1597240456.jpg

През 2018 г. Владимир Путин призна, че причината за гибелта на ...

12 авг. 2020 | 16:47

Джордж Фридман: Геополитиката на изборите в Беларус

-1454251001.jpg

Александър Лукашенко не желае да бъде подчинен нито на Русия, нито на Запада и ...

12 авг. 2020 | 15:29