Михалаки Георгиев

Самобитния писател е огорчен от политиката, корупцията и безнравствеността

Мирела Костадинова: Вазов кани Михалаки Георгиев за кръстник на венчавката му с Атина Болярска

5078 | 12 юни 2020 | 13:09

„Българският народ, винаги лъган, ограбван и изтезаван, не вярва на разни промени в управлението, на разни правителства към „на по-добро“: „Ето защо тоя многострадален народ не вярва вече никому, никому!“, пише Михалаки Георгиев

Михалаки Георгиев-1591958139.pngСемейството на Михалаки Георгиев 1902 г.-1591958074.jpg-1591958021.png

Михалаки Георгиев е закръглен, но дребен човек. Лицето му е добродушно и зачервено, очите му са големи. Заема почти две места в трамвая, с който пътува към своята къща край шосето за Горна Баня.

 

Случайно в трамвая пътуват поетът Емануил Попдимитров и писателят Людмил Стоянов, които го познават със знаменития му хумор. Препоръчват му се за сътрудници в списание „Художник“. 

 

- Пишете ли нещо, г-н Георгиев? – пита единият от тях.

 

- Пиша. Как не! Драма… - проговаря Михалаки Георгиев с тънкото си гласче, което не прилича на закръглената му фигура.

 

За миг настава мълчание, а Михалаки Георгиев продължава:


- Драма, драма пиша… - продължава той и поглажда с дебелите си къси пръсти мустаците си.

 

Някога заедно със сестра си и зет си заминава за Ерусалим, където живеят шест месеца. Там изучава гръцки език, усвоява тънкостите на книгоиздателството. От далечната страна си води пътеписни бележки, които са началните му опити свързани с литературата.

 

В годините той е учител в родния си град Видин по естествени науки - основно физика и химия. По-късно преподава зоология и ботаника в ломската гимназия, където написва известния за времето „Учебник по ботаниката за средните учебни заведения в България“. Това е първото учебно помагало по ботаника у нас. Учи и софийските деца в държавната мъжка гимназия. Създава първите земеделски училища.

 

Занимава се още с агрономство, политика, журналистика и дипломация – пълномощен министър е в Сърбия. След Освобождението на България е дори управител на видинската митница. Познава в основата им проблемите и става ревизор на митниците в страната. Той е един от създателите на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив, на което е и директор.

 

Захваща да пише разкази и хуморески късно – на 36 години. Героите му са истински сладкодумци, в които живеят мъдростта и българският дух.

 

„Разумът трябва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тях, спъва се и се събаря“, говори неговият герой бае Митар от известен разказ на писателя. Творчеството му не е голямо. Топлият му хумор предизвиква читателя и кара да се взираме с разбиране в човешкия свят. Той е съграден от смях, но и горчивина...

 

Михалаки Георгиев не смята писателството за своя професия. За него това е успокоение, отдих след политически и обществени сблъсъци.

 

Сътвореното върху листа чете на своята съпруга Магдалина. Хуморът му е свеж изпълнен с мъдрост и шеги. Докато е министър по онова време в Сърбия казвали, че преди Михалаки Георгиев българите не са знаели да се смеят.

 

Самият той е благ, изпълнен с доверие към хората. Помни дори дребни работи - големи и малки събития от детството си, семейни истории, дори навиците на учителите си. Обичал всички природни стихии, най-вече бурите. „Във вилата ни на Горнобанския път съм го наблюдавал с часове да съзерцава мълниите, които раздират небето над Витоша. Той обичаше простора…“, споделя в спомени най-малкия му син д-р Георгиев.


Повечето хора харесват компанията на писателя. Той познава лично имена като Масарик, Карамарж, Пашич, Степан Радич. На младини е следвал в Чехия – първо в реална гимназия, а после се записва в индустриално-земеделската школа в Табор.

 

Михалаки Георгиев е един от близките приятели на Иван Вазов. Кога започва приятелството между патриарха на българската литература и веселия разказвач е трудно да се каже. Домът на Георгиев е с отворени врати за тогавашните майстори на перото. В него Вазов се запознава с бъдещия професор по литература Иван Шишманов. Срещата става през 1885 г. За това време Шишманов пише: „…получих покана от Михалаки Георгиев, който още не беше проявил в литературата своя хубав хумор, да отида у дома му, дето при чашка чай щели да се съберат „няколко любители на книжнината“. Приех, естествено, много охотно честта, която моят някогашен учител от Видин ми правеше, чест, която дължах, както скоро се убедих, главно на своя превод на Шилеровата „Песен на камбаната“. Помня, с какво сърцебиене се приближих до Михалакевите врати. И като потропах в коридора, стори ми се, че ще ми припадна: как ще вляза аз, скромният 23 годишен жрец на музите (уви, за такъв се мислех още!) между приятелите на книжнината, имената на които не знаех, защото Михалаки не беше ми ги обадил…“

 

В дома си веселият разказвач представя Шишманов пред своите гости, между които е и патриархът на българската литература. Цялото внимание на бъдещия професор е погълнато от Вазов. Шишманов е толкова захласнат, че не си спомня нищо за разговорите тогава.

 

Скоро след тази среща в дома на Михалаки Георгиев, Вазов трябва да напусне страната като емигрант, заминава за Русия. След завръщането си в столицата бърза да се срещне първо снего, а той го посреща възторжено.

 

Скоро към този малък кръжец се присъединява и проф. Шишманов“. По това време той е назначен като началник отделение и редактор на министерския сборник при Министерство на народното просвещение. В дома на Михалаки чести гости са Константин Величков, Тодор Влайков и Стоян Михайловски.


През 1890 г. Вазов се захваща да редактира списание „Денница“, което издава Касъров. По това време Михалаки Георгиев прави начални стъпки и пише художествени разкази за нашия бит. Така в „Денница“ излиза първият му напечатан разказ със заглавие „Кърваво примирие“. От тук започва писателската му работа. Скоро Вазов му се доверява напълно и неговият стар приятел започва да участва в подготовката и отпечатването на броевете. Срещите отново стават в известния дом.

 

След десетгодишно приятелство между Иван Вазов и Михалаки Георгиев възниква нужда за създаване на „едно общество на литератори и писатели“, нещо като „литераторска среща“. На 29 февруари 1900 г. Вазов пише на Шишманов, че В. Велчев и Михалаки Г. желаят да се съберат и разговрят за „литераторската среща“.

 

Вазов търси самобитния писател дори, когато почива, за да се разходят към Чам Кория и Мусала. Кани го за кръстник, щом решава да се венчае за Атина Болярска, макар че бракът им не трае дълго. Двамата писатели остават приятели до смъртта на Михалаки Георгиев.

 

Вазов не спира да печата разказите му. А вече приятелят му е популярен писател-хуморист, с богат и свеж език, който стига до горчивина.

 

Перотото му е оценено наравно с това на Вазов. Авторът на „Под игото“ дълбоко цени творчеството му. След смъртта му издава под своя редакция първия том от събраните му съчинения. „С две ценности, скъпи и редки, се отличават разказите на Михалаки Георгиева, две ценности, неотбелязани достатъчно от нашата критика – уви, ние се още я очакваме! – но разбрани от обществото, когато се появиха тия разкази, и те спечелиха на покойния писател живи и единодушни симпатии и го туриха веднага в реда на ония самородни и хубави таланти, с които историята на нашата книжнина е длъжна да разчита: правдиво възпроизвеждане живота и хуморът“.

 

Публицистиката на Михалаки Георгиев, печатана главно във вестник „Балканска трибуна“ е критична и остра. Тя е насочена срещу властта, политиката на Фердинанд, както и беззаконието, престъпленията и несправедливостта в държавата, които властвали и по онова време. И всичко това на гърба на отрудените земни хора, които гледат разточителството на народни пари.

 

„Българският народ, винаги лъган, ограбван и изтезаван, не вярва на разни промени в управлението, на разни правителства към „на по-добро“: „Ето защо тоя многострадален народ не вярва вече никому, никому!“, пише Михалаки Георгиев.

 

Писателят говори от името всички българи. Подчертава това, което иска обикновения човек и смята, че хората ще застанат само зад тази партия, която защити интересите им. Според него те искат следното:

 

1. Съд и наказание на тия, що са го мъчили, грабили и изтезавали.


2. Съд на тия, що са били длъжни да го защитават и пазят, а те са само вдигали рамене и са си измивали ръцете като Пилата.

 

3. Да се повърне разграбеното и разпиляното.

 

4. Да се съдят и накажат тия, що са вилнеели и беснеели за пакост на народа.

 

5. Да се съдят и накажат тия, що са се поругали с правдата и законите в тая земя.

 

6. Да се намалят даждията според изтощените сили на оголените и ограбените данъкоплатци.

 

7. Да се отреди точно и ясно кое е народно, кое е царско, кое е божие, та никой да няма право да бърка у чужда паница.

 

Макар, че някога е част от консервативната партия, Михалаки Георгиев е огорчен от политиката, корупцията и безнравствеността в тогавашна България. Пише, че партиите са истинско зло за народа, които идват уж за добруването му, а го оставят оголял и обосял. „Пусто чудо, пусти партии!“ извиква той, а после продължава: „От някогашните наши блянове днес ни е останало само – разочарованието! Бяхме се устремили, като орлите, там хей, нависоко, чак над облаците, а сега – сега се валяме в праха, в блатото!“.

 

Дързостта му да пише срещу властта не остава безнаказана. През 1906-1908 г., писателят редактира и печата популярният всекидневник „Балканска трибуна“. Той влага свои средства, но по-късно губи всичко, измамен от своите съдружници. Докато печата вестника хората на Фердинанд непрестанно притискат и заплашват сътрудниците, които работят в редакцията. Карикатуристът Иван Славов е пребит на улицата.

 

В изданието излизат статии разобличаващи мошеничествата и грабежите на управляващите. Подпалена е печатницата. Дори конфискуват негови броеве. Заведени са и дела против изданието. Михалаки Георгиев попада в Черната джамия. Основната причина е статия написана от анонимен автор. Той не издава кой е сътворил текста. „Тогава бях момче на 12 години. Посещавах баща си почти всеки следобед в Черната джамия. Беше поставен и гледан много добре от управата на затвора. Спеше в стаята на ключарите, по съседство с кабинета на директора на затвора. Всички се отнасяха с него не като със затворник, а с голямо уважение“, спомня си д-р Георгиев.

 

В Черната джамия Михалаки Георгиев написва разказа си „Тахир беговица“. Когато излиза от там го отпечатва в „Българска сбирка“. Във вилата си в Горна Баня грижливо и с много любов над творбата си разработва и либрето. Композиторът Димитър Хаджигеоргиев, който е завършил вече Пражката консерватория, създава музиката. Ражда се опера в три действия. Здравето на писателя вече е разклатено, но успява да види представлението и развълнувано, заедно с композитора Хаджигеоргиев, да преиме хилядите аплодисменти.

 

Фабулата на операта, признава Михалаки Георгиев пред Берсенев, който е негов съвременник, била по истинска случка. Станала през турско време във Видин, родния град на автора. Той признавал, че някои от потомците на жестокия видински спахия Тахир бег още били живи и дошли в София, за да видят на сцена „Тахир беговица“. Останали поразени, когато видели истината за техния предшественик.

 

В представлението участват най-известните за времето оперни певци от Народния театър. Сред тях са имена като Богдана Гюзелева – Вулпе, Иван Вулпе и Ана Тодорова. За последен път Михалаки Георгиев гледа своето любимо произведение през есента на 1914 г.

 

Самобитният талант от Видин създава оригинални творби. До края на дните си през 1915 г. не успява да се докосне до своите битови разкази и хуморески в отделно издание. И въпреки, че прави опити да издаде най-доброто от творчеството си, което е запланувал да отпечата с илюстрации - не успява. В края на дните си мечтаел да напише две, три комедии в стила на Бранислав Нушич и Стефан Л. Костов, но земните му дни не достигат.

 

След години името му е забравено. Творчеството също. Вероятно една от причините е архаичният му език, който изобилства от турцизми.


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37