Първата щатна работа на артиста е в Радио“София“

Мирела Костадинова: Народният певец Борис Машалов чува „Заблеяло ми агънце“ от циганин мечкар

2816 | 17 май 2019 | 17:40

През 1932 г. той става член на Клуба на българските борци аматьори. На тепиха жъне успех след успех, както в пеенето. Харесала му работата на бояджиите и се захванал с този занаят

-1558104179.jpgНародният певец Борис Машалов-1558104274.jpg-1558104226.jpg

Борис Машалов остави богато наследство от народни песни – около 400 на брой. Понякога те звучат по радиото, а други са част от „Златния фонд“ – „Добре ми дошъл, драгинко“, „Зън, зън, Ганке ле“, „Недо ле, Недке хубава“, „Китка ти падна, Дено“. Той е майстор на бавните песни и изпълнява такива, които се открояват от репертоара на всички останали народни певци. Те са с широк тонов обем и с богата орнаментика. Някога Машалов разнася славата на народната ни песен чак до Китай.

 

Голяма част от песните му са научени от майка му и баща му още в детските години. Той самият кръстосва страната в търсене на нови. Машалов има музикален усет и изгражда репертоар, който е неповторим.

 

За един от неговите песенни шедьоври в нашия фолклор „Заблеяло ми агънце“ разказва по-големия брат на певеца Серафим Машалов: „Бяхме на обиколка из Северна България. В едно село, преди концерта, към нас се приближиха двама цигани. Единият разиграваше мечка, а другият – маймуна. „Слушай! Искам да ти кажа една песен, та с нея да разплакваш и най-големия звяр!“ – каза по-възрастният. Борката това и чакаше. У него нямаше надменност, нямаше предубеждения към хората. Седна при циганина и го накара три-четири пъти да му изпее песента. Вечерта на концерта целият салон плачеше при изпълнението на „Заблеяло ми агънце“. Тази песен и до днес разтопява сърцата на българите.

 

Друг път на концерт в село Крамолин, Машалов пее почти два часа. След няколко биса публиката отказва да си тръгне. От там някой се обажда: „Всички те молим, хайде сега, изпей „Заблеяло ми агънце“. Моля ти се, сънувам те като пееш, толкова много те чаках да дойдеш“. И Борис Машалов запява…

 

Понякога той пее и италиански канцонети, дори арии, но докрай остава верен на народните песни.

 

Борис е четвъртото от шест деца на Никола Машалов, което изплаква на 30 януари 1914 г. в Севлиево. Като малчуган е артистичен, а щом запее край оградата на къщата на „Хорището“ се събират комшиите, за да чуят топлия му глас. Момчето помага в кърската работа на баща си и пасе конете му. Често се бори с децата в ливадите и печели. Бащината търговия не върви и семейството е принудено да продаде къщата си в Севлиево и да живее в различни краища на страната. След време работата на баща му отново потръгват и всички се завръщат в родния град.

 

Борис учи в прогимназията. Обича игрите, ученето и песните. Не продължава образованието си, парите в семейството са кът. Само на 13 години, заедно с по-големия си брат Серафим, се захващат с мутафчийство, но скоро разбират, че от този занаят няма да могат да се прехранват. Пехливанлъкът, с който по традиция се занимават мъжете на Машаловия род, не носи хляб за всички. Цялото семейство отново е в криза и се преселва с надежда за по-добро съществуване в София в къща на ул. „Волов“ №43.

 

Петнадесетгодишният Борис чиракува няколко месеца в техническа работилница за поправка на велосипеди. После учи сладкарски занаят и разнася поръчки по домовете на клиенти. Един ден случайно се спира пред строеж. Заглежда се в работата на бояджиите, която му харесала. Попитал имат ли нужда от работници. Майстор Христо Цонев приема момчето за чирак. Борис скоро става негов любимец. Любовта към четката и боите народният певец запазва завинаги в душата си. Баща му и братята му също се хващат за този занаят и работят без почивка.

 

Поръчките в столицата се трупат, а Борис пее по скелето на къщите и гласът му се носи по столичните улици. Минувачите се спират с възторг.

 

През 1932 г. Машалов става член на Клуба на българските борци аматьори. На тепиха жъне успех след успех, както в пеенето. Бъдещият голям народен певец постъпва на военна служба в с. Щръклево (Русенско) през октомври 1934 г. Тогава побеждава шампиона на Делиоромана и получава за награда овен. Но истинската военна служба преминава във Варна, където служи в морските войски. Там Борис се слави повече като борец, отколкото като певец.

 

Първите му сериозни слушатели на народни песни са моряците. Изпълнява песни от Бенджамино Джили, Тино Роси, модерни шлагери, градски песни, арии. Борбата е в кръвта му - изпращат го на балканския шампионат в Истанбул, откъдето се завръща като победител.

 

След казармата през 1937 г. Машалов грабва отново четката, докато един ден, както работел и пеел в някаква къща, която се намирала на ъгъла на „Алабин“ и „Лавеле“, минувачите силно изръкопляскали. „Ние работим на четвъртия етаж. Провесих глава през прозореца, махнах с ръка на публиката и като за „бис“ им изпях „Зън, зън, Ганке ле“. Един малко възпълен, мургав господин ми махна с ръка: „Момче, я слез при мен“. Помислих, че ще ме пазари за бояджия и веднага изтичах…“

 

Този момент се оказва съдбоносен. Човекът, който го е повикал е Събчо Събчев, който някога е известен у нас и в Европа като оперен певец и педагог със своя лирико-драматичен баритон. Той вече е обиколил големите сцени по света и е извоювал авторитета си. Проявявал голям интерес към българския фолклор и изпълнявал народни песни. Това го накарало да се заслуша в песните на Машалов.

 

Събчо Събчев става за Борис първия педагог, който шлифова гласа на самоукия певец и изгражда сценичното му поведение. Творческото и личното приятелство между двамата продължава до трагичната смърт на Събчев на сцената на Варненската опера.

 

Животът среща Машалов с друг наш голям певец и педагог известният Христо Бръмбаров. Той го кани на курс в операта. Бръмбаров го съветва да напусне полето на фолклора. Нещата достигат до първия грамофонен запис на Машалов.

 

Някога „Симфония“ е най-голямото предприятие за грамофонни плочи у нас преди 9 септември 1944 г. Фабриката отваря врати през 1934 г. Собственикът Симеон Петров е авиатор. Първата работилница се помещавала в сграда на ъгъла на бул. „Сливница“ и „Ботев“. „Симфония“ доставя машина за записа на восък, първия кондензаторен микрофон и машина за шлайфане на восък. Наред с другите популярни музикални жанрове се създават записи и на народна музика. Записите на живо се правят в театър „Роял“ и „Модерен театър“.

 

Възможностите на фирмата са 600 плочи за 8 часа. Всички там предчувстват успеха, който предстои за Борис Машалов. Само след няколко месеца той вече е популярен и от него се интересува радиото.

 

Остава завинаги колоритна фигура сред българските народни певци работили пред радиомикрофона. Той вече е подкрепен от най-модерните средства за разпространение на музика – грамофонната индустрия и радиото. Това не му осигурява добри доходи и Машалов не слиза от бояджийската си стълба, освен по време на записи или предаване по радиото.

 

По-късно той става част от най-активно концертиращите състави у нас – Угърчинската група на Цвятко Благоев. Бързо се утвърждава като добър народен певец. Публиката го цени и често го канят да пее по забави, вечеринки и празненства. Репертоарът му е богат и голям. И най-трудните и тежки песни пее с лекота.

 

През април 1929 г. сключва брак с Богдана Миланова от с. Голеш. Младото семейство наема втория етаж на къщата на ул. „Волов“ №30. Раждат им се три деца. Домът е отворен винаги за приятели и колеги на народния певец.

 

Веднъж в някакъв ресторант през пролетта на 1944 г., Машалов и приятелите му бурно коментират ситуацията на фронта. Певецът отронва: „Дядо Иван никога не е побеждаван и Хитлер ще си строши главата!“ Думите му чува някакъв келнер и ги предава на полицията. На другият ден Машалов е мобилизиран в наказателна рота, а през май го прехвърлят в концентрационен военен лагер край Симитли.

 

Идва възможност за бягство и той я използва с няколко лагерници. С открит камион стигат до София, но още по път здравословното му състояние се влошава. Машалов се отбива вкъщи, за да види семейството си. За да се измъкне от преследване и за да се лекува, с помощта на близък лекар, постъпва в балнеосанаториума в Банкя.

 

След неприятностите, които му се случват, Машалов не спира да пее на работници, селяни, войници и ученици. Хората го чакат във всяко кътче на България, за да чуят пекрасните му песни. Единствено афишите, често изписани на ръка, съобщавали за предстоящия концерт. Достатъчно било там да е името на Борис Машалов, за да бъде залата препълнена.

 

Първата щатна работа на Машалов е в Радио“София“. Назначават го на длъжност артист-хорист, но това трае само една година. На 1 март 1950 г. напуска поради „бюджетно съкращение“. Постъпва в Ансамбъла за песни и танци на Народната армия. Започват турнета в европейски страни, СССР и Китай. След пет години напуска Ансамбъла и се включва в състава на народната певческа група „Наша песен“.

 

Пее заедно с изявени наши изпълнители Мита Стойчева, Лалка Павлова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Ика Стоянова. Съпровожда ги на акордеон големият инструменталист Борис Карлов. С „Наша песен“ Машалов обхажда различни краища на страната – градове, села, махали, военни подделения, гранични застави. Публиката го чака с възторг.

 

Машалов се измъчва от хроничен нефрит. Често поради криза той не може да излезе на сцената. Понякога в последният момент преди концерт, конферансието обявява, че народният певец няма да участва поради заболяване. Недоволната публика напуска демонстративно залата. Вместо да отиде на сериозно лечение, Машалов продължава да е на сцената. Неотоплените сцени, напрежението по време на хилядите концерти също се отразяват върху здравето му.

 

Последното турне е с групата „Наша песен“ в Мадан и Рудозем.

 

На вечерния концерт Машалов излиза отново пред публиката. Не успява да довърши втората си песен и пада на сцената. Хеликоптер го отнася във Военна болница, където три седмици се бори с болестта. На 14 юли 1962 г., само на 48 години, Машалов си отива от живота.

 

Преди няколко години в родното му Севлиево безпаметно събориха къщата, в която е живял големия народен певец. На нейно място днес се издига жилищна кооперация. Само паметна плоча в парка на Културния дом „Мара Белчева“ подсказва, че той е свързан с този град.


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Проф. Искра Баева: Пактът “Рибентроп-Молотов”: Наистина всичко ли е ясно 80 години по-късно?

-1554796885.jpg

На 23 август 1939 г. в Москва под одобрителния поглед на Сталин е подписан ...

18 авг. 2019 | 13:16

"Шпигел": Никога оста Берлин - Вашингтон не е била толкова крехка!

Снимка БГНЕС-1566121863.jpg

Посланикът на САЩ Ричард Гренел е опитал да предотврати избора на бившия външен ...

18 авг. 2019 | 12:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.