Мирела Костадинова: Неблагодарността още приживе преследва Васил Априлов

През тази година честваме 230 г. от рождението на възрожденеца

Мирела Костадинова: Неблагодарността още приживе преследва Васил Априлов

2036 | 26 юли 2019 | 11:08

Националната библиотека показа оригиналното му завещание - изключително ценен документ. В параграф 29 е изписано собственоръчно от самият Априлов как да бъдат изразходвани средствата и по-нататъшното развитие на българското образователно дело

Мирела Костадинова: Неблагодарността още приживе преследва Васил Априлов-1564128872.pngВасил Априлов-1564128838.jpgВасил Априлов-1564128831.jpgМирела Костадинова: Неблагодарността още приживе преследва Васил Априлов-1564128795.jpgЮрий Венелин-1564128756.jpgМирела Костадинова: Неблагодарността още приживе преследва Васил Априлов-1564128703.jpgМирела Костадинова: Неблагодарността още приживе преследва Васил Априлов-1564128697.jpgАприлова къща-1564128683.jpg

През тази година честваме 230 г. от рождението на Васил Априлов. По случай годишнината Националната библиотека организира през изминалата седмица ден на отворените врати. Там посетителите видяха оригиналното завещание на възрожденеца, което е изключително ценен документ. В параграф 29 е изписано собственоръчно от самият Априлов как да бъдат изразходвани средствата и по-нататъшното развитие на българското образователно дело. От цялото си имущество 76 000 сребърни рубли, една голяма част остават за Априловската гимназия в Габрово, за текущи нужди. От тях да се подготвят „достойни учители“, „да се разшири образованието и науките“ и да се използват за стипендии на ученици в Одеса. Предвидени са разходи за деца от бедни семейства, които искат да учат в школото. Гимназията наследява икона със сребърно кандило, портрети, книги от личната му библиотека, а също и съчиненията му. Подробно е описано и за какво да се използват лихвите и в какви срокове.


Пари са заделени и за написване на история на България, както и за откриването на печатница и библиотека в родния му град. Априловата идея е училището да израсне в „духовна академия, лицей или университет“. Той определя средства за погребението си и надгробния си паметник, скромни дарения за сестра си, Одеската катедрала, габровската църква „Св. Богородица“, разходи по узаконяване на завещанието. В документа напомня парите му да се харчат разумно и пестеливо и изисква всяка година да се прави отчет. Завещанието на Априлов е заветът му към потомците и желанието му в бъдеще „да не секва стремежа към знание, просвета, наука, към все по-голямо богатство и извисяване на духа“.


И до днес Априловската гимназия съхранява неговите идеи. Училището е открито на 2 януари 1835 г. от Неофит Рилски, който специално е подготвен за работа по новата взаимоучилищна метода. Преподаването е на български език. Априловото училище става въодушевяващ пример за откриването и на други училища в страната, където се подготвят учители и необходимите помагала. Но колко ли знаят как е възнаградена Априловата добродетелност и щедрост от близките негови родственици? И не само от тях…


Един възрожденски и малко известен пример ни припомня за племенника на Васил Априлов – Николай, син на брат му Никифор, който е единственото момче в техния род. Момчето е дванадесетгодишно, когато баща му умира. Априлов го взема при себе си в Русия, за да го изучи. След шест години поискал да го изпрати да следва медицина, но майката, властна гъркиня, се възпротивила. По същото време живеела в Цариград и прибрала сина си при себе си. Наскоро тя починала и Николай се сетил за чичо си Васил. С негова помощ постъпил в Цариградското медицинско училище като стипендиант. Сетне пожелал да специализира в Париж. Априлов мечтаел момчето да поеме „род родов“, фамилията им да е българска и наследствено учена- да се знае българският език от наследниците на Николай. Съпругата му да е образована габровка, за да се запази българското самосъзнание. Не закъсняла и тежката отплата…


Момчето се дипломирало благодарение на средствата на чичо си, но се оженило за погърчената дъщеря на прочутия българин хаджи Христо.

 

Николай Априлов останал да живее в Цариград, без да стъпи нито веднъж в родното място на баща си и чичо си в Габрово. Той не приел да бъде и „душеприказчик“ на завещанието на чичо си Васил. Не стига това, а и водил и продължителен съдебен процес за отмяна на завещанието на Васил Априлов. Искал парите, дадени на габровското училище. Николай Априлов желаел капиталите на чичо му да останат само в неговите ръце, но това не се случило благодарение на другите душеприказчици – Николай Палаузов и Васил Рашеев.


Още една подобна история тежи между страниците на Априловия живот. Тя е с младия Найден Геров, който учи гимназия в Одеса, а после административни и стопански науки в Ришельовския лицей. Издръжката за обучението му и избора на училище поема Васил Априлов и Николай Палаузов.


Хаджи Геро, бащата на бъдещия учител, автор на учебници, поет, преводач, дипломат, фолклорист и общественик, пише до двамата покровители на сина си: „Да ви ся помолим и самички за нашето чедо Найден… да имате попечение за него като за свое, рождено чедо, и да го наставлявате да ходи благочинно, и да ся обучава в свещенното писание и в сичките добри науки и граждански, и черковни“.


Априлов приема бащински заръката на хаджи Геро за седемнадесетгодишното му момче, препоръчано и от Неофит Рилски. Дошло време Априловите грижи и заръки да дотегнат на Найден и той пише на баща си: „Той иска сичко нещо, дето стане за нашите от него да е, той да има участие, той да е первий, той да се слави…“


Найден Геров обвинява попечителя си в „локален патриотизъм и суетен показ“. Неблагодарността и неподчинението му към подадената навреме Априлова ръка, едва ли могат да се оправдаят с младостта на момчето. Априлов е искрен и уверен в това, което прави за него. Понадраснал младежкото си самочувствие, поласкан от това, че се справя добре с българския език, Найден Геров оспорва българския правопис. От тук започват нови противоречия с благодетеля му. Много години след това Геров ще се усети за примера на Априлов. Ще помага за обучението на българи в Русия.


Самият Васил Евстатиев Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. Баща му Евстати Априлов е от стар влиятелен род, има четири момичета и три момчета. Големите му синове Христо и Никифор заминават за Русия около 1774 г. и стават търговци. Правят добра търговия с внос на български стоки (розово масло и коприна) и износ на руски стоки. Васил е на 10 години, когато баща му умира и той остава сирак. Брат му Христо се завръща в Габрово и заедно с купената коприна отвежда Васил в Русия. В Габровското килийно училище той се е научил вече да чете и пише.


В Москва братята му го настаняват в гръцко семейство, за да изучава и езика им, необходим за търговията, за която го гласят. Записват го в училище и след две години Васил чете и пише на гръцки и руски език. По това време Христо тръгва по търговия за Брашов и взема и Васил.

 

Оставя го при свои близки, за да учи в гимназия там, която завършва през 1807 г. Владее вече добре немски и латински език и заминава за Виена, за да продължи с науките в университет. Записва се в медицинския факултет, но във Виена остава само две години. Търговията на братята му не върви. Васил е принуден да отиде в Одеса при Христо, който се е преместил там след раздялата си с Никифор, който поел за Цариград. Брат му Христо умира през 1811 г. и Васил започва работа като чиновник в кантората на Теодориди в Одеса. През това време брат му Никифор се оженил за богата гъркиня и се връща в Одеса. Открива фабрика за производство на дестилация на водка и взима брат си при себе си. Работата върви добре и разширяват предприятието. През 1821 г. братята Никифор и Васил Априлови отварят фабрика за рафиниране на жълта холандска захар, а около 1828 г. натрупват добри пари. Васил е слаб физически и решава да напусне търговията заради здравето си и да се отдаде на спокойния живот на рентиер.


Никифор се връща в Цариград, а Васил остава в Одеса и влага натрупаните пари в държавна банка и в ценни държавни книжа. По време на Заверата през 1821 г. подпомага гръцките революционери, виден член е на гръцката колония в Одеса. Избран е за член в настоятелството на гръцкото училище там. Той е ревностен елинофил, но влиза в конфликт с гръцката ефория в Одеса.


През 1830 г. заминава за Цариград , предвид болнавостта си и отблизо вижда живота на българската колония. Влияние върху личността му оказва книгата на Юрий Венелин „Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россияном“.

 

След завръщането си Априлов се заема с организиране на живота на българите в Одеса и Бесарабия. Одеса играе важна роля в националноосвободителната борба на балканските народи. Тук Априлов има своите заслуги за превръщането на Одеса в център на новобългарската култура и образование. На него дължим руското културно влияние в България. Той е образован за времето човек и участва в книжовния живот на българите и пише по въпроси на езика, литературата, историята, етнографията, фолклора. С габровеца Никола Палаузов и др. родолюбиви българи В. Априлов събира необходимите средства за построяването на първото класно училище в Габрово – за него е важна първо просветата на народа му. На това се отдава до края на живота си. На 20 юни 1832 г. Априлов и Палаузов правят тефтер за събиране на помощи за новото училище и първи записват по 2 000 гроша. Училището започва да се строи на 23 март 1833 г., а през следващата е напълно изградено.


През 1847 г. Априлов заминава да се лекува в Цариград и Бурса. Преди да потегли оставя завещанието си на съхранение у двамата определени от него първи душеприказчици – Николай Палаузов и Матвей Милованов, които след смъртта му трябва да го внесат в Комерческия съд в Одеса за утвърждаване и влизане в сила. На връщане се отбива в Габрово, където е посрещнат тържествено. Потегляйки за Русия, стига Галац и умира на 2 октомври 1847 г. По-късно костите му са препогребани с почести в двора на Априловската гимназия. Днес името на Васил Априлов носят улица, библиотека, литературна награда и самата гимназия в родния му град.


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Проф. Искра Баева: Пактът “Рибентроп-Молотов”: Наистина всичко ли е ясно 80 години по-късно?

-1554796885.jpg

На 23 август 1939 г. в Москва под одобрителния поглед на Сталин е подписан ...

18 авг. 2019 | 13:16

"Шпигел": Никога оста Берлин - Вашингтон не е била толкова крехка!

Снимка БГНЕС-1566121863.jpg

Посланикът на САЩ Ричард Гренел е опитал да предотврати избора на бившия външен ...

18 авг. 2019 | 12:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.