Дан Колов

Рускинята Соня Ефремова била модна шивачка на оперната ни прима Илка Попова в „Гранд опера“

Мирела Костадинова: Непобедимият Дан Колов намира единствената си любов в Париж

4727 | 12 юли 2019 | 14:17

Той е един от най-добрите кечисти на Америка. Канят го в Париж. С него и свободната американска борба кеч се пренася от САЩ във френската столица. Така Франция става център на кеча през 1933 г.

Дан Колов-1562930602.jpg-1562930688.jpgДан Колов и майка му-1562930642.jpg-1562930576.png-1562930563.png-1562930526.jpg-1562930508.jpg

Дан Колов е един от най-големите български спортисти на всички времена. Оригинален и самобитен борец, ненадминат в богатството на схватките, които прилага. Непобедим е на тепиха. През цялата си спортна кариера води над 700 тежки схватки и има само десет загуби.

 

Събира публика около 30 000 зрители. Всяка негова победа се следва от българския и световния печат. Той е европейски шампион от Париж през 1936 и 1937 г. Носител на „Европейски пояс“ и „Диамантен пояс“. Има голяма популярност в САЩ, където емигрира, но завинаги остава български поданик, защото повече от всичко обича родината си.

 

„Българин съм роден, гордея се с моето отечество и ще остана истински българин до края на живота си!“, обичал да повтаря той. След смъртта си се превръща в истинска легенда.

 

Дан Колов е един от най-добрите кечисти на Америка. Канят го в Париж. С него и свободната американска борба кеч се пренася от САЩ във френската столица. Така Франция става център на кеча през 1933 г. чрез самият Дан Колов. Започва френския му период, който е триумф за кариерата му и го прави най-силния борец на света.

 

За интимния му живот почти нищо не се знае. Из семейните писма са запазени няколко от рускинята Соня Ефремова. Тя била модна шивачка на оперната ни прима мецо-сопран Илка Попова в парижката „Гранд опера“.

 

Самата Илка Попова казва за Дан Колов: „Имах възможност да присъствам на неговите борби в Париж в зала „Пале дьо спорт“, където се провеждаха състезания на борци от световен мащаб. Моят сънародник и приятел беше едно чудо на тепиха. Като човек беше незаменим, състрадателен към изпадналите хора, подкрепяше ги духом и с пари. Неговите триумфи в спортната зала по борба „Пале дьо спорт“ в Париж бяха на високо ниво. Като спортист и силен човек той беше ненадминат. Парижката публика през времето на борбата го аплодираше като някакво чудо на природата. Наричаха го „Балкански лъв“, „Кинг конг““.

 

Илка Попова подкрепя Дан Колов при срещата му с Анри Деглан, европейски шампион по борба, известен с „хилядата хватки“. Тя се случила през 1936 г. Сблъсъкът им е изключително труден, защото публиката силно аплодира Анри Деглан. Минути преди срещата на тепиха изскача самата Илка Попова. Тя е вярна почитателка на Дан Колов. Поднася му голям букет с цветя. Пожелава му победа. Този жест възвръща самочувствието и силите на Дан Колов и той побеждава своя съперник Анри Деглан.

 

През 1934 г. Илка Попова пее в театър „Шатле“ в състава на световно известния Фьодор Шаляпин. Примата запознава руския оперен бас с Дан Колов. При срещата той се вижда за първи път и със Соня Ефремова. Между тях се събужда любов, която трае до смърта на големия борец. Тази любов е единствената му истинска, макар в последните години от живота му.

 

Дан Колов помага на красивата рускиня да открие шивашко ателие във френската столица. Тя е грижовна и всеотдайна към него. Майсторът на тепиха ѝ подарява пръстен с брилянт.

 

Съдбата не е благосклонна към тази любов. Туберкулозата взема живота на големия борец много млад – през март 1940 г., едва 48 годишен. Малко преди това, в разговори със свой приятел Дан Колов казвал, че има слава и пари, но няма семейство. Мечтаел да има син, който да изпрати, за да се учи, защото учени хора били нужни на България.

 

Само месец преди смъртта влюбената Соня пише на измъченият от болестта борец: „Мой маленкий Маймунче. Что с тобой случилось? Как твое здаровье? Почему ты не пишеш? Ты не пишеш и я все время волнуюсь с твоемь здоровье. Напиши мне хот что ты здоровь и я буду спокойна. Целую тебя очень крепко как люблю. Твоя Соня Ефремова“.

 

Броени дни преди да си отеде от живота Дан Колов тя му пише в друго кратко писмо, че не се страхува, ако е залюбил друга, защото много го обича и чака всеки ден писмо от него. Нежно го целува и е уверена, че ще сте видят скоро. Соня все още не знае за болестта на любимия си мъж.

 

След смъртта му роднините му са заинтересувани за наследството и се обръщат по този въпрос към Димитър Борисов, който живее в Париж. Българинът пише до брата на бореца на 31 май 1940 г.: „Госпожа Соня е доста добра и интелигентна жена и тя е единствената, която знае къде какво има Дан Колов“.

 

Соня никога не идва в България. Запазени са две писма до брата му Деню Желев, който до последно се грижи заедно със съпругата си за големия борец. Той съобщава тъжната новина на Соня Ефремова за смъртта на брат си. Писмата ѝ са писани в първите седмици след смъртта на Дан Колов. Красивата рускиня кани Деню Желев в Париж като иска да ѝ занесе някакъв златен медал, който тя подарява на Дан Колов – от едната страна е изобразена борбата му с Перейра, а от другата е изписано „Д. К. 27 декември 1936-1937 година“. Пише и за някаква нейна снимка с Дан Колов. Във второто писмо някак тайнствено добавя, че има неща за които не може да му разкаже в писмо и той ще ги разбере при тяхната среща в Париж. Соня прави уговорка, че не иска да причини нищо лошо на роднините. Към писмото си е добавила своя снимка. Дали се е случила тази среща – не е известно.

 

Освен като непобедим на тепиха, Дан Колов е известен като голям дарител. Той дава пари за закупуването на самолет за Червения кръст.

 

Докато живее още в Париж при него отива делигация от българи, които събирали средства за освобождаването на Георги Димитров от Лайпцигския процес и той извадил 2 000 тогавашни лева.

 

Подарява значителна сума за ловното дружество в Севлиево. Самият той е бил страстен ловджия.

 

Дарява пари също за читалището и за детска колония.

 

В София организира турнири в помощ на семейството на друг голям борец – Никола Петров.

 

Със свои средства създава и обзавежда спортна база в столицата, а в Банкя – тренировъчна база, която снабдява с тюфлеци и спортни съоражения. А, когато се бори с Чарли Сантен на игрище „Юнак“ в София плаща от джоба си автобус, храна, нощувки и билети за съселяните си.

 

Помага на млади борци. За училището в село Сенник, където е до днес къщата-музей, купува шкафчета за всяка стая. Когато се върнал на село след години скитания по света, изплатил дълговете на всичките си роднини.

 

Никога не отминавал дете без да го зарадва с бонбонче или пък подадена за милост ръка. За себе си нищо не искал.

 

Един ден с компания се връщал от Ловния дом в Севлиево. На моста на Росица забелязва свита до парапета на реката бедна старица. Подава на своя стар приятел Хари Стоев банкноти и го моли да ги предаде на старата жена. Не обичал да се показва като благодетел. Раздавал всичко, което имал с лека ръка и без да се замисли.

 

Останал без баща едва пет годишен, той бил селският палавник и пехливанин, от който се оплаквали на майка му Яна, вдовица с шест деца. Тя не го защитавала, а напротив - държала до вратата пръчка и го поступвала. Борбата от тогава му е любимо занимание. Не бил ученолюбив, завършил само второ отделение. Едва на тринадесет години, през 1905 г., майка му го изпраща на гурбет в Унгария с група от селото и по-големия му брат Деню. До Свищов отива пеш, а до Будапеща с параход. Четири години работи в зеленчукова градина в Унгария. После е хамалин на пристанището в Ню Йорк, пренася релси, работи като миньор и строител на шлюзи на река Мисисипи. Работник е във вагоностроителен заводд „Карнеги“.

 

В Америка отново се отдава на борбата, но не го допускат до тепиха често, защото не приемал подкупи и комбинации. Дейвид Харисън го посъветвал, че за да има успех трябва да промени името си Дончо Колев Денев както и поданството. Борецът приема само фамилното му име да завършва на „ов“. Вмето Дан Колин става Колов. Запазва поданството си и винаги на тепиха се вее българското знаме.

 

Той успява да постигне мечтата си – налага се като голям борец в периода 1917-1925 г. Големите му успехи са свързани със срещите му на тепиха с руския борец Иван Подубни и турнето му в Япония през 1925 г. След като се завърнал в България разказвал, че най-трудно му било в Япония. Японците искали да го убият, полицията трябвало да му помогне да се измъкне от залата. Когато влязъл в хотела, един нож долетял през прозореца и се забил във вратата. Дан Колов по най-бързия начин напуснал страната и се зарекъл, че кракът му повече няма да стъпи там.

 

Майсторът в спорта изградил свой стил на борба и предпочитал най-силните съперници. В Япония побеждавал шест първокласни борци и Джики Хиген истински символ на японците. Следват победи в Китай, Южна Африка и Южна Америка. Прави турне в Австралия. Той разнасял навсякъде българското знаме и слава и се борил на тепиха винаги като български поданик.

 

През спортния си път Дан Колов срещал много пречки и търпял унижения. Пред роднините си казвал: „Много организатори на състезания ми пречеха да се проявя още в началото, като не ми даваха да се боря честно“. Благодарение на усилени тренировки и желязната воля, която притежавал, той създава свой стил на борба и израства като един от големите борци на България.

 


От категорията

Асен Христов, Еврохолд: Ние сме единствените, които могат да направят сега сделката с ЧЕЗ

Асен Христов, Еврохолд-1562332100.png

Това е нашият шанс – държава, която контролира българска група, инвестирала ...

5 юли 2019 | 16:10

Кеворк Кеворкян: Да мачкаш ушите на народа

-1462343945.jpg

Летим вдъхновено към бъдещето. От една от най-любознателните нации в света сме ...

9 юли 2019 | 09:46

Проф. Христина Вучева: Здравният модел на Ананиев е стихиен, ще доведе до фалити на болници

Проф. Христина Вучева: Здравният модел на Ананиев е стихиен, ще доведе до фалити на болници-1563204749.jpg

Очакванията за положително влияние от т.н. „разбиване на монопола на здравната ...

15 юли 2019 | 18:31

Дойче веле: Калпазанинът Джонсън вижда себе си като втори Чърчил

Дойче веле: Калпазанинът Джонсън вижда себе си като втори Чърчил -1563187311.jpg

Джонсън може би ще е следващият министър-председател на една от водещите нации ...

15 юли 2019 | 13:40

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.