Мирела Костадинова: Петър Икономов отказал покана да стане министър на просвещението

Левски отклонил молбата му да се включи в дейността на комитета

Мирела Костадинова: Петър Икономов отказал покана да стане министър на просвещението

2714 | 15 февр. 2019 | 16:23

Той е роден на 24 май 1851 г. в Трявна. Син е на поп Никола и внук на летописеца поп Йовчо. На кръщенето му, сред гостите присъствал Петко Славейков

Мирела Костадинова: Петър Икономов отказал покана да стане министър на просвещението-1550240848.jpg-1500295434.jpg

Някога Петър Икономов се запознал с Васил Левски, когото по-късно посрещнал в родната си Трявна. Приготвил скривалище в мазето на дядо си, летописеца поп Йовчо и настоявал да го включи в дейността на комитета. Левски отклонил молбата му: „Ти си учен човек, зян не ставай! Много са тия, дето ще умрат за Отечеството.“

 

След разтурянето на легията Петър Икономов се уславя учител в семейството на барон Йозеф Кумичанин, а през 1872 г. се връща в Трявна. За кратко учителства в школото. В началото на 1873 г. напуска родния си град. Заподозрян е от турската власт и се установявава във В. Търново като частен учител в дома на някои си Славчеви. Запознава се с Бачо Киро и често му гостува в Бяла Черква.

 

През януари 1876 г. минава под венчило със Стефана Кънчева и става учител в Дряново. Тук той участва в подготовката на въстанието, пренася оръжие и се надява да тръгне с четата. Но Бачо Киро не се решава да пристъпи волята на Апостола: „Теб Левски те държеше за после, та аз ли да те хвърля в огъня?“ Животът го среща и с други големи българи – Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю, Илю войвода, Михаил Греков, Любен Каравелов, Иван Кършовски.

 

Икономов е роден на 24 май 1851 г. в Трявна. Син е на поп Никола и внук на летописеца поп Йовчо. На кръщенето му, сред гостите присъствал Петко Славейков, който по-късно казал: „От това дете поп няма да стане“. По традиция всички момчета от рода на Икономови били обричани на църквата. Икономов учи в родното си градче при Кънчо Кесаров и Петко Славейков.

 

Връстници и приятели са с Ангел Кънчев, който е също помощник на Левски, участник във Втората българска легия. Като деца, в къщата на поп Йовчо, направили читалня. Икономов редял думи на глас от книгите на дядо си, вестник „Гайда“ и книгите на Славейков. Обичал да рецитира стиховете му.

 

Едва тринадесетгодишен сам учи руски и латински език от „Лексикон триезичний“, издаден по времето на Петър Велики в Русия.

 

След смъртта на баща си през 1865 г. станал бояджийски чирак и две години обикалял тревненските махали. Помагал на майка си, която имала седем деца. През 1867 г. напуснал Трявна и на път за Русе престоял известно време в село Арбанаси, където работел с майстор Маньо при построяването на манастирски обори. После се отбил при брат си Йонко в Г. Оряховица, който след образованието си в Русия се установил там за свещеник. Икономов заявил пред брат си, че отива в Белград, за да стане бунтар при Раковски. Брат му го разубеждавал, но напразно.

 

В Русе, след като помагал в товаренето на овце на един австрийски шлеп, вечерта се мушнал между животните и стигнал до Белград. Там намерил Панайот Хитов и му предал писмо от Драган Цанков, който молел да настанят Икономов, за да учи. Хитов го приел при себе си, а после със средства на легията го облякъл прилично, купил му учебници и платил таксата му за гимназия.

 

„Трудно ми беше отначало, докато посвикна с близкия до нас език. Но свикнах, с много воля и старателност. Предметите бяха различни от това, което бях учил в България. Тук и на смятането викаха „Алгебра“ или „математика“, и немския език учеха. Скоро свикнах с новостите и даже успях да се наложа по сметанието като един от първите ученици“. Той останал в помощ на Легията.

 

В Белград се среща със стария си приятел от дете Ангел Кънчев, който тъкмо започнал да учи в Артилерийската школа. „Преди да тръгне за към Белград Ангел си бил ходил до Трявна по поръка на баща си, да обиколи тамошната им къща. Тогава отишъл и при майка и рекъл, че го чака път за Белград. Мама се възрадвала от това и на другия ден занесла у Ангелови бохча с малки медени питки, каквито аз обичах мното. В бохчата беше скътала и една жълтица – сигурно от последните, които ù останали. Ангел така и ми предаде бохчата. А жълтицата пареше ръцете ми, защото все ми напомняше каквото бях обещал аз да пращам пари. Скътах я в джеба си и се с мене я носех…“ След като учи в Белград, заминава в Загребската гимназия.

 

На 10 февруари 1879 г. се открива Учредителното народно събрание във В. Търново. Икономов живо следял дебатите. Стоял близо до Петко Славейков и неговите съидейници. По повод поведението на някои депутати Славейков тогава казал: „Ей го на, Греков до вчера беше в легионерски дрехи, а днес се мъчи да мушне България на Запад. Аз като гледам – същото очаква и онова хлапе Стамболов. Щеш ли го погледна утре в очите, като знаеш, че бяга от Русията?“

 

По настояване на митрополит Климент (Васил Друмев) Икономов остава във В. Търново като директор на Девическата гимназия, а по-късно е учител по математика в Петропавловската семинария. Тук негови ученици са бъдещите учени-историци проф. Васил Златарски, проф. Юрий Трифонов, Янко Чакалов и др. Когато Климент станал министър-председател, поканил Икономов за министър на просвещението, но той отказал. После, когато митрополит Климент бил заточен от Стамболов в Гложенския манастир, Петър Икономов, преоблечен като пастир, му носел храна и вестници. Вземал от него писма, които носел на адреси.

 

Тревненецът съставял учебници по математика и сътрудничил на известния търговски книгоиздател Ефрем Попхристов. Икономов виждал нуждата в България от учебни помагала и се насочил към издателската дейност.

 

През 1887 г. напуснал В. Търново и отишъл във Варна. Построил къща и печатница и издавал учебници, които продавал на училищата в Русе и Бургас.

 

Около 1900 г. купува партерния етаж на къщата на улица „Ив. Вазов“ №1 и основал издателство и книжарница „Зора“. Издавал също юношеска литература – книгите на Жул Верн, Емилио Салгари, първото цялостно издание на романите на Майн Рид и др. Около 1910 г. станал жертва на финансов банкрут и дейността му включвала само покупко-продажба на канцеларски материали.

 

В музея на Рилския манастир се съхранява единственият запазен у нас учебник по аритметика, съставен от Петър Икономов. Автор е на ръкописа „Възпоменания“, но днес той е изгубен.

 

Той помагал материално за организиране на значими музикални прояви в морската столица. Умира на 18 октомври 1921 г. във Варна.

 

 


От категорията

Кънчо Стойчев: Как Борисов допусна мярката 60:40?! Тя е вредна и не работи

-1567490477.png

Нищо няма да бъде както беше. Най-важният щаб, който трябва да създадем, е ...

4 апр. 2020 | 13:29

Веселин Данев: Можем да отделим рисковата група в хотели, а другите да се върнат на работа

Идеята е всички в рискова възраст или здравословно състояни да си „спестят“ срещата с вируса, казва Веселин Данев-1585815200.jpg

Всичко това ще излезе на държавата в най-лошия случай 40 милиона лева на ден, ...

2 апр. 2020 | 11:21

"Полет с балон над Белоградчишките скали"- едно спиращо дъха видео с иновативен поглед към природата

"Полет с балон над Белоградчишките скали"-1585909140.png

Режисьорът и идеолог на видеото арх. Пламен Мирянов умело използва ...

3 апр. 2020 | 15:43

Ако спрем предпазните мерки, до края на април заразените с коронавирус у нас ще са над 1 милион души

-1520235630.jpg

Разбира се, това няма да се случи. Когато хората масово видят накъде вървят ...

4 апр. 2020 | 09:57

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.