Мирела Костадинова: Петко Р. Славейков загубил рано най-талантливото си дете, Райко

Сигурно е, че ако смъртта не го бе отвела, той щеше да остане в литературата ни със своите чудесни преводи и стихотворения

Мирела Костадинова: Петко Р. Славейков загубил рано най-талантливото си дете, Райко

2189 | 5 юли 2019 | 14:19

След смъртта на своя брат, Пенчо Славейков разглеждал неговите тетрадки с поезия, преписвал ги. Спомнял си стихотворение от Шилер, което Райко превел на руски и превърнал в три куплета

Мирела Костадинова: Петко Р. Славейков загубил рано най-талантливото си дете, Райко-1562325600.jpgМирела Костадинова: Петко Р. Славейков загубил рано най-талантливото си дете, Райко-1562325594.jpgМирела Костадинова: Петко Р. Славейков загубил рано най-талантливото си дете, Райко-1562325587.jpg

Райко Славейков е четвъртото дете на Петко и Иринка Славейкови, което изплакало на 20 май 1862 г., ден събота, в Трявна. До тринадесетата си година живее и учи в балканското градче. Четял богатата библиотека на баща си, изучавал чужди езици и превеждал. Пишел стихотворения, записвал народни песни, сам съчинил няколко и преписвал ръкописите на баща си.

 

В тетрадка със спомени на брат му Пенчо Славейков поетът е написал: „Той стоеше постоянно в дюкяна при книгите и сам без чужда помощ беше успял да понаучи нещо за езиците, на които бяха написали тези книги. Той беше тих и болезнен, не ходеше да играй и пакостничи с нас, а все нещо пишеше, преписваше или четеше в дюкяна. Тогава аз малко се интересувах от това, с което той ораштисваше, и повече дирех и се влачех с другия си брат Христо, войвода на пакостниците. Та и Райко от тогава (от Трявна – б. а.) слабо помня. Само са живи в паметта ми хубавите му устни и благата усмивка на тях.“

 

Райко бил високо русо момче, слабо и болнаво. В лицето съвсем приличал на баща си. За съжаление единствената му запазена фотография достигнала до днес е известната снимка на майка му Иринка с децата си.


През лятото на 1875 г. от Русия се завръща брат му Рачо Славейков, ученик в Южнославянския пансион на Тодор Минков в град Николаев. През есента отвежда със себе си по-малките си братя Райко и Христо.

Райко се отдава изцяло на изучаване на науките, както и на френския, немския и руския език. В пансиона остава четири гоини. За лошите условия там и заниманията на Райко разказва писмото на Христо Славейков от 28 февруари 1877 г. съхранявано в музея „Петко и Пенчо Славейкови“ на ул. „Раковска“ №138 в София: „В яденето пак има червеи… по стените влага и мухъл…, а Райко много се занимава и затова не е здрав. Като станем от сън, той става и чете, като си дойдем от клас, той пак чете. Като е празник той по цял ден чете. Колко пъти му казваме и Рачо, и други големи момчета, той пак си чете, той вече съвсем го прекали, а момчетата му се смеят и му казват, че е офтичен…“ Най-големия му брат Иван в свои писма също му прави забележки, че прекалено много стои над книгите и не обръща внимание на здравето си. 

 

Месеците и годините в Русия помогнали на Райко да разгърне таланта си на поет и човек открит към литературата. Изучавал руската и европейската поезия, превеждал от български на руски и от френски и славянски езици на руски.


В Николаев през март 1879 г. Райко Славейков издава ръкописното списание „Пчëлка“, на което е редактор, преводач и автор на текстовете. В четирите броя, от по десет страници, има преводи на френски език – „Адютант Наполеона“, стихотворения от Волонтер и С . Малорос, преводи на собствени стихотворения. Още в първия брой момчето превежда на руски език „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев. Пенчо Славейков споменава, че от него са останали две тетрадки със стихове, които пазел. Те съдържали преводи от руски, полски, чехски, сръбски дори словашки. Къде са днес е трудно да се каже. В свои спомени Пенчо разказва и за друго литературно дело на своя обичан брат. „Помня една негова малка, дали не едноактна драма, в която той бе възпроизвел според разкази на стари хора нападението на дахалиите връз Трявна. Баща ми я хвалеше, обещаваше сам да я поправи и печата в Дановия „Летоструй“, който се ползваше тогава с почетна слава. Райко бе стигнал тогава до вторий клас и учителите се отзоваха твърде лестно за него“.


През една ваканция Райко и Христо, след четиригодишна раздяла с България, се завърнали в Сливен, където живеело семейство Славейкови. По това време баща му получил дребна служба при руското управление в Сливен. Двете момчета донесли от чужбина тетрадки изписани със стихове на руски поети. Пенчо започнал веднага да ги разлиства с интерес, да ги чете и преписва. Брат му Райко, четири години по-голям от него, му предал първите уроци по руски, немски , френски език и стихотворство. На осем години бъдещият голям поет Пенчо Славейков съчинил стихотворение за петлето и Райко го одобрил.
Радостта на семейството била голяма, но здравето на Райко - разклатено. Баща му се тревожел истински и в писмо от Цариград до своя родственик Тотьо Х. Икономов пише: „Райко беше ся доволно опасно разболял от простуда и лежа около две недели. Той е от две недели добре и ходи да ся разхожда, даврандиса ся и не личи биле, че е лежал, но за изпращние ще ся съветувам с докторите и ако позволят, ще го пратя с другите деца назад, ако ли кажат, че е слаб, ще го доведа в Трявна да си почива за няколко време, доколкото аз познавам, не ще има нужда и ще може да се върне, че пак да видим: Христо е бабанка и Рачо е здрав, болестта на Райка и кесатлъка от пари стана причина да не идват до Трявна, и остава за догодина.“


По заръка на лекарите Райко трябвало да остане една година в Тревненския балкан, за да укрепне. Есента брат му Христо заминал сам за Русия. Райко, наскоро след това, по гроздобер, получава слънчев удар и след една неделя умирa от менингит. Той е само на 17 години. „Най-даровитото си дете изгубих“ изплакал тогава Петко Р. Славейков, скръбта разкъсвала бащиното му сърце.


Смъртта почернила семейство Славейкови. В отпечатания през 1879 г. „Кратък месецослов“ Петко Славейков публикува преведено от Райко, стихотворение на Тарас Шевченко: „Навеки затвори очи младий и благонадежден наш поет Райко Славейков. Много негови сочинения и преводи, останали неиздадени, показуват що би могло да се очаква от този рано погасналий за народа поетический талант.“


Пенчо Славейков, във връзка със смъртта му пише: „Чак в 1879, когато ний привременно живеехме в Сливен – Райко се завърна, изпит от гръдна болест, като сянка проживя няколко месеца, простина и умря от възпаление на мозъка. Заровен е в старите Клуцахорски гробища – но гробът му где е, не знам“.


Голяма част от литературното творчество на Райко Славейков е изгубено. От това, което ни е останало трудно можем да съдим за написаното от него. В запазена тетрадка със сто народни песни от Трявна се вижда, че той вероятно е автор на осем народни песни и на осем „играчки“.

 

Ето и една от тях подписана с инициали РПС:
Седнал дядо на бучка
да си ший торбичка.
Що тий, дядо, торбичка?
Да си сбирам желъди.
Що ти са, дядо, желъди?
Да си храня прасенцето.
Що тий, дядо, прасенцето?
Да ми носи масълце.
Що тий, дядо, масълце?
Да си мажа колцата.
Да си возя дръвцата.
Що ти са, дядо, дръвцата?
Да си ги продавам.
Що те са, дядо, парички?
Да си купя две булки.
Едната да ми ший гащички.
Другата да ми меси
топла питка.


Изглежда, че народните песни Райко Славейков е сътворил през онова лято, когато се е завърнал във ваканция от Русия и семейството е живеело в Сливен. Вероятно той е събрал този том по-рано. Записал е „Том первий“ и го е подготвял за печат. На всяка от народните песни Петко Славейков саморъчно е поставил заглавие. Но самият материал за сборника е бил събран по-рано. „Играчките“ са писани в млада възраст от ръката на Райко. Под всяка песен в сборника, с инициали, и по-рядко с цели имена е отбелязан източника от когото е записвана песента.


Всичките седем деца (има две починали съвсем малки – б. а.) на Петко Р. Славейков, с изключение на най-голямата му дъщеря Донка, която се грижела за семейството, получили добро образование и пишели стихове. След смъртта на своя брат, Пенчо Славейков разглеждал неговите тетрадки с поезия и преводи, преписвал ги. Спомнял си стихотворение от Шилер, което Райко превел на руски и превърнал в три куплета.


Сигурно е, че ако смъртта не бе отвела в по-добрия свят, само на седемнадесет години, Райко Славейков, той щеше да остане в литературата ни със своите чудесни преводи и стихотворения, неотстъпвайки пред написаното от своя баща и брат.


От категорията

Валерия Велева към съдия Калпакчиев: С какво заслужи убиецът Полфрийман преждевременната си свобода?

-1448546816.jpg

В нашето болно общество, което живее в ежедневен стрес от насилие, мерзост, ...

20 септ. 2019 | 00:40

Виенски Институт за сигурност: Москва подкрепя национализма на Балканите, за да запази статуквото

-1547746655.jpg

Последните събития в Черна гора и Северна Македония ясно показват, че Русия ...

16 септ. 2019 | 15:48

Михаил Дженой, кмет на Крайова: Гордея се с плана за урбанизация и нарастване на населението в града

Михаил Дженой, кмет на Крайова
-1568989853.png

Работим върху комфорта на населението, здравеопазването и образованието като ...

20 септ. 2019 | 17:23

Ерион Велиай, кмет на Тирана: Придвижвам се с колело, хората трябва да виждат такъв пример

Ерион Велиай, кмет на Тирана-1568988453.jpg

В главния албански град живее една трета от населението на страната и ...

20 септ. 2019 | 17:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.