Телеграмите му носели скръб. Като съдия е принципен, не подписва нито една смъртна присъда

Мирела Костадинова: Писателят Георги Стаматов обича сраженията, печели ги със стрелите на афоризмите

1966 | 29 март 2019 | 14:33

Той е един от малкото оригинални наши сатирици. Саркастичен, рисува своите образи и шокира някогашния книжовен вкус. Изразите му „миришат на дим, коняк и тютюн“

-1553863220.jpg-1553863266.jpg-1553863247.jpg

Майсторът на късия разказ Георги Стаматов остава самотник в българската литература. Не се радва на голяма популярност, но до край е верен на себе си и перото. Разказват, че в късните си години никому не разкривал своята злъчна душа. Вероятно заради семейното нещастие, житейските огорчения и ранната смърт на единствената му дъщеря.

 

През 1926 г. пише разказът „Обречената“, в който разказва за съдбата на дете, чиито родители са разделени. С майсторско перо описва какво се случва в детската душа след раздялата на семейството. Разказът остава недовършен. В него всъщност описва живота на единствената си дъщеря.

 

В следствие на нервно разстройство тя се беше обесила в село Курило, където отишла на почивка с майка си. Той ни разказваше с болка, че болестта ù била излечима, обаче нямало средства да я заведе във Виена при добри специалисти. Когато получил телеграмата за смъртта ù и заминал за Курило, намира прокурора, който констатирал, че виновници няма и че се касае за самоубийство. Тогава Стаматов отговорил:

 

„Виновници за смъртта ù сме аз и тя“ – сочейки майка ù. Той ни съветваше, даже и при най-несполучлив брак, когато има деца, да не се пристъпва към раздяла“, разказва К. Елисеев един от малкото му верни приятели.

 

След тази съдбоносна драма телеграмите носят скръб на писателя. Не изпраща и не иска да ги получава. Не обича също снимки и няма нито една своя. Притежава само една, на любимата си дъщеря, която стояла върху масата му. Не обича телефона. Предпочита писмата, в тях е духовит и оргинален, пише ги с мастило и обикновено без дата. Подписва ги с „Г. П. Стаматов“ или „Твой Стаматов“.

 

Писателят е роден в Русия (25 май 1869 г.), а през 1882 г. идва с родителите си в България. Учи във Военно училище, произведен е в офицер и е назначен в трети артелирийски полк в Пловдив. Преместен е в Сливен, където прави първите си стъпки в литературата. През 1891 г. се появява негово стихотворение в редактираното от Ив. Вазов сп. „Денница“. Учи право в СУ, а после заминава за Швейцария, за да продължи следването си.

 

В Женева ходи на концерти, има богата музикална култура, обича да си тананика арии. Почита Глинка и Чайковски.

 

Заговори ли за Мусоргски го овладява чувство на възторг, познава добре живота и творчеството му.

 

Като млад е буен, обича компаниите, гуляите, жените, в които се влюбва като истински рицар. След Швейцария е съдия из различни краища на страната, най-дълго в Кюстендил, а после и в София, Пловдив, Трън. Като съдия е принципен, не подписва нито една смъртна присъда.

 

В късните си години има само една единствена утеха – да пие до забрава, без мярка. Най-често ракия или коняк. „Когато съм пиян – не съм за пред вас. А, когато съм трезвен – вие не сте за пред мен…“, говорел пред насъбралите се около него. В кръчмите отронвал също: „Какво да правя, когато всичко в София е тръгнало на грабеж, когато негодното се издига, а доброто и честното се гони, преследва…“

 

Страдал от натрапчивост, че келнерите му надписват сметката и молел втори човек да я провери. Друг път пък иска сметката, написана подробно на лист. Прибира я в джоба си, за да я погледне в квартирата си, но в крайна сметка никога не го прави.

 

Веднъж К. Елисеев заедно с брат си решават да го заведат на село, където да се възстанови от запоите и отново да започне да пише. Отиват в с. Шишковци, Кюстендилско. Стаматов се сърди и не иска да остане нито ден. Още същата вечер опакова багажа си и се връща в града. Природата му била чужда...

 

Живее с малката си пенсия, а от отпечатани текстове понякога взема нищожен хонорар. Храни се малко. „Стаматов обичаше да помага в кухнята и най-често сам приготвяше любимото му ядене – руски борш. Възможностите за подобрение на храната бяха ограничени. Когато ставаше дума да купим пиле за ядене, аз казвах, че е още рано и не е настъпил сезонът. На това Стаматов отговаря: „Сега е рано, а после ще бъде късно. Въобще за нас няма сезон“.“

 

Стаматов обича сам да купи зеленчуците от пазара за любимия си борш. Предпочита още плодове и мармалад от сливи. През останалото време чете художествена литература, пише и посещава кино салоните..

 

Той е един от малкото оригинални наши сатирици, който е недоволен от това, което се случва в тогавашното общество. Отмъщава му със своето остроумно перо. Не остава никога равнодушен към несправедливостта. Саркастичен, рисува своите образи и шокира някогашния книжовен вкус. Изразите му „миришат на дим, коняк и тютюн“.

 

В творчеството си той е ядосан, настръхнал, готов да избухне в гняв. Не може да търпи насилието и беззаконието срещу човека. Стаматов е изоблечител, обича сраженията, които се печелят със смелост и със стрелите на афоризмите. Ругае така, както никой друг в българската литература.

 

Първата му книга с разкази излиза през 1905 г. Още тогава определя особеното си място в литературата. Десет години по-късно излиза втората – „Скици“ – малки разкази и психологичеки етюди. През 1929 г. издава два тома с разкази, а през 1934 г. „Вестник на жената“ събира и отпечатва в отделна книга негови малки разкази със заглавие „Прашинки“.

 

Сътрудничи на много списания и вестници - „Мисъл“, „Златорог“, „Литературен глас“ „Живот“, „Сполука“, „Изкуство и критика“, но не е свързан с никоя литературна група. Има периоди, в които не пише поради тежки духовни преживявания. В годините на войните също не хваща перото.

 

Сюжетите му са истински, взети от действителността. „Когато му разказвахме нещо от живота, той ще каже: „Когато го опиша, критиците от рода на Димитър Шишманов ще кажат, че Стаматов го е измислил и че Стаматов създава кукли“, разказва в спомени Елисеев.

 

Пише почти винаги с молив на малки тетрадки от десет листа, всяка страница е номерирана. Разказите си преписва по седем, осем пъти. Усърдно коригира. Окончателното преписване на текста си прави с мастило. Имал правило - никога не пише на гърба на листа. Често отделни изрази записва на лисчета, а после ги вмъква в разказа. Рядко диктува на друг и не увеличава обема на текста си, напротив изхвърля някое изречение или дума. Търси най-сбитите форми на изразите си.

 

Работейки прави дълги паузи, мълчи по цели часове, а след това пак хваща перото. Дълго мисли героите и действието. Когато е над белия лист по цели дни стои затворен и пуши. Тогава си купува по три-четири кутии с цигари на ден. Не се съгласява никога с корекциите на редакторите.

 

Ходи замислен по софийските улици. Виждат го понякога и в кафенетата.

 

Наблюдава света около себе си, но сякаш е чужд. В разговори е остър, саркастичен и шеговит, като в разказите си. Във вътрешния си джоб винаги имал сгънати бели листи и си записвал нещо. А после го пренасял върху прословутите си ученически тетрадки.

 

Един разказ работел от три до шест месеца, а други зреели с години. Пробвал се да пише и драми.

 

Последните си години прекарал заобиколен от малцина почитатели на таланта му. „Тъкмо се научих да пиша разкази – и се закалих в живота и мизерията – и скоро ще трябва да се мре…“, казвал пред тях. Не обичал да говори за старост и смърт. Никога не споменавал, че се чувства стар.

 

Търсел да се обгражда с млади хора. Вероятно компанията му не била за предпочитане и заради хапливия език, който не се харесвал на хората.

 

Смъртта го заварва в бедност-изоставен и забравен. На гроба му отиват, за да го изпратят около тридесетина почитатели на перото му. После никой не изписал нито името му, нито сложил надгробна плоча.

 

Днес, сякаш от друг свят чуваме гласа му: „Не е страшно, че тялото ни ще гние – няма да го усещаме. Страшно е, че приживе в нас гние човещината и ние живеем с разложена душа и навикнахме на смрадната ù миризма“.

 


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Посланието на Тръмп към Европа: Вие сте следващите

-1540276553.jpg

Европейският съюз е по-лош от Китай, просто по-малък, избухна той

18 авг. 2019 | 16:11

Проф. Искра Баева: Пактът “Рибентроп-Молотов”: Наистина всичко ли е ясно 80 години по-късно?

-1554796885.jpg

На 23 август 1939 г. в Москва под одобрителния поглед на Сталин е подписан ...

18 авг. 2019 | 13:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.