Даскал Ботьо Петков

Иван Вазов е един от близките му хора

Мирела Костадинова: Погребали даскал Ботьо Петков с пари на приятелите му

4356 | 10 ян. 2020 | 11:24

Бащата на големия ни поет и революционер Христо Ботев не се славел като практичен човек. Най-много от това страдало семейството му, което живеело по чужди къщи и разчитало на учителската му заплата


Ботьо Петков е учител, книжовник и публицист от нашето Възраждане. Той е баща на големия ни поет и революционер Христо Ботев. Неговите съвременници разказват, че е бил пословично честен човек и с твърд характер. Откровен и свободолюбив. Местните чорбаджии оставали респектирани от нравствеността и способностите му на учител.

 

Ораторството му е ненадминато. Когато изричал слова на празници пленявал душата на човек и „покъртвал сърцето“. Говорел тежко, важно и внушително. Обичал да казва: „Страданието е наука, трябва да страдаме най-малко десет години, догде нашият народ се развие….“

 

Поетът Иван Вазов, който отива в Калофер през 1866 г., за да учи старогръцки е един от близките му приятели. Той също е и помощник-учител в основното училище. В онези късни години от живота на Ботевия баща, Вазов го описва така: „Висок, снажен, почти колос, какъвто беше и знаменитият му син, стар и грохнал вече, но бодър духом и с ведър ум, той внушаваше неволно уважение. Голямото му въздълго кокалесто лице, грапаво от шарка, носеше строгият печат на тежък труженически живот и грижи. Рядко случайна усмивка озаряваше облика на тая сурова физиономия. Аз и сега го гледам във въображението си, като ходи замислен из училищния двор, с бавен и тежък ход, с бяло шаячно сако и широки панталони, които се махтареха на пусталите му крака. Виждам го и в часове на духовен подем, в тържествени дни, когато пред хилядното множество държеше с младежки жар пламенни речи, с глас еклив, трепетен от вълнение“.


Бащата на даскал Ботьо, както го наричали с уважение, се казвал Петко. Бил кръчмар от табашката махала в Карлово, а майка му е сестра на карловския дарител и духовник Кирил Нектариев.


Ботю Петков учи в родния си град Карлово при известния учител Райно Попович. През 1837 г. продължава ученето си в Пловдив. Трудно е да се каже дали е започнал да преподава на децата първо в Карлово, но пеел в черквата.

 

Калоферци, които често ходели да се черкуват в Карлово го харесали заради хубавия му глас и го наели за даскал и певец в техния град през 1839 г. Там той работи повече от 25 години. После заминава за Одеската семинария. Това се случва благодарение на одеските българи, които помолили генерал-губернатора да издейства от императора разрешение за следване на две българчета в Решельовския лицей и две в семинарията. И това да стане на държавни разноски. Скоро пристигнало и разрешението, но ограничавало следването само в семинарията. Ботю Петков е препоръчан лично от учителя си Райно Попович, който ценял своя ученик.

 

В семинарията българинът показва своето ученолюбие и добри способности, но скоро през 1843-1844 г, от калоферската община прекратяват издръжката му и младият мъж се завръща в България.
Отново се хваща учител в Калофер. „До тогаз в Калофер такъв модерен учител за класовете нямало, ни в Карлово, Казанлък, Копривщица, нито в Пловдив…“ Той прави различни реформи. Първо разделя учениците на отделни класове и започва да преподава новобългарска граматика.

 

Ръководи се от Богоровата граматика. Преподава и гръцки език, но по-късно когато българите започват борбите си с гръцкото духовенство го премахва. Въвежда руския език като учебен предмет в горните класове на трикласното училище. Преподава също география и история.

 

Името му се прочува из различни краища на България, както и самото школо. Заради него в Калофер идват ученици от страната, дори възрастни, които искали да се доучат. В градчето способният учител привлича и светогорски калугери. „Ботьо Петков, беше образцов учител: никога не преподаваше урока неразказан, а разказваше тъй ясно и увлекателно и възбуждаше такъв интерес към урока, че внимателните ученици можеха да го научат почти целия само от слушане. За незнание урок той не наказваше, а кротко и убедително увещаваше учениците да се трудят, посочвайки им голямата полза от ученето в човешкия живот…“ – пише ученикът му Димитър Фингов, който си го спомня с признателност.

 

Децата го обичат и се ползват от бащините му съвети. Към палавите и мързеливи ученици е строг – мъмри ги и наказва „с плесница с двата си пръста на исполинската си ръка“.

 

През 1846 г. Ботьо Петков минава под венчило с Иванка Дрянкова, интелигентна калоферка, която знаела над триста народни песни. След две години се ражда първият му син - големият поет бъдещ поет Христо Ботев. Двамата имат девет деца.

 

Женитбата му за младата калоферка го свързва още повече с балканското градче, където вече се строяло ново училище, старото не можело да побира всички ученици. Ботьо Петков работи наред с всички строители за издигането на новата сграда. Разнесла се мълва между турците в града и околностите, че се строи къшла (казарма – б. а.) за руската войска. Самият Ботьо Петков носел дълго сиво палто, което приличало на руски офицерски шинел, а и свободолюбивите му идеи също будели съмнения.

 

Извикали го на обяснения при мюдюрина. Той пък поканил казанлъшкия каймакамин да разгледа къшлата. Решили да откарат даскала в Пловдив. На помощ дошъл влиятелният калоферец Иван Т. Сахтиянджиев, който се ползвал с доверието на турската власт и спасил учителя от затвор.

 

Докато се строяло новото училище в Калофер в него пристигнал известният руски учен Виктор И. Григорович, който оценил временната школа на Ботьо Петков като „доста добра“. Този руски учен се запознал по-късно и със сина на даскал Ботьо – младият Христо Ботев, когато той е ученик в одеската Втора гимназия. Григорович му възлага преводи на народни песни на руски и български език. Със съдействието на Григорович Ботев се записва за кратко в Императорския новорусийски университет.

 

За училището в Калофер Ботьо Петков намира френски и руски книги. Той самият имал голяма библиотека за онова време. Те помагат и на самия бъдещ поет Иван Вазов в разширяването на мирогледа му.

 

„Прозорците в съседната по-голяма учителска стая гледаха над Тунджа, която бучеше под тях. Едната стена заемаше един огромен стъклен шкаф, пълен с руски и френски книги. Тая училищна библиотека игра голяма роля в моето развитие. Без нея аз нямаше да бъда нищо... Аз не можех обаче да се ползувам от богатствата на френската литература, знаейки слабо езика. Но затова с толкова голяма жажда поглъщах руските книги от шкафа - особено многобройните томове от „Отечественые записки“ със статии и съчинения от Белински, Лермонтов, Пушкин, Григоровича, Гончарова и др. … Понеже не ходех почти никъде и постоянно се ровех в библиотеката, цял нов мир се откри за мене. Нов вкус се разви така благодарение на руската литература“.

 

Въпреки усилията, които полага за образованието в Калофер, даскал Ботьо живее в недоимък. След като издава превода на Венелиновата история напуска Калофер през 1854 г. и заминава учител в Карлово. Карловци му дават висока заплата 9 000 гроша, каквато не са плащали на никого от своите учители. Той дълго не може да оправи финансовите си въпроси и пак се завръща в Калофер, където продължава учителството си до края на дните си.

 

Не се славел като практичен човек. Най-много страдало семейството му, което живеело по чужди къщи и разчитало на учителската му заплата. Често чорбаджиите му брояли по-малко пари от обещаните. Когато се завърнал от Одеса, той се хванал за работа с 13 000 гроша, а в края на своето дългогодишно учителстване заплатата достига едва 4 000 гроша годишно. Такива пари вземали новоназначените учители.

 

В писмо до Найден Геров огорченият учител пише, че някои калоферци го съветвали да отиде в Пловдив и да се глави за даскал, за да скъта пари за старостта си. „…Съвестно ми е да оставя калоферското училище, особено защото миналата година твърде слабо съм предавал, че бях болен и общината се показа към мене много снизходителна“. Наистина общината го съжалила и не прекратила заплатата по време на боледуването му. Но не я и увеличила…

 

Остава не веднъж без работа, притиснат от мизерията - заболява от туберколоза. Преживява тежко своите последни години от живота си, но намирал сили и време да превежда. Първата книга, на която дава живот на български език, още като ученик в Одеса, е „Нещо за безграмотните человеци“, излязла от печат в Смирна през 1843 г. Има още три издания през следващите години, които са отпечатани в Цариград. Следват „Психология или душесловие за учение на децата“ (1844). Третият му значим превод е „Критически издирвания за историята българска“ от Юри Венелин, за който споменахме. Превежда и „Кратка всеобща география“ (1868). Разказват, че Ботьо Петков се е приготвил да издаде българска граматика, но ръкописа бил изгубен.

 

Той е един от противниците на униятството. На 18 декември 1860 г. в католишката черква в манастира Сен-Бенедето на Галата няколко българи признават унията. Между тях са Никола Сапунов, Манол Иванов, Драган Цанков, д-р Миркович, Костадин Райнов и няколко духовни лица. Даскал Ботьо Петков застава чрез перото си против Драган Цанков, който иска от българите да припознаят върховната власт на папата.

 

За Ботьо Петков католишкото духовенство няма да бъде по-малко опасно за българите от гръцкото. Започва полемика. В защита на Ботьо Петков застават вестниците и калоферци. В отговор на клеветите той пише само веднъж в „Цариградски вестник“, за да защити себе си.

 

Големият учител, книжовник и публицист умира на 26 юли 1869 г. През това време синът му Христо Ботев е назначен за учител по български език в Александрия. После е уволнен заради конфликт със заможни българи в града, които той обвинява в липса на патриотизъм. Ботев остава в Александрия до август, когато получава назначение за учител в Измаил, в румънската част на Южна Бесарабия.

 

Семейството на Ботьо Петков няма средства, за да изпрати в по-добрия свят големият учител и книжовник. Погребали го с доброволни помощи на приятелите му.


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15