Цани Гинчев

Писателят е един от учителите на Алеко Константинов

Мирела Костадинова: Раковски ограбил труда на своя приятел Цани Гинчев

3897 | 1 ноем. 2019 | 11:12

След Освобождението ген. Гурко назначава Гинчев за член на комисията, която управлява временно Търново. Участва и по назначение и в Първото велико народно събрание. Една година е окръжен управител на Оряхово


Цани Гинчев е духовит, обича да разказва анекдоти и около него все има старци, възрастни жени и дечурлига, на които разправя нещо. Иначе е средно висок, възсухичък старец с побеляла коса и брада. Лицето му е набраздено от времето. На него са изписани тежките му житейски патила. Очите му са благи и живи. Над дебелия му „седловат“ нос висят очила, които му придават още по-благороден вид. Облечен е чисто, в редингот по старомодна кройка. Има специфична мимика. „Който го видеше, не можеше да не попита за името на тоя интересен старец“, пише проф. Иван Шишманов.

 

Радва се, когато общува с млади хора, с тях се подмладява. С децата говори по най-сериозни въпроси, без да им дава повод и да им напомня, че е възрастен. „Блазе томува, който е имал щастието да бъде възлюбен от него!“

 

Истински отец и мъдрец. Изобщо обича хората и има удивителната способност да разговаря с човеците, да ги разпитва за болките им и да ги поучава. А те го гледат с доверие. Благ е и снизходителен. Играе хоро, макар и вече възрастен. Пее стари юнашки песни. Не му липсва бодър дух.

 

Това е портрет на Цани Гинчев, истински представител на българското учителство и духовност през 50, 60 и 70-те години на ХIХ век.

 

„Едно нещо се изисква сега от вас, да се намали материалът в долните три класа на гимназиите, т. е. паралелните кръгове да се изхвърлят и тия науки да се учат в горните класове сериозно, а не детски, които повече затъпяват детския ум, отколкото да го изострят: детето не е способно за тях, възрастта му и умствените му сили не му позволяват – не може да ги разбира, и най-после се отчайва и всичко пропада! Бога ми, мене ми е жално да гледам децата измъчени и бледни като смърти. Ний не ги оставяме да растат и догде дойде – което може да дойде до VI, VII клас, прохраква кръв – край!... Това го изказвам с душевно състрадание към ония невинни дечица, които мъчим като инквизитори и им тъпчем стомаха с такава сурова каша, която не може да се премели…“ Тези думи пише до Иван Шишманов на 4 април 1890 г. Цани Гинчев.

 

Ако днес той е жив, какво ли би написал за картината в съвременното българско училище?

 

Този добър учител и писател е роден през август 1835 г. в Лясковец. Учи в родния си град, после в Търново при Никола Златарски. Заминава за Белград, а от там за Киевската духовна семинария, където е две години. Работи като градинар в Букурещ. Става учител в село Караагач в Бесарабия, после и в Русе. В Габрово остава четири години, където преподава естествена история, химия и ботаника в Априловската гимназия. Той е един от учителите на Алеко Константинов.

 

Цани Гинчев обича децата и ги подкрепя в учебните занимания. Старае се да направи уроците им интересни, диктува им записки. В час по ботаника ги води да събират билки и разказва за ползата от тях. Често ходи в пансиона при децата, за да ги лекува. В часовете по химия прави опити със скромни пособия в училищната лаборатория. Подготвя записки до късно нощем на учениците си. Тогава отслабнало и зрението му. За него знания без практика остават мъртви. За учителя в училище казва, че той е всичко: „той е магическа пръчка, която движи криво или право учениците“.

 

В спомени за него Д. Векилов, негов ученик, разказва една история от 11 май 1887 г., когато в Априловската гимназия празнували Деня на двамата братя Кирил и Методий. Денят завършил с разходка из околностите.

 

„След 1-2 часа хора и веселба, които се въртяха все около стария ратник на просветното дело, най-после по даден знак той ни събра около себе си. Прекръсти се дядо Гинчо, наведе се, взе парче пръст от земята, целуна пръстта, изгледа всички ни и с тревожен глас каза: „Вие сте всички мои синове и дъщери, ще ви завещая да пазите тая наша земя като зеницата на окото си, защото тя е свята и плодородна земя, която толкова наши неприятели гледат да грабнат. Учете децата тъй също да я пазят“.

 

По време на Априлското въстание в балканския град се създава четата на Цанко Дюстабанов. Турците вземат мерки – част от габровските учители, между които и Цани Гинчев, са арестувани и изпратени в Търново. Обвинени са в бунтовничество и хвърлени в тъмница. Скоро са освободени и Гинчев остава учител в старата столица.

 

След Освобождението ген. Гурко го назначава за член на комисията, която управлява временно Търново. Участва и по назначение и в Първото велико народно събрание. Една година е окръжен управител на Оряхово, а през 1881 г. работи в Министерство на просветата. Във Враца и Оряхово се занимава с просвета и книжовност. Заболява тежко и се връща като учител в Ломската гимназия.

 

В етнографската му работа влияние му оказва Раковски. Но непочтенността и тогава владее хората. Ето какво пише проф. Шишманов в дневниците си: „Неговите първи сбирки датуват още от 1850 г. Гинчев от никого не криеше в последно време, че целият материал, поместен в „Показалеца“, е доставен на Раковски от него. Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с думица да помене за него, и тъкмеше да изложи всичко това в биографията на Раковски, в която щеше да разправи и за своите отношения с него“.

 

Цани Гинчев се смята за най-близък сътрудник на Раковски, но и за негов „инспиратор“ в историческите и филологическите му изследвания. Гинчев уверява Шишманов, че всички теории, представени в „Ключ болгарского язика“, са внушени на Раковски от него. Излиза, че Раковски е ограбил труда на своя приятел…

 

Цани Гинчев работи предано по издаването на „Показалец“ на Раковски, отпечатан в Одеса през 1859 г. Двамата се срещат в Сърбия. Раковски тръгва за Одеса и Гинчев го следва. Там живеят под един покрив година и половина. Щом излиза от печат „Показалеца“, Гинчев тръгва да го разпространява сред емигрантите в Бесарабия и Румъния. Това става преди да замине за Киев, където продължава образованието си.

 

Събира фолклор, публикува събрани от него народни песни, гатанки и други фолклорни бисери, записани и изтълкувани от него поверия. Всички те са с висока етнографска стойност. Пише и стихотворения. Прави преводи, съчинява басни за изданията „Цариградски вестник“, „Училище“, „Българска пчела“, „Слава“, „Право“, „Македония“.

 

Издава и редактира списание „Труд“ в Търново, което плаща с лични средства. То излиза четири години. В него са поместени литературните му работи – стихотворения, басни, очерци, преразказани народни приказки, песни и гатанки, но и белетристичните му творби, които носят времето на Възраждането – „Ганчо Косерката“, „Зиналата стена“, „Женитба“. Сюжетите му са от живота на родния му край Лясковец и Търново и вплитат в себе си бита и красотата им. Цани Гинчев е талантлив разказвач, който разкрива картини на обичаи и отношения между хората.

 

Три години, преди да се захване с това списание, събира и отпечатва в отделна книжка „Стихотворения и приказки – за ученици и всекиго“ (1884). Сред тях са „Лъжливото овчарче“, „Не е вече време дрямка да се дреме“, басните „Вълк и агне“, „Жаби“, които и до днес са известни на българина. Нито списанието „Труд“, нито цялата му творческа работа не му носят материална изгода и през целия си живот едва свързва двата края. Издава още „Български басни“ (1870), „Учебник за земеделието“ (1871) и баладата „Две тополи или неожидана среща“ (1872).

 

Той обича народа си. „Народът е като Черно море, или въобще като море, той, както и морето, не търпи дълго време боклука… Щом се развълнува – вън боклук! Бил ли си край Черно море? То тъй прави: мърша, удавници, разбити гнили кораби – вън, на края – на орлите и гниенето – ето що прави народът“, пише този мъдър учител до проф. Шишманов.

 

През юли 1894 г. Гинчев е пратеник на Първия конгрес на българските писатели и журналисти в София. На вечерната почерпка, дадена в чест на конгреса, се простудява. На 26 юли 1894 г. умира в дома на своя брат Петър Генчев.

 

В своите книги Цани Гинчев дава интересни обяснения за света – прости, човешки, понякога наивни. Чрез написаното от него, човек може да си отговори на много въпроси, които да удивят с приказния си характер – защо не мрат орлите, защо небето е толкова високо и защо има на месеца плесница, как е станала костената жаба и други подобни, на които съвременната наука би се посмяла. Ако няма душа. Тези отговори носят в себе си наивност, но и мъдрост, литература и поезия. И опитомяват.

 

Сладкодумният разказвач достига дълбоко в душата и чрез басните си, за да ни разкрие простички истини. Ще нарече баснята „полезна наука“, с нея „се намерва философия и благонравие“. Те правят науките по-достъпни до децата, по-лесни за разбирането им. Този последовател на Езоп ще търси философията и морала чрез животните, които проговарят, за да научи нас чрез тях. Езикът му е прост, лек, гладък и съобразен с народната реч.

 

Една от тези негови басни е „Старец и змия“. През една белоцветна пролет, когато хората както винаги се пръсват по полето, дядо Добри, преметнал през рамо мотика, също отива да свърши земеделската си работа. Докато прекопавал земята, изровил две големи змии – „на кост укосени“. Едната убил, но съжалил за стореното. Другата сложил в пазвата си, за да я стопли и съживи. Продължил работата си на полето и на ум си казал: „Горката гадина, да я туря в пазва и я стопля бедна…“ Нещо помръднало в пазвата му. Змията се съживила от топлата гръд на дядо Добри. И го клъвнала с отровния си зъб. Старецът я изтърсил от пазвата си, но било късно. Докато се довлече вкъщи, „душа предава“. Цани Гинчев завършва баснята с поуката, че „злото го милвай, колкото щеш, то все пак зло си остава…“

 

Така е откакто свят светува… Замръзналата змия ухапва този, който я стопли…

 


От категорията

Кънчо Стойчев: Как Борисов допусна мярката 60:40?! Тя е вредна и не работи

-1567490477.png

Нищо няма да бъде както беше. Най-важният щаб, който трябва да създадем, е ...

4 апр. 2020 | 13:29

Веселин Данев: Можем да отделим рисковата група в хотели, а другите да се върнат на работа

Идеята е всички в рискова възраст или здравословно състояни да си „спестят“ срещата с вируса, казва Веселин Данев-1585815200.jpg

Всичко това ще излезе на държавата в най-лошия случай 40 милиона лева на ден, ...

2 апр. 2020 | 11:21

"Полет с балон над Белоградчишките скали"- едно спиращо дъха видео с иновативен поглед към природата

"Полет с балон над Белоградчишките скали"-1585909140.png

Режисьорът и идеолог на видеото арх. Пламен Мирянов умело използва ...

3 апр. 2020 | 15:43

Ако спрем предпазните мерки, до края на април заразените с коронавирус у нас ще са над 1 милион души

-1520235630.jpg

Разбира се, това няма да се случи. Когато хората масово видят накъде вървят ...

4 апр. 2020 | 09:57

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.