Райчо Каролев

Възрожденецът се грижи за редовното откупуване на стари ръкописи, които разказват за българската история

Мирела Костадинова: Райчо Каролев донася у нас познания за хининовата ракия, която лекува холера

6353 | 3 апр. 2020 | 12:21

Той остава авторитет сред българския педагогически елит. Опитът и познанията му помагат за изграждането на образователната ни система. Участва в създаването на нормативни документи

Райчо Каролев -1585905907.pngМирела Костадинова: Райчо Каролев донася у нас познания за хининовата ракия, която лекува холера-1585905837.jpgМирела Костадинова: Райчо Каролев донася у нас познания за хининовата ракия, която лекува холера-1585905825.jpgМирела Костадинова: Райчо Каролев донася у нас познания за хининовата ракия, която лекува холера-1585905808.jpgРайчо Каролев-1585905794.jpgРайчо Каролев-1585905780.jpg

Райчо Каролев някога е бил първия директор на Априловската гимназия. По-късно е министър на народното просвещение и директор на Статистиката. През 1903 г. става съветник във Върховната сметна палата. Книжовник, просветител, учител, общественик и новатор, той работи с целия си порив на духа за възхода на България и народа си.

 

Едни от най-сериозните му заслуги са като директор на Народната библиотека, където е назначен през февруари 1895 г. Истина е, че нямал професионални умения за тази работа, но това се отнасяло и за останалите му предшественици. Единствен Константин Иречек е подготвен и здраво поема в ръцете си книгохранилището.

 

Щом стъпва в храма на познанието,Каролев първо изисква по-високо заплащане на библиотекарите. Хваща се и с изработването на каталог на книгите. До този момент в България няма такъв и възрожденецът проучва европейския и руския опит. Той е първият директор, който създава специализиран отдел с книги за деца и юноши.Създава още отдел, който събира книги свързани с географията, етнографията и пътешествията.

 

По това време министър на народното просвещение е Константин Величков. През годините, в които Каролев е директор, Величков и Иван Вазов полагат особени грижи за финансовата подкрепа на библиотеката и издават нормативни актове, които помагат за нейното развитие.

Величков подкрепя Каролев, който иска да отстрани проблемите изпречили се пред него и да я доближи до европейските книгохранилища. Създадена е комисия, която да направи списък с необходимите книги и списания, както и да проучи състоянието на библиотеките в София и Пловдив. Комисията започва да се събира и да обсъжда въпроса книгохранилището да се превърне в библиотека –музей, както и да се закупят книги свързани с България и Балканския полуостров.

 

Каролев се грижи за редовното откупуване на стари ръкописи, които разказват за българската история. Въпросът за съхранение на възрожденските книги е от особена важност за него. Постъпват и частни дарения. „Княгиня Клементина дарява абонамент за френското списание „Le Toure du Monde“. Милан Миланов от Лясковец подарява 181 старопечатни книги и чертежи, а Г. Чохаджиев предоставя 20 гръцки книги от края на XVIII и началото на XIX век“, пише изследователят на Райчо Каролев Емил Инджов.

 

Директорът набявя всякакви вестници и списания, попълва липси на „Цариградски вестник“ и други важни за историята ни издания.

 

Изисква да се набавят „съвременни“ книги, които да задоволят вкуса и потребностите на уважаемите читатели. Те да бъдат по литература, история, философия, естествени науки, медицина, богословие, статистика, изкуство, и други науки. За тази цел той се обръща към известни книжарници в Европа и търси отстъпка за закупуване.

 

От отчета на директорасе вижда, че по негово време читалнята е посещавана най-много от ученици и художници, а духовниците и писателите са сред най-редките посетители в храма на познанието. Най-малко се четат книги по технология, богословие и филология. Сред най-четените писатели у нас са В. Юго, Ив. Вазов, Жул Верн, Ал. Дюма, Гогол, Любен Каравелов, Шилер и Шекспир. В свой отчет Каролев обобщава: „Сензационни романи, остарели и отживели времето си мелодрами, нищожни в всяко отношение повести и приказки“.

 

Сериозните книги не са предпочитани или читателите им са твърде малко. Автори като Достоевски, Тургенев, Дикенс, Доде и други класици остават загърбени от посетителите на храма.

 

През 1896 г. Каролев иска на библиотеката да се намери подходяща сграда, но чиновническите служби си замълчават. По-късно той отново повдига въпроса – бъдещата сграда трябва да се отличава с хранилища и светли салони за четене, а за това са необходими специалисти. Усилията му остават напразни.

 

По негово време е приет закона за депозиране печатните издания в народните библиотеки, който е утвърден с княжески указ. Целта е да се събере книжнината ни за поколенията и да не се унищожава. Според закона собствениците на печатници са длъжни да дадат по два екземпляра от всяко свое издание на библиотеките в София и Пловдив. За тези, които не спазват закона има парична глоба.

 

Райчо Каролев остава четири години директор на Народната библиотека. Отстраняват го по политически причини. Под документа за уволнение се подписва министърът на народното просвещение Т. Иванчов, с който Каролев е в противоречия. По-късно пак министър Иванчов уволнява Каролев и като директор на Статистиката.

 

Все пак Каролев успява да увеличи библиотечното богатство, да събере ценни ръкописи и опази книжовното ни наследство. Това е негов съществен принос. Единственото, с което не успява да се справи е да осигури подходяща сграда за библиотеката, но и тогава административните трудности не са били по-малко от днес.

 

Макар, че той не е имал познания по библиотекознание е имал достатъчно солидно образование. Завършил е габровското мъжко училище, където негови учители са Цвятко Самарджиев, Тодор Бурмов и Илия Христович, които повлияват устрема му към по-високо образование. Постъпва в Киевската духовна семинария.

 

Заслугата е на Йосиф Соколски, който е негов роднина и след историята с унията (1861 г.) е на заточение в Киевско- Печорската лавра и Голосеевската пустиня. Той успява да му уреди стипендия и младият мъж изучава Светото писание, руска история и литература, библейска история, физика, математика, психология и митология. Младият мъж дори преподава в неделното училище на семинарията, което му помага по-късно за педагогическата работа в България.

 

През 1866 г. написва първото си съчинение „Жизнь болгарского селского свещеника“, с което показва интереса си към църковно-религиозните въпроси и изследването на историята на българската църква.

 

Още на следващата година постъпва като студент с държавна стипендия в Киевската духовна академия. Тук ползва голямата академична библиотека, където се съхраняват ценни съчинения. През 1871 г. защитава дипломния си труд „За богомилството“. То е оценено високо, присъдена му е научна степен „кандидат по богословие“. Всъщност това е първото сериозно изследване върху богомилите.

 

Още във времето, когато е бил в Русия, той се среща очи в очи със страха от холерата, която наскоро е отминала страната. До днес в Националния музей на образованието се съхранява ръкопис на  Каролев, който носи заглавие „Противохолерна Воронцовска ракия“.В него той споделя редове от някой си г. Чеслава Мостович, публикувани в руския вестник „Врач“.

 

Мостович представя панацея за холерата, която се вихрела в онези години из Русия. Той самият е бил лекар и е преживял четири епидемии. „Това средство е, славилата се едно време „Варонцовска хинна ракия“, която съставил в 1847 г. бившият врач при наместника на княз Воронцова, Ераста Степановича Андреевский… Често ставаше дума, а понякога ни черпеше с постоянно намиращата се у него в запас, чутовната хинна ракия. Като хвалеше нейната цяровитост, като цяр против продължителните поболявания, усложнения, Ераст Степанович твърдеше, че този състав му принесъл още по-голяма услуга в холерата в 1847-1848 г., в качеството на предпазващо от нея средство…“

 

По заповед на княз Воронцов, приготвяли такава ракия в голямо ведро за руската войска. По-нататък в документа са записани и подробности от д-р Мостович: „Както и да е, поне мене ми се падна на практика да опитам средството на д-р Андреевски. През есента на 1886 година аз бях назначен да придружавам от град Петровск до Тифлис един баталион новобранци, които дойдоха от Астрахан и донесоха с себе си от Русия холерата. Като тръгнахме от град Петровск с баталиона от 1200 души, с трима офицери, аз още на първите два прехода оставих до 30 заболели от холера. Тук, във време на еднодневна почивка, приготвих ракия по рецептата на д-р Андреевски, която давах задължително на всички войници сутрин по една чаша около унция; и за чудо, разболяването от холера се прекрати изведнъж; през целия поход, който се продължава повече от месец, в баталиона се разболяха само трима души…В последующото след това епидемии на Кавказ, от 1870 и 1872 г., аз заведох холерните отделения в военните болници и разбира се, не можех да изпитвам казаната предпазваща ракия в частите на войската, но давах на много болни и познати, а също тъй и на фелшерите и слугите и не мога да свидетелствувам, че нямаше нито един случай на холера.

Най-после, в днешната епидемия в града Гори (Тифласката губерния), дето живея в най-низкия квартал, който се допира до блатистите плиткости на река Кура и в който, освен с това, е устроено като че ли, огнище на заразата – холерната болница, устроена твърде несполучливо – изключително в този едничък квартал, нямаше от началото на епидемията 17 юлий, нито едно холерно заболяване. Не трябва ли и тази особеност да се отдаде на ракията на Андреевски, която по моя инициатива, пият всички съседи, а на най-бедните аз им давам даром.“

 

Райчо Каролев не случайно преписва статията на д-р Мостович. В България холерата е била сериозен проблем и той вероятно е познавал рецептата. Само две години, след като се ражда през 1846 г., болестта избухва в страната. После тя се повтаря през 1854, 1865,1912-1913, а също през 1914-1918 г. и сее смърт по всички краища на България. Като просветен човек, който е учил в Русия, той донася у нас записките за Воронцовската хининова ракия като лекарство за болните от епидемията.

 

Истински ерудит за времето си, човек с дълбоки познания в различни сфери на живота, той е назначен и като министър на народното просвещение в кабинета на Петко Каравелов. Това става на 30 юни 1884 г.

 

Преди това е избран за народен представител. Като министър първото, за което настоява, е по-високи заплати на учителите. И без това учители с висше образование трудно се намирали. „Учителите имат голяма работа: това е умствен труд, а не друго; и умствений труд е всякога несравнено по-тежък от друго… И това не трябва да се забравя, че на тия хора оставяме да възпитават децата ни, да ги правят бъдещи граждани. Ако бъдат платени добре, ще гледат и те много добре работата си. По цял свят се стремят, колкото е възможно да се подобри състоянието на учителите, по-големи плати им определят и по-малко часове отколкото у нас“, разсъждава той.

 

Либералите не изпълняват молбата на Каролев за по-големи заплати на учителите и те остават без повишение на финансите си. За сметка на това се приема на всеки пет години, ако работиш като учител в една община, да получаваш увеличение от 1/10 спрямо заплатата. С 25 годишен стаж и ако не си по-млад от 40 години имаш право да се пенсионираш. В този закон от 15 декември 1888 г. трудовия стаж с право на пенсия на учителя е намален от 25 на 20 години. Пенсията е равна на половината от средната заплата през последните пет години от трудовия стаж. Прозорливият министър дава пенсия и на заболелите учители, както и на такива, пострадали по време на служба.

 

Като министър Каролев твърдо заявява, че учителите не бива да се превръщат в писари. Счита още, че задължението им да пеят в черква е наложително, защото няма други по-подходящи. Прави уговорката, че учител, който не може да пее, не трябва да е заставян, „защото може да е лош певец, но добър учител“. Министър Каролев настоява пред народните представители за въвеждането на длъжността „надзирател“, защото задължението на учителите е да преподават, не да надзирават учениците.

 

Този, който има желание да упражнява учителската професия, трябва да бъде български поданик, способностите му да са потвърдени от Министерството на образованието и да има навършени най-малко 17 години. Да е с „безупречно“ минало и да бъде в телесно и душевно здраве. Каролев съветва инспекторите по места да вземат предвид при назначаване на учител не само дипломата, но също практиката, наклонностите, дарбата, възможностите за развитие, характера и обноските.

 

Чрез специален закон се прави опит за отстраняване на нискоквалифицираните и неспособни учители. По времето на министър Каролев е въведена длъжността „главен учител“. Той забранява допълнителното натоварване не само с административни, но и общински задачи. На учителите не е разрешено да извършват стопанска дейност, да се занимават с търговия и занаяти. Жените получавата разрешение да преподават в мъжки гимназии, а мъжете в девически, което не било позволено до този момент.

 

Тогава също наказвали учители, инспектори и училищни настоятели. И тогава имало фалшиви дипломи и отстранявали от работа учител, нанесъл побой над ученик.

 

Останал нерешен един сериозен проблем – въпросът с участието на учителите в политическия живот на страната. Техните изборни права не са възстановени и те не могат да гласуват на избори.

 

Заслужил честта да бъде секретар и участник в първия български парламент, Каролев подкрепя проекта първоначалното учение в Българското Княжество да бъде задължително. Прави и други предложения. Според него учението трябва да е задължително и за двата пола. Предлага думата „учение“ да се замести с „образование“. При първата дума се разбира само четене, писане и смятане. „Образование“ предполага нещо повече.

 

Каролев иска образованието в България да бъде безплатно. Това не се одобрява от заседателите. Защитава идеята, че не трябва да се допуска разлика между бедните и богатите деца в училище. „Бог не е бележил душата на сиромаха, че той е от низко произхождение и не е турнал в децата му приражденна увереност, че тям им е съдено да бъдат в вечно унижение. Земята, слънцето, въздухът ся дадени от Бог за всички еднакво – и за бедни, и за богати“.

 

Проблемите, които поставя Каролев като министър на народното просвещение и участник в първия български парламент, звучат актуално и днес: „Именно нашите училища обичат повече формата отколкото съдържанието: те обичат само да викат и да ся фалят пред вестниците за училищата и науките, които ся преподават в тях, а пък сущности – нула“.

 

Райчо Каролев остава авторитет сред българския педагогически елит. Опитът и познанията му помагат за изграждането на образователната ни система. Участва в създаването на нормативни документи. Като директор на габровската и пловдивската гимназия си позволява редица предложения в нормативните разпоредби, от които зависи качеството на образование. Наред с това прецизно се грижи за усъвършенстването на всеки един учител за неговия социален статус. Много от идеите му за по-добро образование стават реалност. Други остават нереализирани поради незаинтересоваността на тогавашните управляващи.


От категорията

Димитър Недков: Защо мълчат рибите в Охридското езеро...

Димитър Недков-1546534547.jpg

А споменът за Брюкселските евробюрократи и Страсбургските европарламентари ще ...

1 дек. 2020 | 15:57

Проф. Раймонд Детрез: Македонците прекаляват. Но и българите пресилват

Проф. Раймонд Детрез Снимка: "Дойче веле"-1606814671.jpg

"Кой е крив и кой е прав - това всъщност няма значение. Важното е, че нито ...

1 дек. 2020 | 11:23

Доц. Чорбанов към проф. Ангелов: Хора с болна амбиция за доказване на комплекси в чумаво време

Доц. Чорбанов към проф. Ангелов: Хора с болна амбиция за доказване на комплекси в чумаво време  -1606837345.jpg

Аз не съм герой в дома си, Уважаеми г-н Министър, няма и да стана. Аз съм ...

1 дек. 2020 | 17:40

НСО: Парите и кюлчета злато не се отнасят към сигурността на охранявани лица и обекти

НСО опроверга Борисов: Проверяваме всички преди да ги пуснем при премиера -1606809840.jpg

Националната служба за охрана няма отношение по въпроси, които се отнасят до ...

1 дек. 2020 | 09:57