Д-р Дрянков, Лора Каравелова, Пейо Яворов

Епицентър.бг започва нова рубрика - ДРУГИТЕ ЛИЦА НА ГОЛЕМИТЕ.

Мирела Костадинова: Сватбите на Лора - страст и мъка, фатални срещи и раздели

7072 | 10 авг. 2018 | 17:17

Ще разказваме за интересни, любопитни, неизвестни досега факти от живота на популярни личности от балгарската и световна история. Рубриката ще се води от МИРЕЛА КОСТАДИНОВА - философ, критик, изследовател

Д-р Дрянков, Лора Каравелова, Пейо Яворов-1533910130.jpgСватбата на Лора с д-р Дрянков. -1533909311.jpgПисмо на Лора до свекър й в село Боженци.-1533909261.jpgСватбената снимка на Лора и Яворов. С тази рокля, с която минава под венчило с поета е облечена, когато се застрелва.-1533909145.jpgКъщата на Дрянкови в село Боженци с терасата, от която Лора хвърляла бонбони на децата.-1533909110.jpg

Епицентър.бг започва нова рубрика - ДРУГИТЕ ЛИЦА НА ГОЛЕМИТЕ.

Ще разказваме за интересни, любопитни, неизвестни досега факти от живота на популярни личности от балгарската и световна история.


Рубриката ще се води от МИРЕЛА КОСТАДИНОВА - философ, критик, изследовател
Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Учи философия във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а през 2006 г. защитава докторат по теория на познанието.
Работила е за местни и национални издания.
Автор е на книгите „Спомен за камбани“, „Справедливостта на невестулката“ и др.
Носител на Априловската награда за литература.
Съставител на книги. Интересите ù са в литературната история. Публикува в областта на есеистиката и публицистиката.

Първият нейн текст от рубриката ДРУГИТЕ ЛИЦА НА ГОЛЕМИТЕ е посветен на Лора Каравелова - любовите и драмите на тази толкова ексцентрична българска, вплела съдбата си в живота на един от най-големите ни поети Пейо Яворов.

СВАТБИТЕ НА ЛОРА

Мирела Костадинова

Тя е родена да блести. Бог я е дарил с красива външност, с честно и любвеобилно сърце. Ум, воля и свободомислие. Женствена е в поведението си. Не обича да подражава и е със собствен характер. Стихийна е. Но съдбата ù крои друга орисия, да я направи боженска снаха, против волята ù. И да я обсипе с нещастие...
Лора Каравелова е получила образование в средновековен католически пансион до Париж. Тя е с богата култура, с широки интереси в областта на литературата, музиката и живописта.
Наследила е характера на баща си. Майка ù е властна и силна. Не разбира душите на децата си. Двете ù дъщери са отгледани от слугини, без топлината ù.

В края на юли 1906 г. Лора прави компромис и скланя глава. Отстъпва на натиска на майка си Екатерина и се сгодява за д-р Иван Дрянков. Този брак е свързан по-скоро с Демократическата партия на баща ù Петко Каравелов, който приживе е виждал, че се руши единството ù.
След неговата смърт Екатерина Каравелова се чувства отговорна за съществуването на партията. Тя на всяка цена трябва да попадне в добри ръце. Нужни са млади, образовани, политически настроени хора. Екатерина Каравелова харесва за политически наследник на съпруга си д-р Дрянков. Но тя не иска само това. Решава твърдо и дръзко, че той е подходящ за неин зет. Според госпожа Каравелова, Лора трябва да мине под венчило с мъж, който ще утвърди мястото ù в обществото. Семейство Каравелови тъне в дългове и не е без значение материалното състояние на избранника. Още, когато Лора е в Париж, в писмата на майка ù се появява „русенския красавец”. Той наскоро е получил две образования по финанси и право. Защитил е докторат в Хайделберг и Хале. Пее добре, свири прекрасно на цигулка.

Бащата на д-р Дрянков Калчо е богат търговец и общественик от село Боженци. Влиза в политиката. Става народен представител в Учредителното народно събрание във Велико Търново с още шест габровци. Приятел е на Петко Каравелов.
Калчо Дрянков е човек с авторитет и позиции, собствено мнение, изразителен и емоционален език. При обсъждане избирателните права на жените, той е категоричен: Ако жените тръгнат да правят избори, те ще си изоставят къщите и децата, и язък за царщината ни.
На годежа на Иван Дрянков и Лора на 27 юли 1906 г. присъства приятелка на Екатерина Каравелова – Мария Моллова, която споделя с Михаил Кремен: Лора си облече черна рокля, за да покаже, че не обича Дрянков. Тя ще бъде с черна рокля и в последната вечер от своя живот...
За състоянието на Лора около годежа, свидетелства неин ръкопис от юли 1906 г., където пише: От нийде помощ няма... Загубила сили да се съпротивлява пред волята на майка си, душата ù стене: Самотия и отчаяние!


През това време съдбата ù гласи ново изпитание. Яворов трябва да замине за Нанси. Те вече фатално са се срещнали в Драгалевци. С тях е Христо Тодоров, брат на П. Ю. Тодоров, немецът д-р Адам, майка ù и приятели. Може би, след излета там, те се виждат още един път, за да се сбогуват. Но това не е сигурно... Има хипотеза, че тази среща между двамата вдъхновява Яворов, за да напише „Стон”.
Стихотворението посветено на Лора, излиза в книга 8 на списанието „Мисъл” от 1906 г. В същия брой е отпечатано стихотворението в проза „Ели” от Лора Каравелова, подписано с псевдонима ù Дафина. Това е първият ù опит да се покаже в литературата, под крилото на Петко Тодоров. Тогава казват, че е надеждна млада писателка.

Яворов изпраща на Лора поздрави от Нанси, без да ù напише адреса си. Нещастна и помръкнала, тя се гласи да се ожени за Дрянков.
През това време Екатерина Каравелова изпраща щерка си в Русе при свои роднини, за да е по-близо до Дрянков, който работи там. Нужно е да свикнат един с друг. Но в края на годината, Лора забягва с младия дипломат Петър Нейков, за да осуети брака, който не желае. Бегълците са заловени. Лора е наказана и изпратена в Русе, при леля ù Мариола. Майка ù е издействала да не пристигат писмата на Нейков до дъщеря ù. Той е женен за десет години по-стара французойка и току що е уволнен от Министерството на външните работи. Прехранва се като журналист. Месеци наред Лора не получава писма от него. Не може и да му пише, защото писмата ù не пристигат.

Майката на Лора я убеждава в липсата на бъдеще с Нейков и със сълзи я скланя да приеме материално осигуреното и спокойно бъдеще с Иван Дрянков. В тази обърканост и разочарование, тя скланя да мине под венчило с Дрянков. Лора ще напише по-късно до Яворов: Майка ми е живяла дълго време с идеали, та изглежда да й са вече омръзнали. А сестра ми се е родила без тях. Затова и двете винаги започват от себе си. Ако моят „избранник” не може да им предложи по един автомобил, то поне да изглежда влюбен в тях заради тях да има великодушието да ме вземе за жена...

На 29 април 1907 г. във вестниците се появява новината, че Лора се е венчала за секретаря на Търговската камара в Русе д-р Дрянков.
В деня на сватбата, преди ритуала, Лора три пъти разваля прическата си и разплакана захвърля воала. Писано било да свърши и този ден...
На Томина неделя госпожица Лора Каравелова става госпожа Дрянкова. Сватбата се случва в Русе, в църквата „Св. Троица”. Кремен пише: Лора стояла под запаления многосвещник неподвижна, бледа, каменно студена, с прехапани устни – сякаш над косите и воала ù е положен не булченски, а трънен венец. Нито щастливият жених, нито самодоволната майка, нито пък тържествуващите техни политически приятели, дошли за сватбата от София, са могли да доловят Лорината тайна мъка и да видят в тази мълчалива статуя бъдещата бунтовница за свобода и лично щастие.

Авторът на „Романът на Яворов” проверява лично, че в църковният регистър под №34 е записано на 29 април 1907 г.: Иван К. Дрянков, 30 годишен, от село Боженци, Габровско. Лора П. Каравелова, 20 годишна, София. Томина неделя. Кръстник Ив. Салабашев. Първо венчило и за двамата. Свещеник Николай Тончев. В тази църква се венчават през януари 1880 г. двадесетгодишната Екатерина Пенева с четиридесетгодишния Петко Каравелов.
Дрянков вярва, че Лора ще бъде една образцова, всецяло проникната от дълга си съпруга. Въпреки, че наскоро след бягството си с Петър Нейков, Лора демонстративно му обявява, че престава да се счита за негова годеница. Няма накъде... Властта на майка ù е неприклонима и непобедима. Лора не може да се докосне до съпруга си. Ний нямаме нищо общо, нищо което да ни свързва, той мрази всичко, което аз обичам, ще изрече тя.
След сватбата живеят в Русе. Тя се мъчи да домакинства, шие пеленки на купената от мъжа й шевна машина. Ражда се синът им Кирил, който умира като бебе.
Лора ходи на пазар. Русенци я виждат да носи метла под мишница и тежка чанта с продукти. Понякога мъкнела и живи кокошки.

Според вече покойния племенник на д-р Дрянков Симеон Кожухаров истинската причина за разрива между Лора и съпруга ù е смъртта на първото им дете Кирил. Тя дори не кърми детето си, а наела дойка, за да го гледа. Жадува свободата си, а тя не се вижда в тъмнината на нещастния брак. Второто им дете е Петко, което се ражда на 24 юни 1909 г. е кръстено на дядо си Петко Каравелов. То се ражда съвсем мъничко – в седмия месец. Лора не го иска още по време на бремеността. Пита доверени приятелки как да го махне. Детето е опит за затопляне на отношенията им. Идеалът на Дрянков беше да имам повече деца, за да играе по-свободно по цели нощи на карти... Но когато съм била в положение, не съм видяла от него никаква нежност, никакво внимание. Ний нямаме нищо общо, нищо, което да ни свързва... – разкрива тя.

Петко след години завършва Робърт колеж, следва право и става част от дипломацията. До 1941 г. е втори секретар в легацията ни в Лондон. Предлагат му да остане, но той се завръща в България. След 1944 г. синът на Лора не приема новия режим и работи от време на време като печатар и преводач. Новата власт му натрапва квартиранти в удобния семеен апартамент. Сред тях е и една рускияня, която решава да се ожени за него и успява. Ражда им се дъщеря. Бракът бързо се разпада. Наследникът на семейство Каравелови минава под венчило с Фани, потомка на княз Стефан Богориди и дъщеря на адмирал Тодор Тодоров. Ражда им се син, който също носи името Петко. Той и до днес живее в София. Има дъщеря Лора, кръстена на колоритната си баба.

***
След сватбата с Дрянков, Лора се явява на конкурс за красавици в София на 21 ноември 1909 г. Загърбва забраната на майка си, която не дава и дума да се отвори. Грабва втория приз. И вече е призната за една от най-красивите жени в столицата, облечена от модните къщи на Париж и Виена. Във Франция вижда как аристокрацията живее и не се съобразява с обстоятелствата както тук – бит, морал, традиции. Със самочувствие, предизвикателна, модерна, запозната с новостите в литературата, музиката и живописта на Запад, а и в Русия, тя е бляскава и незабравима на фона на калната и неугледна София.
Едно дълго пътуване, според Лора, ще убеди Дрянков да ù даде развод. Тя иска да усъвършенства английския си език и да чете поетите в оригинал, тъй както чете и пише на френски език. И заминава с братовчед си Рашко Василев за Лондон. Бягството ù предизвиква голям скандал за времето. Оставя малкия Петко на майка си. Аз ще остана тук, догдето Дрянков поиска развод, обявява тя.
Там пише „Писма до Никого“, но не е сигурна в литературната им стойност. Дните се изнизват, а очакваното предложение за развод не идва. В Лондон Лора мечтае да стане голяма писателка или поне любима жена на голям поет.
Един ден тръгва с влака от Лондон за Париж. Решила е да се види с Яворов. И се срещат. Той оплаква Мина, която скоро е починала и е погребана в гробищата на близкото до Париж градче Бианкур.
Лора се завръща в България, но няма къде да се подслони. Само в дома на съпруга ù има място за нея. За съжаление...
На 20 юни 1912 година Софийският епархийски върховен съд издава решение за прекратяване на брака между Лора и Дрянков. По нейна вина. Тя е осъдена на две години без право на женитба. Но тази забрана е условна.
Тригодишният Петко остава да живее с Лора, като за препитанието му се грижат и двамата родители.
Две години и половина брачен живот, остават зад гърба ù. Тя е свободна. Пътищата им с Иван Дрянков се разделят. И всеки отнася своята обида... Скоро ще се сбъдне мечтата на Лора - да бъде госпожа Яворова. На всяка цена! Големият поет ще ù даде пръстен с опал. Нищо няма да я спре.
Предстои ù да мине под венчило за втори път. С мъжа, който гори сърцето ù. На 19 септември 1912 г. в Подуенската църква „Св. Богородица”. Въпреки забраната на Епархийския духовен съд Лора да встъпва в брак две години. Младоженците ще подпишат на свещенника полица от 1000 лева, с която гарантират материалната издръжка на децата му, в случай, че той е наказан задето е извършил бракосъчетанието. Кумуве са Петко Палиев, приятел на Яворов и Радка Бонева – дружка на Лора и братовчедка на Пенчо Славейков.
През 1930-1931 година Дора Конова, съпругата на Кремен, която е в дъното на водовъртежа на драмата между Лора и Яворов, и присъства на сватбата им, започва да търси дали бракът на семейството е регистриран в църковната книга в Подуене. Сякаш, за да успокои съвестта си... Не открива такова вписване. Продължава да търси в гражданското отделение на общината. Оказва се недокументиран.
След ритуала семейството отива в дома на майка ù Екатерина. Тя е излязла от къщата... Вратата отваря слугинята. Наредих да кажат на Лора, че от нея никога няма да се откажа, но никога няма да призная Яворов за зет.

След години самата Каравелова твърди, че е видяла Яворов само един път в живота си, още преди Лора да се ожени за д-р Дрянков, на екскурзията в Драгалевци. Венчал ги един македонствуващ поп в една стая в хотел „България”... Аз мислех отначало, че са се венчали в църква. Моята дъщеря не обичаше домашното венчаване. Но все пак тя е искала да бъдат непременно венчани: тя не можеше да стане метреса на Яворов.
Преди ритуала Екатерина предупредила дъщеря си, че няма да бъде щастлива с поета, поради различията им, образованието и възпитанието им. Майчината обич може да разхвърли и обърка живота на своето дете. Както никой друг!

А за брака между Яворов и Лора най-големи заслуги имат Мара Белчева и д-р К. Кръстев.
Преди сватбата с Лора, Яворов пише до баща си в Чирпан и иска прошка. Откровено му съобщава, че ще мине под венчило с жена, която вече е имала брак. Казва му цялата истина. Бащата и най-голямата сестра на поета Мина подскочили. Как е възможно нашият мил Пейчо, който е толкова умен, да хукне и вземе тази жена. Тя е парясница, при това има дете! Той е „оплетен” и си е загубил ума. Трябва да се вразуми! Бащата на Яворов грабва астраганения си калпак и тръгва веднага за София. Но брата на поета Атанас и сестра му Тина, връщат разтревожения баща от прага с много уговорки. След трагедията на Лора и Яворов той страда, че не е тръгнал, за да го вразуми. Едва ли е можел да преобърне пътя на страстната и фатална любов предопределена от съдбата.
Наскоро след сватбата, Яворов отива в Македония. В Чирпан пристига мило писмо от снахата Лора. Пише и на сестрите и брат му. Вълненията около сватбата полека затихват. Важно е вече Пейо да се върне жив и здрав от войната. Семейството кани Лора да ги посети, за да я покажат на роднините. На 24 септември 1912 г. кахърният баща на Яворов изпраща телеграма до снаха си: Бъди честита с обичания ми син. Баща ти. Небето полека се развиделява над брака на поетичното семейство. Лора също му отговаря и обещава, че щом Пейо се върне – ще дойдем да те видим и искам да те намерим юнак. Подписва се „дъщеря ти Лора”. Кани сестрите на съпруга си на гости в София. А на 13 април 1913 г. пише на Мина:”Изглежда, че наесен (през октомври – б. а.) ще имаш племенник или племенница”. Бебето на Лора и Яворов, обаче не се ражда. Тя го губи в петия месец. Преживява толкова исканото дете от Яворов много тежко. Изпада в криза.

Следват не леки години и за двамата. Лора ревнува от всичко, подозира го, следи го, упреква го. Не го оставя за малко спокоен. Предлага му да напусне театъра и София, за да отидат в провинцията, където той да пише. Желанието ù да живее като европейка и нашироко подтиска Яворов. Той не одобрява почти всекидневните гости, чувства се не в свои води. Лора кани момичета и дами от софийския елит. Черпи ги със купени сладки и чай. Сред гостенките ù са Мара Белчева, Бела Казанджиева, Дора Габе, Дора Конова и др. Факт е, обаче че Яворов не написва нито едно стихотворение след сватбата с Лора. Нещо тежи на поетичната му душа. Между тях се завихря понякога видим, понякога скрит водораздел. Отношенията им се изострят и вървят зле. До ноемврийската нощ, когато тя ще реши трагичната участ и на двамата. А в дълбокото лежи Дора Конова, предизвикала скандала между Лора и Яворов при завръщането в дома им на ул. „Раковска” №136.
***

Колко пъти, докато е съпруга на д-р Дрянков, Лора посещава село Боженци, където е свекъра ù Калчо и свекърва ù Цанка – не знам. Но сигурно не са много. Боженклии си я спомняли в цялото й обаяние и изящество застанала на балкона.
Къщата е в градски стил с рисувани стени и тавани. Някои твърдят, че тя е правена за Лора, но е завършена много преди да стане снаха в дома на Дрянкови. За нея купуват пианола.
Щом Лора дойде в балканското село, на чист въздух, децата я заобграждат. А тя им раздава бонбони. Не може да работи никаква селска работа, да мие, чисти и пере, да шие и глади. Не обича да готви дори. Не стига това, а е и капризна.
Баба Руса, сестрата на д-р Дрянков, си спомняла преди време, че Лора не пестяла. Веднъж се хванала да пържи яйца. Изляла половин кило зехтин в тигана и не влязла повече в кухнята.
Една нощ Лора се скарва с Дрянков. Разтваря широко прозорците, за да се чуе в махалата. Мръсник, курвар, покерджия... Ще те убия. Ще те застрелям, крещяла тя.
Баба Руса разказва, че брат ù тогава се решава окончателно на развод. Срам го е да се покаже в Боженци след този скандал.

Свекърът и свекървата на Лора я обичат. Тя също показва добро отношение и уважение към тях.
Софийската красавица участва със свой капитал в търговията на на свекър си в Бесарабия (Болград) и дунавското пристанище Рени. В едно писмо от 11 октомври 1911 г. Лора пише до свекъра си. Драги тате, обръщам се към тебе тъй по навик, защото ти винаги си се отнасял към мене като баща, ако и с Ивана ний окончателно да се разделихме. Бях преди няколко дена в Русе и при Иванови на гости и там поговорихме с Ивана върху нашия развод. Ний ще се разделим с него приятелски и никога няма да дойде ден, когато ще гледам на него като на съвсем чужд човек, защото ти си бил винаги добър спрямо мене.
Днес наново се обръщам към тебе с молба да ми пратиш колкото се може по скоро 1000 лева ... От писмото личи, че свекър ù преди това е давал пари на Лора. Тя ги иска от него, за да купи къща и да подслони себе си и внукът му. Петко расте хубав. Ний с мама те поздравяваме и чакаме с нетърпение отговор, а аз чакам по-скоро 1000 лева, завършва тя писмото си. Документът е с дата 4 октомври 1911 г.
От едно друго писмо на Лора до свекър ù от 17 май 1907 г. тя му пише: Драгий тате, Ако да ви писах, то не е защото не исках, а защото всеки ден ви очаквахме. Беше ни много мъчно, че вий не можахте да присъствата на сватбата ни, но като считайки, че скоро ще се видим, то с това се утешавахме. Редовете са писани след сватбата с Дрянков, а там съвсем не личи, че Лора е нещастна.

Цана, майката на Дрянков, не може да понесе раздялата между Лора и синът ù Иван. От тревоги получава удар. Скоро умира. Но по време на брака с Дрянков снахата е уважителна към свекърва си. На 24 декември 1907 г. ù пише: Драга майко, приеми нашите най-сърдечни поздравления по случай именния ти ден. Искрено ти желаем да бъдеш все така бодра и весела, както беше последния път. И на нас много ни се искаше да дойдем заедно с баща ни на Боженци, за да се видим отново да прекарам пак тъй весело както първия път, но за жалост студът ни попречи. Дано туй лято се сбъдне това ни желание. Ами ти няма ли да ни дойдеш на гости поне за няколко дена, през пролетта ще има и ний какво да ти се похвалим.
Другите новини вярвам, че баща ни подробно ще ти разправи.
За сега те целуваме с Ивана; също баща ни, Райна и малките Петко и Цанка. Поздравете Коста и всички други роднини и познати, които питат за нас. Твоя дъщеря Лора.

Споменатата в писмото Райна е сестра на Дрянков, Коста е неин съпруг, а Петко и Цанка техни деца. Нищо не издава в писмата, че предстоят сериозни промени в живота на Дрянкови.
По време на краткия им и мъчителен брак Лора не обича Иван Дрянков, но той се грижи за нея финансово.
Истината е, че той дълго търпи капризите на Лора. Дълбоко в сърцето си е добродушен и благ човек. Една от сестрите му остава вдовица след Първата световна война. Дрянков отгледал и изучил и петте ù деца.
По разказ на домашната прислужница Дена, преди да се застреля Лора, е имала намерение да се върне при д-р Дрянков, заедно с малкия Петко.

На 29 ноември 1913 г. след полунощ и гостуване у семейството на д-р Михаил Тихов, слугинята чува разговор между Лора и Яворов, който преминава в разправия. Една от версиите е, че когато двамата минават покрай дома на Каравелови, там свети. Лора обърнала поглед. Съзира бившия си съпруг д-р Дрянков. А може би ù се е сторило...
Дали наистина е мислила да се завърне при него е неразгадаема тайна. Едва ли. А кой знае...?
След драмата с Яворов, погребението на Лора е организирано от д-р Иван Дрянков, Рашко Маджаров и Рачо Славейков. Майка ù по това време е в Русия. Болна е, очакват я, но тя не си идва в родината за погребението на дъщеря си. В София е само Виола, по-голямата сестра на Лора.
Дрянков неутешимо плаче... Ковчегът ù е обсипан със живи цветя. Тя не прилича на мъртвец. Дали от инжекцията с формалин, която са ù сложили, за да дочака майка си, или защото живота още не иска да я напусне съвсем, лицето ù е спокойно. С бледо розов цвят, всякаш е заспала. Погребват я три дена след трагедията.
От нея за Дрянков остават само дневниците ù. Какво ли е прочел там за себе си? Колко ли огорчение още е намерил сред редовете му? Двадесет и седем годишната Лора вече я няма. А някогашния боженски красавец е обичал искрено тази мистична жена.
Д-р Иван Дрянков изпраща в другия свят ... жената на Яворов.

 

Всеки петък очаквайте поредната история от ДРУГИТЕ ЛИЦА НА ГОЛЕМИТЕ. 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Тукашният джихад ще се роди от Глада. Как се на-хибридваме сами

-1460633929.jpg

Разбере поне, какво ще се случи от хилядите деца, които си лягат гладни. Какво ...

19 окт. 2018 | 15:47

"Дойче веле": В Унгария не искат "развратници" и "човешки индивиди от друг вид"

-1517417880.jpg

Управляващите смятат, че на Запад "нормалният християнски свят" е на ...

20 окт. 2018 | 14:46

Проф. Владимир Чуков: Случаят Джамал Хашоги размести пластовете в Близкия Изток

-1441791379.jpg

Журналистът се опитал да убеди Осама бин Ладен да се върне в Саудитска Арабия и ...

22 окт. 2018 | 14:50

Нощта е бременна с консерватори

-1540040120.jpg

Целият този кръг бе затворен още преди 130 години: “Ами че ти бе, бай Ганьо, ...

21 окт. 2018 | 20:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.