Княз Борис е интелигентен, лесно схваща. Принц Кирил е темпераментен, жизнерадостен, разсеян.

Княз Борис е интелигентен, лесно схваща. Принц Кирил е темпераментен, жизнерадостен, разсеян, отбелязва Станимиров

Мирела Костадинова: Учениците княз Борис и принц Кирил не обичали математиката

7530 | 23 ноем. 2018 | 11:44

Фердинанд избира габровеца Станимир Станимиров, да стане учител и директор на създадената в двореца Частна на Негово Величество класическа гимназия

Княз Борис е интелигентен, лесно схваща. Принц Кирил е темпераментен, жизнерадостен, разсеян.-1542966872.png-1542967133.pngУчениците княз Борис и принц Кирил не обичали математиката.-1542967116.png-1542966950.pngДвамата князе са отлични рисувачи.-1542966894.png

В началото на миналия век Фердинанд избира габровеца Станимир Станимиров, да стане учител и директор на създадената в двореца Частна на Негово Величество класическа гимназия. В нея предстои да се обучават Престолонаследникът Княз Борис и Принц Кирил, както и двете им сестри Евдокия и Надежда. Станимиров е известна личност сред интелектуалните среди в новоосвободена България. Завършил е Киевската духовна академия. По-късно е един от първите църковни историци у нас. Създател на Висшето училище в София, ректор на Духовната семинария. Преди да заеме поста директор на Народната библиотека, ръководи Етнографския музей.

 

Станимиров подбира добри учители привлечени от Първа мъжка гимназия и от Военното училище. Учителите са получили образование в елитни училища на Европа и са отлични педагози с научни интереси. Преподават и чужденци. За възпитанието на князете се грижи и Княгиня Клементина – майка на Фердинанд и баба на двете момчета. След смъртта на Мария-Луиза тя посвещава времето си на четирите деца на своя син. Никола Куртоклиев е възпитател на самият Княз Борис.

 

Като директор Станимиров поема отговорност за работата на преподавателите. Стриктно следи как князете се справят с материала. Има виждане за методиката на преподаване и през цялото време дава препоръки на колегите си. Държи пред учителите по география, история и литература да наблягат на българското. Децата трябва да познават добре наши автори и българската култура.

 

Щом започват работа, Станимиров проверява заедно с колегите си, познанията на момчетата. Уверява се, че князете не могат да четат изразително. Кирил има затруднения с аритметиката. След проведени изпити учителите преценяват, че Княз Борис трябва да е ученик от пети гимназиален клас, а княз Кирил от четвърти.

 

Момчетата обичат да изучават географията, естествознанието, флората и фауната на България. Увличат се по ботаника, зоология и имат обширни познания по тези дисциплини. Програмата им е не по-малко натоварена от тази на съвременните ученици - около 26 часа седмично. Често учат и в събота. Всеки един от часовете трае 50-60 минути. Той задължително включва „рекапитулация” на предишния урок. През кратките почивки между часовете, под надзора на възпитатели, момчетата се забавляват в някои от салоните до следващия урок или разговарят с учителя. „В междучасието Князът ми разказа за градината си в „Евксиноград”, която сам обработвал: „Репичките не стават едри. Земята е лоша. Лани бяха съвсем дребни”, разказва Станимиров.

 

След часовете двамата князе се оттеглят за почивка и игра в специален салон, но често остават да поговорят с учителите си. Момчетата имат и извънкласни занимания – да четат допълнителна литература, да пишат реферати, които представят в присъствието на преподавателите си, занимават се с военна подготовка, различни обществени и културни прояви. На своя учител Станимиров, Борис доверява: „Времето не ми стига за нищо”. Момчетата ходят и до Царска Бистрица, Врана, Кричим, Евксиноград, за да ловуват, разтоварват и почиват.

 

Царските деца са отговорни, кротки, уважителни, спазват дворцовия етикет. Сигурно е, че и на двамата е липсвала средата на връстниците. Момчетата са послушни, повтарят, когато е необходимо. „Много пъти ми е минавала през ум мисълта, че може би някой от Князете при тази скучна операция ще се заинати и не ще иска да повтори. Но не! Досега това не се случи. Напротив, когато фразата бъде казана точно, правилно и аз произнеса думите „Браво, Княз!” лицето на отговарящия светва от удоволствие, като че ли иска да каже: „Победих още една мъчнотия!””, пише в дневника си Станимиров.

 

Борис и Кирил говорят добре български език. Кирил окончателно изгубва акцента си, след сериозни занимания. Интересуват се от всичко българско и наричат България „свое отечество”. Но те също забравят учебниците си, почесват се, гледат часовника, разсейват се...

 

Княз Борис е интелигентен, лесно схваща. „Пръстите му, и особено пък палеца му на лявата ръка, са доста оглозгани. Той и сега във време на урока ту късаше кожата на пръстите си, ту я гризеше, ала и плахо ме поглеждаше. Ако продължава, пак ще му направя бележка”, спомня си Станимиров. Борис е много повече развит интелектуално от брат си. Паметта му е „грамадна”. Математиката му върви „мудно”. Затруднява се в простите сметки, като делене. Но това е само в началото. После решава задачите „доста сполучливо”, бавно и уверен в себе си. Борис не разбира физиката, защото няма достатъчна подготовка по математика. Но с интерес изучава ботаниката. Наблюдава с лупа цветята и определя характерните им особености. Превежда почти безпогрешно от латински език, нищо че не познава падежите. По гръцки език превежда пък Ксенофонт. Отличен има и при учителя Станимиров по руски език. Превежда и говори свободно езика на Достоевски. Обича психологията, която му преподава учителят Юрдан Трифонов, той е титуляр и по български език.

 

Престолонаследникът ни особено се занимава с изучаване на човешкия характер. По география, с брат си, разполагат с карти, разказват свободно за държави, морета и океани.

 

Принц Кирил е темпераментен, жизнерадостен, разсеян, неспокоен и невнимателен. Играе с молива си по чина. Баща му казва, че проявява твърдост, упоритост, дори инат. Настоява на своето. В училищната работа върши само онази, която му доставя удоволствие, но ходи на урок дори, когато е със силна хрема, носът и очите му са зачервени. Справя се по история, и „дърпа кожичката с нокът” на палеца на дясната си ръка, но щом погледне учителя Станимиров, пуска ръката си. „Полека хванах ръката му и прегледах пръстите му. Останах смаян! Палецът на дясната му ръка отвътрешната и от външната страна буквално е одран. Заговорих му полекичка: „Княже,! Я вижте какво сте направили палеца си. Не ви ли е страх, че тази рана ще гангреняса”. Князът му отговаря: „Винаги, когато захвана да си хапя или късам кожата, идва ми наум за Вас и искам, за да Ви угодя, да не повреждам кожата си, ала не мога да се сдържа.” Борис успява да се овладее и да спре с този лош навик, но при Кирил той остава задълго. „Княз Кирил е отрасло дете без майка. Ноктите му са пораснали и почернели, няма кой да ги прегледа! Клетото сираче!”, пише Станимиров.

 

По химия е заучил твърдо формулите и свободно получава всяка нова формула, веднага казва името на полученото съединение, както и свойствата му. Изобщо „знае доста” . По руски език и география е оценен с отличен. Учителят по история е доволен от него. Не му върви математиката. Не може да смята наизуст. Дядо Василчо, който е в преклонна възраст, но още настоявал да работи си спомня: „Той нищо не знае по математика, той не знае нито таблицата на умножението. Аз не мога с 3 урока да работя”. Князът не може да раздели 56 на 9. Не може да каже колко е 9Х6 с тъга консатира Станимиров. А дядо Василчо добавя: „Какво да го правя? Забравя, много забравя. Колко пъти я учихме”.

 

В началото Кирил е слаб и по български език. По необходимост му увеличават часовете по математика и български език. По-късно се справя по-добре. Дядо Василчо преподавал и физика на князете, но после се отказва поради напредналата си възраст.

 

Изобщо математиката не върви на князете. Методите на преподаване на дядо Василчо са стари. А и той хитрува, нахалства и князете не го харесват особено. Понякога се държи грубо с тях, хока ги, че не знаят прости неща. И те казват, „че нищо тъй не мразят както математиката”.... „Под покровителството на г-н Куртоклиев дядо Василчо остави Князете сакати по математика”, пише Станимиров.

 

Но двамата князе са отлични рисувачи. „През втората половина на втория урок Княз Борис рисува с бои един параход, контурата на който той бе изработил с молив още преди да дойде на урок. Княз Кирил рисува черното си куче”. Обичат и учителя си Георги Евстатиев. Ако другите учители взимат по 10 лв. за урок, само г-н Евстатиев се плаща 15, тъй като обучава освен князете и княгините.

 

Учителите на князете, още преди часовете, били задължени да носят в двореца „по един кат нови дрехи”, с които се обличат преди да отидат на урок. След като се облекат, задължително измиват ръцете си. Всичко това ставало в определена стая, която е светла и в нея има легло и гардероб, умивалник, няколко стола и едно кресло. Също маса, върху която има писменни принадлежности.

 

Фердинанд е привидно безотговорен към децата си. „..Възложи ми ръководството на образованието на децата си и ето вече скоро се навършва цяла година, а повече той не се интересува нито един път да прочете обзорните сведения за знанията им. Дори докладът ми лежи в шкафа ми”, разказва Станимиров в дневник.

 

Но на 27 декември 1909 г. по повод именния ден на учителя на своите деца Фердинанд подарява на Станимиров златна игла за вратовръзка с вензела на Царя. Буква Ф с корона обсипана със сапфири и червени камъчета. „Като ми връчваше иглата, г-н Добрович (началника на тайния кабинет на Фердинанд, който му дава иглата – б. а.) каза: „Царят заповяда да му донесат богатата колекция игли, избра последната и каза: „Най-хубавата игла е за господин директора на моите деца”. Царят изказва благопожеланията си и вярата, която има в Станимиров. В същият ден учителят получава телеграма и от двамата князе. Всъщност те, където и да се намират не забравят учителя си – изпращат му телеграми, писма, поздрави. Бързат да не закъснеят за уроците му, да не го разочароват. Самият Фердинанд ще каже на Станимиров: „Те Ви обичат, много, твърде много Ви обичат, почитат и уважават!”

 

През това време, натиск върху Станимиров и останалите учители, упражняват министри и преподаватели във Висшето училище. Пръскат слухове, имат претенции, опитват се да го злепоставят. Във вестниците се появяват статии, които огорчават учителите от царското школо. Фердинанд пренебрегва Никола Мушанов, министър на просветата, по въпроса за образованието на князете и гневът на дряновецът Мушанов се излива над Станимиров.

 

На 13 март 1910 г. той е уволнен от поста директор на Първа мъжка гимназия, където работи, а след като Станимиров не признава наказанието е уволнен като учител. Фердинанд, познавайки манталитета на българите, пък и нали е с царско сърце, се отчуждава от всичко това и Станимиров остава до край директор на дворцовото училище, уважаван от царя, царските деца и хората около тях.

 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Ди Цайт“: Новите блокади увеличават натиска върху българското правителство

-1596864984.jpg

Държавният глава Румен Радев, който подкрепя антиправителствените протести, ...

9 авг. 2020 | 10:53

Кеворк Кеворкян: Знаели да управляват. 5 часа по-късно - междинен послеслов /по коментари/

-1477587010.jpg

Всъщност, изхвърлянето на Христо върши добра работа – припомня ни, че ...

9 авг. 2020 | 09:25