През живота си майсторът построява над 80 църкви

Мирела Костадинова: Уста Генчо първи начертава проект на сграда, но остава в сянката на Кольо Фичето

6086 | 6 юни 2020 | 15:34

Генчо Кънев издигнал истинско архитектурно бижу – църквата „Св. Богородица“ в Габрово, каквато нямало в цялата Дунавската област. Доволни от работата му, габровци сключил „условие“ с него да продължи строежа на изоставената Априловска гимназия

-1591451568.pngУчилището в Елена-1591451605.jpg

Искра Божия е водила душата и ръцете на Уста Генчо Кънев, когато е издигал църкви, училища, синагоги и джамии, за да направи родината си музей на архитектурното изкуство. По време на дните си преживява различни периоди, в които изминава пътя от чирак до почитан и търсен строител от българи, турци и евреи. Никога не губел самообладание и дълбоко в себе си знаел, че само съграденото остава след човека.


През 1867 г. Мидхат паша наредил да се захване постройката на големия мост над река Янтра при град Бяла. Той заръчал освен майстор Кольо Фичето да се повика и Уста Генчо Кънев от Трявна. С последният се познавал лично. Той вдигнал джамията и синагогата в Русе, построил вече и няколко църкви. Мидхат паша, който по онова време е управител на Дунавска област, знаел от главния областен инженер Рол Гавронски, че мостът над дряновската река при село Ганчовец е направен майсторски от тревненеца.


Между Кольо Фичето и Уста Генчо Кънев живеело старо приятелство, което имало начало от ранните им години. Кольо Фичето е 29 години по-голям от Уста Генчо Кънев, който ценял способностите на по-възрастния си другар и не забравял да изкаже своето уважение към него. Двамата се срещат край Бяла, обговарят строителството на моста и се захващат за работа. Уста Генчо Кънев често замествал известния майстор, който вероятно работел и над други постройки. Скоро интересите им се разминали. Отворила се по-изгодна работа за Уста Генчо и той тръгнал на път. Вероятно повече никога не са се видели.


Зад гърба си Генчо Кънев вече имал издигнато истинско архитектурно бижу – църквата „Св. Богородица“ в Габрово, каквато нямало в цялата Дунавската област. Вероятно в околията са съществували и други добри майстори зидари, но извикали не друг, а точно него. Първенците на града, начело с Илия Видинлиев искали църквата да има камбанария и купол. Уста Генчо Кънев излял като че ли в този храм цялата си душа и умения. Той изработил план, с който оставил в почуда поръчителите на града. До този момент никой не бил виждал начертан проект на бъдеща сграда.

 

За две години с помощта и труда на много майстори зидари от околията, храмът бил издигнат и заграден с висок зид. От Одеса е докарана голяма камбана, която българите се съмнявали, че ще чуят, защото можело да възбуди гнева на властващите турци. Но, когато в града пристигнал Мидхад паша и започнали да бият камбаната, турският управник помислил, че тя се удря в негова чест. Така този храм, който за своето време бил уникален, защото нямало друг такъв на територията на България, допринесъл за голямата известност на Уста Генчо Кънев.

 

През 1866 г. храмът отворил врати за християните. Църквата била величествена постройка със значителни архитектурни въведения. Впечатлявали каменните украси по вратите ѝ. Днес тя не съществува, но чрез нея майсторът дава всичко най-добро от себе си.


Доволни от работата му, на 5 март 1872 г. габровци сключил „условие“ с Уста Генчо да продължи строежа на изоставената Априловска гимназия. Той посетил Одеса, от където взел плана на Ришельовския лицей. Представен на ректора на университета, известният учен Ф. И. Леонтович, професор във Варшавския и Новорусийския университет по история на правото, се разбира, че той не му дава проекта на сградата.

 

Българинът го начертава сам и се завръща в родината. Докато строи Априловската гимназия надницата му е 40 гроша. Работи с още 30 майстори, работници и ученици. Докато задружно вдигали постройката на известното училище, настроението било ведро, работата вървяла с лекота. Уста Генчо се отказал от възнаграждението си. Едновременно с този строеж той ръководи постройката и на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Свищов. В нея направил нововъведения и тя не приличала на строените до тогава църкви у нас.


През целия си творчески живот той издига много училища в Свищов, Разград, Върбица, Елена, Калофер, Троян, Бургас, Карлово, Айтос, Боженци и други селища. Негово дело са гимназиите във Варна и Ст. Загора, работени по проект на арх. Грюнангер. Популярността му като строител растяла, тъй като се справял бързо и не бил скъпчия.

 

Той е първият възрожденски строител, който създава облика и модела на училищните сгради преди Освобождението. Една от първите големи такива сгради у нас е училището „Св. Седмочисленици“ в Търговище, построено от тревненския майстор. Името си школото получава от П. Р. Славейков, който по това време е учител там. Училището е забележителен паметник на българското възрожденско строителство.

 

Сведенията за личния живот на Генчо Кънев са малко, но със сигурност е бил физически здрав човек, трудолюбив и винаги довеждал до завършен вид своите дела. Съвременниците му разказват, че точно изпълнявал поетите задължения и бил дълбоко почтен. Всяка поета работа се придружавала с договор, в който се виждали задълженията му и тези на възложителите.

 

Знае се, че е роден през зимата или 1829 г. в село Генчовци. Това може би не е случайно. В тази година турското правителство разрешава българските храмове да се вдигат над земята и официално е признато правото на българите да извършват църковно строителство.

 

Бъдещият майстор се учи на четмо, писмо и молитва в Трявна при църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“. Хванал се да се занимава с резбарство при свой роднина, но усвоявал и тънкостите на строителството при баща си, който го научил на различни похвати.

 

В началото бъркал вар като чирак, после пренасял материали, това траело повече от десет години. Последвали неуспехи в този тънък занаят, но дошъл денят, в който някой изрекъл: „Ето го уста (майстор- б. а) Генчо“. Заминал за Влашко, където видял, че строителството не е това, което е изучавал по родните си места. От Румъния пренася новите форми на архитектурно творчество. Опознавайки Влашко видял красиви сгради и дворци. Обикалял империята и стигнал до Русия. Това помогнало, за да претвори видяното от чуждите култури и да го покаже по нов начин.

 

Знае се, че още преди да навърши тридесет години той вече получил майсторско право като калфа при друг майстор Димитър Сергьов, после работели заедно чак до смъртта на учителя му.

 

През зимните месеци Уста Генчо правел чертежите си, за да подготви работата си през лятото. Проектите си изработвал грубо, само с молив, но по мащаб. За кръгове и криви линии си служел със стъклени и фарфорови чаши, металически талерки, а най-често с монети. Така чертаел куполи и камбанарии, сводове, кобилицообразни стрехи.

 

При наемане на постройка, предимно църковна сграда, Уста Генчо представял чертежа и изгледа на църквата. Този проект се състоял от плана и страничната фасада направени с молив. Макар че не бил завършен, давал цялостната представа за сградата.

 

Вече признат като майстор, оженил се за бедно момиче - Злата Дабкова от село Веленци, която му родила две дъщери и един син. Животът ѝ преминал в непрестанно очакване на своя съпруг. Майсторът вдигнал къща в Трявна, която през 1949 г. е съборена. Това била първата жилищна сграда с корниз в градчето. В дома си работел непрестанно.

 

„Синът му описва много точно столчето, което изработва и над което поставя стъкло, грижите полагани, за да събере чертожни принадлежности и религиозната почит, с която се отнася към работата си и която е вкоренена в него от много поколения, превърнали труда в своя религия.

 

Върху примитивната чертожна маса майсторът не позволявал да се поставя нищо освен вещи, необходими за богослужение при семейни празници“, пишат авторите Маргарита Коева и Николай Тулешков в единствената книга „Първомайстор Генчо Кънев“, която описва работата и живота на самобитният архитект и строител.

 

През живота си построява над 80 църкви, цифра, която трудно може да си представим за един човешки живот. Най-големият и представителен храм, който издига е съборената църква „Успение на Пресвета Богородица“ във Варна. Нея работи заедно със сина си Дабко Уста Генчов, който участва като чертожник. С него са и двама негови роднини, на които възлага чертаене на детайлите и водене на сметките.

 

Именно синът му разказва, че през 1880 г. княз Александър I Батенберг пристига във морския град. Запознал се с първенците на града и окръжния управител, който му заговорил, че трябва да се издигне величествена черква. Тя трябвало да бъде в памет на скоро починалата императрица Мария Александровна, августейша съпруга на Цар Освободител. Избрано било мястото и още на 22 август, същата година, с голямо тържество, на което присъствал Александър Батенберг се положил основния камък. За архитект е поканен Маас, който си свършил добре работата и е възнаграден богато.

 

За вдигането на самата постройка, обаче извикали Уста Генчо, който поел работата в свои ръце. И около Великден 1884 г. той пристигнал във Варна с майстори зидари от тревненския край. Трудности срещали при вдигането и поставянето на големи и тежки камъни, защото си служели с лостове.

 

През 1885 г. работата по сградата вървяла усилено, но през есента се преустановила. Провъзгласили Съединението на Северна и Южна България. Спусната била заповед за мобилизация, сред майсторите зидари влизали мнозина запасни войници. Строежът останал с малко работници. Чак на следващата година работата продължава, когато Уста Генчо пристига с достатъчно изкусни дърводелци, мазачи, и общи работници. Срещнал редица спънки и влязъл в големи разходи. С тояга в ръка и метър в пояс наглеждал и ръководел постройката. Останала и довършителна работа, но на 30 август 1886 г. в църквата се извършва първата служба. След време край морето само за една година издига храма – църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в Поморие, а една от ранните му работи е църквата „Св. Димитър“ в село Лозарево, Бургаско (1858).
Един от католическите храмове, които издига е този в село Трънчовица, Свищовско, който се свързва с историята на католицизма в България. Част от жителите на селото са преселници от Банат, а други българи - изселени от Румъния, които се завръщат в родината с покровителството на католическата църква. Този храм е правен от Уста Генчо по западен маниер.
Той се занимава през цялото време и с резбарство. Оставил е вероятно достатъчно свои работи, които са неизвестни за нас. Изработвал добре растителни орнаменти. Резбата му е с изчистени линии. Негов е амвонът на тревненската църква „Св. Георги“ и иконостасът на църквата „Св. Димитър“ в Иречково. Из под ръцете му се ражда владишкия трон на църквата в с. Върбица, една добра негова композиция.
Почти няма място в България, където Уста Генчо Кънев не е оставил частица от себе си и своя труд. Създава възрожденски шедьоври на архитектурата, а работата му изразява цяла една епоха. Освен, че владеел занаята си, намирал работници, доставял материали, сключвал договори с притежателя на сградата, отговарял за качеството и изпълнението. Някои от сградите вече са съборени, други напомнят още за този неуморен човек. Понякога припознават работата му с тази на Кольо Фичето, толкова прецизна е и не отстъпва по нищо на дряновския майстор. Но, ако името на първият се знае от всеки българин, то името на вторият остава забравено.
През 1935 г. неговият син Дабко Уста – Генчов подарява на столарското училище в Трявна колекция от 75 скици, планове, снимки на старобългарска и възрожденска архитектура. Сред тях са снимки на сгради строени от баща му и Уста Кольо Фичето. Един домашен иконостас с ажурена дърворезба, който се съхранява в музея в Трявна напомня за прецизната работа на този упорит човек, издигнал църкви, училища, синагоги и джамии.
Краят му е трагичен - на 5 март 1890 г. се удавил в морето. Причините за смъртта му са неизвестни. Погребан е в Сарафово, където и до днес се намират костите му.


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37