Панайот Пипков

Той написва с тебешир върху черната дъска нотите на химна

Мирела Костадинова: В Ловеч Панайот Пипков композира „Върви, народе възродени“

1212 | 24 май 2019 | 18:36

Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от 15 минути, обаче за пръв път в живота си почувствах нужда от повече ръце, споделя той

Панайот Пипков-1558712303.jpg-1558712394.jpg-1558712383.jpg-1558712367.jpg-1558712284.jpg

Името на Панайот Пипков остава записано със златни букви в историята на Ловеч. Той пристига в града на люляците през 1900 г. по предложение на Димитър Вачов, тогава министър на просвещението. Министърът му предлага учителско място в Ловчанското петокласно мъжко училище. Пипков се съгласява и скоро застава пред черната дъска.

 

Първата му работа е да подбере талантливи деца за училищния хор. Създава също и ученически църковен хор при църквата „Св. Богородица“. „Никога не ще забравя появяването му на вратата на класната стая – висок, красив, млад мъж с къдрава коса и засукани нагоре, по италиански мустаци, представен ни от директора Христо Бръмбаров“, спомня си неговият ученик Ненчо Рашов. В часовете Пипков разказва на учениците си за годините прекарани в Милано и Миланската скала, за немските класици и за история на музиката. Думите му са увлекателни и хлапетата, които нямат вкус към училищния предмет пеене, гледат с отворени очи. Те дори се радват, че пеят в неговия хор. Новият учител ги води на разходки из природата.

 

Пипков е отличен цигулар. Своите песни свири двугласно и пее трета партия. Той ръководи и нов градски камерен оркестър от 11 човека – 5 цигулки, 2 виоли, виолончело, контрабас и две флейти. От тази група създава и струнен квартет, който изпълнява пиеси от Хайдн, Моцарт, Шуберт, Менделсон.

 

Учителството му в Ловеч е само четири години. В този град на 9 май 1901 г. композира Химна на българската писменост и култура „Върви, народе възродени“. Музиката се ражда както много велики неща – внезапно. В час по пеене големият композитор вижда как един от учениците с патос чете стихотворението на Стоян Михайловски. Известно е, че няколко години по-рано, през май 1892 г. Михайловски, тогава учител по френски език в Русенската мъжка гимназия, създава възторженото стихотворение „Химн на Св. Св. Кирил и Методий“, което съдържа четиринадесет куплета.

 

Самият Пипков взема тебешир и написва нотите на музиката върху черната дъска. „Малко преди 11 май, стар стил, на учебната 1900-1901 г. имах час по пеене в третите класове на Ловчанското петокласно училище. Трябваше да напиша нова песен за учениците, но нямах подходящ текст и реших да прекараме часа в изпитване на разучавани вече песни…

 

Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от 15 минути, обаче за пръв път в живота си почувствах нужда от повече ръце. Имах на разположение тридесет минути да я разучим поотделно и опитаме дружно. След първото ù изпяване удари звънецът. Но, учениците, повечето от тях мои хористи, ме помолиха да прекараме междучасието в изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор, а запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкият шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до този ден. На излизане ме посрещна директорът Христо Бръмбаров и стискайки ръката ми, каза: „Господин Пипков, никога не съм се надявал, че в нашето скромно училище ще се пеят такива хубави песни. Този химн истински възвеличава делото на нашите просветители и няма да мине много време и той ще звучи във всички големи и малки училища на нашето отечество““. Предсказанията се сбъдват. Година по-късно химнът се пее във всички училища из България.

 

До днес…

 

През лятото на 1904 г. композиторът напуска учителската работа и преминава на военна служба като капелмайстор на духовата музика на 34-ти пехотен Троянски полк.

 

Той прекарва едни от най-хубавите си години в Ловеч. През 1901 г. минава под венчило с ловчанлийката Надка (Натя) Стефанова. Тя е учителка и хористка в градския хор. Тук се раждат и двамата му сина – Христофор и Любомир. Точно в този град, вдъхновен от природата, от учениците си, създава три книжки с училищни хорови песни, маршове и китки от народни песни, мелодии за черковно пеене. В Ловеч написва училищни песни, които го правят известен. Те са по текстове на Ив. Вазов, П. Р. Славейков, Ст. Стамболов, К. Величков, а също и по негови собствени стихове. Създава маршовете – „Стига вече да търпим, народе мой“, марша на Ловешкото юнашко дружество „Осъмски юнак“, „Напред в бой“, марш на 34 пехотен Троянски полк, „Красна весела градина“, „Робство“, „Жив е той“, „Вдовица“. Неговите стихотворения с интерес се четат в ловешкото списание „Българка“, по-късно печата и в столичната преса.

 

По-късно живее в София. Работи като учител по пеене в Първа и Втора девическа гимназия. Ръководи любителски хорове и оркестри. През войните през 1912-1918 г. е капелмайстор на военен оркестър. Диригент е на Свободен театър.

 

Става хормайстор на Народната опера в столицата, а три години по-късно е музикант в Софийския драматичен театър. Избират го за капелмайстор на Градската духова музика към Столична община. Не спира да твори. Написва пиеса за пиано „Самодивски танц“. Създава оперетите за деца „Щурец и мравка“ и „Деца и птички“, също „Приветствена кантата“ за хор и оркестър по текст на Иван Вазов за първия славянски конгрес в София. С нея печели конкурс на Министерството на народното просвещение. Пише също музика за постановки на Народния театър. През 1927 г. завършва единствената достигнала до нас опера „Загорка“, а операта „Руска“ е изгубена във времето.

 

През 1940 г. в памет на починалата си съпруга, Пипков дарява 2 000 лв. за да се построи музикален дом в Ловеч. До края на дните си на 25 август 1942 г., когато умира от сърдечен удар, Пипков си спомня за дните прекарани в Ловеч. Поддържа контакти със своя даровит ученик Евстати Павлов, който също дава своя принос за музикалната култура на Ловеч.

Днес неговото име носи едно средно училище и улица в Ловеч, също градския смесен хор при читалище „Наука“. В двора на училище „Панайот Пипков“, пред сградата, където е написан химна „Върви народе възродени“ е открит негов паметник.

 

Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Баща му е кларнетист, а майка му свири на пиано. Малкият Панайот още като малък изучава цигулка, свири в хора на Георги Байданов, пише стихове и пламенно копнее да стане артист. Петокласно образование получава в Пловдив, но поради липса на пари спира да учи. През 1887 г. става един от пловдивската любителска театрална трупа, а две години по-късно участва в столични трупи, между които и тази на „Сълза и смях“. Тук прави първите си опити като писател-драматург.

 

През 1893 г. по молба на артистите от „Сълза и смях“ Министерство на народното просвещение го командирова да учи музика в Милано. След две години стипендията му спира и той се връща в България, за да отбие военната си служба. Става диригент на музикалните дружества „Гусла“ във Варна и „Лира“ в Русе. Написва една от брилянтните си пиеси за пиано „Садила Динка босилек“.

 

Панайот Пипков остава верен не само на музиката, но и на словото. В София издава вестник „Музикален отглас“ и редактира списание „Театър и музика“. Сътрудничи на популярния за времето хумористичен седмичник „Кво да е“.

 

 

 


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Проф. Искра Баева: Пактът “Рибентроп-Молотов”: Наистина всичко ли е ясно 80 години по-късно?

-1554796885.jpg

На 23 август 1939 г. в Москва под одобрителния поглед на Сталин е подписан ...

18 авг. 2019 | 13:16

"Шпигел": Никога оста Берлин - Вашингтон не е била толкова крехка!

Снимка БГНЕС-1566121863.jpg

Посланикът на САЩ Ричард Гренел е опитал да предотврати избора на бившия външен ...

18 авг. 2019 | 12:49

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.