Мирела Костадинова: Непочтеност убива поетичния порив на Добри Чинтулов

Неговите песни се пеят в Габровското училище още преди Освобождението и са на висока почит

Мирела Костадинова: Непочтеност убива поетичния порив на Добри Чинтулов

5694 | 7 септ. 2018 | 11:55

Той оставя на народа ни около двайсет стихотворения, които и до днес са символ на българщината - повечето от тях са се преписвали от ръка на ръка, често без името на автора им, носейки силата на проглеждащия народен дух за свобода

Мирела Костадинова: Непочтеност убива поетичния порив на Добри Чинтулов-1536310630.jpgМирела Костадинова: Непочтеност убива поетичния порив на Добри Чинтулов-1536310651.jpgМирела Костадинова: Непочтеност убива поетичния порив на Добри Чинтулов-1536310638.jpg

По сливенския калдъръм, един почти сляп човек потропва с тежката си тояжка, за да провери земята под себе си... Нещастията надвиснали над живота му са убили душата му на поет. Първо умира съпругата му от тиф, а после и синът им Петър, само на 22 години. Слепотата го съсипва също. Всички хора са го забравили. Само от време на време в помрачената му душа проблясват спомени за одеските години. За неговите песни, които са били надежда на поробените българи. За майка му, стрина Стояна, която му подава на прага шарена торба с дрехи.

 

Целува го по челото преди да тръгне по дългия път към Русия. Заръчва му да се пази. А после той никога повече няма да я види. За нея е написал „Стара майка се прощава със сина си”. В мислите му се завръща образа на чичо му Петър, който му пуска в джоба за из път 5 гроша, които е успял да скъта под възглавницата си.

 

И спомените на слепеца угасват полека. На 27 март 1886 г. животът му се стопява. Успява да разбере, че България е свободна. По улиците, по които до скоро се чува тропота на неговата тояжка се виждат учениците му от градските училища, на които някога е преподавал. Граждани с цветя в ръка отиват, за да се простят със стария учител и поет Добри Чинтулов.

 

Неговите песни се пеят в Габровското училище още преди Освобождението и са на висока почит. Песен на габровските въстаници от 1862 г. става „Вятър ечи, Балкан стене”. По време на Априлското въстание тя е „българската Марсилеза”.

 

Васил Априлов докато събира и съхранява музикалния фолклор на българите, мисли и за създаването на авторски песни. Насърчава стипендианта при Главното мъжко училище в Габрово Добри Чинтулов да напише песни по примера на славянофила Хомяков. Априлов му показва неговото стихотворение „Орел”.”С възторг аз продекламирах Хомяковия „Орел” и днес съм благодарен Априлову, защото, като се завърнах в Сливен, под влиянието на „Орел” написах  моя „Стани, стани юнак балкански””.

 

В спомените на Райчо Каролев пише, че най-обичаните Чинтулови песни в Габровското училище са „Българио, мила майко, ще ли още спиш?”, „Къде си, вярна ти любов народна?”, „Стани, стани, юнак балкански”, „Българи юнаци, ще ли още спим?” И добавя: ”Член 10 от Ученическия дисциплинарен правилник запретява пеенето на запретени песни, но когато учениците ги пееха, ние, учителите, бивахме глухи”.

 

Действително в Габровското училище е забранено пеенето на бунтовни песни. Навечерието на Освобождението е. И на Априлското въстание. Но освен, че те се изпълняват, се създават от учениците. Дори ги колекционират. Узнаят ли от по-големите момчета някоя нова песен, са готови да се откажат дори от обеда и вечерята, за да я препишат в тефтера си. Сред патриотичните текстове се намират и любовни писма.

 

”Една такава моя песнопойка с повече от сто песни, зашита здраво и облепена с един пръст дебел туткал и останала случайно у един мой съученик, сред смущението, когато низамите ни изпъдиха от пансиона ... ми биде повърната от същия, когато случаят ни пак сдружи в пловдивската гимназия след Освобождението. И до днес я пазя като скъп souvenir от онова идеално време.”, пише Никола Начов, ученик в училището. Момчетата преписват песните до късно нощем на свещ, после ги декламират и пеят. Най-много предпочитат Чинтуловите.

 

Талантливият поет е роден през септември 1822 г. в Сливен в семейството на бедения абаджия и лозар Петър и неговата съпруга Стояна. Двамата с труд се грижели за прехраната на тримата си синове и дъщеря им. Фамилията „Чинтулови” буквално означава „пън“ или още „кютюк“. Оскъдни са данните за семейството. Но, когато голяма част от населението на Сливен губи вярата си да живее спокойно под турско робство и напуска града, Петър Чинтулов остава със семейството си край родното огнище. Щом нещата стават по-спокойни в Сливен, изпраща сина си Добри да учи в гръцко училище. След основното килийно учение постъпва в класно, при вещия грък Георги Цукала, известен като голям българомразец. Продължава да учи при даскал Сава Доброплодни, който по късно ще постави началото на българския театър с побългарената комедия „Михал Мишкоед“. Известно време получава познание и при Димитър Кешиша. От него научава църковно пение и черковния ред. Чинтулов пее в новоселската махленска черква.

 

Дали разказите на неговите изселени на север в Румъния и Русия съграждани и роднини, които минават през Сливен на път за поклонение в „Света гора”, дали чуждите приказки за руските училища, но Чинтулов цяла година обмисля как да замине. И без никакви приготовления, едва шестнадесет годишен, тръгва през 1839 г. първо за Търново. Там работи, спечелва някоя пара, но и се докосва за първи път до „История славянобългарска” на Паисий. През 1841 г. заминал за Одеса.

 

Три години по-късно се сдобива със стипендия за Херсонската духовна семинария. Това става благодарение на ходатайството на Васил Априлов чрез херсонския архиепископ Гаврил и новорусийския (одеския) генерал-губернатор граф Воронцов. Издействани са четири руски стипендии в Одеската семинария. Така Чинтулов става един от първите априловски стипендианти.

 

Талантливият поет живее в една стая с Илия Грудов от Габрово. В ръцете му попада от някъде една цигулка и скоро той се научава да свири на нея. В забави и веселби увлича всички, които го слушат. С тази цигулка не се разделя до гроба си. Грудов слуша в захлас приятеля си и го аплодира. Близък техен приятел става и отец Натанаил.

 

Срещу семинарията се намира приятното кафене Майер. В него има орган. Чинтулов обича да посещава кафенето, да пие чай, да слуша музиката и да мечтае. Но не може да си позволи всеки ден това удоволствие. Парите не достигали. Отец Натанаил предоставя чаения си прибор на Добри и Илия, за да не харчат пари. След време Чинтулов му казал:

- Отче, вашият чай е хубав, но не ми се услажда, както у Майер, при оная хубава музика.

-  Там ли искаш да си пиеш чая?

-  Там, отче. Музиката на Майеровия орган изпълва душата ми. Раждат се стихове.

- Стихове ли? Имаш ли някои написани?

-  Нямам, но те са в душата ми, ще ги напиша...

-  Слушай момче, ще ти давам по 15 сребърни копейкии за чай, но при условие че ми носиш от кафенето по една песен...Става ли?

-  Разбира се, отче Натанаиле, ще имаш от мен по една песен.

Още на следващият ден, Чинтулов написва „Стани, стани, юнак балкански” и я представя пред Илия Грудов и отец Натанаил. А той казва:

- Отлично! Да си жив и здрав да напишеш много такива стихотворения за нашия поробен и измъчен народ.

 

После младият мъж запява известната и до днес българска песен.

Той има нежна душа и под звуците на оркестър в някоя гостилница налучква ритъма на своите песни. Какви стихове пише Чинтулов в Одеса - никой до днес не знае. Но през пролетта на 1846 г. е имал в тефтерите си поне няколко стихотворения в патриотичен дух. За това съобщава Найден Геров. На Трапезица били четени „Добреви стихове”, свидетелства той.

 

Едва ли тези негови стихотворения са били малко на брой. Тогава нито ред не е напечатан на хартия. Те се пръскат в преписи из цяла България.

 

През пролетта на 1850 г. Чинтулов се връща в родното място и става учител. Неговият благодетел Диамандиев от Браила, при когото се отбива на път за Сливен, му препоръчва да се завърне именно в родния си град. Осигурява му годишна заплата от 2000 гроша.

 

Одеският възпитаник се заел с устройството на българско класно училище в Сливен. Той eзапомнен с реформите си, които прави в образованитето и с читалищната си дейност. Преподавал на български език катехизис, свещена история, славянска граматика, география, всеобща история, физика, геометрия и черковно пение. Положил много усилия за премахването на гръцкия език от черквите. Щом се хванал да чете апостола по славянско или да изпее „Господи помилуй” някои невежи жени го нападнали и упрекнали. Но Чинтулов заедо с група млади хора, успява да премахне гръцкия език.

 

В родния си град той е самотен, един от малкото образовани, с духовни ориентири, не може да се приспособи към нравите на своите съграждани.”Нямах общество, нямах с кого да разменя две думи, нямах с кого да деля мислите си; мъчно, скучно ми беше!”, казва той след Освобождението. Пие чай, ритуал непознат на сливенчани, чете и отново препрочита донесените книги от Русия. Нямало библиотеки, вестници, списания. После продължава: ”Дене ме развличаше училището, но ноще аз трябваше да се мъча душевно; а за да не стане това, съсредоточих се в себе си и седнах да работя за милата ми България, да пиша стихотворения и да се развличам с цигулката, която обикнах”. Пазел се от силни страсти. Продължавал да пише своите стихове, но и все още дава тайно да се преписват донесените от Русия.

 

Един от близките на Чинтулов е някой си поп Станчо. На него доверявал мислите си. Но свещеника се оказал недобронамерен, коварен и неискрен. Поп Станчо взел на заем 5 000 гроша от Чинтулов. След дълго чакане да му ги върне, поета си поискал заетата сума. Свещеникът го заплашил, че в конака ще го накара да не помисля вече за парите си.

 

„Замръзнах на мястото си, като си смислих турската тъмница и следствието от моето затваряне. Върнах се аз дома душевно наскърбен, забравих грошовете и прибързах да прибера и претребя всичко що имах в ръкописи, що можеше да ме компроментира. Разтворих чекмеджетата на масата, разтворих сандъка си, дето лежаха свити, свързани моите исторически записки, стихотворения, две повести и пр. – всичко това осъдих на смърт! Занесох ръкописите при огъня, разплаках се, като че ли ме погребаха жив, и ги струпах върху пламтящитеглавни. Хартията почна да пламти, аз стоях над нея; сълзи ручеха из очите ми, аз прокълнах съдбата си! Когато моите възвишени идеали, моите надежди и стремежи сам си аз горях в пламъка, произнесох думте:”Проклета да е ръката ми, ако хвана още веднъж перото да пиша за тоя подъл роб!".

 

Така перото на Чинтулов притихва на писалищната маса. Човешката непочтеност убива порива му на поет. Оцеляват малко от стихотворенията му, преписвани по тефтери от любители на творчеството му.

 

Не стига това огорчение, но завистливите българи, създават интриги около намеренията му да стане зет на фабриканта Добри Желязков. Не стихват и коментарите около голямата му заплата давана от Диамандиев и от общината. В една лятна вечер отишъл да се разходи в местността „Орешак”, седнал под един орех и тъкмо се размислил, куршум минал над главата му и се забил в дървото. Някой е изпратен да го убие...

 

Щом изтича договора му, Чинтулов бърза да се премести в Ямбол, където отново е учител. Спечелва уважението на всички в града. Поканен е за главен учител в Стара Загора, Сливен и Ямбол. Той пак избира родния си град, но при условие, че не му се месят училищните настоятели в работата и му оказват съдействие при нужда. Изпращат го за представител на църковния събор в Цариград. Този събор учредява българска екзархия и избира първия български екзарх.

 

Найден Геров е вече руски вицеконсул в Пловдив. Чинтулов чрез него търси да си вземе заема от поп Станчо, който бил на служба в гръцката църква в Пловдив. Дали е взел парите си? Сигурно! Но по-важно е, че тази история унищожава цялото му творчество.

 

През 1855 г., чак до 70-те години, песните му се пеят с плам вече в цяла България. Но нещо се пречупва в душата му. Когато през 1872 г. негови приятели го канят в Сливен, за да стане член на революционния комитет, той отказва. Не вярва че българите могат със свои сили да се освободят. Казва, че народният дух е слаб, за да се повдигне. Трябва народът да се просвещава, трябва да му се вдъхва любов към отечеството. А ние сме „мудни“. Готов е да помогне материално и със съвети към младите, но да стане част от комитета, отказва решително.

 

Той оставя на народа ни около двайсет стихотворения, които и до днес са символ на българщината. Те носят силата на проглеждащия народен дух за свобода. Измежду най-известните са: „Стани, стани, юнак балкански”, „Къде си вярна ти любов народна”, „Вятър ечи, балкан стене”. Повечето стихове са се преписвали от ръка на ръка, често без името на автора им. Печатани са в песнопойки. Затова не се знае какъв е автентичният текст на самият Чинтулов. Същата е съдбата и на написаните от него учебници по реторика, литература, руски и френски език, математика, нотно пеене. Те остават във вид на преписи.

 

Стихотворенията му някога толкова силно са въздействали на българският дух, колкото и днес.

 

И сега, щом човек разлисти неговата малка стихосбирка, пред очите му се втурват най-милите и топли за всеки българин думи - свобода, майка, радост, любов, знамена, земя, огън, отечество.

 

А в късна вечер в старата сливенска махала „Дели балта”, около къщата на Чинтулов, се промъкват сенки, които се загубват в двора... От някъде едва-едва се чува цигулка... Песента на свободата леко излита от струните, за да ни напомни, че хората, които са недостойни да бъдат свободни, желаят всеки да бъде роб...

 


От категорията

Защо сега се появи списъкът на Бобокови. Кой кой е?

Защо сега се появи списъкът на Бобокови-1590905420.jpg

Доказани доходи, западни партньори, източни пазари – Бобокови не са били за ...

31 май 2020 | 09:05

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

Валерия Велева: Рубиконът за курса "Нинова" и абонираните за исторически грешки

-1495117440.jpg

Отпорът срещу въвеждането на прекия избор на председател и бламирането на ...

31 май 2020 | 23:52

Георги Йорданов: Акад. Лихачов за Кирил и Методий, 24 май и България като „Държава на духа“

Георги Йорданов-1544457900.jpg

Думите на световноизвестния учен „Обичам България – и древната, и съвременната, ...

31 май 2020 | 17:22

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.