Какво се е случило на днешния ден?

На днешния ден през 1995 г. България подава официална молба за членство в Европейския съюз

4214 | 16 дек. 2018 | 08:23

На среща с писателите през 1966 г. Тодор Живков представя своята теза за наличието на "две правди" в българската действителност - "голямата правда", т. е. успехите, и "малката правда", т. е. негативните явления


На днешния ден - 16 декември, през 1995 г. България подава официално молба за членство в Европейския съюз. Прави го правителството на Жан Виденов.

 

По време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид на Хавиер Солана е връчена молбата на Република България за членство в ЕС. Европейският съвет възлага на Европейската комисия да изготви становища върху молбите за членство на асоциираните страни.

 

Желанието на България да се присъедини към Европейската общност е изразена още от Великото народно събрание на 22 декември 1990 г.

 

Ето и други важни събития на днешната дата, подбрани от агенция "Фокус":

 

2002 г.
Върховният административен съд отменя продажбата на 80 % от "Булгартабак".
В него работят 12 хиляди души. От 1996 г. датират първите стъпки за раздържавяването на "Булгартабак холдинг" АД. “Булгартабак холдинг” има 22 дъщерни дружества в България, от които 12 манипулационни, 9 цигарени фабрики и една за опаковки. Приватизацията на дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" официално стартира на 19 юли 2004 г.


2002 г.
Конституционният съд отхвърля 44 текста от поправките в съдебния закон.


2001 г.
На 15-ти конгрес на ВМРО Красимир Каракачанов е преизбран за председател.
Красимир Дончев Каракачанов е историк и политически деец. Роден е на 29 март 1965 г. в Русе. Завършва история. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. В периода 1990-1995 г. е секретар, след което до 1997 г. е съпредседател, а после и председател на Вътрешната македонска революционна организация. Депутат е в ХХXVIII, ХХXІХ и ХХХХ Народно събрание. Вътрешната македонска революционна организация – съюз на македонските дружества (МВРО - СМД) е общонационална надпартийна организация. Продължител е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО). Лидер е на на ВМРО от 1997 г.


1998 г.
След 9-годишен мораториум XXXVIII НС отменя смъртното наказание. Екзекуциите са заменени с доживотен затвор без правo на помилване.


1996 г.
Българска парламентарна делегация, оглавена от акад. Благовест Сендов, е на посещение в Израел.
Благовест Христов Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград - български академик, математик. Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” (1956 г.). Кандидат е на математическите науки (1964 г.), д-р на науките на математическия институт “Стреклов”в Москва (1967 г.). Специализира числени методи в Московския университет (1960-1961 г.), компютърни науки в Лондон (1968 г.). Преподавател е по математика (1956-1958 г.), асистент е по алгебра в СУ (1958-1962 г.), доцент е по числителни методи (1962-1968 г.), професор е в СУ “Св. Климент Охридски”(1968 г.). Декан е на Факултета по математика (1970-1973 г.), ректор е на СУ (1973-1979 г.). Заместник-председател е на БАН (1988-1991 г.). Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при БАН (1991-1993 г.), научен сътрудник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 статии. Народен представител (1976-1989 г.) в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател е на XXXVII ОНС (1995-1997 г.). Заместник-председател е на XXXIX ОНС (от 2001 г.).


1995 г.
България подава официална молба за членство в Европейския съюз.


1991 г.
За първи път в опозиция, БСП провежда своя 40-ти конгрес, на който за председател на партията е избран Жан Виденов.
Жан Виденов е български политик и държавник; министър-председател на България от 26 януари 1995 г. до 12 февруари 1997 г. в правителството на Демократичната левица. От 1991 г. е председател на Висшия съвет на БСП. Народен представител е в VII Велико народно събрание, XXXVI и XXXVII Народно събрание. През декември 1996 г. подава оставка като партиен водач и премиер.


1988 г.
В. "Стършел" престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември същата година неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.


1975 г.
В Москва се провежда съвещание на министрите на външните работи на Народна република България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.


1972 г.
В София, в зала "Универсиада", се провежда Втори конгрес на българската култура.


1969 г.
Подписана е спогодба за свързване на енергийните система на България и Турция.


1967 г.
Създадена е Агенция за книгоиздаване и печат на чужди езици "София- прес".
Българската информационна агенция е създадена от Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските художници в София. По-късно за член на агенцията са привлечени Комитетът за култура, стопанското сдружение “Българска книга и печат”, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на научните работници в България, Съюзът на юристите, Съюзът на преводачите, Съюзът на българските композитори, Съюзът на архитектите, Българската търговско-промишлена палата, Българската асоциация за туризъм и отдих, Български олимпийски комитет, Български съюз за физическа култура и спорт, Комитетът за българите в чужбина. Агенцията е самостоятелно юридическо лице, неин висш ръководен орган е Конференцията на членовете £, която избира Съвет на агенция “София-прес”.


1966 г.
Състои се среща на Тодор Живков с писателите, на която той представя своята теза за наличието на "две правди" в българската действителност - "голямата правда", т. е. българските успехи, и "малката правда", т. е. негативните явления.


1961 г.
Възстановени са дипломатическите отношения с Иран.


1956 г.
Установени са дипломатически отношения с Великото Херцогство Люксембург.
От 1969 г. представителствата на двете страни са издигнати в ранг на посолства. От 1979 г. България има посолство в Люксембург с акредитиран извънреден и пълномощен посланик. От май 1990 г., с решение на Бюрото на МС, посолството в Люксембург е закрито и в Люксембург е акредитиран посланикът на Република България в Кралство Белгия.
Интересите на Люксембург в България се представят от посолствата на Кралство Холандия (политически) и на Кралство Белгия (икономически и консулски).


1953 г.
Открита е новата сграда на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София.
На 28 ноември 1878 г. е основана Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), с Музеен отдел (от 1892 г. - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г. Предложение за нейното учредяване е дадено на 4 април 1878 г. от Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил. На 28 ноември 1878 г. е избрана временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав". Тази дата (по нов стил 10 декември 1878 г.) се приема за рождена дата на Народната библиотека.


1947 г.
Подписан е договор между Народна република България и Народна република Албания за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Подписан на 16 декември в Кричим. Предвижда взаимна военна и друга помощ в случай на нападение на една от тях от друга държава, а така също и най-тясно стопанско и културно сътрудничество. Сключен е за срок от 20 години. След изтичането му не е продължен.


1945 г.
Започва конференция в Москва на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания. Съветската страна признава ръководната роля на САЩ в Далечния изток, срещу което Вашингтон се отказва да настоява за прилагане на Ялтенската декларация в България и Румъния. Договорено е Москва да "посъветва" българската страна да включи в правителството, което трябва да се състави след парламентарните избори, двама "лоялни" представители от опозицията, след което САЩ ще го признаят.


1934 г.
Тържествено са осветени сградите на Софийския университет и на Университетската библиотека, започнати на 30 юни 1924 г.


1931 г.
След побой между полицията и студенти - земеделци и комунисти, в СУ "Св. Климент Охридски", проф. Александър Цанков не е допуснат до лекции. 
Александър Цанков е политически и държавен деец, икономист, професор. Роден е в Оряхово на 29 юни 1879 г. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски", след което специализира държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Берлин и Бреслау (дн. Вроцлав, Полша). След завръщането си в България редактира сп. "Банков преглед", а от 1907 г. постъпва в СУ "Св. Климент Охридски" като преподавател по политическа икономия. Избран е за професор през 1919 г. Взема дейно участие и в политическия живот на страната.


1929 г.
От 20 ноември до 16 декември 1929 г. се провежда съдебен процес против 52-ма дейци на нелегалната БКП. Ръководството й е разгромено по информация на австрийската полиция.


1921 г.
Обнародван е Закон за подпомагане семействата на убитите или насилствено починали министри и за увековечаване на тяхната памет.


1920 г.
Общото събрание на Обществото на народите приема България за свой член с 35 гласа и 2 въздържали се (на Франция и Австрия). В началото на 1921 г. е открит Постоянен български секретариат в Женева начело с консула Димитър Миков.


1917 г.
В Бабадаг е проведен първият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България.


1912 г.
В Пазарджик е създаден Комитет за подпомагане на новопокръстените християни начело с учителя Тодор Мумджиев, в който влизат представители на управляващите Народна и Прогресивнолиберална партия и на опозиционните Либерална и Народнолиберална партия. Подобни комитети са организирани в Пловдив и в други селища на Пловдивски окръг. Против акцията се обявяват протестантите, а против съпровождащите я насилия - демократите начело с Михаил Такев.


1904 г.
В София се създава Съюз на южнославянските художници "Лада" от представители на България, Сърбия, Словения и Хърватско. На 23 февруари 1905 г. се конституира българската секция с председател Ярослав Вешин и секретар Харалампи Тачев. Тя организира 2. Южнославянска изложба (15-16 август 1906 г.) в София и поема ръководството на съюза.
Ярослав Вешин e български живописец, чех по произход, един от създателите на съвременното българско изобразително изкуство, професор. Създава картини из словашкия и българския селски бит. След 1897 г. българско по дух творчество - "Връщане от пазар", "Въглищар", "Овчар", ловни сцени. Вешин е един от първите български баталисти - "Отстъплението на турците при Люлебургаз", "Бивак пред Одрин" и др.


1901 г.
В София е учредено Българско археологическо дружество по инициатива на Светия синод с устав, утвърден от МНП на 29 март 1902 г.
През 1920 г. негов приемник става Българския археологически институт при БАН. Бълг. научноизследователски институт. Първият управителен съвет на Българския археологически институт е в състав: Б. Филов, Г. И. Кацаров, В. Златарски, Й. Иванов, Р. Попов. Издава "Известия на археологическия институт", сп. "Археология" и др.


1895 г.
Завършва Вторият конгрес на легалната македонска организация - участват 32 дружества в емиграция. За председател на Върховния македонски комитет е избран ген. Данаил Николаев, а за подпредседател - Йосиф Ковачев. На 13 декември офицерите от Мелнишкото въстание се отцепват и избират Македонски комитет с ръководители Антон Бозуков, Наум Тюфекчиев и Йордан Венедиков.


1887 г.
Приет е Закон за печата, въвеждащ предварителна цензура (в нарушение на конституцията).

1794 г. 
Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ под името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султанския берат за назначението си във Врачанската епархия. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Преследван и от турци, и от невежествени български свещеници. През 1765 г. преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски. В средата на 70-те г. отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици лежи в затвора, а в Карнобатско, където живее известно време, едва не е лишен от живот. Около 1794 г. се замонашава и става епископ във Враца и приема името Софроний. През 1810 г. отива във Видин и 3 г. извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Там продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война 1806-1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне руското настъпление в освободителен за българите поход, и отправя позив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала вече възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт.


 

 


От категорията

Кирил Петков обобщава: Разговорите до този момент са мегаконструктивни (ВИДЕО)

-1637480406.png

Дискусията води съпредседателят на "Продължаваме промяната"

26 ноем. 2021 | 15:53

Кирил Петков и Асен Василев по тайна доба на крака при Корнелия Нинова

Кирил Петков и Асен Василев по тайна доба на крака при Нинова-1637912037.jpg

Малко сред 23 часа харвардците паркират колата си пред главния вход на ...

26 ноем. 2021 | 09:30

Искра Михайлова: България няма да се радва на парите от бюджета на ЕС през 2022 година

-1634492680.jpg

Не са договорени оперативните програми, Планът за възстановяване все още не е ...

26 ноем. 2021 | 22:06

Шофьорите на изгорелия автобус не са били служители на „Беса Транс“, единият бил с изтекла книжка

-1637670888.jpg

Според публикуваното в медиите единият от шофьорите е Кадрим Мемеди, той е на ...

26 ноем. 2021 | 22:05