©НИКОЛАЙ СТОЙКОВ

Проф. Майкъл Федърстоун:

На път сме да изконсумираме планетата

9182 | 25 апр. 2015 | 12:35

Интервю на Горан Благоев за опасностите на съвременното свръхпотребление


Преди дни в България пристигна световноизвестният социолог и културен антрополог проф. Майкъл Федърстоун. Нашата страна е първата от Източна Европа, която той посещава. В четвъртък вечерта професорът изнесе встъпителната лекция на Международната научна конференция „Нови потребителски практики на XXI век - антропологични перспективи“, организирана от департамента „Антропология“ на Нов български университет.

 

 

- Според вас консумативната култура е основният двигател на глобалната икономика, но това създава и заплахи за цивилизацията. Кои са те, проф. Федърстоун?
- В САЩ 70% от икономиката зависи от консумацията. Това е много висок процент. От една страна, е добре, защото иначе щяха да се произвеждат повече оръжия. Аз винаги бих предпочел консумативната култура пред културата, която поддържа войната и оръжията. Но консумативността е пряко свързана и с материални неща, които натрупваме - мебели, дрехи, компютри. И се оказва, че има огромно количество боклук - нашата консумативност и свързаните с нея производства пораждат огромно количество отпадъци, включително спомагат за натрупването на вредните въглеродни съединения. Вторият проблем е зависимостта. Интернет ни кара да работим все повече и повече, ставаме посред нощ да си проверяваме имейлите, носим навсякъде нашите екранчета със себе си. Постоянното гледане в тях несъмнено е свързано и с появата на болести, една от които е аутиз­мът (смята се, че тази болест не е съществувала преди навлизането на телевизорите и компютрите - б.а.).
- Как рекламите успяват да ни убедят да купуваме още и още?
- Има няколко техники за внушаване. Едната е чрез използването на известни личности, които да ни предлагат нещо. Втората е чрез интернет. Например начинът, по който се рекламира козметика в социалната мрежа - известни модни модели, музика и цялостна информация за качествата на предлагания продукт. Има теза, че всички ние сме като прелъстени и като зомбита от рекламите и посланията, които те излъчват.
- Може ли да се твърди, че днес човекът е това, което консумира?
- В известен смисъл можем да кажем, че е така. Но хората като че ли не получават вдъхновение единствено от това да бъдат консуматори. Още през ХIХ в. съществуваха дендитата, които се интересуваха изключително от своя външен вид. И сега ги има. Но хората не искат само да потребяват материалните неща, стоките. Те искат да потребяват също изживявания и емоции - да пътуват, да консумират изкуството, да имат силни преживявания.
- Защо консумативната култура обръща внимание единствено на тялото?
- Консумативната култура работи с образи, с визуализация. А онова, което се вижда от нас, са телата ни. И фотографиите ни помагат да се наблюдаваме. Ако заглеждаш някого директно - това е нелюбезно. Но можем да гледаме неговия образ върху снимките и това не е проблем. Така че телата са навсякъде около нас. В миналото тялото се е възприемало като пречка за душата - т.е. хората трябва да дисциплинират телата си, за да може да освободят душата. Това проповядват много религии. Обаче консумативната култура е свързана със секуларното схващане, че ние можем да се радваме на своите тела, да ги харесваме - че можем да изглеждаме добре. И като изглеждаме добре - ние се чувстваме добре.
- Не е ли абсурдно?
- Консумативността залага на идеята, че добрият външен вид ни кара да се чувствуваме по-добре. Има известна логика, макар че и най-големите холивудски звезди като Мерилин Монро не са харесвали своя външен вид. Колкото повече жените се гледат в огледалото, толкова по-малко са щастливи и толкова повече намират основание да търсят помощта на козметиката или на пластичната хирургия. Консумативната култура ни кара да се фокусираме върху телата си. Вижте само колко много хора си правят селфита - те искат да се видят как изглеждат и другите да ги видят. Образът е важен.
- Една от книгите ви е посветена на връзката човек - автомобил…
- Интересът ми към тази тема възникна, когато видях статистиката за загиналите от катастрофи по света - през 2005 г. бяха 100 000 ду­ши годишно. С ранените и осакатените бройката нараства десеторно. При самолетните катастрофи загиналите са много по-малко. Често говорим само за предимството на колата - за скоростта, за комфорта, а не си даваме сметка, че тя е и машина за убиване. И извън моралната страна трябва да отбележим, че смъртта при катастрофи е изключителна вреда и за икономиката. Повечето загинали са млади хора, а това е загуба на инвестицията, вложена в тях (смее се иронично). Цената е висока. Но това се забравя за сметка на привлекателната страна, свързана с колите.
- Как така се случва, че колата все повече се превръща в нашето второ „аз“?
- Получава се някаква много интересна симбиоза между човека и колата. Нещо като хибрид между двамата, тъй като човешкото тяло се нагажда към автомобила. Има хора, които смятат, че той им е заслужена награда - демонстрират спортната си кола, колата за града. За разлика от тях има други, които искат да шофират кола, която не бие на очи - „анонимна кола“. Малката кола не внушава власт за разлика от големите коли. Затова големите коли са предпочитани от младежите - карайки ги, те доказват на себе си и на другите, че са мъже.
- Нашият континент е изправен пред едно голямо предизвикателство - постоянния наплив от бежанци. Това ли е цената, която трябва да платим за своя консуматорски уют?
- При наличието на толкова неравенства между Севера и Юга е съвсем нормално хората от Африка да искат да имат начина на живот на хората от Европа и САЩ. Съвсем нормално е да искат да консумират като тях. Проблем е също, че трябва да се намери някакво съвместяване между свободата на движение, което прокламира западната цивилизация, и ограничаването на бежанците. Много е трудно да бъде спряна бежанската вълна. Поне докато не се създаде световна система с чувствително по-голямо равенство между различните страни и народи.
- Няма ли опасност светът да се превърне в една голяма уста, която накрая да се самоизяде?
- Да, апетитът е голям. В лондонското сити има финансисти, които получават бонуси в космически цифри. И те отиват в нощните клубове, купуват шампанско за по 50 хиляди лири. Вярно, бутилката е голяма, но все пак… Те често си правят състезание кой ще купи повече. Разбира се, прекаляване от този род невинаги е толкова ужасно и неприемливо. В известни рамки е допустимо при сватба, например. Но като цяло по отношение на консумацията ние стигаме до етапа на изчерпване на природните ресурси на планетата. Изконсумирали сме ги. И е много реална опасността земята да прегрее и в крайна сметка краят на консуматорите ще бъде съвсем неочакван…
- Звучи апокалиптично…
- Все пак позитивното е, че консумацията е по-доброто нещо, отколкото войната. От друга страна обаче, колите и цигарите са убили повече хора, отколкото са жертвите на двете световни войни. Трябва да се опитаме да сме по-умерени. Ние да определяме нещата, а не консумацията да ни определя. Да не сме неин обект.
- И все пак нашата цивилизация в огромна степен се доминира от консумативността…
- Никак не е трудно консумативната култура да бъде продаваема. Още от Средновековието хората имат едни и същи мечти и те са свързани с потреблението. Има произведения, които описват как селяните в Англия си представяли, че печени пилета летят към техните уста. Това беше всъщност една много дълготрайна човешка мечта и затова не е случайно, че с такава лекота тя навлиза навсякъде. Но понеже ние се глобализираме и ставаме единен свят и се превръщаме в икономика, движеща се от глобалните пазари, и имаме 24-часова търговия, която не спира, и филиали на големите компании във всички части на света - става дума за един огромен кръговрат на парите. Затова е много трудно да не се развива тази култура, да изле­зеш от нея.
- Има ли шанс тогава човечеството все пак да преодолее страстта си да консумира неограничено?
- Каква е американската мечта - да работиш здраво, да станеш богат. Купуваш си голяма къща, а после се уморяваш от всичко това и си купуваш къщичка на село или отиваш да ловиш риба в морето. Това е цикъл, който така се развива. Аз мисля, че е съвсем възможно да живеем с по-ниски нива на консумация и да не купуваме неща, от които нямаме нужда. Познавам хора, които не искат да живеят в такава среда, които отхвърлят тоталната консумация.
- Как да спрем децата постоянно да искат да потребяват - играчки, забавления…
- Много е трудно, защото от много ранна възраст рекламите ги формират. Мнозина предпочитат една популярна верига за бързо хранене заради партитата, заради детските забавления. Това е един умно направен маркетинг - измислят се нови и нови начини, за да се привличат децата. Но понеже те много бързо се адаптират, може да бъдат приучени и към друго. Не е нужно да се връщаме към бойскаутите, просто трябва да положим усилия да им намерим алтернативи - нещо, което трябва да им е също толкова интересно и забавно. Те трябва да бъдат приучвани, да общуват помежду си и да си помагат, защото една от най-вредните последици от интернета е, че това е изключително индивидуализираща дейност. Те са сами пред екрана. Губи се умението за общуване между хората. Моята работа като учен също е строго индивидуална, но харесвам периодите, когато работя по проекти с други хора или участвам в научни конференции. Общуването е нещо, което не може да бъде заменено от индивидуалната консумативност.


Още по темата

Професор Джон Майкъл Федърстоун (роден 1946 г.) е преподавател в Лондонския университет. Световно признат учен в областта на постмодерността и консумативната култура. Трудовете му са сред най-цитираните изследвания в тези области, сред тях и поредицата Theory, Culture & Society („Теория, култура и общество“), на която е главен редактор. Тези факти го превръщат в истинска академична звезда.