Борис Елцин чете изявление от танк в Москва, като призовава руския народ да се противопостави на пучистите

Основната цел на заговорниците е "недопускане на разпада на СССР"

На този ден: През 1991 г. в Москва стана опитът за преврат срещу Горбачов

9131 | 19 авг. 2017 | 14:48

От поражението на пуча най-големи политически дивиденти извлича Борис Елцин, избран за президент на РСФСР два месеца по-рано


До лятото на 1991 г. кризисните тенденции в съветския политически живот са ярко забележими. Политическите елити на републиките в СССР искат да се разграничат от центеалното правителство и дори да се отделят напълно от него. След август 1991 г., когато съветският президент Михаил Горбачов заминава на почивка в Крим, вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев, ръководителите на правоохранителните органи и някои високопоставени служители планират отстраняването на Горбачов от властта.

На 19 август 1991 г. е изпъчено "Изявление на съветското ръководство" за неспособността на президента Михаил Горбачов да изпълнява своите функции "по здравословни причини" и прехвърлянето на властта му на Янаев. Вицепрезидентът от своя страна обявява себе си за ръководител на новосъздадения Държавен комитет по извънредното положение. Основната цел на заговорниците е "недопускане на разпада на СССР".

В Москва влизат войски, включително и танкове. Борис Елцин и руското ръководство оглавяват съпротивата срещу Комитета за извънредната ситуация. Центърът на съпротивата е в Белия дом (сградата на Министерският съвет на РСФСР).

„Съотечественици! Граждани на Съветския съюз! Обръщаме се към вас в тежък, критичен за съдбата на Отечеството и нашите народи час! Над нашата велика Родина е надвиснала смъртна опасност! Започналата по инициатива на Михаил Горбачов политика на реформи, замислена като средство за осигуряване на динамично развитие на страната и демократизация на обществения живот, поради редица причини стигна до задънена улица. Възползвайки се от предоставените свободи, погазвайки току-що появилите се кълнове на демокрация, възникнаха екстремистки сили, поели курс към ликвидация на Съветския съюз, разрушаване на държавата, завземане на властта на всяка цена“.

Тези тревожни думи бяха чути от съветските граждани от Държавния комитет по извънредното положение (Государственный комитет по чрезвычайному положению, ГКЧП) в СССР на 19 август. Тогава те въобще разбраха за съществуването на самия ГКЧП.

Три дена противостоене

В комитета, създаден в навечерието на събитията, участват представители на висшето ръководство на СССР, председателят на КГБ, министър-председателят, вицепрезидентът на СССР. Последният, Генадий Янаев, издава указ, в който възлага на себе си да изпълнява функциите на държавен глава, обяснявайки това със слабото здраве на президента Горбачов. 

ГКЧП въвежда цензура, ограничава телевизионните предавания. По телевизията, след като е сменена програмната схема, постоянно се върти балетът „Лебедово езеро“, който и до ден днешен много хора асоциират с онези събития. В Москва са вкарани войски. Но всичко това не помага на участниците в преврата.

Комитетът просъществува само три дена. „Пучистите“, както в онези дни привържениците на популярния тогава руски лидер Борис Елцин започват да наричат членовете на ГКЧП, не успяват да се справят с центъра на съпротива, в какъвто се превръща Белият дом, в който се разполага правителството на Русия. Членовете на комитета не се решават да щурмуват сградата. В същото време обкръжението на Елцин успява да достави Горбачов от Крим в Москва. Членовете на ГКЧП са арестувани.

От поражението на пуча най-големи политически дивиденти извлича Борис Елцин, избран за президент на РСФСР два месеца по-рано. Авторитетът на неговия основен политически опонент – Горбачов (а заедно с него и на цялото ръководство на СССР и на самия Съюз като политически проект) е необратимо подкопан. Привържениците на Елцин, в дните на ГКЧП, се стичат да защитават Белия дом, възприемат опита за преврат като опит да се върне миналото, предперестроечният период на Съветския съюз. Но дали това е така? Какво щеше да стане, ако ГКЧП все пак се бе задържал на власт, въобще, възможно ли бе това да се случи?

Удължаване на „агонията на СССР“

Политологът Алексей Зудин е убеден, че това е било невъзможно, защото към момента на пуча процесът на разпадане на СССР е придобил необратима инерция – „успехът на пуча само би удължил агонията“. Анализаторът е на мнение, че СССР е бил обречен, каквото и да бяха направили членовете на ГКЧП. А това означава, че на неуспех са били обречени всички стъпки на Комитета, желаещи запазване на Съюза.

Според думите му същността на проблема на СССР се корени в това, че още преди Горбачов съветските ръководители останали без цели за развитието на страната, които преди това са се формулирали в рамките на комунистическата идеология. „Тези хора [ръководителите на Съюза] не вярваха в целите, които провъзгласяваха, и това бе главната причина [за разпадането на СССР]. Страната загуби смисъла и целта на нейното съществуване“, смята Зудин. Този поглед върху бъдещето липсваше и на ГКЧП.

Модест Колеров, бивш сътрудник на Администрацията на президента и ръководител на информационна агенция „Регнум“, също не вижда как ГКЧП би могъл да постигне нещо. Според мнението му „централизираната държава бе разрушена в течение на последните години на Перестройката“, през 1989-1991 г. Редица републики, от Прибалтика и Закавказието, вече бяха изявили нежеланието си да останат в състава на СССР. Колеров подчертава и това, че на пучистите им липсвала програма за реформи.

ГКЧП можеше да победи

Обаче съществува и мнение, че ГКЧП е имал шансове за успех, ако членовете му са били по-добре подготвени за завземането на властта. Историкът и политолог от МГУ Дмитрий Андреев смята, че от военна гледна точка, през 1991 г. всичко е било направено много неправилно.

Той отхвърля тезата, че ГКЧП не е имал програма. В обръщението към съветските граждани се заявява свобода на предприемачеството, демокрация, борба с престъпността и т.н.

Виктор Милитарьов, член на неправителствената експертна организация Съвет за национална стратегия, също е убеден, че ГКЧП е имал своите шансове. При това експертът е сигурен, че ГКЧП би водил политика, която принципно не се отличава от тази на Горбачов.

Експертът смята, че „поради факта, че през дните, докато ГКЧП са на власт, техният PR е неправилен, техните публични изказвания се възприемат като заплашителни. Но от това не следва, че те са се стремели към диктатура. По същество, те искат същото, което и Горбачов [запазването на реформиран СССР]”.

Източник: Руски дневник

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47