Лариса Гергиева

Музикалният консултант на операта „Евгений Онегин”:

Народната артистка Лариса Гергиева: „Защо не направите конкурси на името на Гяуров и Гена Димитрова? Ако се бавите, ще ги направя в Русия

7190 | 13 май 2016 | 05:36

Великата Елена Образцова ми написа в есемес преди умре: „Най-много се боя, че ще ме забравят.” Тя беше изключително щедра – можеше изведнъж да свали от ръката си пръстен с брилянт и да го подари

Лариса Гергиева-1463107051.jpg-1463107996.jpgОвации на премиерата на постановката "Евгений Онегин" в Националната опера и балет. На сцената е и Лариса Гергиева-1463107938.jpgОвации на премиерата на постановката "Евгений Онегин" в Националната опера и балет. На сцената е и Лариса Гергиева-1463107891.jpg-1463107844.jpgОвации на премиерата на постановката "Евгений Онегин" в Националната опера и балет. На сцената е и Лариса Гергиева-1463107795.jpg

Коя е Лариса Гергиева?


Сестрата на прочутия в цял свят диригент Валерий Гергиев - Лариса Гергиева, е директор на академията за млади оперни певци при Мариинския театър в Санкт-Петербург. Тя е музикален консултант на постановката на „Евгений Онегин” в Националната опера. Гергиева е народна артистка на Русия, народна артистка на Украйна, народна артистка на Република Северна Осетия-Алания. Наградена е с множество медали в Русия, Украйна, Осетия.


Лариса Абисаловна Гергиева основава Академията за млади оперни певци към Мариинския театър, на която е директор. Тя е главен художествен ръководител на Държавната опера и балет на Република Северна Осетия-Алания (Владикавказ).


Лариса Гергиева е крупна творческа личност от мащаба на световното вокално изкуство. Тя се явява един от най-добрите вокални концерт-майстори със световна известност, директор е и член на журито на много престижни международни вокални конкурси. През своя творчески живот Лариса Гергиева е възпитала 96 лауреати на всесъюзни, всерусийски и международни конкурси. В нейния репертоар има повече от 100 оперни постановки, които е подготвила за различни театри по цял свят.


Лариса Гергиева 32 пъти е ставала най-добър концерт-майстор на световни вокални конкурси. Лариса Гергиева оглавява Международните конкурси „Римски-Корсаков“, „Лисициан“, „Михайлов“, Международната лятна Академия (Микели), Международния фестивал „На гости на Лариса Гергиева“ и Фестивала за моноспектакли „Арт-Соло“ (Владикавказ). Записала е 21 компакт диска с именити певци.


- Лариса Абисаловна, била сте няколко пъти в България, имате различни контакти у нас, а сега сте тук – в Националната опера и балет, където сте музикален консултант на постановката „Евгений Онегин”. Сигурно не познавате страната ни от сега, промени ли се отношението, мението ви за нас – българите, с оглед на новите политически реалности? Как намирате българите днес?
- Аз съм човек на изкуството, а не на политиката. За мен изкуството е красотата, която движи света. А за България съм слушата още от дете. Когато бях съвсем малка, първото нещо, което чух за страната ви, бе една песен. „Хубава страна е България, но в Русия е по-хубаво от всички” (смее се). Баща ми пееше тази песен и аз си мислех „Каква ли е тази хубава страна България? Бях малка, и си представях, че е някакъв остров в океана, въобще нещо красиво. И така се и оказа.

След това татко ми премина през Великата отечествена война, стигна чак до Берлин. Разказвал ми е – помня много добре това, че българите са много близки хора на руснаците, най-вече по душа. И ние така сме възпитавани, че България е най-близката ни страна по дух и човечност. Минаваха години, но на мен все не ми се удаваше възможност да дойда в страната ви. За първи път дойдох в Бургас – почивах на Черноморието. Това, което открих, е, че при вас е много топло. Но винаги хората, с които се запознах, ми правеха впечатление със своята скромност и добродушие. А това е свойствено и на руските хора.

- Ето, сега сте тук, и помагате на българското изкуство...
- Така се случи, че миналият ноември аз дойдох тук да водя свой майсторски клас – първо в Националната ви опера, а после в Пловдив. Покани ме известният изпълнител Крум Гълъбов и диригентът Стефан М(Л)инев. Най-напред започнах с млади български изпълнители – работата ни беше от сутрин до вечер и успях много малко да видя от страната ви. Но София много ми хареса.

- Нали знаете, че гостите на един град и живеещите с него гледат с различни очи на него? С какво ви впечатли столицата ни?
- Да, сигурно гледаме с различни очи. Но София ме порази с това, че градът ви е много светъл, слънчев и има свой дух. След това отидох в Пловдив – там имахме концерт. Двата града са съвсем различни – София ми се струва град, в който духът на миналото се съединява с духа на съвремието. А Пловдив го намирам за град, в който се усеща повече духът на миналото. Прекрасни са и двата града. Тук наистина се почувствах като у дома си, има много зеленина...

 

И когато академик Пламен Карталов ме покани да се заема с операта „Евгений Онегин” , аз с радост се съгласих. Съжалявам само, че няма директен самолет от Санкт Петербург за София. Няколко пъти – поне 5-6 пъти съм била тук, сега съм щастлива, че Чайковски и Пушкин по някакъв начин са в София чрез музиката и текста на тази прекрасна опера.

Музиката е написана от Чайковски за млади оперни певци. Това е много трудно, но пък е интересно и е достъпно за младите гласове. Те много се стараят, за да се получи произношението на хубав руски език.

- Имате ли вече мнение за нашите млади оперни певци? Вие със сигурност познавате великите ни изпълнители от миналия век, с които България бе разпознаваема навсякъде.
- С всички млади изпълнители ми беше много интересно да се занимавам. Те са прекрасни, макар всеки един от тях да има различна степен на талант и на подготовка. Но те всички искат да работят и да усетят, да почувстват какво е това руски стил в операта. Ние много говорихме и за Пушкин, не само за Чайковски. Много се старах да придам пушкински стил на тази опера. И самото произношение на изпълнителите е доста добро. В ролята на Онегин е московският изпълинтел Константин Бржински.


Различавам много ясно Московската и Питерската (Петербургска) школа на пеене. Българските певци много се стараха, дори имаме и китайски и румънски изпълнител в две от ролите. Диригентът също е много млад и талантлив музикант от Мариинския театър в Санкт Петербург – казва се Заурбек Гугкаев. Прекрасно е, когато всички изпълнители са млади и красиви - така усещаш младостта. Е, не всичко се получава, но човек прощава всички неточности на младите.

- Младите разбират ли Пушкин, как се чувстват в неговото време, комфортно ли им е?
- Мисля, че да. Режисьорът Вера Петрова се подготви много добре за тази постановка, тя изчете буквално всичко, което е написано и поставено по тази тема. В последните два месеца и половина имаше прекрасна атмосфера – аз непрекъснато летях до Питер (Петербург) и се връщах. Разбира се, времето винаги е малко за такава постановка. Много добре се получиха нещата при сценографа Александър Костюченко, който от Минск. Дизайнът на костюмите пък е на италианеца Свив Алмериги. Той създаде много добри и точни костюми от епохата. В началото на XIX век те са много интересни и красиви.

Изпълнителите са различни – на някои им трябва по-малко труд, на други повече. Мнозина от вашите млади изпълнители сега отиват да пеят извън страната си – в Германия, Италия, в Австрия и къде ли не. Според мен младите трябва да пеят и в родината си, да продължат големите традиции на вашите велики оперни певци. Много е важно и друго – те да чувстват, че държавата им мисли за тях, предоставя им възможност на сцената на Националната опера, че за тях ще има продължение.

- А в Мариинския театър в Санкт Петербург как е?
- В Мариинския театър ние имаме Академия за млади изпълнители. Но при нас се получи нещо много интересно – 20 години по-рано, когато създадох тази Академия, в началото бях събрала само 20 млади певци от всички краища на цялата ни страна. А сега ние имаме млада трупа, в която са повече от 150 човека.

- България се горедееше със своите изпълнители, които прославяха и разнасяха славата на българската школа по цял свят, всички познаваха Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, по-младия Бойко Цветанов и още много други. С кои от тях сте имали лични контакти?
- Работила съм на сцената на Ковънт Гардън в Лондон с вашия велик бас Николай Гяуров – тогава се поставяше „Евгений Онегин” и той играеше ролята на Гремин. Толкова години от тогава не мога да забравя неговото звучене – толкова ярко впечатление е оставил той у мен, че още никой не може да го надмине като Гремин. Не бива да забравме и, че Гяурове е учил в Русия и прекрасно владееше езика, разбираше и руския стил... Неговото външно благородсотво, неговата фантастична красота на тембъра на гласа му, всичко това бе достатъчно, за да остане той ненадминат княз Гремин.

- Какъв човек беше Гяуров?
- За мен той беше величав човек с чувство за хумор, никога не каза нито една лоша дума за никого, беше снизходителен и прекрасно разбираше сцената. Толкова беше открит и контактен, от него произлизаше някаква силна светлина, но въпреки това позволяваше да се приближиш до него, беше мек в отношението си към хората. Беше прекрасен артист.

И досега в Русия помнят много добре неговите гастроли и изпълнения в оперните театри. Как може да се забрави Гяуров като княз Иван Ховански в операта „Хованщина” от Модест Мусогски! И как той влиза на сцената Болшой театър на белия кон – това е вече легенда и история, чувала съм как хората я разказват от уста на уста. И ми провървя в живота да го видя в ролята на Гремин в операта „Онегин”.

- Познавахте ли лично някой друг от оперните ни великани?
- Разбира се – познавах много добре великата Гена Димитрова! Дори я поканих в журито на големия международен конкурс „Римски-Корсаков” в Санкт Петерберг през 2004-а. Аз съм негов създател го оглавявам вече много години. Този конкурс е дал такива имена като това на големите Анна Нетребко, Василий Герелло, Даниил Штода – много известни певци днес.

И Гена дойде като член на журито на този световен престижен конкурс. За мен нейният глас е един от най-величавите на нашата планета. Тя ме порази с простотата на държанието си. Разбира се, в Петербург тя имаше особено почитание от страна на публиката и тя й го показа за пореден път. Посрещнаха я с невероятни аплодисменти. И Гена ми каза: „Толкова съм щастлива!”. Получи толкова много цветя от публиката, това не може да се забрави. Подариха й много книги, раздаде толкова много автографи, че тя се чувстваше истинска звезда.

Гена ми сподели, че за нея това е незабравимо, особено покрай това, че в последните години от живота си тя беше позагубила малко от ореола си. Отношението на руската публика обаче й върна звездния ореол. Гяуров, Димитрова и Борис Христов са толкова велики имена, че те не бива да се забравят. И за съжаление Гена внезапно почина на другата година (2005-а). Но се надявам, че името й винаги ще живее особено и най-напред в България.

- Ще ви призная, че у нас това отношение към великите изпълнители, както е в Русия, го няма. Ние като че ли бързо забравяме съвременните велики българи, например Гена Димитрова.
- Много се учудвам и не мога да разбера защо още няма конкурс на нейно име в София? Или на името на Гяуров... Ще почакам още малко и ако вие не направите, аз ще направя такива конкурси в Русия. Не е правилно още да няма, те наистина го заслужават и биха били нещо грандиозно!

 

Великата оперна дива Елена Образцова беше жива - може би 15 години преди да почине, когато направих на нейно име големия международен конкурс. Тя беше 60-годишна и аз реших, че Петербург , където е родена, трябва да й направи този подарък. Елена Образцова беше потресена от щастие, че ще има конкурс на нейно име.

- Каква жена беше Образцова? Преди година, когато тя почина, я оплака целия свят, не само Русия.
- Тя беше една от най-великите и най-големите личности в операта. На мен ми провървя, защото много често съм работила и излизала на сцена с нея като пианистка и концертмайстор. Тя водеше майсторски класове в Академията към Мариинския театър, за младите певци опитът й беше безценен, тя разказваше много за преживяното.

Душевно Образцова беше като малко дете – можеше да се обиди от най-малкото, защото беше много ранима. Но външно тя беше величествено мецосопрано, голяма жена, винаги беше много весела, все разказваше анекдоти и вицове. Много обичаше подаръците, а и сама правеше изключително изненадващи и невероятни подаръци.

 

Тя можеше изведнъж да свали брилянтния пръстен от ръката си и да го даде съвсем искрено, без никаква умисъл. Много съм щастива, че години назад – ако не се лъжа през 1999-а, аз създадох конкурса, който днес е един от най-известните в света. Буквално седмица преди смъртта си, тя ми изпрати есемеси по телефона, които направо ме поразиха.

- Защо, какво ви пишеше Образцова?
- Тя разбираше, че си отива и ми написа есемес от болницата в Лайпциг – Германия, където тя почина дни след това. И в него ми написа буквално следното: „Скъпа Лариса, искам конкурсът да живее и да продължава винаги. Най-много се боя, че ще ме забравят.” Представяте ли си какво си е мислела тя малко преди да умре!

Аз винаги съм била член на журито и тя винаги се качваше на сцената, благодареше и ниско ми се покланяше пред цялата публика. Тя разбираше, че този конкурс я увековечава. Есемесът продължаваше така: „Пази конкурса, продължавай го и се занимавай с него сама. До последния си дъх ще ти бъда благодарна за този подарък, който ми направи!”

- Като че ли се е прощавала с вас...
- Представяте ли си какво е да получиш този есемес от великата Образцова малко преди да умре? Тя наистина така се прощаваше с мен като ми благодареше. Образцова умря в началото на януари, а през август беше конкурсът. И аз го проведох – в журито му бяха знаменити личности. Сега през юни ще бъде детският конкурс на нейно име. Тя самата така пожела – едната година да бъде детският конкурс, а другата - за възрастни певци.

- В журито на тези конкурси има ли български имена?
- Ооо, в детския конкурс през юни съм поканила да дойде Бойко Цветанов, вашият превъзходен тенор, който световните сцени познават отдавна. Бойко е пял с Образцова в „Трубадур” в Европа, ако не се лъжа в Женева. Той много се зарадва на поканата ми.Много съм щастлива, че повечеот 30 години ние бяхме приятелки с нея. Образцова беше от хората, каквите сега няма. Разбира се тя беше и обикновен човек със своите слабости и достойнства, но излезеше ли на сцената, беше от друга планета. Вярвам, че тя получаваше енергия от Космоса, защото енергията й беше невероятна.

- Бих сравнила излъчването й на сцената като с това на балерината Плисецкая...
- Абсолютно! Те и двете можеха да погълнат цялата сцена щом се появят на нея. Тя пишеше стихове, много обичаше животните. Искаше да остане в паметта на другите като весел човек. Умирайки, тя продължаваше да разказва своите знаменити анекдоти, наистина беше ненадминат майстор в това. Велика актриса, и след като ги разкажеше, беше невъзможно да ги повториш. Накрая вече казваше на приятелите си: „Когато умра, елате на гроба ми, разказвайте анекдоти и се смейте, не искам никой да плаче.”

- Тя къде е погребана?
- Погребаха я в Новодевичевските гробища на великите хора. Искам да си ме спомняте с усмивка – това нейно желание не съм чувала от друг. Но да се върна на Бойко Цветанов, за когото започнах да ви разказвам. Той ще бъде част от журито в детския конкурс през юни. Много съжалявам, че Бойко като че ли не получава това, което такъв голям световен изпълнител като него трябва да получи.

Както се казва, не можеш да си пророк в собствената си родина. Това го има навсякъде, но е много жалко. Той има огромен опит, който би могъл да предаде на младите изпълнители. Но в Русия него го познават много добре. И ми се струва, че младите певци много го ценят. Бойко е изключителен човек, много доброжелателен.

- Лариса Абисаловна, вълнувате ли се от това, което става сега в света? Има ли връзка между политиката и изкуството? Днес всичко е политика, като че ли тя победи красотата и вдъхновението на изкуството...
- Изкуството наистина е красота и намесата на политиката в него е жалко. Но изкуството все пак вярвам, че е свободно и независимо. Има опити да му се повлие, но ми се струва, че все пак има величави събития в културата и изкуството, има големи личности, които не са подвластни на никакви политически настроения. Ако видиш, че изкуството ти се харесва, едва ли някой може да повлияе на красотата на поезията, музиката и т.н. Хората са интелигенти и умни, те идват да слушат и гледат в залите именно изкуството, а не това, което вестниците или други медии им диктуват.

- Успяхте ли да създадете приятелства в България?
- Много се радвам, че когато дойдох в България, почти веднага се запознах с Васил Василев (общественик, бизнесмен и предприемач, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, бел. ред.) и прекрасната му съпруга Ирина. Те са фантастични хора, това което ме порази, е че често пътуват за премиери на големите световни оперни сцени, че са истински оперни меломани. Те слушат, знаят изпълнителите, музиката, неотдавна идваха в Мариинския театър, слушаха джаз, опера, други концерти, които имаше в нашия велик град. Така че моите идвания в България са свързани и и с тях, имаме толкова много прекарани часове в разговори за изкуството и културата въобще.

Политиците идват и си отиват, но изкуството и хората, които го обичат, остават. В много страни имам приятели като семейство Василеви, и винаги се радвам да чуя мнението на всички тях. А от подобни разговори се убеждаваш, че това, което правиш, е важно за хората.

- А какво мислите за деленето на хората, занимаващи се с изкуство, по партии? У нас в България, това не ни е чуждо – не са малко и то става дума за големи личности в културата, които оцветявят изкуството партийно и така се стига до нелицеприятни спорове.
- В Русия доста години назад имаше такова цветово партийно делене, но сега нещата не са точно така. Аз самата никога не съм била в никаква партия, от дете се занимавам с изкуство, с музика, която носи красотата, а красотата е тази, която все още поддържа света. Хиляди хора по света летят до други държави и контитенти, за да видят и чуят концерти, спектакли. Заради това възпитавам млади изпълнители и приемам предложения да помагам, като тук в България. Аз съм специалист по руска опера и с радост помагам. Но да се върна на политиката - най-главното е да има мир, да не умират хора, защото това е нещо ужасно.

- Разкажете за семейството си, Лариса Абисаловна, ваш брат е един от най-известните и уважавани диригенти в света Валери Гергиев. Само преди няколко дни светът научи, че той дирижира с оркестъра си в сирийския град Палмира.
- Целият музикален свят познава моя брат. Ние двамата имаме и по-малка сестра. И диригентът на операта „Евгений Онегин” Заурбек Гугкаев е неин син, мой племенник. Той продължава нашите традиции. Семейството ни е военно – моят баща беше полковник, преминал е фронтовете на Великата Отечествена война, майка ни беше инженер.

Още като малки мама и татко винаги са искали да учим езици, да се занимаваме с музика и със спорт. Ние се занимавахме с всичко това и съм щастлива, че съдбата ми даде възможност да работя заедно с брат ми. Валери Гергиев е директор, художествен ръководител и главен диригент на Мариинския театър. Аз подготвям опери и постановки зад пулта, и това е голямо щастие.

- Световната преса е залята от суперлативи за брат ви Валери Гергиев.
- И то заслужени. Брат ми е човек с мащаба на Елена Образцова. Това са хора от друга планета. Той много успява, има невероятна трудоспособност. Това, което той прави за руската музика в света, е безпрецедентно. Ние всички – аз , брат ми и сестра ми живеем в общ дом в Петербург. Той така поиска – брат ми живее с мама и с неговото семейство, аз се виждам с него често и на работа, а неговият бесен темп на работа в Мариинския театър учудва много хора.

На всеки от нас никога не му е скучно, защото винаги търсим различни неща, с които да се занимаваме. Ние сме от хората и поколението, което всичко сме постигали сами. Искаме всичко да знаем, и това се старая да предам на младите. Аз създадох Академията за млади певци към Мариинския театър, ръководя още два театъра в Северен Владикавказ (Осетия).

Родена съм в Молдова, а брат ми, който е с година по-малък, в Москва. След това ние се преместихме в Кавказ и там отраснахме. Животът ни след това се премести в Санкт Петербург. Мариинският театър е като институция в Русия – той е много добре финансово поддържан от държавата, младите певци отиват на гастроли, но винаги се връщат. Моята задача 20 години назад бе да възпитам за нашия театър ново поколение, което да се стреми да остане в родината и да въздига в родината оперното изкуство.

- Има ли вашата Академия за млади изпълнители в Мариинския театър подобен аналог в света?
- Не, няма такъв аналог никъде по света. На повечето места има академии по една или две години и толкоз. А у нас това стана младата трупа на театъра. В българската Национална опера ми хареса това, че театърът е интернационален, че каните чужди режисьори. Желая ви театърът да има възможност да кани най-големите специалисти и държавата да го поддържа повече. Неговият директор г-н Карталов има страхотни идеи. Изкуството е визитната картичка на страната ви. Малцина в света имат такива музикални съзвездия като вас, българите. Пазете ги и ги помнете.

 


От категорията

Александър Симов: Националният съвет на БСП не е Камара на лордовете. Защо е тази истерия?

Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били в НС, пита депутатът -1593703161.jpg

Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се ...

29 септ. 2020 | 13:25

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Огнян Минчев: Трябва да се преосмисли мястото на институцията "президент" в политическата ни система

-1546070674.jpg

Ако се променя статута на българския президент, той трябва да остане ...

30 септ. 2020 | 00:04

Проф. Владимир Чуков: Нагорни Карабах е част от големия пъзел, в който Турция и Русия са в конфликт

Проф. Владимир Чуков-1544595695.png

"Може да се стигне до някакво замразяване на конфликта, до някакво ...

29 септ. 2020 | 21:33