Снимка - Петър Ганев.

Антон СТАНКОВ, бивш правосъден министър:

Не й е работа на прокуратурата да спира сделки

6150 | 6 апр. 2015 | 12:41

Интервю на Лилия ХРИСТОВСКА за политическия ентусиазъм и съдебната реформа


- Как ще коментирате надпреварата със законопроекти по съдебната реформа, която политическите сили от управляващото мнозинство демонстрираха миналата седмица, господин Станков?

- Честно казано, бях изненадан. Не познавам в детайли законопроектите на двете политически сили - ГЕРБ и АБВ, все пак те сравнително скоро бяха оповестени. По принцип повече проекти по темата съдебна реформа биха могли да бъдат приветствани, но ако даваха по-широк спектър от идеи за промяна. В случая обаче става въпрос за едни и същи тези, редактирани по различен начин.

Затова вниманието по скоро насочва към някакви проблеми вътре в коалицията. Всъщност най-тежкият законопроект би трябвало да бъде този на Министерския съвет, който се очаква да бъде изработен на най-високо експертно ниво, но очевидно още не е обявен.

- Логично ли бе заключението, че подобни инициативи бламират правосъдния министър?

- Определено има такъв политически момент. Аз съм съгласен с подобна оценка.

- Един от основните препъникамъни в стратегията за реформа е подялбата на Висшия съдебен съвет на отделни съдийски и прокурорски квоти. Нужни ли са дебати за поправки в конституцията по този въпрос?

- Ако поправките бъдат приети във вида, в който се предлагат от двете политически сили, според мен те задължително ще минат през Конституционния съд. В тях има много елементи, които подсказват противоречие с действащата конституция.

Освен това разделянето на съдебния съвет на две квоти - прокурорска и съдийска, рязко ще изолира от участие адвокатите във ВСС. Нещо, което противоречи на конституцията. А Конституционният съд вече се е произнасял, че според действащите правила място в съвета имат и юрисконсултите, и адвокатите, ако отговарят на изискванията на закона. Тогава в коя квота ще отидат те? За тях място не е предвидено, а това означава откровена колизия с правилата на основния закон.

- Очевидно е, че политическите партии търсят изход без промени в основния закон заради трудното конституционно мнозинство от три четвърти от гласове за промени в конституцията.

- За мен стабилната реформа в статута на ВСС трябва да се намери на конституционно ниво. Другото е имитация на реформа. Без да влизам в лични конфликти, на мен ми изглежда, че голямата цел на идеята за разделение на ВСС по-скоро е в това да се извършат персонални промени в съвета. Мисля, че това са преките цели, а не толкова да се постигне по-добре работещ модел.

- Все пак за отделяне на съдии от прокурори във ВСС Съюзът на съдиите настоява от няколко години. Предложението дори получи подкрепа от Европейската комисия.

- Аз нямам нищо против самата идея. Разделянето на ВСС на две квоти, от една страна, е добре, защото съдът не е страна в процеса. Той е органът, който отсъжда едно или друго. Прокурорът и адвокатът са страни по делата и има логика кариерното развитие на един съдия да не зависи от обвинители или защитници, които да си „назначават“ арбитрите. Но мисля, че на този проблем сега се търсят палиативни решения, които няма да доведат до сериозни последици.

- Не трябва ли реформата да очертае по-добре въпроса за отговорността на магистратите?

- Класически принцип в гражданското право е, че отговорност търси онзи, който ти възлага работата или те е избрал на съответния пост или длъжност. Това важи и за съдебната система. А в това отношение тя не работи добре. Може Върховният касационен съд да е потвърдил едно осъдително решение на магистрат и да не се вземат дисциплинарни мерки по отношение на него. Може да имаме осъдително решение по дело на съда в Страсбург с конкретни имена, посочени в него, и това да не води до никакви последствия за магистратите тук, в България, а държавата да плаща за чужди вини.

Стои, разбира се, и вечният въпрос за мястото на прокуратурата - дали да е в съдебната власт, или към правителството. Макар че ключовият въпрос е за статута на главния прокурор и пирамидалното структуриране на прокуратурата. Една институция е толкова по-нестабилна, колкото повече зависи от своя началник. А механичната смяна на един ръководител не трябва да води до автоматична промяна и в стила на работа на една институцията. Това е правило в демократичните държави. Така че за укрепване на прокуратурата може да се говори и от гледна точка на статута на главния прокурор.

- Самият Сотир Цацаров предложи децентрализация в държавното обвинение.

- Конституцията позволява подобно решение и такива законодателни промени.

- Трябва ли главният прокурор да получи правомощие да спира сделки за 48 часа след сключването им в защита на държавния интерес?

- Категорично съм против. В рамките на моя мандат като министър на правосъдието този въпрос беше поставен и категорично отхвърлен. Да се възстановяват правомощия на прокуратурата отпреди 10 ноември, вече изглежда нелепо. Това не е дори съветски модел, защото такъв модел прокуратура е съществувал още от времето на Петър I, т.нар. надзори. В една демократична държава не може гражданският оборот да се управлява чрез прокуратурата.

Такъв подход ще внесе несигурност в търговския оборот и в правото на собственост, а то е защитено от конституцията и от конвенцията за човешките права. Не е това начинът.

- Цацаров поиска съдебен контрол над подобно правомощие.

- Кой ще ги уведомява за подобни сделки, питам аз.

- В проекта, одобрен от правната комисия, се казва, че съдът е длъжен да сигнализира прокуратурата за всички сделки, свързани с държавния интерес, които му стават известни по служба.

- Някои хора са пропуснали, че според действащата демократична конституция съдът не е борец срещу престъпността, а е подчинен единствено на закона. Съдът имаше „сигнална” функция според конституцията от 1971 г., която укрепваше единството на всички власти. В една европейска и демократична държава, в която има разделение на властите, съдията прилага безпристрастно закона според фактите по делата.

- Прицел на промяната стана скандалната сделка на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, който за едно евро продаде активи на БТК, два военни завода, още две стратегически дружества на люксембургската фирма LICE33. Ако законът бъде окончателно приет, ще може ли прокуратурата да спре тази и други „заварени” сделки?

- Въвеждането на обратно действие според мен е доста спорно. Не знам какъв би бил окончателният вид на закона. Бих препоръчал да се укрепят съдебните способи за защита на собствеността. Да ви призная честно, аз съм доста изненадан от решението на ВАС, че акционерите в една банка нямат правен интерес да спорят за отнетия й лиценз.

- Защо?

- Ами кой е собственикът на банката? Акционерите. Ако собственикът на една банка няма интерес да завежда искове, да води дела и т.н., кой ще защити интересите му. Прокуратурата ли е отговорът? Ако аз съм акционер някъде, не искам прокуратурата да защитава моите интереси.

- Според представители на бизнеса, ако прокуратурата бъде допусната до договорните отношения между страните, България ще бъде зачертана от картата на инвестициите в света.

- Бизнесът добре усеща опасностите. Подобни решения имат фундаментален характер и засягат твърде много проблеми. Трябва да бъдат преценявани в дълбочина, а не на коляно за ден-два. Управлението „през кризи” води до законодателна нестабилност и правна несигурност.

Когато вие бяхте правосъден министър, водехте тежки битки за реформи във връзка с предстоящото присъединяване към ЕС. Кои институции най-често препъваха усилията ви?

- Имах един много достоен противник в лицето на тогавашния главен прокурор (б.р. Никола Филчев). Немалко колегите в съда не харесваха въвеждането на мандатността за „вечните“ началници, както вие в пресата наричахте дългогодишните ръководителите в системата. Макар че промените, които направихме тогава, сега умело се заобикалят по други начини.

Нямаше нито един магистрат, който да беше съгласен със свалянето на имунитетите до функционални и на корекциите в несменяемостта. Съпротивата беше мощна и подкрепена от съответни лобита. Тежко се реши въпросът със статута на следствието, който, слава Богу, намери правилното решение да бъде прехвърлено към прокуратурата.

Не беше лесно, важно е, че не се отказахме.

- Докато управляваше НДСВ, вие лично успяхте да постигнете съгласие за първата поправка в конституцията през 2003 г. Как направихте това при толкова остро политическо противопоставяне тогава?

- Много силна роля изигра опозицията в лицето на БСП и СДС, които след много сериозни разговори дадоха съгласие за промените. Тогава в Министерството на правосъдието бе подписана декларация от всички парламентарно представени политически сили за промени в конституцията. Безспорно повлия и желанието ни да станем равноправен член на ЕС. Но изслушването на т.нар. противник, който всъщност е истинският партньор - опозицията, бе сериозната причина за успеха.

- Имате ли оценка за работата на колегата ви Христо Иванов?

- Енергията му заслужава уважение. Отдавна не сме виждали толкова желание за работа в правосъдното министерство. От друга страна обаче, моя личен извод от четирите ми години като министър на правосъдието е, че трябва повече диалогичност. Истинските неща се случват в диалог.


Още по темата

Антон Станков е роден на 17 февруари 1966 г. Завършил е в СУ „Св. Климент Охридски”. Кариерта си започна като младши съдия в Шуменския окръжен съд и в Шуменския районен съд. Бил е съдия и в Софийския районен съд, а по-късно и в Софийски градски съд, където бе шеф на Наказателната колегия и зам.-председател на съда. От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. бе министър на правосъдието в кабинета „Сакскобургготски”. В момента е адвокат.