Сара Чанг

Тази вечер, в зала „България“ със Софийската филхармония

Непредсказуемата Сара Чанг

6250 | 8 февр. 2018 | 15:46

Интервю на американската цигуларка и маестро Найден Тодоров пред Епицентър.бг


Августа Манолева за Епицентър.бг   

 

За трети път в рамките на 14 години Сара Чанг гостува на софийската публика. В наистина далечната 2004-а свири с оркестъра на Националното радио и за втори път (през 2011-а и тази вечер, в зала „България“) – със Софийската филхармония.

 

Фактите обаче се оказаха известни повече на някои от нас, журналистите, защото младата цигуларка заяви: „Това е вторият път, в който идвам в България. Тук бях преди много години и свирих концерта на Сибелиус“.

 

Разбира се, водещата на „Алегро виваче“ (БНР, Ирена Гъделева)   веднага я поправи: Бяхме свидетели и на огнената Ви „Кармен фантазия“ с маестро Росен Миланов. Така ли? – беше спонтанната реакция на музикантката, но малко след това Сара Чанг разказа любопитна история.

 

„Да, права сте! Наистина си спомням концерта с Росен. Спомням си че по това време Росен живееше и дирижираше във Филаделфия, това е моят роден град. Интересен е начинът по който маестро Миланов ме покани в България. Той е семеен приятел. Помоли ме да дойда и да направя концерт по Коледа, разбира се, аз се съгласих, но фактът че беше точно по това време, въобще не ме зарадва. Майка ми много тайно му даде коледния ми подарък и го помоли дами го даде в България. Той беше толкова мил, че дори трябваше да поизлъже властите на летището, когато го попитаха: „Някой давал ли Ви е нещо да пренесете със себе си?“

 

Обосновка за концерта:

 

Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония и диригент: Бърнстейн, Пиацола, Гершуинса от моите любими композитори и този път си позволих да ги събера в един концерт, след потвърждението на Сара Чанг да участва. За мене програмата е много специална в личен план, защото Гершуин е композиторът, който ме обърна към класическата музика, нищо че много хора не го възприемат за класически композитор. Първата ми грамофонна плоча и компактдиск, както и първият ми концерт с оркестър, са все с Гершуин. Бърстейн е продължение - традиция тръгнала от Гершуин.

 

А за мене като диригент, Гершуин е въплъщение на чистата музика, човекът, който е можел да прави музика без задръжки, разрушавайки всички граници, ограничения и доставяйки си удоволствието просто да създава музика като композитор или като диригент. Има и закачка – увертюрата на „Кандид“, с която ще започне концертът, е едновременно връзката с България и с Пиацола, тъй като в „Кандид“ един от проблемите на главния герой е, че е принуден за известен период да служи в българската армия. От друга страна, част от действието са развива в Буенос Айрес.

 

И ето ни при Пиацола - Годишните времена  на Буенос Айрес. Те не са писани първоначално за оркестър. А и не са писани като едно произведение, събрани са впоследствие от него. Ние изпълняваме може би най-красивата версия на „Годишните времена на Буенос Айрес“, които освен че ни показват красотата на тангото, правят много препратки към Вивалди. Което е една от причините да кажем: Да, това е класическа музика.

 

Сара Чанг: … След Сибелиус, реших че след толкова години,връщайки се в България, е добре да направя нещо по-малко предсказуемо, не толкова предвидимо. За мене е удоволствие да работя с маестро Тодоров.Много рядко се случва да влезеш на първа репетиция с оркестър който не познаваш, с диригент който не познаваш, и да се получи от първия момент. Ако говорим за Вивалди, „Четирите годишни времена“ е музика която звучи дори на обществени места. Пиацола обаче взема чистия, класически звук на Вивалди и го превръща в нещо по-примамливо, по-изкусително, по-оплетено. Става вътрешна съпоставка между двата стила.

 

В подкрепа на думите на Чанг, Найден сподели: Пред оркестъра направи много различни неща от тези, които очаквах, но изключително убедително.Така че нямаше нищо по-лесно от това да я последвам. С оркестъра нямахме никакъв проблем да тръгнем веднага в посоката, която тя желае и да създадем такъвПиацола, който да накара човек да поиска да е в страната на тангото. Довечера по един забавен начин, ние можем да ви кажем някои сериозни неща за живота.

 

- Вие сте възпитаничка на Дороти Дилей, какво Ви даде нейната школа, за да се отличите от масата добри цигулари по света?

 

Сара Чанг: В Джулиард (JuilliardSchool) можете да намерите безумно талантливи хора. Наистина е невероятно колко добри са всички там. Когато си в атмосфера, където всичките ти колеги са безкрайно надарени, това безспорно те мотивира. Г-жа Дилей имаше такъв стил на работа – когато се озовеш в нейната стая, без значение колко други ученици има освен теб, без значение колко ще приеме днес, тя отдаваше цялото си времена този, който свири в стаята, дори да го прави с часове.

 

Ние научихме много рано, че когато урокът беше кратък, това означава, че не е доволна. Тя имаше маниер да не критикува хората.Ако изсвириш набързо един концерт, обикновено казваше – но чак след половин час: първата ти нота беше много хубава. Следваше „довиждане“ и те изпраща вкъщи. Когато по-късно се върнеш към ситуацията, разбираш какво ти е казала: Всичко останало въобще не беше както трябва.

 

- Пътувате непрекъснато, дори сте казвали, че някога заради умората, не знаете къде се намирате. Какво значение отдавате на залите в които свирите; публиката – очакванията, изискванията Ви към нея; страната, в която сте в момента?

 

Сара Чанг  В някакъв момент, както си пътуваш, пътуваш, се озоваваш в непознат хотел, непознат град и първият ти въпрос е: Боже мой, къде съм? Вторият:Боже мой, какво ще свиря тази вечер? Това са обикновено двата въпроса, които се въртят в главата ми след толкова голямо натоварване от пътуването. За мене далеч по-важно от залата е, с какви партньори се намирам на сцената. Мисля, че и маестро Тодоров може да потвърди същото. Т. нар. химия, вътрешното взаимоотношение между мене, маестрото и оркестъра е на първо място. Защото, дори да се озовеш в най-красивата зала, ако не се получава химията, нищо няма да се получи.

 

Обичам преди да засвиря да хвърля поглед към залата, що за хора са се събрали. Мога да видя много добре облечена семейна двойка, която очевидно приема идването си в концертната зала като част от твърде специална вечер. В други случаи, попадам на двойка облечена ежедневно, в джинси или в по-обикновени дрехи, но те също са част от нас, част от преживяването. Това са неща, на които държа.

 

- А вие, маестро?

 

Найден: Приципно няма нищо по-важно от партньорите на сцената. Защото и най-прекрасната музика и най-красивата зала могат да бъдат мъчения, ако не се получи отношение на сцената. Музиката е нещо много специално. Аз винаги съм твърдял – изкуството не е наука. Всичко е въпрос на усещане, на това, как ще се разберат двамата изпълнители или изпълнителят с оркестъра. Публиката се явява много специален допълнителен фактор, тя е част от преживяването, но, трябва да си призная, много съм щастлив да бъда с гръб към нея. Защото за един и същи концерт, различни хора могат да имат абсолютно различно мнение. Това се държи не само на различната степен на възприятие на музиката, но и на различните им преживявания през деня, преди да дойдат на концерта.

 

Понякога човек стои на стола и се чуди: защо съм дошъл? Пред него звучи някаква музика, а той си мисли: довечера какво ще ям вкъщи? А в същия момент, човекът до него, може да преживява най-великия момент в живота си. В този смисъл съм щастлив да бъда с гръб към публиката, за да не попадне случайно погледът ми на някой от първата категория. Защото, това оказва влияние. Имало е случаи вече приключваконцертът или спектакълът, а аз дори не знам дали публиката още е в залата или ни очаква замеряне с домати и яйца. Но пък хубавата част е, че докато правим музиката, можем да живеем собствен живот, заедно с изпълнителите на сцената. И ако човекът който е отишъл на концерт успее да изключи – това е една от основните цели на музиката – събитията извън залата, може да се окаже, че често сме свидетели на магия, идваща от хората на сцената.

 

- Това обаче не означава ли по-малка информираност, оттам по-малки познания на публиката - живеем в ХХI-я век? Влизайки в концертната зала, тя би трябвало да знае от това как да се държи до това, какво е произведението. Т.е. вие какъв тип публика искате да видите, в крайна сметка,интелигентнатаили другата, която се възпитава в ход?

 

Найден Т.: Както казах, за мене музиката е част от изкуството, не от науката, и мога да го докажа. За тези, които имат елементарни познания в музиката – ние работим с интервали. Те носят италиански имена. От нотичката до до нотичката ре е секунда, това означава `две`, на италиански. От ре до ми също е секунда. От първата нота до до последната ми е терца. В музиката 2+2 е равно на 3. Затова мене не ме интересува какво знае публиката, за мене е важно как се чувства и как музиката й е повлияла.

 

Имало е случаи да бъда много лош с музикантите в оркестъра, когато видя определени техни изражения. И им казвам: хора, музикантите не са най-добре платените в света. Ако вие не обичате това, което правите, отидете някъде, където да получавате повече пари. Защото истината е, че хлебарят продава хляб, банкерът оперира с пари, ние оперираме с чувствата на публиката. .

 

Сара Ч.: В своята концертна дейност съм виждала какви ли не типове публика. Ще ви дам пример с Ню Йорк.Там обикновено един и същи концерт върви четири дена като първата вечер е в четвъртък и завършва с неделя следобед. Най-лоялната, по-възрастна на години публика, идва в четвъртък.

 

Това са редовните абонати, които винаги сядат на едно и също място, ако свириш 100 пъти Бетовен ще дойдат и на 101-я път, ако свириш 200 пъти Малер ще дойдат и на 201-я път. В неделя следобед идва по-особена публика, която става сутрин рано, минава през църквата, хапва си хубаво на някой брънч и след това идва за заключителния ти концерт.

 

Петък и събота е по-младата публика. Тя предпочита повече Сарасате, Пиацола, нещо по-живо и съвременно. В крайна сметка аз съм се научила да обичам публиката пред която заставам, като, разбира се, има един момент който винаги ме е дразнел. Това са онези хора, които изваждат телефоните си и започват да снимат по време на концерт. Но така или иначе, съм благодарна на всяка публика, пред която съм свирила.

 

 

 


От категорията

Напусна ни режисьорът на "Куче в чекмедже" и "С деца на море"

Димитър Петров Снимка: БНТ-1539716921.jpg

Сред култовите му филми са още едни от най-любимите детски филми и сериали, ...

16 окт. 2018 | 22:08

Лили Иванова отново връща в репертоара си "Детелини"

Лили Иванова отново връща в репертоара си "Детелини" -1539676087.jpg

Въпреки раздялата през годините след това Лили винаги е завършвала концертите ...

16 окт. 2018 | 10:47

Актьорът Васил Михайлов получи отличие за принос към МО (ВИДЕО)

Кадър: бТВ-1539687589.jpg

Повече 50 г. той е част от трупата на театър „Българска армия”

16 окт. 2018 | 13:59

От какво се отказахме: Ето ги най-големите успехи на България в "Евровизия"

-1525778868.jpg

За 12 години участия България записа няколко успешни представяния. Страната ни ...

16 окт. 2018 | 11:32

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.