Александър Трифонов

На вниманието на Европейската комисия

Новият закон за концесиите - пример за икономически саботаж

2665 | 4 ян. 2018 | 15:30

Действащите концесионери могат да бъдат спокойни, че поне 6 месеца няма да бъдат контролирани от държавата


От 2 януари 2018 г. влезе в сила сила новият Закон за концесиите.

 

Защо може да се разглежда като икономически саботаж:

 

-В течение на 6 месеца Министерският съвет трябва да приеме съгласно чл.35 и §6 Наредба за определяне финансовите елементи на концесията. Не е ясно по каква процедура ще бъде възложено изработването на тази наредба и дали тя ще бъде публикувана за обществено обсъждане. Това съмнение произтича от подхода (директно възлагане) за изработване на концепцията за транспониране на директива 2014/23. Явно се цели да се скрие от обществеността какви изисквания, респективно указания ще бъдат дадени от Министерския съвет към изпълнителя. Следва, че до 6 месеца и възложители, и потенциални инвеститори/концесионери ще чакат да се приеме тази наредба.

 

Този срок може да се удължи, ако оценката на въздействие на този нормативен акт ще има негативно отношение върху финансовото състояние на държавния и общинските бюджети. А това е заложено априори в самия закон с „несамофинасиращите се концесии“.

 

При тях възложителят/концентът - държавата или общината ще може да покрива 100% разходите на концесионера, без да са известни:

 

-целесъобразността и размерът на тези разходи;

-неговата печалба (тя остава е тайна за обществото);

-лихвите по кредитите (също тайна за обществото), а може би и задължения към трети лица, за да се докаже от концедента липсата на приходи при изпълнение на концесионния договор.

 

„Блестящ“ механизъм за източване на държавния и общинските бюджети.

 

Същият срок от 6 месеца се отнася и за наредбата по ч. 44, а именно за мониторинга, управлението и контрола на процеса на концесиониране от страна на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол. Действащите концесионери могат да бъдат спокойни, че поне 6 месеца няма да бъдат контролирани. От друга страна, ако те са достатъчно „щедри“ (разбирай корупция), ще могат да си осигурят безконтролни печалби, тъй като тази агенция е подведомствена на Министерския съвет и няма права за издаване на актове и търсене на отговорност;

 

Съгласно чл. 45, ал.1 до 6 месеца Министерският съвет трябва да приеме Национална стратегия за развитие на концесиите. Няма разработени критерии, визия за тази стратегия. Няма и конкретен изпълнител. Очаква се, навярно, това да бъдат членовете на Координационния съвет, в който основната маса са зам.министри. Оказва се, че зам.министрите ще определят как да се изразходва държавният бюджет за „несамофинансиращи се концесии“. И тъй като те са партийно оцветени следва, че ще има прокарване на партийни, лобистски интереси, възможности за облагодетелстване и вратички за корупция. Няма изискване тази Стратегия да бъде подложена на обществено обсъждане в явно нарушение на принципа на прозрачност;

 

Съгласно § 8 от Преходните и Заключителни разпоредби, 3 месеца след приемането на Националната стратегия, Министерският съвет и общините трябва да разработят план за действие за държавните, респ. за общинските концесии. Без такива планове, съгласно чл. 45, ал.5, не може да се открива процедура за концесия. Явно през цялата 2018 година няма да има процедури за концесии;

 

Това може да последва и през 2019 година, особено за общинските концесии, защото предстоят през тази година да има местни избори. Едва ли някой кандидат за кмет ще поиска да подготви процедури, от които би се възползвал негов конкурент. Опасността се поражда от факта, че една концесионна процедура – от подготовката, респ. анализи, оценки до обявяване, диалози и окончателен избор на концесионер - изисква поне 8-9 месеца;

 

Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които касаят функционирането на концесионния регистър влизат в сила от 31 януари 2019 г. Този регистър функционира и в момента. Навярно се цели да се спре обновяването на информацията и да се осъществи затъмнение за обществото относно дейности в областта на концесиите през 2018 година;

 

Извод: Инструментът на концесиите за привличане на инвестиции няма да функционира поне една година след като се отмени и действието на Закона за публично-частно партньорство. Дори вносителите на законопроека за концесиите си признават в Мотивите, че с тази отмяна се налага да се разработи нов закон, който да регламентира отношенията между публичните партньори и частния капитал за решаване проблеми от обществен интерес. И всичко това е за сметка на българското общество.

 

След гореизложеното и многобройните критики на новия Закон за концесиите, не трябва ли Европейската комисия да се самосезира и поиска промени в приетия закон в съответствие с многобройните критики, в т.ч. от страна на Президента – г-н Радев във връзка с транспонирането на директива 2014/23. Така или иначе, много нейни представители ще прибивават в България във връзка с Европредседателството.

 

В новия закон е променена дефиницията на понятието „концесия“ въведено в Директивата, така че да се допусне 100% възстановяване разходите на концесионера, което:

 

-противоречи и на международната практика;

 

-допуска силно ангажиране на държавния, респ. на общинските бюджети в полза на частни интереси, което е заплаха за икономическата сигурност на страната и води до ощетяване, респ. ново обедняване на обществото;

 

Ще се направи опит да се използват средствата от фондовете на Европейския съюз (на данъкоплатците на европейските страни) за финансиране на концесионери - частни лица. До това ще се стигне следствие отмяната на Закона за публично-частно партньорство, който:

 

-беше приет през 2012 година на основание решението на Европейската комисия СОМ(2004)327, т.н. „Зелен документ“. Бяха изразходвани милионни евро от фондовете на ЕС за изучаване опита на редица европейски страни и обучения на държавни служители в областта на ПЧП – хвърлени пари на вятъра;

 

-отмененият Закон за ПЧП не допускаше открита процедура (т.е избирането на частен партньор без процедурата „състезателен диалог“, а след отмяната на закона може да се избере концесионер, при участието дори и на 1 кандидат. Дава се ъзможност за корупция на всички нива в концесионния процес;

 

-отмененият Закон за ПЧП даваше възможност да се финансират научни изследвания, изграждане на промишлени предприятия, което е заложено в Хоризонт 2020 и плана „Юнкер“. Именно чрез учредяването на институциализирани публично-частни дружества ( SPV) между публичния и частния партньор съгласно „Зеления документ“ се гарантираше по-силен контрол от страна на държавата при изразходването на европейски и публичен финансов ресурс, а така също устойчивост при реализирането на съответния проект. Сега това вече няма да е възможно, тъй като Директивата ограничава чрез концесия да се финансират научни изследвания. В същото време Правителството продължава да не финансира науката в България в съответствие с европейските критерии. Тъй като няма концесия за производство ще продължи незаинтересоваността на Правителството за развитието на националната производствена база – гаранция за икономически растеж и излизане от бедността;

 

Директива 2014/23 въвежда съгласно чл.5 само 2 вида концеси – за строителство и услуги, докато с новия закон в България се въвеждат още 3 вида концесии:

-за ползване;

-за добив на подземни богатства;

-за ползване на подземни води;

 

Възниква въпросът – какъв е смисълът за унифициране на концесионните режими в Европа чрез транспонирането на директива 2014/23? От администрацията на Министерския съвет се разпространява информацията, че това е станало с разрешение на Европейската комисия. Каква е истината? Не се ли използва Директивата за прокарване в новия закон на корпоративни, лобистски и партийни интереси при прилагане инструмента на концесиите на база на заложена в закона и неглижирана в него като противодействие корупция.

 

Заключение:

 

Ако не последва спешна реакция на Европейската комисия, ще се потвърди изводът на „Ди Цайт“ от 28. 12.2017 г., че корумпирана държава по-лесно се управлява. Това, обаче, е за сметка на авторитета на Европейската комисия и възниква въпросът за смисъла от съществуването на Европейския съюз, след като с безконтролно и формално транспониране на директиви се допуска по-нататъшно обедняване на населението в България – страна членка на ЕС.

 

Д-р инж. Александър Трифонов


От категорията

Die Welt: Никола Груевски – един бежанец, който е добре дошъл за унгарския премиер

-1542275673.jpg

На Балканите някои политици – например в България и Сърбия, следят ситуацията ...

17 ноем. 2018 | 16:50

Валерия Велева: Валери Симеонов в парламента е равносилно на Нерон за Рим

-1448546816.jpg

Истината е, че вицепремиерът Валери Сименов унижи премиера Борисов. Зящото ...

16 ноем. 2018 | 23:35

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1500895706.jpg

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Сурвакар Балкански


4 ян. 2018 | 17:11



Не само саботаж а грабеж на национални богатства ,за комисиони под масата!Депутати мислете си за България ,а не за лидерските си интереси ,като гласувате !


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.