Проф Стоян Денчев: Заплаха за общественото развитие е функционалната неграмотност

Дошло е време договореностите за ЕС да се поставят на качествено нова политическа основа

Проф Стоян Денчев: Заплаха за общественото развитие е функционалната неграмотност

13757 | 12 авг. 2018 | 17:35

Студентите и докторантите възприемат много по-добре учебния материал, когато той се поднася от преподаватели, които имат голям практически опит в съответната област на знанието, казва ректорът на УниБИТ.


-       Проф. Денчев, образователната комисия в парламента предлага проект за промени в Закона за висшето образование, с които хора от практиката и бизнеса могат да преподават в университетите. Според Вас как това ще промени българските университети и прилага ли се вече при Вас? 

-Това не е единственото предложение за промени в Закона за висшето образование. Парламентарната комисия съвместно с Министерството на образованието и науката предлагат доста интересни и надявам се да бъдат полезни промени в съществуващото законодателство. Що се отнася до възможността хора от практиката да преподават в университетите, то и сега такава възможност съществува, но не се използва пълноценно. Преди повече от пет години ние в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) приехме „на въоръжение“ принципа на американския философ Джон Дюи – Учене чрез правене (Learning by Doing) и този принцип стои в основата на успешното развитие на нашата Алма матер. Студентите и докторантите възприемат много по-добре учебния материал, когато той се поднася от преподаватели, които имат голям практически опит в съответната област на знанието. Тук обаче трябва много да се внимава, защото някои работодателски организации си представят висшите училища като част от  браншовите си структури и предявяват претенции да участват в тяхното управление. Това разбира се, че е недопустимо и няма как да стане. За да върви всичко нормално, както казва народа „Всяка жаба да си знае гьола“.

За да може обаче принципът на Дюи да се прилага успешно трябва задължително да се променят някои количествени параметри, свързани с организацията на административните структури на висшите училища. Например нищо съществено не налага катедрите да се състоят от 7 човека или факултетите – от 40 ?!

 

-       Промени се Законът за развитие на академичния състав, за първи - път той вече ще се занимава и с плагиатството. Според Вас заплашва ли това много от хората, които вече имат определени научни степени и академични длъжности?

- Въпросът за плагиатството е много сложен въпрос. Той дефинитивно е свързан с въпроса за авторското право. Аз не мисля тук да влизам в теоретични разсъждения, но при всички случаи считам, че законовите записи за плагиатството ще имат преди всичко възпитателен ефект.

 

-       Въвеждат се национални наукометрични критерии за заемането на академична длъжност. Какви са плюсовете и минусите от това?

- Тук, в цялост се наблюдава едно неразбиране на университетската образователна среда и в частност на ролята на университетските преподаватели. В момента в България се правят „успешни“ опити за изкривяване на критериите за оценка на ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ състав. Без да се отчита основната дейност на преподавателите – ОБУЧЕНИЕТО и извън аудиторната им заетост със студентите, включително и тяхната възпитателна роля, се акцентира върху формални наукометрични количествени, а не качествени показатели. Университетските преподаватели формално се приравняват с учените от БАН.

Между впрочем и до приемането на този закон минималните наукометрични показатели в УниБИТ са по-високи от законово определените.

 

-       Трябва ли в България да има толкова много университети и, ако не, как може да се преодолее това ?

- Определено държа да подчертая, че в България висшите училища не са много. Но въпреки тази констатация, и с оглед  на протичащите в страната и в света сложни демографски, финансови, социални и геополитически процеси, е необходимо да бъде преосмислен моделът на функциониране на системата на висше образование в България като цяло и в частност да се разработи и незабавно (в ход) да се приложи концепция за окрупняване (федерализация) на висшитеучилища. Основният принцип при реализацията на тази концепция трябва да се базира върху реалното прилагане в практиката на идеята за диференциране и специализация на различните нива на управление на „новите“ окрупнени (федерализирани) университетски комплекси. Защото в момента от една страна липсва баланс между автономията на висшите училища и степента на контрол, упражняван от държавата, а от друга -  не съществуват ефективни законови норми за упражняване на ефективен контрол и санкции при неефективно управление и незаконосъобразна дейност на висшите училища;

 В този смисъл разработването на задълбочена Концепция за преструктуриране на българската система на висшите училища, изисква проучване на демографските, икономическите, финансовите и социални условия и потребности в Р България. Самоцелното извършване на реформи обаче, обикновено предизвиква още по-голям стрес в системата и демотивира работещите в нея.

Конкретно, ако се приеме идеята за окрупняване (федерализация) на висшите училища в Р България ще бъдат необходими политическа воля, обществена подкрепа и дейно участие на самите университетски структури, както и на всички отговорни органи за управлението им.

Този процес, в неговата цялост, ще изисква време, усилия, финансова подкрепа и вероятно законодателни промени.

Преструктурирането може да се осъществи като на първо време броят на държавните висши училища в България се „редуцира, чрез окрупняване (федерализация), като се запази тяхната автономност“ Тази констатация е в съзвучие с т.н. ГЛОБАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ АЛИАНСИ – мега-университетски структури, традиционно съществуващи и новосъздадени на основата на няколко самостоятелни, но обособени по специфичен начин висши училища (университети, академии и колежи).

Като пилотен проект може да се реализира този, свързан със създаването на НАЦИОНАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ ПО КУЛТУРАТА.

Положителни примери, свързани с горното предложение могат да бъдат открити както в Европа, така и извън нея. Нима обществото в САЩ и английското общество са загубили от съществуването на Калифорнийския университет (нека вземем за пример Бъркли) и на Университетите в Оксфорд или Кеймбридж ? Съществуването на автономните образователни структури в рамките и под шапката на тези мощни университети, създават условия за успешна образователна и научна дейност в авангарда на световното образование и наука.

 

-       В последните години темата за информацията и информационната сигурност е водеща. Какво научават Вашите студенти в умението да боравят с информация спрямо минали години? Какви са новите неща?

- Ние сме единствения университет в България, в който наред със станалите вече класически специалности „Информатика“, „Информационни технологии“, „Компютърни науки“, „Информационни системи“ и „Софтуерно инженерство“ се изучават специалностите „Информационно брокерство“ и „Комуникации и информиране“. През новата 2018-2019 учебна година предвиждаме значително да увеличим дисциплините свързани с киберсигурността, както и да въведем нова дисциплина, която да дава на нашите студенти основни знания, свързани с модерното понятие „Blockchain“ (специфичен метод за съхранение на информация в компютърни мрежи, които представляват непрекъснато растящ списък от  записи, наречени блокове, кодирани и свързани помежду си във верига).Тук искам да обърна внимание на факта, че повечето ни студенти по тези специалности още от втори курс започват да работят и то с високи заплати.

 

-       Има ли повишаване на интерес към библиотекознанието и къде се реализират възпитаниците Ви с тази специалност?

- В момента интересът към предлаганите от нас  специалности, свързани с книгознанието, библиотекознанието, библиографията и библиотечния и информационен мениджмънт е такъв както към всички други специалности, а това е радващо. Ние се гордеем с факта, че нашите възпитаници работят във всички библиотеки и информационни центрове в страната. Те са гръбнака на българската духовност. Библиотечните кадри на УниБИТ са ценени и в чужбина. Като позитивен пример в това отношение можем да споменем, че няколко наши възпитаници работят в Конгресната библиотека на САЩ. А  преди три  месеца преподавателката от УниБИТ, главен асистент д-р Марина Енчева беше избрана за член на управителния съвет на ЕБЛИДА – European Bureau of Library information and Documentation Associations (по съгласувано предложение с Българската библиотечна и информационна асоциация)

 

-       Какви са новите заплахи, които можем да очакваме по отношение на информационната сигурност? Виждаме хиляди случаи на изтекли лични данни през социални мрежи, атентати чрез дронове... Какво друго би могло да е бъдещето?

- Ще ми се да отговоря по този начин: без да подценяваме традиционните физически заплахи, днес съществува и една друга, много сериозна заплаха за общественото развитие и това е функционалната неграмотност. Внушава се, че като имаш свободен достъп до всякаква информация в интернет, то ти знаеш за какво става дума. А всъщност не е така поради две причини. Първо информацията в интернет не е гарантирана по отношение на достоверността на излаганите факти и анализи на случващото се. На второ място, потребителите на информацията в интернет в изключително голям процент не разбират смисъла на казваното, на понятията. Всичко това води до формиране на нагласи, които са далеч от реалността, които не предполагат изграждане на ценностна система и съответно, които водят до поведенчески модели, предполагащи единствено консуматорски и бездуховен манталитет. На практика обществото ерозира по отношение на необходимата критична маса хора, необходима за това, общественото развитие да е в полза на всички.

 

-       Как според Вас би могъл да бъде разрешен проблемът с мигрантите?

- Определено считам, че в сегашния си вид ЕС не може да предложи ефективно решение на този проблем. Може би ще се появи някакво рационално предложение след изборите за Европейски парламент през 2019 год. по модела който защитават страните от Вишеградстата четворка плюс Австрия. А  иначе, вече се видя, че проблемът с мигрантите може да се окаже катастрофален за целия европейски цивилизационен модел и култура. Всички европейски страни и най-вече бившите колониални държави ще е необходимо да променят политиката си към страните откъдето идват мигрантите. И тази промяна трябва да е свързана не с политиката на корпоративната експанзия, а с политика на  договаряне на интереси и ползи за гражданите на Обединена Европа.

 

-       Има ли според Вас заплаха от разпад на Европейския съюз и трябва ли той да оцелее?

- Нека да разделим нещата. Ако става въпрос, дали въобще да има ЕС, то категорично трябва да има. Но, ако говорим, дали трябва да продължи да съществува в сегашния си вариант, то категорично не трябва да го има (Тук просто нямам думи да коментирам „ишиаса“ на г-н Юнкер ???!!!.) Идеята за обединена Европа е не просто добра идея, тя е необходимост, тъй като светът е вече променен и ясно се очертават трите големи центъра на власт – Вашингтон, Москва и Пекин и на това е необходимо да се намери адекватен отговор. Днешният ЕС не е в състояние да даде този отговор, защото в Брюксел продължават с опитите да създадат някакъв конгломерат от държави, които да престанат да съществуват фактически като национални държави. Нещо, което предполага администриране на културата, националните икономики, заличаване на традициите, налагането на квази ценности и т.н. Странно е наистина, че това продължава, при условие че имаме факта на Брекзит, на Вишеградската четворка и набиращите скорост националистически или по-скоро патриотични политически формации. Ето защо мисля, че е дошло време договореностите за ЕС не просто да се преосмислят, а да се поставят на качествено нова политическа основа, която да направи съвременния Европейски съюз един от най-значимите и незаобиколими фактори на световната икономика и политика.

 

- Проф. Денчев нека отново да се върнем към УниБИТ. Как мина тазгодишната кандидатстудентска кампания при вас? Можете ли и тази година да се гордеете с традиционно високия интерес към вашия университет?

- За всички които са съпричастни с нашите успехи искам да кажа, че въпреки трудностите, свързани с демографската криза и липсата на достатъчно кандидат-студенти, и тази година, както и досега УниБИТ  реализира пълния си прием на студенти. И тази година националният образователен пазар ни разпозна като едно от най-успешните български висши училища.

 

Източник: Стандарт

Заглавието  е на Епицентър.бг


От категорията

Кеворк Кеворкян: Тукашният джихад ще се роди от Глада. Как се на-хибридваме сами

-1460633929.jpg

Разбере поне, какво ще се случи от хилядите деца, които си лягат гладни. Какво ...

19 окт. 2018 | 15:47

"Дойче веле": В Унгария не искат "развратници" и "човешки индивиди от друг вид"

-1517417880.jpg

Управляващите смятат, че на Запад "нормалният християнски свят" е на ...

20 окт. 2018 | 14:46

Проф. Владимир Чуков: Случаят Джамал Хашоги размести пластовете в Близкия Изток

-1441791379.jpg

Журналистът се опитал да убеди Осама бин Ладен да се върне в Саудитска Арабия и ...

22 окт. 2018 | 14:50

Нощта е бременна с консерватори

-1540040120.jpg

Целият този кръг бе затворен още преди 130 години: “Ами че ти бе, бай Ганьо, ...

21 окт. 2018 | 20:16

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


12 авг. 2018 | 22:02



Изпитите да се провеждат сериозно, а не формално, от типа "който иска тройка да си даде книжката, тези за четворка с оценка от писмения изпит, а за останалите и устен." И гледаш , че за четворка и нагоре са останали по 5 6 човека от учебна група. Федерализацията няма да помогне на висшето образование , а само ще цзамаже проблема. Такъв неуспешен опит навремето направи В.Методиев. Зрелостниците трябва да се категоризират въз основа на техните възможности и тези, които не стават за висше образование, да бъдат насочвани към колежите , въз основа на оценките от приемните изпити. За изпитите във ВУЗовете: акредитирането на преподавателите въз основа на импакт фактора ще остави кадърните преподаватели и те няма да си плюят в лицето и да пускат на изпити на поразия. Да се въведат отново колоквиумите и зачьотите и да става предварително пресяване на студентите.


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Гошко


13 авг. 2018 | 08:57



до Нина: Впрочем, почерпете опит от гръцките преподаватели и асистенти. На тях всяка година им искат публикации в чужбина и то в авторитетни английски списания. През двата летни месеци посочените лица от Солунския университет вземат за заместници асистенти от български университет, а те през това време сядат на четирите си букви и оформят статиите, минават на рецензенти и катедрен съвет, изпращат ги в научните списания и трудовете им се публикуват. Поинтересувайте се как става това .Струва ми се, че същото правят и в Македония, университета в Скопие. Не зная някой преподавател да се е оплаквал от непосилна такса за публикация. PS Нещо повече: немалко македонски студенти III


Гошко


13 авг. 2018 | 08:54



до Нина: Колежке, опитайте другия вариант, който обикновено се използва: работите в дадено направление, в което работят известни учени от чужбина. Свържете се с тях, обменяйте информация, поканете ги на годишните ви


Нина


13 авг. 2018 | 00:25



В момента мога да ти кажа, че импакт факторите са финасиране на западните списания и журнали. Една публикация в списание с импакт фактор върви от порядъка на $1300 до $1700. Зная го от опит и това си е феодално крепостно право. Западните списания, тези в САЩ обикновено за главни редактори са назначили индийци, които провеждат тази икономическа политика и финансират списанието по този начин. Най напред ти пишат, че тематиката на статията ти не съвпада с научното направление на списанието, а след три дни получаваш е майл, че съществува поменатата възможност и ти предлагат да си платиш. За да публикуваш трябва да работиш с човек, който вече е добре известен на списанието, а това си е чиста проба крепостно право.


Гошко


12 авг. 2018 | 21:45



Изходът е ясен. Намаляване на ВУЗовете като първа стъпка наполовина. Вижда се, че 20 30, та дори в някои ВУЗове и 40% от местата за студенти са свободни. Да се види в кои ВУЗове преподавателите в 3 4 и курс, където се изучават дисциплините по специалностите, са "софиянци" и студентите да си отидат в столицата. Щом за 20 25 години даденият ВУЗ не си е обучил местни преподавателски кадри, за какъв дявол да остава! Да се акредитират ореподавателите , но въз основа на публикациите им в реномирани западни научни списания, а не от тези от типа"научна сесия на дадения ВУЗ" .Предполагам, че ще окапят 50 70% от тях. Това са следваковските кадри на Игнатов. Изпитите да се провеждат сериозно, а не формално, от типа "който иска тройка да си даде книжката, тези за четворка с оценка от писмения изпит, а за останалите и устен." И гледаш , че за четворка и нагоре останали по 5 6 човека от учебна група. Федерализацията няма да


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Нина


13 авг. 2018 | 00:33



Щях да забравя. Библиотекарския "университет" най малко има право за предявява подобни претенции. Това е "университет", поддържан от ДС и там всички са от професор нагоре. Съотношението в една катедра от 18 души е, доколкото запомних това, което гледах в сайта им наскоро е : 9 професори, 6 доценти, 3 ма аситенти. Така, че това е първият "университет", който трабва да бъде резнат.


Гошко


12 авг. 2018 | 21:24



Проф. Денчев много добре знае или би следвало да знае как в геометрична прогресия се размножиха убюниверситетите и какво представляват те. Когато започна това размножение населението на БГ беше 9 млн.души и всяка област настояваше да има поне по един ВУЗ. В шестте най големи градове ВУЗовете бяха от 3 до 5 6 броя, а преподавателите бяха малко на брой. Методиев още повече отпусна каиша , така че стигнахме до 52 ВУЗа. Формираха се "хвърковатите" чети от софийските ВУЗове, които 3 дни бяха в София, 2 дни например в Бургас, Варна, ЮЗУ или в бившите полувисши институти, понастоящем колежи. Забързано, съответно неособено качествено учение, на алюр,. Игнатов пък махна ВАК, която беше последната преграда пред пишман преподавателите и научните звания доцент и професор и страната се препълни със скраб. Нито качествен преподавателски състав, нито качествено обучение, нито качествени студенти. Пълна мъка!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Бай Манол


12 авг. 2018 | 18:11



Велева днес се изходи на метеното!!! 1.Направи поредните метания на глутницата гроб! 2. Сега ни показва този ГЛИСТ МУЛТАК!!!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.