Дефилиране на германски военни части в Пловдив. © ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, Т. 9

70 години от края на Втората световна война

Пагубният избор за България

9909 | 26 май 2015 | 12:46

Дефилиране на германски военни части в Пловдив. © ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, Т. 9-1432642808.jpgНародна манифестация за присъединяване на Южна Добруджа. © ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, Т. 9-1432643114.jpgВиена, дворецът Белведере, 1 март 1941 година. Министър-председателят проф. Богдан Филов чете реч при подписването за присъединяване на България към Тристранния пакт. Седналият до него е външният министър на райха Йоахим фон Рибентроп.-1432643022.jpgРазрушена от съюзническите бомбардировки жилищна сграда на ул. „Граф Игнатиев“ в София. © ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, Т. 9-1432642973.jpgАдолф Хитлер посреща българския цар Борис III вероятно през есента-зимата на 1940-1941 г. © LOSTBULGARIA.COM-1432642926.jpg

В предишните публикации, посветени на 70-годишнината от края на Втората световна война (виж „Преса“ от 21 и 27 април и 5 и 9 май) историкът акад. Георги Марков се спря на някои основни събития и етапи в нея, както и на победата на антихитлеристката коалиция в Европа.


Днес насочваме вниманието изцяло върху българското участие в онези драматични години.


 

 

Още в началото на Втората световна война интересът на двата воюващи лагера към България нараства. Техните намерения са различни. Германия категорично иска влизането на България в Тройния съюз, като освен подкрепа за връщането на Южна Добруджа не гарантира други териториални придобивки.


Към онзи момент Хитлер не е в състояние да предложи и един квадратен километър, защото


според плановете на Берлин


Югославия би трябвало да остане неутрална. Само срещу запазване на такава позиция и съгласие за преминаване на германски санитарни части на югославското правителство е обещан излаз на Бяло море заедно със Солун. А това означава, че Белград не само запазва Вардарска Македония, но и получава голяма част от Егейска Македония. Този ход на Германия, известен на българското правителство, елиминира всякакви амбиции за обединение на българския народ.


Великобритания, СССР и Съединените щати са по-скромни в исканията към България, но по-щедри в обещанията. Съветското правителство, подкрепяно от Лондон, предлага на българската страна да запази неутралитет, като в замяна получи не само Южна, но и Северна Добруджа. (Тя според Москва е хилядолетна българска земя, която е несправедливо дадена от царска Русия на Румъния през 1878 г.) Освен това СССР и Великобритания гарантират излаза на Бяло море, съществувал между 1913 и 1919 г.


Фаворит в усилията за спечелването на България е Германия. Българската държава е тясно обвързана с Третия райх. Германският пазар поглъща 67,8% от българския износ (при 1,28% за Англия). Изключително тесни са политическите контакти. Няма държавен глава в Европа, който до 1939 г. да е провел повече срещи с Хитлер от българския цар. Извършените след налагането на едноличния режим на цар Борис III през 1935 г. радикални и мащабни промени във всички обществено-политически и стопански сфери са заимствани от Германия, включително и репресивното законодателство.


Причина за тясната обвързаност на България с Германия е и високомерното отношение на победителките в Първата световна война Англия и Франция към българската държава - наложените й несправедливо тежки санкции на Парижката мирна конференция през 1919 г. Великобритания, макар и намираща се в крайно тежко военно положение през 1940 г., полага сериозни дипломатически усилия да възпре българската страна от влизане в Тройния пакт. Неслучайно след подписването на договора в Крайова (5 септември 1940 г.) премиерът Уинстън Чърчил заявява пред парламента: „Особено съм доволен да видя Южна Добруджа върната на България.“


В началото на 1941 г. Англия, САЩ и СССР активизират усилията си да убедят България да не влиза в Тройния пакт. През януари президентът Рузвелт изпраща в София шефа на американското разузнаване полк. Донован, който при среща с царя заявява, че САЩ ще воюват заедно с Англия срещу Германия. А тъй като България държи ключа към Балканите,


тя ще бъде държана отговорна


ако допусне германски войски да нахлуят през нейна територия в Гърция. С подобна задача в България е изпратен и Аркадий Соболев от съветското външно министерство.


Опит да повлияе върху България прави дори английският крал Джордж VI.


Последни усилия да бъде отклонена страната от прогерманския курс правят и 12 изявени представители на българската опозиция. Сред тях са Атанас Буров, Кръстю Пастухов, Кимон Георгиев, Григор Василев, д-р Г. М. Димитров. Тъй като в писмото им, депозирано в двореца на 21 февруари 1941 г. от Никола Мушанов, се подчертава, че страната трябва да запази неутралитет, царят отказва да ги приеме и изслуша.


Подкрепата на Лондон и Москва по Добруджанския въпрос е съществена. Но Германия всъщност е решаващият фактор, упражнил натиск върху Румъния да върне Южна Добруджа на България. Затова след този акт Берлин настоява за незабавно присъединяване на българската държава към Тройния пакт, който е сключен между Германия, Италия и Япония на 27 септември 1940 г. В тази връзка на 17 ноември с.г. Хитлер привиква в Германия българския монарх. След тази среща пътят на България към Тройния пакт е реално открит. На 1 януари 1941 г. царят изпраща премиера си Богдан Филов в Берлин. Целта му е да се поиска


още малко отсрочка


за присъединяването на България към пакта. А ако молбата не се приеме, да се конкретизират условията и датата.


Договорът за присъединяване на България към Тройния пакт е подписан на 1 март 1941 г., а фактически българската страна влиза във войната на 6 април с.г., когато след германското нападение на Гърция и Югославия югославски самолети бомбардират български градове. Само в Кюстендил убитите са над 50.


След присъединяването на България към пакта управляващите развиват мащабна пропаганда, за да представят този акт като единствено правилен и безалтернативен. С други думи, България нямала избор освен съюз с Германия, за да се избегнат военният удар и окупацията. Това не е вярно. Дори симпатизиращият на Германия бивш премиер проф. Александър Цанков признава, че в сложната международна обстановка пред България е имало „три възможности: да останем неутрални, мълчаливо да пропуснем германците по подобие на Дания или се задоволим с един протест и дадем вид, че сме изнасилени, и най-сетне, направим това, което стана“, т.е. съюз с Германия. (Б.р. - Въпросът остава дискусионен. На друго мнение е акад. Георги Марков.)


Неубедителна е и тезата, оправдаваща влизането на България в Тройния пакт с натиска на Хитлер върху царя. Няма европейска държава, влязла в стратегическите планове на Третия райх, която да не е била обект на натиск, заплахи, шантаж, провокации.


Факт е обаче, че натискът на фюрера върху Борис III има съвършено друг характер. Става въпрос не за българско участие в пакта, защото той е окончателно решен от двамата лидери, а за по-бързото присъединяване на България към Тройния съюз. Това се потвърждава както от ултимативния тридневен срок, който външният министър Рибентроп дава на България за влизането й в пакта, така и от разменената с Хитлер кореспонденция, в която царят моли за отсрочка на българското членство. Нещо повече, с връщането на Южна Добруджа Германия е платила цената на това членство. „Борис знаеше какво щеше да бъде поискано за този дар. Цената се състоеше в присъединяване на България към Тройния пакт“, споделя съпругата му царица Йоанна.


Крайно несериозна е и тезата, оправ-даваща българския съюз с Германия с присъствието на 650-хилядната германска армия на границата на България. Няма военно командване в света, което би съсредоточило такова огромно армейско съединение в даден регион, ако няма твърдото уверение, че войските му ще бъдат пропуснати. А разработката на един военен план, подобен на този за нападение на Гърция, отнема поне няколко месеца.


През втората половина на 1941 г. протичат изключително важни събития, очертаващи рязка промяна в съотношението на силите между воюващите страни. Оформената мощна антихитлеристка коалиция преобръща очакванията и прогнозите за изхода от войната. Водещи военни стратези, включително и германски, са категорични в предвижданията си за неминуемо поражение на Германия.


В тази рязко променена международна обстановка единствено българските управляващи не се впечатляват от новите реалности. Вместо задълбочена оценка на събитията се взема курс на още по-тясно обвързване с Германия. Израз на тази неадекватна външна политика е обявената от българска страна война на САЩ и Великобритания (13 декември 1941 г.).


Формалното включване на България на страната на Германия като съвоюваща страна рязко променя нейната отговорност и има негативни последици.


Загубите, които дава българският народ от 1 март 1941 до 9 май 1945 г., надхвърлят 55 хиляди убити и ранени (около 27 хиляди убити и 28 хиляди ранени и тежко осакатени).


Огромни са материалните и финансовите загуби, нанесени на България. Прелетелите над България 23 000 противникови самолета хвърлят върху 168 населени места над 55 хиляди бомби, разрушавайки само в София над 12 000 жилищни сгради, училища, църкви, складове, обществени постройки. Потопен е и целият търговски флот. България губи и 20 милиарда германски марки, предоставени на Германия под формата на стоки, които трябва да бъдат изплатени след войната. Но след 9 май 1945 г. германската държава не съществува и бедна България остава в историята като най-големия кредитор на Третия райх.


Тежките за България последици от съюза й с хитлеристка Германия разбиват мита, упорито пропагандиран от поддръжниците на монархическия режим, за „символичната“ война и за царя „освободител“ и „обединител“. А огромният риск от трета национална катастрофа бе предотвратен въпреки сателитната прогерманска политика от геостратегическите интереси на съюзниците - СССР и Англия. Именно тези интереси съхраниха и териториалната цялост на България.


Освен значителните човешки жертви, материални и финансови загуби


най–високата цена


която плати българският народ за наложения му съюз с хитлеристка Германия, е разпалената гражданска война. Повечето народи се сражават срещу външни окупатори - германски, италиански, японски. В България българи воюваха срещу българи. Тази братоубийствена война оставя трайни следи в съзнанието на българския народ. Озлоблението, чувството за мъст очертават в продължение на десетилетия дълбока разединителна линия сред българското общество, която не е преодоляна и до днес, но трайно и устойчиво присъства в нашето всекидневие и в политическия живот. Тя е факт дори в българския парламент. Тази нетърпимост остава заплаха за националното единство и подкопава основите на държавността.


70-годишнината от Втората световна война трябва да бъде повод за задълбочени анализи и изводи. Историята доказва, че просперира този народ, който не само изпитва гордост от достойните си дела и личности, но се учи от своите неуспехи, провали и катастрофи, който е безкомпромисно критичен към проявите и носителите на бездарно управление. А неговите жертви, независимо от коя страна на барикадата са дадени, трябва да го сплотяват, а не да го разединяват.

 

В следващ брой четете: Българският принос в разгрома на хитлеристите


 

Академик Георги Марков, в „Преса“ от 28 февруари т.г.

Избегната е разорителна окупация

 

Според историка акад. Георги Марков България не е имала особен избор. Неговата статия „Съюз с Германия е по-добър от окупация“ „Преса“ публикува на 28 февруари т.г. Припомняме някои акценти от публикацията му.
✔ При срещата с Хитлер на 19 и 20 януари 1941 г. във Виена Мусолини (след злощастната си агресия в Гърция) настоява колкото е възможно по-скоро Вермахтът „да спаси честта на съюзника“. Отговорът е: „Няма в света сила, която да ме спре да изгоня англичаните от Гърция, и така или иначе ще маршируваме през българска територия!“
✔ На 14 февруари зам. държавният секретар Александър Кадоган дава да се разбере, че не очаква от българската армия да спре германските бронирани дивизии, но тя трябва да брани своята независимост, за да не стане „съучастница“. Пълномощният министър Иван Момчилов възразява основателно, че в такъв случай „България ще бъде не съучастница, а жертва“.
✔ Разбира се, „достойно“ би било „да се даде поне един залп“ срещу форсиращите Дунава германски войски. Българският владетел обаче не може „да спре влака с голи гърди“, а и е под натиска на нерешения национален въпрос.
✔ България се превръща в невоюваща съюзница на Тристранния пакт. Второто съюзничество с Германия е за предпочитане пред разорителната окупация.

 


Още по темата

Съюз с Германия е по-добър от окупация

01.03. 1941-а, Виена. Богдан Филов чете реч. Присъстват Първан Драганов (прав, вторият отляво), до него Димитър Шишманов. Седящи от ляво на дясно: Хироши Ошима - посланик на Япония в Германия, Рибентроп, италианският външен министър Чано / © LOSTBULGARIA-1433948200.jpg

74 години от присъединяването на България към Тристранния пакт

28 февр. 2015 | 17:06

„Странната война“ става истинска

14 юни 1940 г. Парад на германски части в Париж. В дъното е Триумфалната арка.-1429613932.jpg

70 години от края на Втората световна война

21 апр. 2015 | 13:49

Преломът: Битката при Сталинград

Битката за Сталинград продължава от 17 юли 1942 г. до 3 февруари 1943 г., а боевете в самия град се водят от 23 август 1942 г. - над 160 дни. Накрая почти не остава спомен, че тук някога е имало мирен живот.-1430142387.jpg

През септември 1939 г. молбите на отчаяните поляци за помощ не срещнаха отклик, ...

27 апр. 2015 | 16:43

Пред развръзка

Вторият фронт

Огромният въздушен и морски десант на нормандския бряг е още по-впечатляващ, като се знае, че тайната на подготовката му е запазена до последния момент. (Снимка: АФП)-1430822983.jpg

70 години от края на Втората световна война

5 май 2015 | 13:46

Краят на Третия райх

Падането на Берлин

Съветският флаг се развява над сградата на Райхстага на 2 май 1945 г.-1431181927.jpg

Девети май става първият ден на мира в Европа

9 май 2015 | 15:35

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.