Памет за Светлин Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно…

Според човека и кръста! Според възможностите и Пътя...

Памет за Светлин Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно…

8478 | 14 юни 2019 | 12:43

Изложбата търси емоционалната и духовна памет за Светлин, за неговата мащабна, всеобхватна деятелност, белязала българската култура през последните 60 години.

Памет за Светлин  Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно… -1560505686.jpgПамет за Светлин  Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно… -1560505519.jpg

Автобиография на един 85-годишен художник
Родих се в Царство България. Живях в България на светлото бъдеще. Сега живея в България на светлите разочарования.

Живях в нощи на разстреляната надежда – на поети и художници, на духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци. Идеите бяха убити – мъртвите идеи убиваха живите. Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин.

Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството и равенството се огъваха от болка и ужас.

Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват милост, покаяние и помирение от живите. Живите!!!

Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени спасители.

Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка.

Повярвах, че съм намерил пътя – илюзия!!!
„Защо е път, ако не води към храма?!“ – недоумяваше старицата от онзи филм…
Светлин Русев
25 май 2018 г.

Тези думи на Светлин Русев са написани върху поканата, с която негови ученици и приятели канят за откриването на изложба в негова памет в галерия "Райко Алексиев".


На 14 юни Светлин винаги откриваше изложба, с която ознаменуваше поредния си рожден ден! Приемаше го като свое вътрешно задължение и ритуал на общуване. Общуване през необяснимия и необятен език на рисунката, през пластическата сила на живописната материя. Картините му бяха истините, в които той така дълбоко вярваше и страстно отстояваше.

Изложбата „Светлин“ представя някои от неговите най-значими, знакови произведения като „Огънят“, „Поклонение“, един от десетките портрети на майка му и един от най-изразителните психологически автопортрети.
В белотата на пространството на залата се разтварят посланията на извадки от десетки текстове, свидетели на неговото интелектуално и духовно прозрение.


Присъстват и селекция на текстове за Светлин от изключителни умове, зрящите: Йордан Радичков, Константин Павлов, Петър Увалиев, Богомил Райнов, Петер Лудвиг и т.н.


За неговото личностно и артистично присъствие свидетелстват и два документални филма за художника, които ще бъдат показани по време на изложбата.

Изложбата търси емоционалната и духовна памет за Светлин, за неговата мащабна, всеобхватна деятелност, белязала българската култура през последните 60 години.

Силата на внушението на Светлин идва не само от платната, но и от неговите мисли, текстове, които намират своето място редом до внушителните му платна.

Ето някои от тях:

Иска ми се да вярвам, че не сме изгубили памет за своите Учители.
Иска ми се да вярвам, че нощта отминава…
И когато всичко е потънало в мрак, когато не остане неоплют и неотречен, когато е остане спестена болка, когато уморени и изтощени, изгубили Път и Вяра, когато и последната надежда ни напусне – отново се завръщат Учителите при побелелите си деца, които са си играли на възрастни, без да разберат правилата на живота!
„Моление (за чашата)“ 2008

Месианството ми е чуждо като понятие. По-скоро винаги съм
имал усещането, че трябва нещо да се свърши – това е работа, ко-
ято трябва по някакъв определен начин да се свърши. А тя беше
свързана с противоречия, с битки, с доказване, бих казал с про-
грама, която трябва да наложиш.

Аз може да чувствам вина за всичко, което не съм направил.
Но илюзиите... много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха.
Други времето ги срина по доста груб начин. Ако има
нещо, с което сега бих се хванал и бих правил, това е нещо,
за което аз отговарям от начало до край. Ние градихме много кули на
истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето,
и хората сринаха и отрекоха.
При нас така са сложени нещата за хубаво и за лошо, че
като се завърти някой вятър, отвява всичко, което е направено...
Ако погледнем към историята, в развитието ни сякаш има някаква
обреченост, карма, която непрекъснато плащаме.

След 9 септември много неща бяха унищожени и ликвидирани. После, когато нещо се изгради и част от културата ни успя да стъпи на краката
си, мина друга буря и ги отвя.
Сега след 10 ноември какво стана?
Сринахме всичко, отказахме се от всичко. След още десетина го-
дини преход започваме да се връщаме към неща, които бяха съз-
дадени. Защо вместо да следваме едно нормално развитие, ние
следваме винаги духа на отрицанието?"

Сложна е човешката природа. Дълбоко в човешката душа
витаят бездните на мрака и сияйните върхове на светлината.
Човек е преди всичко добър и благороден и едновременно с това
- толкова разрушителни стихии носи със себе си, които могат да
пометат установени с векове добродетели.


Коя струна ще засегне художникът - тази, която ще изпълни пространството с духовна светлина, или другата - на разрухата и унищожаването? Кой път ще избере художникът в себе си?
Този на изпитанията и отговорността, или другия - на радостта и самодоволството?
Откъде ще тръгне художникът - от собствената отговорност, или от задълженията на другите?
Въпросите следват един след друг - кой от кой по-сложни и по-трудни. А отговорите? Уви, отговорите са в нас!

Свободата... Тя е най-спекулативната тема, която се върти не само
в нашите среди и в нашето общество, но изобщо в света. Коя сво-
бода? Тая, която носиш в себе си, вътрешната свобода, или външ-
ната свобода? Икономическата принуда ли, или политическата?
Или друга принуда, която е по-съществена?
.............Един от учителите беше казал: “Само този, който
не е минал през дисциплината на духа, само той не знае всъщност
колко е сурова свободата.”

Това, което съм нарисувал, това, което съм написал,
това, което сам и заедно с българските художници
съм извършил добре или зле – това съм аз.

Не е толкова страшно, ако сгреши човек.
Повечето от грешките са поправими чрез съзидателно действие.
По-страшно е, ако не разбереш грешките си, още по-страшно е,
ако те предадат хората, в които си вярвал и заедно сте вървели –
фатално е, обаче, ако предадеш себе си – тогава предаваш нещата,
в които си вярвал, разрушаваш надеждата, която те е крепяла,
тогава страхът завладява съзнанието и душата,
тогава сменяш собствената си вяра с чужда,
тогава – тогава си предал не само себе си, но и делото на което служиш.

Според човека и кръста! Според възможностите и Пътя. Много станахаа кандидатите за Кръста, много станаха мераклиите за Вечност! Не само това, което сме и ще направим, но и това, което ще остане ще определи кой по какъв път е минал и какъв кръст е носил. Нека имаме малко търпение – времето ще намести нещата и не за първи път вярвам, че ще поразсее мъглата от илюзии и фалшиви паспорти за Вечност.


Че една държава без интелигенция не е държава, това е очевидно, но и че една интелигенция понякога си заслужава държавата, това също е очевидно. Не бива да забравяме, че и сериозни представители на интелигенцията си позволиха да поляризират политически трайни духовни постижения, че стихията на разрушението и цветните заклинания станаха професия и на хора от т.нар. интелигенция. И най- страшното не е, че в държавата няма място за интелигенцията, а че интелигенцията сама се постави в положението на ненужна „надстройка“. И когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно…

Ако искате да видите какво се крие зад маската на човека
опитайте се да надникнете в това,
което се крие зад картината на художника.

Другите за него

 

Йордан Радичков : 

Три минути мълчание
Картините на Светлин Русев по особен начин
действат на въображението ми. Художникът
изследва и се движи едва ли не в границите
на невъзможното, като търси преди всичко и
навсякъде духовността.
Дори трудно бих нарекъл неговите творби
картини. За мен това са по-скоро зони на
тишината, те самите излъчват тишина, превърнати
са в инструменти на тишината. Някои от тях
сравнявам с трите минути мълчание, приети в
световното корабоплаване..., когато право да
даде сигнал за помощ има единствено кораб,
изпаднал в бедствено положение.
Мисля, че художникът е притихнал в картините
си, обърнат едновременно към всички посоки на
света, ослушва се и чака да долови и най-малкия
трепет на тревога, и най-далечните човешки
призивни за помощ...
Обърнете внимание, когато застанете пред
картините и се загледате в лицата, колко
замислени и тихи са всички те и как всеки един е
на прага на някакво очакване, на самия предел.
Защо Светлин Русев избира тишината или защо я
предпочита?
Той не рисува рая, защото там се кади много
тамян, непрекъснато се носят псалмопения и вее
скука. Нито рисува ада, защото там постоянно
има някакъв шум и бъркотия...
Той потърси човека в тишината, за да го издигне
по този начин по-високо от делничната гълчава.
Дори тичащият човек с огъня тича в едно особено
напрегнато мълчание. Прометеево тичане в една
съвременност, изпълнена с напрегната тишина!


От категорията

Лили Иванова пред БНТ: Нищо не знаят за мен! Нищо! Само Господ може да каже кой докога ще пее
(Видео)

Лили Иванова се изповядва пред Жоро Любенов
-1638366296.png

Примата на поп музиката разкрива отношението си към новите условия в света и ...

1 дек. 2021 | 15:43

Лили Иванова: Благодаря на БНТ и "Любимците на България" за номинацията ми в категория “Музика”
(Видео)

-1632488456.png

Останалите претенденти са Васил Найденов, Васко Василев, Веселин Маринов, ...

28 ноем. 2021 | 13:03

Отиде си актрисата Надя Савова
(Видео)

Сн. Младежки театър-1638371768.jpg

Тя беше известна и с множество роли във филми и сериали, както на екрана, така ...

1 дек. 2021 | 17:14

Иван Гранитски за проф.Чавдар Добрев: Духовната автобиография на един ярък талант
(Видео)

Иван Гранитски-1558446330.jpg

Той е от малцината съвременни интелектуалци, които работят еднакво успешно в ...

26 ноем. 2021 | 16:58