Памет за Светлин Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно…

Според човека и кръста! Според възможностите и Пътя...

Памет за Светлин Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно…

7457 | 14 юни 2019 | 12:43

Изложбата търси емоционалната и духовна памет за Светлин, за неговата мащабна, всеобхватна деятелност, белязала българската култура през последните 60 години.

Памет за Светлин  Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно… -1560505686.jpgПамет за Светлин  Русев: Когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно… -1560505519.jpg

Автобиография на един 85-годишен художник
Родих се в Царство България. Живях в България на светлото бъдеще. Сега живея в България на светлите разочарования.

Живях в нощи на разстреляната надежда – на поети и художници, на духовни аристократи и горди сиромаси, на деца и безпомощни старци. Идеите бяха убити – мъртвите идеи убиваха живите. Каин уби брат си Авел. Синовете на Авел убиваха децата на Каин.

Каменните подземия на царската милост, на свободата, братството и равенството се огъваха от болка и ужас.

Разделихме мъртвите на наши и ваши, а невинните им души очакват милост, покаяние и помирение от живите. Живите!!!

Вярващи безверници, паднали ангели, пътници без път и неродени спасители.

Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка.

Повярвах, че съм намерил пътя – илюзия!!!
„Защо е път, ако не води към храма?!“ – недоумяваше старицата от онзи филм…
Светлин Русев
25 май 2018 г.

Тези думи на Светлин Русев са написани върху поканата, с която негови ученици и приятели канят за откриването на изложба в негова памет в галерия "Райко Алексиев".


На 14 юни Светлин винаги откриваше изложба, с която ознаменуваше поредния си рожден ден! Приемаше го като свое вътрешно задължение и ритуал на общуване. Общуване през необяснимия и необятен език на рисунката, през пластическата сила на живописната материя. Картините му бяха истините, в които той така дълбоко вярваше и страстно отстояваше.

Изложбата „Светлин“ представя някои от неговите най-значими, знакови произведения като „Огънят“, „Поклонение“, един от десетките портрети на майка му и един от най-изразителните психологически автопортрети.
В белотата на пространството на залата се разтварят посланията на извадки от десетки текстове, свидетели на неговото интелектуално и духовно прозрение.


Присъстват и селекция на текстове за Светлин от изключителни умове, зрящите: Йордан Радичков, Константин Павлов, Петър Увалиев, Богомил Райнов, Петер Лудвиг и т.н.


За неговото личностно и артистично присъствие свидетелстват и два документални филма за художника, които ще бъдат показани по време на изложбата.

Изложбата търси емоционалната и духовна памет за Светлин, за неговата мащабна, всеобхватна деятелност, белязала българската култура през последните 60 години.

Силата на внушението на Светлин идва не само от платната, но и от неговите мисли, текстове, които намират своето място редом до внушителните му платна.

Ето някои от тях:

Иска ми се да вярвам, че не сме изгубили памет за своите Учители.
Иска ми се да вярвам, че нощта отминава…
И когато всичко е потънало в мрак, когато не остане неоплют и неотречен, когато е остане спестена болка, когато уморени и изтощени, изгубили Път и Вяра, когато и последната надежда ни напусне – отново се завръщат Учителите при побелелите си деца, които са си играли на възрастни, без да разберат правилата на живота!
„Моление (за чашата)“ 2008

Месианството ми е чуждо като понятие. По-скоро винаги съм
имал усещането, че трябва нещо да се свърши – това е работа, ко-
ято трябва по някакъв определен начин да се свърши. А тя беше
свързана с противоречия, с битки, с доказване, бих казал с про-
грама, която трябва да наложиш.

Аз може да чувствам вина за всичко, което не съм направил.
Но илюзиите... много от илюзиите се оказаха разкошни и се осъществиха.
Други времето ги срина по доста груб начин. Ако има
нещо, с което сега бих се хванал и бих правил, това е нещо,
за което аз отговарям от начало до край. Ние градихме много кули на
истината, и то не миражи, а кули на съзиданието, които и времето,
и хората сринаха и отрекоха.
При нас така са сложени нещата за хубаво и за лошо, че
като се завърти някой вятър, отвява всичко, което е направено...
Ако погледнем към историята, в развитието ни сякаш има някаква
обреченост, карма, която непрекъснато плащаме.

След 9 септември много неща бяха унищожени и ликвидирани. После, когато нещо се изгради и част от културата ни успя да стъпи на краката
си, мина друга буря и ги отвя.
Сега след 10 ноември какво стана?
Сринахме всичко, отказахме се от всичко. След още десетина го-
дини преход започваме да се връщаме към неща, които бяха съз-
дадени. Защо вместо да следваме едно нормално развитие, ние
следваме винаги духа на отрицанието?"

Сложна е човешката природа. Дълбоко в човешката душа
витаят бездните на мрака и сияйните върхове на светлината.
Човек е преди всичко добър и благороден и едновременно с това
- толкова разрушителни стихии носи със себе си, които могат да
пометат установени с векове добродетели.


Коя струна ще засегне художникът - тази, която ще изпълни пространството с духовна светлина, или другата - на разрухата и унищожаването? Кой път ще избере художникът в себе си?
Този на изпитанията и отговорността, или другия - на радостта и самодоволството?
Откъде ще тръгне художникът - от собствената отговорност, или от задълженията на другите?
Въпросите следват един след друг - кой от кой по-сложни и по-трудни. А отговорите? Уви, отговорите са в нас!

Свободата... Тя е най-спекулативната тема, която се върти не само
в нашите среди и в нашето общество, но изобщо в света. Коя сво-
бода? Тая, която носиш в себе си, вътрешната свобода, или външ-
ната свобода? Икономическата принуда ли, или политическата?
Или друга принуда, която е по-съществена?
.............Един от учителите беше казал: “Само този, който
не е минал през дисциплината на духа, само той не знае всъщност
колко е сурова свободата.”

Това, което съм нарисувал, това, което съм написал,
това, което сам и заедно с българските художници
съм извършил добре или зле – това съм аз.

Не е толкова страшно, ако сгреши човек.
Повечето от грешките са поправими чрез съзидателно действие.
По-страшно е, ако не разбереш грешките си, още по-страшно е,
ако те предадат хората, в които си вярвал и заедно сте вървели –
фатално е, обаче, ако предадеш себе си – тогава предаваш нещата,
в които си вярвал, разрушаваш надеждата, която те е крепяла,
тогава страхът завладява съзнанието и душата,
тогава сменяш собствената си вяра с чужда,
тогава – тогава си предал не само себе си, но и делото на което служиш.

Според човека и кръста! Според възможностите и Пътя. Много станахаа кандидатите за Кръста, много станаха мераклиите за Вечност! Не само това, което сме и ще направим, но и това, което ще остане ще определи кой по какъв път е минал и какъв кръст е носил. Нека имаме малко търпение – времето ще намести нещата и не за първи път вярвам, че ще поразсее мъглата от илюзии и фалшиви паспорти за Вечност.


Че една държава без интелигенция не е държава, това е очевидно, но и че една интелигенция понякога си заслужава държавата, това също е очевидно. Не бива да забравяме, че и сериозни представители на интелигенцията си позволиха да поляризират политически трайни духовни постижения, че стихията на разрушението и цветните заклинания станаха професия и на хора от т.нар. интелигенция. И най- страшното не е, че в държавата няма място за интелигенцията, а че интелигенцията сама се постави в положението на ненужна „надстройка“. И когато започнахме да се събуждаме, вече беше станало късно…

Ако искате да видите какво се крие зад маската на човека
опитайте се да надникнете в това,
което се крие зад картината на художника.

Другите за него

 

Йордан Радичков : 

Три минути мълчание
Картините на Светлин Русев по особен начин
действат на въображението ми. Художникът
изследва и се движи едва ли не в границите
на невъзможното, като търси преди всичко и
навсякъде духовността.
Дори трудно бих нарекъл неговите творби
картини. За мен това са по-скоро зони на
тишината, те самите излъчват тишина, превърнати
са в инструменти на тишината. Някои от тях
сравнявам с трите минути мълчание, приети в
световното корабоплаване..., когато право да
даде сигнал за помощ има единствено кораб,
изпаднал в бедствено положение.
Мисля, че художникът е притихнал в картините
си, обърнат едновременно към всички посоки на
света, ослушва се и чака да долови и най-малкия
трепет на тревога, и най-далечните човешки
призивни за помощ...
Обърнете внимание, когато застанете пред
картините и се загледате в лицата, колко
замислени и тихи са всички те и как всеки един е
на прага на някакво очакване, на самия предел.
Защо Светлин Русев избира тишината или защо я
предпочита?
Той не рисува рая, защото там се кади много
тамян, непрекъснато се носят псалмопения и вее
скука. Нито рисува ада, защото там постоянно
има някакъв шум и бъркотия...
Той потърси човека в тишината, за да го издигне
по този начин по-високо от делничната гълчава.
Дори тичащият човек с огъня тича в едно особено
напрегнато мълчание. Прометеево тичане в една
съвременност, изпълнена с напрегната тишина!


От категорията

На 19 септември от 19 часа

Бах и Моцарт ще звучат на 4 пиана в Античния театър в Пловдив

Йордан Камджалов-1521143625.jpg

Прочутите български музиканти Томислав Байнов и Йордан Камджалов дават на ...

3 авг. 2020 | 15:42

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му-1594129096.jpg

Публиката ще види документалния филм „Театър по време на пандемия“ на режисьора ...

7 юли 2020 | 16:37

Двама казахски философи в изложба на галерия „Мисията“
(Галерия)

Ескпозицията ще остане в галерия „Мисията“ до 14.08. при спазване на всички мерки за дезинфекция.-1596480845.jpg

1150-та годишнина от рождението на Ал-Фараби, “Аристотел на Изтока”, и 175-та ...

3 авг. 2020 | 21:52

Крис Захариев е носител на Наградата за Полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2020
(Галерия)

Наградата за Полет в изкуството  „Стоян Камбарев” 2020-1593976497.jpg

Кметът Йорданка Фандъкова връчи на младия режисьор култовата статуетка, а Ваня ...

5 юли 2020 | 22:02