Зазоряване

Авторът е един от задълбочените и проникновени изразители на нашето трудно и противоречиво време

Панко Анчев за Иван Гранитски: Той е поет във времето на творческата зрялост

738 | 7 дек. 2018 | 13:48

Всяка негова нова книга носи, но и развива на ново равнище идеите, мотивите, проблемите, решенията от предишните. И откроява неговото постоянно развитие

Зазоряване-1544183537.jpgСтрелата на времето-1544183522.jpgАтлантида-1544183507.jpg

Автор: Панко Анчев

 

Стихотворенията на Иван Гранитски трябва да се четат предимно като част от една или друга негова книга, а не толкова отделно от тях. Защото те са част от някакво цяло, носещо определена естетическа и социална идея, философска мисъл и тъсене на комплекс от философски идеи и значения. Всяка негова нова книга носи, но и развива на ново равнище идеите, мотивите, проблемите, решенията от предишните. И откроява неговото постоянно развитие.

 

Не е трудно да забележим, че „Стрелата на времето” е обобщението и осмислянето на целия му досегашен поетически опит и творческо развитие. Тази книга според мене е куполът, обемащ и покриващ под себе си цялото поетическо пространство на Иван Гранитски, създавано с вещина, страст, вдъхновение и разум вече толкова години. Под този купол виждаме една солидна и красива сграда – сградата на неговата поезия. Иван Гранитски е извървял огромен творчески път, написал е стихотворения, които изразяват богат, динамичен, умен и красив поетически свят, до какъвто не всички се домогват. Гранитски изгради своето поетично дело е вече време да кажем, че Иван Гранитски е един от задълбочените и проникновени изразители на нашето трудно и противоречиво време. Лирическият персонаж на поета е човекът, който не се примирява, защото е изтъкан от друго съзнание, други нерви и градивни сили; от друга нравственост и съзнание за отговорност.

 

„Стрелата на времето” е книга за началото и края. За философски настроения ум на поета и неговия лирически герой обемът на човешката вечност се огражда именно от началото и края. Обикновения човек обаче не е в състояние да преодолее земните си ограничения и с разума си да види вечността и безкрая. Единствено вярата му дава тази възможност. Ала тя трябва достатъчно да укрепне, да възмъжее и набъбне, да я има поне „колкото синапово зърно” и с нея „нищо няма да бъде за вас невъзможно” (Мат. 17:20). Нали така ни учи нашият Господ Иисус Христос. Човекът е слаб и немощен и затова се уповава на философията, за да бъде тя  неговата опора в пътя му към познанието, където трябва да намери и себе си, и „всичко видимо и невидимо”. В този път поетът и поезията винаги са добрите спътници и водители; те виждат по-надалеч и по-надълбоко, но и съветници за този, който търси Истината.

 

През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е фолософска; тя „превежда” философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. И предизвиква не просто размисли, но и предизвиква читателя да съпреживява и се изпълва със светли чувства. Защото тази поезия не е резоньорска, а съдържателна, вълнуваща и естетически издържана.

Философска е не тази поезия, в която преобладават темите за смъртта и живота, за смисъла на човешкото съществуване. Поет-философ е този, който размишлява за битието с категориите на философията, но ги изпълва с чувства, вдъхва им душа, одухотворява ги.

 

Иван Гранитски тръгва от философските категории, от тяхната изсушена точност и конкретност, за да им придаде човешко звучение, нов смисъл и, най-вече, да ги изпълни с чувства и вълнения, каквито ученият ум не забелязва и не е способен да им придаде. Поетът размишлява и формулира идеи, открива връзки и взаимодействия, каквито малцина виждат. В тези връзки се съдържа дълбока същност, но и висше чувство, душевна светлина, радостен и хармоничен ум. Чрез тях се преодолява хаосът и се овлаяват центростремителните сили, поддържащи разпада. Иван Гранитски е поет на събирането и хармонията, на съгласието навсякъде и на всички в материята. Той наблюдава в живата и мъртвата природа борбата между различните начала, в която в крайна сметка триумфират редът и хармонията и чрез се възстановява цялото и пълнотата на формите и съдържанията.

 

В стихосбирката „Зазоряване” Иван Гранитски отваря и нашето вътрешно зрение за онова, което иначе е невидимо за нас, но което е пред нас. Той вече е успял да го отличи, опише и му придаде нов живот, достъпен за разбиране и от нашия ум и разум.

 

Под напукания гланц на времето

съдбата криволици следва

в неизповедимата верига

от неясни превъплъщения

Ако приемеш че си полъх

сянка на летящо мигновение

ще зърнеш в движещата се мозайка

дъното на Бездната

                                  („Ако”)

 

Човекът е най-висшият разум и съвършената хармония. Затова и Иван Гранитски така старателно и внимателно навлиза в неговата същност. Човек живее сред природата, а природата е вътре в човека. Между тях съществува вечно разбирателство. Но когато човек, съблазнен от хаоса и поднебесните духове на злобата, наруши  това разбирателство, настъпва трагедия в душата му, неговият разум потъмнява и се изхабява, занимава се с ненужни неща. Човек се опознава чрез природата и чрез това познание й придава вторичен смисъл, приближава я до себе си и включва себе си в нея, за да въплъти нейната хармония и цялост. Струва ми се, че в днешната ни поезия няма друг поет като Иван Гранитски, който така да чувства и изобразява природата, но и да изучава и опоетизира човека чрез нея. Той намира най-важните връзки между тях и им придава естетическа значимост.

 

Като поет Иван Гранитски тъсри древните представи и разсъждения, съдържащи се в митологията,  осмисля ги и ги озвучава като човек на ХХІ век. Той извървява целия човешки път към Истината, за да стане тя част от него. На мене ми е трудно да посоча друг поет в днешната литература, който съумява толкова проникновено и издълбоко да възстановява митологичното минало. Там той също търси, за да разгадае античната митология в цялата нейна сложност и удивителна простота.

Поемата „Залмоксис” е убедитено художествено доказателство за това. Няма да пресиля, ако кажа, че тази поема бележи много високо равнище на творческите постижения на Иван Гранитски като поет и мислител.

 

Уверен съм, че тя ще бъде и отправна точка към нови търсения и творчески открития. Не се съмнявам, че тепърва й предстои да бъде анализирана и оценявана в цялата й художествена дълбочина от критиката.

 

Самостоятелното издание на цикъла „Атландита” , макар да е писан преди двете книги, за които стана дума по-горе, е своеобразна връзка между тях. Животът на всеки човек (а това според мене е една от основните теми в поезията на Иван Гранитски) е някаква „Атлантида”:

 

И ще проумееш най-накрая

тайната свещена и неизразима

Ти си вместилище на първоначалната идея

съсъд и Храм на жизнения огън

който вечно се самопродължава

Ти си възкръсващата Атлантида

                                       („Крипта”)

 

Атлантида е метафората на прекалената човешка амбиция да владее материалното, забравяйки духовното, онова, което е дадено на човека от Бога не за облаги и охолства, а за постигане на душевно съвършенство. Когато той забравя това, светът му потъва и изчезва. Ала помни ли предназначението си, стреми ли се да надмогне тежестта на тленните окови, неговата Атлантида възкръсва и изплувва от дълчините.

 

Иван Гранитски е достигнал до творческата си зрелост. Енергията на неговия дух ще го окриля и ще подчинява думите, за да изразява все по-ясно, точно и красиво света на идеите, духовните стремления и всеобхвата на битието.

                                                                                                    


От категорията

Вежди Рашидов връчи почетен плакет на Народното събрание на Националната библиотека

Вежди Рашидов връчи почетен плакет на Народното събрание на Националната библиотека -1544456146.jpg

Председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите поздрави ...

10 дек. 2018 | 17:35

Георги Йорданов за Емил Чакъров: Един пленителен диригент

Георги Йорданов за Емил Чакъров: Един пленителен диригент-1544457900.jpg

Назначението му за постоянен гост-диригент на Ленинградска филхармония „Дмитрий ...

10 дек. 2018 | 10:46

Новогодишният музикален фестивал - незабравими вълнения за столичната публика

Сътвореното от Емил Чакъров е неувяхващ пример за съвършенство, красота, родолюбие-1544457114.jpg

Емил Чакъров, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Асен Найденов, Алексис ...

10 дек. 2018 | 10:50

Очите на паметника на Цар Самуил в София угаснаха! Може да светнат срещу 3000 лв.

Очите на паметника на Цар Самуил в София угаснаха! -1544459760.png

Скулпторът Александър Хайтов посочва, че диодите и инженерната работа трябва да ...

10 дек. 2018 | 17:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


Галилео Галилей


7 дек. 2018 | 14:06



А БЕ ПАНКО, БИВА ЛИ ДА ЗАКАЧАШ НА ПРИЯТЕЛЯ СИ ГРАНИТСКИ ТОЛКОВА ЖАЛКО И ИЗТЪРКАНО ЛИТЕРАТУРНО КЛИШЕ??????????????????????????????????????????????????????????


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.