Първан Симеонов

Искрено се надявам, че накрая ще излезем от корона кризата с малко повече обществен имунитет и с малко повече здрав разум

Първан Симеонов: Хората казват „Борисов ще се справи“, защото искат самото общество да се справи

4669 | 18 ноем. 2020 | 14:14

Навсякъде по света имаше недоволство срещу маските, после навсякъде имаше недоволство от други неща, навсякъде се създава впечатление за известен хаос, коментира изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“


Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: По време на първата вълна на Ковид-19 ви попитах има ли печеливши от кризата с коронавируса на българската политическа сцена, и сега ще ви попитам отново същото.

Първан Симеонов: Не ми се ще да търсим печеливши и губещи по политическата сцена точно от Колид-19, искрено се надявам, че накрая всички ще бъдем печеливши като общество – ще излезем с малко повече имунитет, обществен имунитет и с малко повече здрав разум, ще сме пробвали и двете: и немския модел, и шведския модел - по всичко личи, защото очевидно властта превключи към шведския модел още лятото. И искрено се надявам да продължим да минаваме между капките. Все по-трудно ми е да вярвам в това, но има и някои признаци на надежда все пак.

Водещ: Епидемичната обстановка става все по-сериозна с всеки изминал ден. Виждаме обаче, че на този фон има политически партии, които мислят и за това, което ще се случи след няколко месеца, а именно редовните парламентарни избори. Защо обществото спира да вярва на изпълнителната власт от гледна точка на мерките? Имахме при първата вълна ситуация, в която хората не вярваха в коронавируса и бяха против мерките. Сега как се е променила картината?

Първан Симеонов: Не бих казал, че обществото спира да вярва на текущата власт. Напротив, от последната вълна на изследване, която беше в началото на ноември, до тази, която наскоро проведохме в средата на ноември, няма особена промяна. Има едно отношение 40:50, 50:40 по различните индикатори. Най-общо казано, в обществото има две мнения. Но трябва да ви кажа, че в българската социологическа практика като видиш поделени на две мнения за това как се справя някоя институция или администрация, това вече е толкова недобър атестат. Защото в България обикновено когато мислим за институциите и администрацията, мислим подчертано негативно. А в конкретния случай, когато мислим за начина, по който институциите в страната се справят с коронавируса, по-скоро общественото мнение е толерантно. Да, разбира се, то не е на онези нива от началото, които помним от април месец. Естествено, че тогава навсякъде по света одобрението за текущите правителства скочи много, но то скочи извънредно, и скочи заради страха и заради неизвестността. Когато има външна опасност, която е непозната, обществата забравят различията. Сега, разбира се, нещата не са чак толкова екстремни, но пак казвам, има някакви мнения 50:50. Ако попитате: Ще се справи ли Борисов, по-скоро хората казва: „Ще се справи“. Не защото много му се радват на Борисов, а защото в общи линии стискат палци самото общество да се справи. И понеже няма кой друг да представлява обществото в момента, освен оперативният му връх, естествено, че щем - не щем, стискаме палци на оперативния връх – това са банални неща. Когато питаме хората дали мерките са по-добре или по-зле в сравнение с други страни, забележете, хората продължават да казват, че са по-добре. И това се дължи, мен ако питате, донякъде и на хлабавите мерки. Българското общество не изгаря от желание да бъде затваряно отново и да го кажа така: българското общество се отнася толерантно към мерките, защото и мерките са толерантни. А сега, трябва да направим едно уточнение, разбира се, назад във времето, ако питаме хората: искате ли отново да ви затворят, естествено, че огромна част от хората казаха: „Не“. Сега като че ли лека-полека хората дори и тази мисъл започват да допускат. Но пак казвам, няма някакви отчетливи мнозинства в тази посока, разбира се, трябва да изчакаме и следващи вълни на изследване, за да видим дали страхът ще накара хората както се казва сами да узреят за затваряне.

Водещ: Основната разлика между първата вълна и втората вълна на Ковид-19 е, че при първата вълна имаше много строги мерки и недоволство на хората от тези мерки. Сега, при втората вълна имаме хлабави мерки, както се изразихте. И хората са доволни от това. Но не са доволни от обикалянето на линейките по различни болници в търсенето на свободни легла. Ето тук, според мен, е сблъсъкът. И ако може би не е отчетено в това изследване, по-късно това ще проличи.

Първан Симеонов: Напротив, отчетено е доста добре в изследването. Ако видите около 76 %, над 3/4 от българите ще кажат, че се страхуват и тази седмица, и преди 2 седмици, се страхуват най-вече от това, че няма да могат да се възползват от здравната система, ако им се наложи. А също 3/4 ще ви кажат, че явно не е било използвано добре времето през лятото. Също около 3/4 ще ви кажат, че медиите създават излишна паника. Между другото, близо 2/3 ще ви кажат, че властта създава излишна паника. Тоест, обществото си остава критично. Но тук трябва да правим едно много важно уточнение – дали става дума за български проблем, специфичен български проблем или такъв е климатът на много места в Западния свят. Аз не се наемам да кажа. Просто нямам толкова познания, за да мога да сравня с начина, по който вървят нещата в Белгия, Холандия, Германия, където се сетите. А по-скоро ми се струва, че нищо специфично българско не се случва от първия ден на коронавируса до сега. Каквото прави България, най-вече го е видяла от някъде от западните образци – това е абсолютно нормално. Навсякъде имаше недоволство срещу маските, после навсякъде имаше недоволство от други неща, навсякъде се създава впечатление за известен хаос. Сега, разбира се, в България наивно би могло да кажем, че можем да очаквам тук да сме цъфнали и вързали, меко казано не сме. Легла вероятно има, даже в изобилие ми се струва, но лекари май няма.
Така че ситуацията е специфична в България, но колко да е специфична на фона на хаотичното усещане в целия Западен свят. Плюс това вижте, държави, които затваряха, носиха маски цяло лято и т.н., и накрая ги удари втора вълна с още по-голяма сила. Ясно е, че нашият, Западният свят като цяло не е много готов, и за съжаление трябва да го отбележа, административно-командни модели, така по-рестриктивни модели, какъвто е например китайският, се оказват по-успешни. Тук, ние така да се каже донякъде волно или неволно плащаме цената за свободата си в Западния свят, и България не прави изключение. А това, че България изглежда хаотична, какво да ви кажа? Първо, най-вероятно това е истината. Пак казвам, аз не мога да сравнявам с други образци, затова не бързам в изводите си. Второ, в България сме, нали не очакваме да е нещо много различно от хаотично? Казвам го с горчива ироническа ирония. И трето, вижте, идват избори. Тук каквото и да направи оперативната власт – добра, лоша, опозицията ще каже обратното. Вие го казахте преди малко – през пролетта: „Стойте в къщи“, и излизат едни хора и казват: „Свободата, правата“ и т.н. Сега обратно, сега казват: „Не стойте в къщи. Пробваме шведския модел. Разчитайте на собствената си отговорност“, и излиза главно либералната общност и казва: „Дайте да се затваряме“, и то винаги е така, идват избори. Плюс това имаше скоро протести в страната, които поляризират обществото.

Водещ: Все пак обаче ще понесат ли щети управляващата партия ГЕРБ и по-малкият й коалиционен партньор „Обединени патриоти“ конкретно заради епидемията от Ковид-19?

Първан Симеонов: Извинете за клишето, което ще кажа, но наистина е рано да се каже. Първи вариант - ще понесе щети, защото в момента обществото долу-горе не мисли толкова за политиката, мисли за вируса. Пак казвам, донякъде си стискаме палци да се справим като общество и волно или неволно проектираме нашите надежди върху управленския връх, може би просто поради липса на друг – от кого друг да очакваме да се справи, освен от хората, които се очаква да се справят? Тоест, щем - не щем, стискаме палци. Но после, дай Боже, като отмине това, надявам се скоро, различията отново ще проличат, и хората ще могат да направят критична равносметка. Вариант 1: Управлението ще загуби от това усещане за хаотичност. Да не говорим, че понякога медийният дискурс е традиционно критичен. Знаете, за медиите само лошата новина е новина, това е базисно правило в правеното на журналистика. И понякога дори да няма хаос, то така изглежда. Това е първи вариант: управлението губи. Втори вариант: Управлението е напипало тънката струна на българското общество, а именно нежеланието за мащабно ново затваряне, запазило е долу-горе някакъв живец в икономиката, там минава между капките. Между другото, данните от изследването го доказват донякъде, че перспективата е неприятна, но остава далеч от апокалиптичните варианти, които се виждаха напролет. И в този вариант управлението по-скоро излиза с позитив. Но пак казвам, рано е да каже, защото ние сме далеч, според мен, от развръзка.

Водещ: Да, поне докато не намалеят случаите на заразени. Благодаря за този анализ, макар и предварителен.

Първан Симеонов: Да, точно така, предварителен.

Евелина БРАНИМИРОВА

 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Животът според Мира

-1461834919.jpg

Мира Добрева, която отлично познавате от екрана, се бори за правото на словото ...

24 февр. 2021 | 23:50

Първан Симеонов: Борисов наложи специфичния си политически стил, но вече е нужен друг, по-модерен!

-1603345383.png

Борисов не е диктатор, той е боязлив. Въпросът е, че когато дойде един сериозен ...

26 февр. 2021 | 10:25

Нови архиви доказват, че македонски лидери след 1945г. се определят като българи

Нови архиви доказват, че македонски лидери след 1945г. се определят като българи -1614409067.jpg

Първият министър на правосъдието на НФР Македония Павел Шатев и ...

27 февр. 2021 | 08:55

Владимир Перев: Нашата цел трябва да бъде борбата за демокрация в Македония и в България

-1607077358.jpg

В Македония скоро няма да спре процесът, който осъжда хората, които показват ...

25 февр. 2021 | 11:12