В дългосрочен план перманентният конфликт с червените ерозирал доверието в управляващите

Първан Симеонов: Острите сблъсъци ГЕРБ - БСП ще продължат. И двете партии печелят от това!

1648 | 4 септ. 2017 | 13:14

Големите партии изземат политическото говорене, присвояват го напълно и не оставят пространство за другите, твърди политологът


Острите сблъсъци ГЕРБ - БСП ще продължат, смята политологът Първан Симеонов. Той анализира новия политически сезон в интервю за „Фокус“. Според Симеонов когато има ярки управляващи и опозиция обществената енергия се канализира, основните формации – ГЕРБ и БСП изземат политическото говорене, присвояват го напълно и не оставят пространство за другите. По този начин най-големите партии маргинализит и изтласкват останалите, сочи неговият анализ.

Според Първан Симеонов в дългосрочен план този непрекъснат сблъсък на тези между управляващите и социалистите работи за БСП, защото спомага за ерозията на доверието в ГЕРБ. Но в краткосрочен план партията на Борисов също печели, защото има ясен противник.

По темата корупция в очите на българите едва ли има невинни партии, коментира политологът споровете по антикорупционния закон.
„Тъкмо на тема антикорупция възникнаха всички нови, радикални, харизматични, популистки, всичките тези проекти, които помним последните години. Но подчертавам – нови! Българите възлагат надежди за борба с корупцията на нови политически субекти, а не на обичайните“, казва Симеонов.

Ето и цялото интервю на Първан Симеонов пред „Фокус“:

- Могат ли власт и опозиция да си стиснат ръцете за общ антикорупционен закон? Воля за реална борба с корупцията или борба за политически дивиденти виждаме в началото на новия политически сезон? Добро утро сега казвам на политолога и директор на „Галъп“ Първан Симеонов. Изглежда наистина борбата с корупцията ще бъде е лайтмотива на този политически сезон. Защо обаче буквално всяка дума, изречена по тази тема, става повод за шумен скандал между ГЕРБ и БСП, г-н Симеонов?
- Защото това е стилът, който БСП възприе от няколко месеца насам – стил на много остра опозиционна реторика и защото този стил се харесва и на ГЕРБ по една елементарна причина – когато има двама ярки съперници на политическия терен, двата електората са мобилизирани. Затова ГЕРБ с желание влиза в тази битка и ще наблюдаваме тази битка постоянно в следващите месеци. Това едва ли ще се промени.

- Вие казахте още в предизборната кампания, когато сме коментирали, че много отчетливо още от тогава се забелязва двуполюсния модел, именно в тези сблъсъци между ГЕРБ и БСП. Не рискуват ли обаче политиците, представителите на тези две партии, на хората да им омръзне словесни престрелки и да постигнат обратен ефект?
- Този риск винаги е налице. И не случайно в България много често се търси генерално различна алтернатива, различна и от управляващи, и от опозиция. Толкова много пъти сме избирали някакви нови личности, които идват, възлагали сме на тях доста сериозни надежди. Сега също има търсене за такъв тип личности и идеи. Ще припомня само мажоритарното гласуване, което заглъхна, но виждам, че сега БСП отново подемат темата с малко по-различен контекст. Така че този риск винаги е налице. Но пък от друга страна, когато има ярки управляващи и опозиция, обществената енергия се канализира. Като че ли се впрягат всички сили, мобилизират се и двата лагера, така и двете формации – и БСП, и управляващите изземат политическото говорене, присвояват си го напълно без да дават на другите. Останалите някак си заглъхват, маргинализират се по естествен път. Затова и двете формации ще продължат в този режим на теза и контратеза. В дългосрочен порядък това несъмнено работи за БСП, защото спомага за ерозията на доверието в управляващите. Тази ерозия се случва във всеки един мандат на всички управляващи с различна скорост. В краткосрочен план обаче, дори и ГЕРБ пак казвам, печели от тези постоянни нападения на БСП, защото има ясен противник, защото го има образа на влага, даже бих казал тук печели не просто ГЕРБ, печелят управляващите – и ГЕРБ, и Патриотите.

- Да се върнем на това, което поставихме и в началото на нашия разговор. Наистина ли в настоящата ситуация имаме реално желание за борба с корупцията, без да изпадаме в конкретните детайли на предложеното законодателство, или отново се търси само повод да има сблъсъци, това да бъде отново тема за спор и както и вие казахте – всички да са доволни, за да получат дивиденти?
- И двете са налице. И макар и неохотно, макар и бавно, има някакво движение на тема антикорупци, но го има и желанието за политически дивиденти. Те винаги вървят ръка за ръка. Няма какво да се лъжем – разговорът за корупция в България не е много плодотворен от гледна точка на симпатиите към партиите. Трудно опозицията може да представи себе си за огромен морален коректив на тези управляващи. Трудно управляващите могат да се представят за морален коректив на самите себе си също. Разбирате, че по темата корупция в очите на българите едва ли има невинни партии. Колкото и да се стрелят едни други с тези теми, едва ли могат да извлекат някаква колосална подкрепа. Знаете, че тъкмо на тема антикорупция възникнаха всички нови, радикални, харизматични, популистки всичките тези проекти, които помним последните години, но пак подчертавам нови – българите възлагат надежди за борба с корупцията на нови политически субекти, а не на обичайните. Така че тази престрелка няма как да повиши рязко доверието в политическите сили, но пак казвам – стяга ги, мобилизира електоратите, мобилизира техните привърженици и центрира дебата около тях. Трябва да си признаем разбира се, че политическите формации в България лека-полека осъзнават това. И макар без особена енергичност предприемат някакви стъпки за промени в тази насока. Пак казвам, бавно, скърцащо, под сериозен обществен натиск, със сериозно обществено недоверие и недоверчивост, със скептицизъм, но лека-полека доста бавно трябва да признаем, политиците у нас разбират, че това е един изключително чувствителен въпрос, който някак си трябва да намира своето решение. Затова ще го обобщя така – вслушвайки се донякъде в очевидните обществени настроения, основните политически сили без особен ентусиазъм се опитват действително да правят някакви стъпки в посока намаляване на корупцията. Но това няма как да е лесно, защото това означава политическите сили да накажат самите себе си, нали се досещате?

- Наистина, разговорът за антикорупционната дейност, изобщо законодателство, у нас е много чувствителна тема за хората. Ще бъде ли това лакмус за това кой кой ще е през настоящия сезон в парламента? Ще видим ли прегрупирания, дори нови коалиции, макар и неформални? Смятате ли, че около дебата за това законодателство могат да се формират нови партньори, пък и да се развалят стари партньорства?
- Могат да се породят тематични прегрупирания, както беше с прословутото мажоритарно гласуване. Могат да се изградят нови баланси между институциите. Ето виждате, че главният прокурор заема доста активна роля в обсъжданията, а президентът Радев е споменаван във всяко второ изречение, свързано с този антикорупционен закон, защото едно от различията между ГЕРБ и БСП се съдържа именно в това – под чий контрол най-общо, с чия решаваща дума си представят тези две политически сили новия единен антикорупционен орган – дали под контрола на парламента, респективно на управляващите, респективно на правителството, или пък с решаващата дума на президента. Ето това обещава да породи интересен дебат, включително и между институциите. Генерално някакво разклащане на сегашните коалиционни формули няма защо да се очаква. Нищо не е невъзможно, разбира се, но особено преди Европейското председателство, и особено при тази инерция, която изградиха сегашните управляващи, малко вероятно е антикорупционното законодателство, или пък който и да било друг въпрос да разклати управленската формула. Поне до края на Председателството там ще има стабилност, а струва ми се и в голяма степен и след това.

- Може би си струва да отворим една скоба, за да обсъдим и фигурата на президента в борбата с корупцията. Смятате ли, че той би следвало да поеме хипотетично, тази функция, той да назначава човекът, който ще оглави антикорупционния орган? Ние помним, че имаше към него подобни препратки, когато се коментираше мажоритарния вот – той да определя районите в страната. Трябва ли да стои по-надалеч от тези процеси държавният глава?
- Първо, това вероятно би се харесало повече на хората, защото в България на парламента се гледа като на съсредоточие на всичките пороци на политическата прослойка. Когато кажем на българина, че парламентът ще има решаващата дума, решаващата роля трудно бихме получили кой знае какво въодушевление. Обратно, президентът, не просто този президент, а по принцип президентската институция се радва на един бонус от доверие несравнимо на това на парламента, първо. Второ, самият президент Радев в момента има положителната инерция на нововлизащия политик без някакви сериозни гафове. Всичко това ме кара да мисля, че ако дебатът е парламент или въобще партии срещу президента, той по естествен начин печели. Второто, което лесно може да бъде обяснено на българите, е взаимният контрол между властите. Тогава, когато една фигура, легитимирана с мажоритарен вот – толкова обичан, както стана ясно, мажоритарен вот, каквато е президентът, поеме контрола, това може да бъде своеобразен противовес и контрол спрямо парламента и спрямо изпълнителната власт, може да се прочете и като известна независимост на новия антикорупционен орган, който би следвало да е независим. Независим спрямо текущите управляващи, които и да са те. Така че обществото би разбрало. Съвсем друг е въпросът дали президентската институция у нас може да бъде натоварена с такива правомощия, и дали те няма да бъдат свръхтовар за една институция, която има по-скоро представителни функции в българския институционален ред. И съвсем отделен е въпросът как конюнктурно ще тече този дебат, защото когато ГЕРБ поиска президентът да определя избирателните райони, това по-скоро беше пропагандно действие, това беше един горещ картоф, хвърлен в ръцете на президента в този конюнктурен момент. Тоест, трябва да се опитаме в този дебат да отграничим конюнктурните употреби на президента, политическите игри от трайната необходимост в България да има единен независим и с доста развързани ръце антикорупционен орган. Затова аз се надявам, който се очертава между тези две визии да изкристализира наистина някакъв междинен вариант. Това е едно и две – с любопитство, ще наблюдавам действията на Борисов, който наскоро загатна, че едва ли не се е договорил с президента Радев вече този антикорупционен орган по-скоро да мине под неговата шапка. Това ще бъде интересен сюжет да видим дали онова, което Борисов наскоро разказа като свое виждане за институционален дневен ред работи, а именно той каза: „Ние двамата с президента Радев сме отвъд политическото. Онези там другите са политици, ние с него сме някаква друга категория институционални фигури“. Но ако Борисов продължи тази закачка, ще бъде много интересно за наблюдаване в контекста на дебата.

- Предстои да видим. На финала, вие вече ми казахте, че не очаквате някакви сътресения и големи скандали между партиите в навечерието на Председателството на Съвета на Европейския съюз. Все пак ще успеят ли всички да се консолидират около тази кауза – председателството на Евросъюза?
- Чак да ги консолидира едва ли, но ми се струва, че всички ще подхождат с необходимия респект към положението, в което се намира България. А и да ви призная откровено, политическата прослойка в момента и в лицето на управляващите, и в лицето на опозиция, не е кой знае колко далеч в позициите си. Нито ГЕРБ, нито БСП настояват за някакви огромни структурни реформи, за намаляване на разходите. И ГЕРБ, и БСП се отнасят по-скоро консервативно, някак си еднакво чужди са в очите на онези, които останаха непредставени в този парламент – прозападните, либералните, космополитните, по-интелигентните електорални части на българското общество. Тоест, и ГЕРБ, и БСП по ред теми всъщност стоят на сходни позиции. БСП и ГЕРБ в момента говорят за антикорупция, но трудно ще видите и у БСП, и у ГЕРБ някакво огромно желание, примерно за някакво сериозно разбутване в съдебната система. Тоест, има теми, по които тези две формации не са толкова далеч. Водещото противоречие в българското общество в момента като че ли не е толкова ляво-дясно – да, това се вижда, а по-скоро е противоречието консервативно-либерално, или както искате го наречете. Ако искате от една страна сложете всички онези настроения, които сме свикнали да виждаме – доста ярки, креативни за съдебна реформа, за реформи въобще и т.н., от друга страна едно малко по-приземено, по-битовизирано виждане за политиката така, както го изповядват и управляващи, и опозиция. С две думи, БСП и ГЕРБ имат теми, по които някак си интуитивно са се договорили предварително, така да се каже. Затова аз не очаквам някакво пиянско разклащане на държавата, поне от страна на БСП в идните месеци, но току виж останалата непредставена част, т.нар. „градска десница“, която обикновено канализира тези настроения, ще се опита нещо да шуми сега около изборите за парламентарна квота на Висшия съдебен съвет. Не знам колко успешен ще е този шум, защото много такива шумове сме виждали вече от тях, но във всеки случай ще се засилят да направят нещо в тази посока. Така че аз бих гледал и там с любопитство. А през това време искрено се надявам в крайна сметка на тема антикорупция да видим най-вече скорост, защото това е нещото, което хората очакват.


От категорията

Президентът Радев: С кабинета си стискаме ръцете над масата, а под масата се върши друго

-1510826293.jpg

Имам ценностни противоречия с правителството, обявява държавният глава. И в ...

20 ноем. 2017 | 14:20

Политически шок в Германия. Коалицията "Ямайка" катастрофира!

Преговорите за коалиционно правителство в Германия се провалиха.-1511169105.jpg

По-добре да не управляваме, отколкото да управляваме лошо, отсече лидерът на ...

20 ноем. 2017 | 11:10

Общественици зоват БПЦ да стане Църква-майка на Македонската

Общественици зоват БПЦ да стане Църква-майка на Македонската-1511285723.jpg

В писмо, адресирано до Българския патриарх Неофит и до Светия Синод, те ...

21 ноем. 2017 | 19:34

Франс прес: Непоклатимата Меркел се олюлява

-1494740458.jpg

На изборите на 24 септември консерваторите отбелязаха най-слабия си резултат от ...

21 ноем. 2017 | 13:59

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.